Р Е Ш Е Н И
Е № 2007
гр. Пловдив, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 22.04.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19039 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на
предявения иск е по чл. 432 във вр. с чл. 477 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от
В.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: *** против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: област София, община Столична,
гр. София, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 във вр.
с чл. 477 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лв. – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно
събитие неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от датата предявяване
на исковата молба – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ищеца:
В исковата молба е посочено, че
на *** г. ищецът управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***,
като автомобилът бил собственост на ***. Сочи, че пътувайки сам по *** в посока
*** около *** часа, км. ***, преди село *** бил ударен от движещия се зад него
товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от ***.
Твърди се, че автомобилът бил собственост на фирма ***. Посочва се, че на
мястото бил извикан екип на КАТ, който съставил Протокол за ПТП № *** от ***
г., съставен от полицейски инспектор Т. Г. при РУ ***. От протокола се
установявало, че било настъпило ПТП и били посочени настъпилите щети и
пострадали лица, като протоколът бил подписан от съставителя. Посочва се, че на
виновния за пътния инцидент водач *** бил съставен АУАН. Сочи се, че в резултат
на удара ищецът усетил много силна болка в дясна подбедрица и бил транспортиран
от екип на ЦСМП в ***, където му била оказана спешна помощ и бил насочен към
личен лекар. Твърди се, че вследствие на инцидента на ищеца му била причинена
контузия на дясна подбедрица, скъсване на мускулно влакно на триглав подбедрен
муслул в дясно. Лицето изпитвало силни болки и не можело да стъпва на краката
си. Посочва се, че пострадалият посетил личния си лекар ***, който му предписал
медикаменти, домашно лечение и обездвижване с покой. Издаден му бил болничен
лист, който впоследствие бил продължен от ЛКК. В исковата молба се посочва, че
ищецът тридесет дни не посещавал работа, защото бил в болничен. Преживял силен
стрес от ПТП-то, изпилвал силни болки и постоянно пиел обезболяваши лекарства.
Сочи се, че съпругата на пострадалия се грижела за него и му помагала да се
придвижва, както и за най-елемнтарните
нужди като обличане, ежедневна хигиена поради състоянието му. Твърди се, че
ищецът изпитвал физически и психически болки и страдания и множество
неудобства, не бил работоспособен. Сочи се, че към момента на подаване на
исковата молба, въпреки че били изминали повече от четири мецеса от ПТП, все
още от време на време ищецът изпитвал болки. Посочва се че след като
потрадалият се върнал на работа, тъй като работел като шофьор, започнал да
изпитва отново болки в десния крак и решил да напусне работа. Твърди се, че в
резултат на произшествието и получените травми ищецът претърпял значителни
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания
и множество неудобства. Сочи се, че възстановяването на пострадалия
продължавало и към момента на предявяване на исковата претенция, поради което
се наложило да напусне работа. Счита се, че болките и страданията, които ищецът
преживял и продължавал да търпи в резултат на произшествието, следвало да бъдат
обезщетени от виновния за злополуката водач. Посочва се, че управляваният от
причинителя на ПТП-то товарен автомобил „***“, модел „***“ с рег. № *** бил
застрахован към момента на възникване на инцидента със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
съгласно застрахователна полица № ***, сключена на 28.05.2018 г. и валидна за
периода от 10.06.2018 г. до 09.06.2019 г., с оглед на което и на основание
разпоредбите на КЗ застрахователят носел отговорност за обезщетяване на причинените
на ищеца неимуществени вреди. Сочи се, че на основание чл.380 от КЗ на
24.08.2018 г. ищецът отправил към ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД писмена
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение на причинените му
неимуществени вреди вследствие на по-горе посоченото ПТП в размер на 30 000
лв., ведно с пълни и точни данни за банковата му сметка, както и констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от *** г., амбулаторни листи,
съдебномедицинско удостоверение и други документи. Посочва се, че ответникът
образувал щета № *** г., като съгласно чл.496, ал.1 от КЗ срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не можело да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска
отговорност“на автомобилистите. Въпреки посочената разпоредба след изтичане на
срока от три месеца от предявяването на претенцията му, ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не се произнесло и обезщетение не било изплатено. Счита се, че
справедливият размер на обезщетението, което следвало да се изплати на ищеца за
действително причинените му неимуществени вреди било в размер на 15 000
лв. Моли се исковата претенция да бъде
уважена. Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответника:
В законоустановения едномесечен
срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искове
като неоснователни и необосновани, като се твърди, че същите били неоснователни
и не били подкрепени с доказателства, както и, че били завишени по размер. Посочва се, че за да възникне отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение на претърпени неищуществени вреди
е необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от
фактическия състав на отговорността: валиден застрахователен договор,
застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение и вина. Твърди се, че в конкретния случай
не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва
да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца и предявените срещу ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД искове следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Оспорва се изключителната вина на водача *** за причиняване на
вредоносния резултат по аргумент на разпоредбата на чл.300 от ГПК, тъй като
ищецът бил допринесъл за ПТП. Последният бил спрял рязко или намалил рязко в
нарушение на чл.23 ЗДвП, поради което станал причина за настъпване на ПТП.
Оспорва се механизма на ПТП-то. Твърди се, че по делото бил представен единствено
констативен протокол, в който не бил описан механизмът на ПТП, нито причините
за настъпването му. Твърди се, че действителният механизъм на ПТП изобщо не
кореспондирал на описания в исковата молба. Оспорва се твърдението, че в
резултат на ПТП-то за ищеца били възникнали описаните в исковата молба като вид
и характер вреди. Прави се възражение за съпричиняване от страна на В.С., който
е спрял рязко и водачът зад него нямал възможност да спре своевременно. Посочва
се, че на отделно основание е налице съпричиняване от страна на ищеца, който е
управлявал МПС без обезопасителен колан. Оспорват се исковете за неимуществени
вреди и по размер, доколкото се считало, ч еса
предявени в изключително завишени размери. Счита се, че размерът на
исковете е прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл.52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, настъпило като резултат от нарушение на вменените
му по смисъла на ЗДвП задължения. Сочи се, че на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД
размерът на обезщетението следвало да бъде определен съобразно приноса на
пострадалите. Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва по аргумент за
неоснователност на главния иск. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно
от приетата по делото преписка по описа на РУ – ***, то в същата е налице
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план – смета на ПТП. Липсват
други документи по преписката. Видно от приетия протокол за ПТП с пострадали
лица от *** г., в обстоятелства и причини за ПТП-то е отразен, че участник 1 –***,
управляващ МПС с рег. № *** не е спазил дистанция, застига и удря движещия се
пред него участник 2 – В.Г.С., управляващ МПС с рег. № ***. Инцидентът е
отразено, че се е реализирал на *** г. около *** на път *** посока с. ***. В
протокола е отразено, че вследствие на удара ищецът е пострадал – натъртване долен
десен крайник и са причинени имуществени вреди и по двете МПС-та.
От приетата по делото
молба, входирана в ответното дружество на 24.08.2018 г. се установява, че
ищецът е депозирал пред застрахователя искане за заплащане на застрахователно
обезщетение за настъпило на *** г. ПТП, виновен за което се сочи, че е
застрахованото при ответника лице ***. Към молбата са приложени документи,
установяващи сочените в молбата обстоятелства. В отговор на така подадената
молба на 13.12.2018 г. ответникът е предложил да заплати на ищеца сумата от
2500 лв.- застрахователно обезщетение, като е даден тридневен срок за отговор.
На
24.07.2018 г. е изпратено запитване от ответника до Началника на РУ – Полиция –
с. ***, като се сочи, че по повод преписка по щета № *** г., като се иска
информация дали по повод настъпилото на *** г. ПТП са изяснени причините,
обстоятелствата и вината за настъпване на произшествието, както и взето ли е
административно отношение срещу участниците в произшествието и образувано ли е
досъдебно производство и под кой номер.
Не
се спори и от приетата по делото справка за сключени договори „Гражданска
отговорност“ се установява, че по отношение на автомобил с рег. № ***е налице
сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество за периода от 10.06.2018 г. до
09.06.2019 г.
По делото са приети множество медицински
документи, касаещи първоначалния и последващите прегледи на ищеца. Установява
се, че на *** г. ищецът е посетил
лечебно заведение ***, където са му назначени необходимите изследвания.
Направена е рентгенография на подбедрица, като е констатирана контузия на други
и неуточнени части на подбедрицата. На 13.07.2018 г. в приетия по делото амбулаторен лист е
отразено, че има оток на дясната подбедрица, както и палпаторна болка в областта
на задната мускулна група. Предписани са покой, студени компреси, аспирин
протект по 1 таблетка и е дадена препоръка до ЛКК за удължаване на временната
не***оспособност. Съгласно болничен лист № *** от *** г. ищецът е в отпуск за
временна работоспособност от *** г. до 14.07.2018 г. Впоследствие с оглед извършения на 13.07.2018 г. преглед на ищеца
е предоставен отпуск за временна работоспособност за периода от 15.07.2018 г.
до 29.07.2019 г.
На 17.08.2018 г. е
изготвено от *** при *** СМУ № ***., в
което е отразено, че преглажданото лице – ищец по делото е посочило, че на ***
г. около *** ч. на пътя преди с. *** е пострадал като водач на лек автомобил,
ударен от бус отзад. Вследствие на
описаните по – горе медицински документи и след личен преглед на
освидетелстваното лице е установено, че на последното е било причинено –
контузия на дясна подбедрица, скъсване на мускулно влакно на триглав подбедрен
мускул вдясно. Отразено е, че описаните травматични увреждания са причинени при
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и
време да са получени така, както е отразено в предварителните сведения.
От приетата по делото
справка за работодател/осигурител на ищеца се установява, че към датата на
процесното ПТП същият е бил в трудови правоотношения със ***, които са
прекратени на 03.09.2018 г.
По делото е разпитана
като свидетел съпругата на ищеца – ***, която има непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца след инцидента. Св. *** посочва, че непосредствено след
инцидента травмата му била на десния крак, било му трудно да се предвижва,
изпитвал силни болки, след което свидетелката му направила компреси. Лекарите казали, че има
вътрешни скъсани мускулни влакна, които не могат по оперативен начин да се
лекуват, а трябва в домашни условия да се правят компреси и болкоуспокояващи да
се дават. Около 10 дни ищецът се нуждал от помощ дори и в обслужването и
свидетелката му помагала, като след това започнал сам да се обслужва, но
възстановяването продължило дълго време. Свидетелката сочи, че все още ищецът
получава схващания на десния крак и поради тази причина е спрял да работи.
Посочва, че ищецът е шофьор и се притеснява да работи с тези схващания, след
нова година започнал работа отново като шофьор, но схващанията периодично се
появявали. Психически също не се чувствал добре след инцидент, като стресът
вследствие на случилото се още не бил отминал. Връщайки се към ситуацията
отново преживявал случилото се. Съдът
кредитира изцяло показанията, като безпротиворечиви, последователни и във
връзка с останалите събрани по делото доказателства.
От приетата по делото
комплексна САТЕ и СМЕ се установява, че при станалото ПТП на *** г. на В.Г. С.
са били причинени следните травматични увреждания: ***. Вещото лице посочва, че
описаните травматични увреждания е възможно по начин и време да са получени
така, както е отразено в данните по делото, а именно - при станалото ПТП на ***
г., с блъскане на пострадалият В.С., като водач на лек автомобил, от друг
автомобил в посока отзад-напред. Сочи се, че е причинено: разстройство на
здравето извън случайте на чл. 128 и 129 от НК. Частичните или цялостни
мускулни скъсвания са внезапни и съпроводени със силна болка, както и с
дискомфорт при ходене. Те се получават от преразтягане на мускулните влакна при
претоварвания на мускулите, неочаквани и внезапни движения, неправилно извиване
на крайниците, както и при травми на крайниците по време на контракция на
мускулите. Един от най-честите механизми за травма на задната мускулна група и
сухожилията в областта на подбедрицата е преразтягане на мускулите, когато
коляното се екстензира, а стъпалото е в максимална дорзална флексия- т.е. при
внезапно разгъване в коленната става и едновременно максимално отвеждане на
стъпалото в посока нагоре. Възможно е при станалото ПТП, с блъскане отзад на
автомобила, шофиран от пострадалият В.Г.С., да е получено такова движение на
дясната подбедрица и скъсване на
мускулни влакна от задната повърхностна мускулна група - m.triceps sure
на дясната подбедрица. Също така е възможно да е получена травма на
подбедрицата по време на контракция на описаната мускулна група. Разкъсванията
на отделни мускулни и сухожилии влакна, са познати като разтежения. В
зависимост от тежестта си те могат да могат да бъдат разделени на леки, средно
тежки и тежки. При най-леките разтежения се разкъсват незначителен брой
мускулни или сухожилни влакна, докато при тежките се наблюдава пълно или почти
пълно разкъсване. При тежки случаи, с пълно разкъсване на мускулни групи и
мускулни глави, задължително се прилага оперативно лечение. 4. В конкретния случай се касае за средно тежко
разкъсване или разтежение на мускулни влакна от задната повърхностна мускулна
група -m.triceps sure на дясната подбедрица. Диагнозата е поставена от
специалист ортопед-травматолог на базата на клиничните оплаквания. Не се е
наложила оперативна интервенция, а е препоръчано консервативно лечение с покой
на крайника, студени компреси и аспирин протект - по 1 таблетка дневно.
Издадени са два болнични листа за временна нетрудоспособност - общо за 20 /
двадесет / календарни дни. Към делото няма други медицински данни за
продължаване на отпуск по болеет, поради което се счита, че през този период е
настъпило възстановяване от травмата и няма основание да се очакват някакви
неблагоприятни последици за здравето на В.С. за в бъдеще. Относно механизма на
настъпване на ПТП-то вещото лице посочва, че
водачът В.Г.С. управлява на л.а. „*** ***" с рег.№ *** по платното
за движение на път *** в посока от юг на север. В същото това време т.а. „*** ***"
с рег.№ *** управляван от правоспособния водач *** се е движел по път *** в
същата посока от юг на север зад л.а. „*** ***". При движението си в
колона т.а. „*** ***" застига движещия се отпред л.а. „*** ***". Водачът на т.а.
„*** ***" не успява да осигури необходимото разстояние между управлявания
от него автомобил и движещият отпред л.а. „*** ***" и
го удря в
задната част. Ударът е настъпил в задната част на л.а. „*** ***" и в
предната част на т.а. „*** ***", който в създалата се пътна ситуация е бил
неизбежен. Следствие на удара са деформирани и увредени задната част на л.а. „***
***" и предната част на т.а. „*** ***". След удара автомобилите са
установени на местата, на който са намерени от органите на КАТ, съставили
Констативен протокол за ПТП Материални щети по л.а. „*** ***" са подробно
описани в Констативен протокол за ПТП. Посочените повреди за л.а. „*** ***
" с per. № *** съответстват по характер и големина на механизма, описан в
Констативен протокол за ПТП и са типични при удар между автомобили. Причината
за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е движението на т.а. „*** ***"
управляван от *** на разстояние от движещият се пред него л.а. „*** ***"
по малко от разстоянието, което би му позволило да спре преди мястото на удара.
Водачът на л.а. „*** ***" е нямал никаква възможност за предотвратяване на
удара, тъй като е бил ударен отзад от т.а. „*** ***" управляван от ***. Водачът
на т.а. „*** ***" управляван от *** би имал техническа възможност да
предотврати ПТП, ако се е движел на разстояние от движещият се пред него л.а. „***
***", което би му позволило да спре преди мястото на удара. В материалите
по делото няма данни какъв е бил процеса на спиране на л.а. „*** ***" с peг.
№ ***, като се посочва, че разглеждания автомобил „*** ***“ е оборудван с
предпазни колани на всички места за сядане, като мястото на водача е оборудвано
с триточков предпазен колан и мястото на пътника е оборудвано с триточков
предпазен колан. Относно задните седалки лява и дясна се сочи, че са оборудвани
с триточкови предпазни колани. Отразено е, че задната седалка в средата е
оборудвана с двуточков предпазен колан. Посочва се, че предназначението на
предпазните колани се посочва, че е в случай на инцидент да предпазват водача
или пътника от нараняване, като фиксират горната част на тялото към седалката и
облегалката. Посочва се, че правилно поставения предпазен колан държи тялото
към седалката и спомага за предотвратяването на удар в твърди интериорни
елементи на салона на автомобила или дори изпадане от автомобила. Според
проучвания правилно поставения предпазен колан намалява смъртността около два
пъти при произшествия, като предпазният колан е ефективен, когато предпазва
основно при челен удар и при скорост на движение до около 60-65 км/час. В конкретния случай вещото лице е посочило,
че не се касае за челен удар, а за удар отзад на лекия автомобил, шофиран от
пострадалия В.С., при което инерционните сили насочват тялото и главата му
назад към седалката и към специалната облегалка за главата. При този тип удар
на лекия автомобил, правилно поставения предпазен колан може само да ограничи
движенията на тялото на водача наляво и надясно, но не може да ограничи
движението на долните крайници и е напълно възможно да е получено описаното в
експертизата движение на дясната подбедрица или травма на подбедрицата със
скъсване на мускулни влакна от задната повърхностна мускулна група. Вещото лице посочва, че комплексът от
травматични увреждания, обединени в т.нар. „Синдром на предпазния колан“, се
получават при челен удар и при скорост на движение на автомобила над 60-65
км/ч. Тези травматични увреждания се установяват главно по кожата на гръдния
кош отпред и по кожата на предната коремна стена, не те не са задължителни и не
се проявяват при всяко ПТП, а най – малко би следвало да се прояват в
конкретния случай, когато има блъскане на автомобила – отзад – напред. При установените травматични увреждания на
пострадалия В.С. и описания механизъм на ПТП не може да се определи дали по
време на блъскането на автомобила отзад – напред от бус, водачът на лекия
автомобил – С. е бил с правилно поставен предпазен колан. Но по отношение
травмата на дясната подбедрица се сочи, че при станалото ПТП предпазният колан
не играе съществена роля, тъй като коланът не може да ограничи движенията на
долните крайници и да ги предпази от травматични увреждания. Отразени са и
получените от ищеца увреждания в резултат
на процесното ПТП, като се сочи, че основата диагноза е контузия на други и
неуточнени части на подбедрицата. Във фиш за образно изследване от *** г. е
отразена рентгенография на дясна подбедрица – няма убедителни рентгенови данни
за травматични промени- липсват рентгенови данни за счупвания на кости. В
амбулаторен лист от *** г. от ***също е поставена като диагноза – контузия на други
и неуточнени части на подбедрицата. В амбулаторен лист от 13.07.2018 г. от
специалист *** е поставена диагноза – контузия на други и неуточнени части на
подбедрицата. Контузия на подбедрицата. Скъсване на мускулно влакно на триглав
подбедрен мускул. Диагнозата се сочи, че е поставена от ортопед – трамватолог
на базата на клиничните оплаквания. Не се е наложила оперативна интервенция, а
е препоръчано консервативно лечение с покой на крайника, студени компреси и
аспирин протект – по 1 таблетка дневно. Издадени са два болнични листа за
временна не***оспособност – общо за 20 календарни дни. Към делото няма други
медицински данни за продължаване на отпуск по болест, поради което вещото лице
приема, че през този период е настъпило пълно възстановяване на ищеца от
травмата и няма основание да се очакват неблагоприятни последици за здравето на
В.С. за в бъдеще. По отношение на
травмата на дясната подбедрица се сочи, че към делото не са установени
медицински данни за стационарно лечение в болнично заведение или провеждане на
други консултативни прегледи, освен отразените такива.
При разпита на вещото
лице Ш. изготвил медицинската част от комплексната експертиза и присъствал при
разпита на св. *** се установява, че е
възможно и след 20 дневния срок посочен в експертизата при натоварване да има
оплаквания от болки, спазми и контракции, поради характера на травмата, които
отшумяват. В тази връзка посочва, че може да бъде проведена физиотерапия,
кинезитерапия и други процедури за пълно възстановяване на движенията.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Не се спори между страните по делото и от приетите по делото доказателства
се установява наличието
на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ *** между ответника и собственика на
лекия автомобил към датата на застрахователното събитие.
Между ответника и собственика
на товарен автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег. № *** е възникнало валидно застрахователно правоотношение
по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. В
рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие - възникнала е отговорност на водача на застрахованото ППС за вреди в
резултат от причинен от същия инцидент.
Елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен
начин от събраните доказателства – установява
се настъпването на пътнотранспортното произшествие на
сочената дата, причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, настъпването на вреди на ищците, както
и причинно- следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия констативен протокол, ползващ
се с обвързваща съда доказателствена
сила относно удостоверените
от органите
на МВР действия и изявления, както ѝ от приетата по
делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена
от страните. По отношение на оспорването на механизма на ПТП от страна
на ответника следва да се посочи, че по въпроса дали протоколът за ПТП като
официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009
г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО.
Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Не се доказват твърденията на
ответника, че ударът се дължи на рязко спиране от страна на ищеца.
Установява се настъпването на
вреди за ищците, както и
причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат. От приетото по делото заключение на комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, от медицинската
документация и от показанията на свидетеля се установява, че в резултат от инцидента ищецът е претърпял болки,
страдания и неудобства, окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди.
Същите са в причинна връзка с произшествието и поведението на водача на
застрахования при ответника лек автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал именно при
посочения инцидент. Осъществени са следователно предпоставките, ангажиращи
отговорността на застрахователя, според която разпоредба увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968
г.).
Въпреки родствените и фактически
отношения, съдът прецени показанията на свидетеля, съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни,
последователни, непосредствени и кореспондират на другите събрани
доказателства. Хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за
физическото и психическо състояние на човека, за когото полагат грижи. Макар
възприятията им да са плод и на емоционална привързаност, възпроизведените
данни се приемат от съда, предвид личното им възприемане, естеството на
травмите и житейски обяснимите психически последици от подобен инцидент.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от приетото заключение на допусната комплексна
експертиза се установи, че оздравителния процес по отношение на ищеца е траел
20 дни, за какъвто срок за издадените
болнични листи. В съдебно заседание свидетелят посочва, че и към настоящия
момент оздравителния процес все още не е изцяло завършен, доколкото ищецът получава
мускулни схващания и се страхува да работи като шофьор, каквато професия е имал
и преди инцидента. Вещото лице при разпита в съдебно заседание посочва, че е
напълно възможно и след посочения в експертизата 20 дневен срок да има
оплаквания от болки, спазми, контракции, поради характера на трамвата, които
обаче отшумяват и в случай, че бъдат проведени физиотерапия, кинезитерапия и
други процедури, то може да се стигне до пълно възстановяване на движенията. С
оглед така установеното съдът счита, че справедлив размер на обезщетението е
сумата от 5000 лв. При определяне на размера съдът съобрази постановената
съдебна практика по отношение на идентични случаи, както и обстоятелството, че
първоначално ищецът не е могъл дори да се обслужва сам, а впоследствие не е
могъл да упражнява професията си, като едва след около половин година е решил
отново да опита да упражнява професията си като шофьор, въпреки че се страхува
да не получи схващания на крака. Взема се предвид и обстоятелството, че
процесният случай не е изисквал оперативна намеса и при нормално протичане на
оздравителния процес, доколкото липсват твърдения за усложнения, както и
доказателства в тази насока, ищецът следва да се възстанови напълно в кратки
срокове в случай, че положи дължимата грижа и осъществи съответните
физиотерапевтични процедури.
По отношение на възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, не се събраха достатъчно
доказателства за основателността на същото. Съгласно съдебната практика
приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин
от страната, която го сочи в своя полза. В случая не само, че не се установява ищецът да е бил без колан, но и вещото лице е категорично, че поставянето
на колана не би възпрепятствало причиненото на ищеца нараняване, както с оглед
на факта, че ударът не е бил челен, така и с оглед на мястото на нараняване,
което не е обезопасено от поставения колан.
Предвид
така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 5000 лв., като за разликата над
този размер до пълния претендиран такъв от 15000 лв. искът следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
отношение на претенцията за законна лихва, то същата следва да се уважи, считано от датата на депозиране на исковата молба с оглед
диспозитивното начало върху уважената част от претендираната главница.
С
оглед обстоятелството, че ищците са освободени от заплащане на държавна такса и
предвид изхода на делото, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените
размери на предявените искове е в размер от 200 лв.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Видно от представеното пълномощно
процесуалният представител е осъществявал защита по делото при условията
на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата и не е получил
адвокатски хонорар.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално за***нени лица. В ал. 2 на същата разпоредба е
предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена за
разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай по иска
предявен от ищеца е 580 лв. Общият размер на
разноските, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител
на ищеца е 580 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция, като ответникът представя доказателства за направени
разноски в размер от 300 лв. – депозити за вещи лица. Липсват доказателства за
заплатен допълнителен депозит в указания от съда срок, поради и което такъв не
следва да се присъжда. Относно претенцията за юрисконсултско възнаграждение
съдът на основание чл.78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ определя в размер от 100 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер от 266,67 лв.
С оглед изложените
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
област София, община Столична, гр. София, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“,
ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на В.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата в размер на 5 000 лв. – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно
събитие неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от датата предявяване
на исковата молба – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите., като
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: *** против ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област
София, община Столична, гр. София, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет.5 иск за разликата над сумата в размер на 5000 лв. до пълния претендиран
размер от 15 000 лв. – главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от
датата предявяване на исковата молба – 29.11.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област София, община
Столична, гр. София, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ №
7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 200 лв. – дължима държавна такса върху уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област София, община
Столична, гр. София, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ №
7, ет.5 да заплати на адв. К.Т.А. *** сумата
от 580 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: област София, община Столична, гр. София, район
Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 сумата от 266,67
лв.- разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ