№ 62
гр. Севлиево, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100343 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Евентуално съединен е и осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.№
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК *********,
гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 срещу В. Д. В., с ЕГН **********, от
с. ************************************
Ищеца твърди, че с договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17623697 от
20.01.2020 г., отпуснал на ответницата паричен кредит в размер на 3200,00 лева за срок от
30 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 01.08.2022 г., съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния
размер и размерът на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде
изплатен на 30 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 180,47 лева, като в договорът
била посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Сумата, предмет на договора
била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит. В чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Длъжникът преустановил плащането на
вноските по кредита на 01.03.2020 г., като към тази дата не били погасени месечни вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която била 01.04.2020 г., от която дата вземането
1
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било
изпратено уведомление до длъжника. Подадено било заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Севлиево за следните
дължими суми: 3256,91 лева – главница; 1645,00 лева - възнаградителна лихва за
периода от 01.03.2020 г. до 01.08.2022 година; 133,52 лева - мораторна лихва за периода от
01.04.2020 г. до 12.10.2020 г.; законната лихва за забава от датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Предвид изложеното, моли за установяване, че е налице вземане в
полза на ищеца срещу ответника за гореописаните суми, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, евентуално за
осъждане ответника да му плати същата сума, ведно със същата законна лихва. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, чрез назначеният му особен представител, с който
претендира отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Излага, че от приложените
към исковата молба писмени доказателства не можело да се направи един обоснован извод,
че ответникът дължи сумата, съставляваща исковата претенция. Исковете за лихви били
напълно неоснователни и следвало изцяло да бъдат отхвърлени. Претендирали се 1645 лв.,
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.08.2022 г., без да е изтекъл този
перид. Това вземане не било станало изискуемо, тази договорена лихва се дължала, само ако
се правят вноски през срока на действие на договора при внасяне на погасителните вноски.
Основателна щяла да е претенцията за договорната лихва само до датата на завеждане на
заявлението пред съда. След това можело да се претендира само законна лихва. Търсела се и
133,52 лв. мораторна лихва от 01.04.2020 г. до 12.10.2020 г., като не ставало ясно от какво
произтича тази лихва за забавено плащане, как е изчислена, защо точно от 01.04.2020 г. и
защо отново за бъдещ период, а не само до завеждане на заявлението в съда, поради което и
този иск следвало да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищеца в докладвана молба поддържа становище за
основателност на иска.
В съдебно заседание ответника, чрез своя особен представител, поддържа уважаване
на исковете, до размерите на претенциите установени от заключението на вещото лице: иска
за главница - до размер 3200,00 лева и иска за договорна лихва - до размер 1645,00 лева.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от съвкупната преценка на договор за кредит № PLUS-17623697 от
20.01.2020 г., общите условия приложими към него, стандартен европейски формуляр,
последна покана до ответника от 21.05.2020 г. и останалите представени от ищеца
документи, че на 20.01.2020 г. ищецът по делото е сключил посочения по – горе договор за
кредит с ответника по делото. Ответника се е задължил да заплати на кредитора 30 месечни
погасителни вноски в размер на 180,47 лева, за периода от 01.03.2020 г. до 01.08.2022 г.,
2
като падежа на всяка вноска е 1 – во число на съответния месец, уговорен е годишен
процент на разходите 44,33 % и лихвен процент 34,05 %, а общата стойност на плащанията е
3681,24 лв.. Договора PLUS-17623697 съдържа погасителен план. В чл. 5 от договора, било
уговорено, че вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска.
От приложеното ч. гр. д. № 1186/2020 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч.
гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 260144/29.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
3256,91 лева - главница; 1645,00 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до
01.08.2022 година; 133,52 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 12.10.2020 г.;
законна лихва за забава, считано от 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за разноски - платена държавна такса в размер на 100,71 лева и адвокатско
възнаграждение за представителство от юрисконсулт, в размер на 50,00 лева. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба
инициирала настоящото производство.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза
следното: към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а и след тази дата
дължимите от ответника суми са следните: главница 3 200,00 лв.; договорна лихва
1645,00 лв.; застраховка кредит 56,91 лв.; след датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК няма извършени плащания; счетоводството на ищеца е заведено съгласно изискванията
на Закона за счетоводството.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявеният установителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в
исковата молба валиден договор между посочените в исковата молба лица с посочения
предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответника да заплати на ищеца процесните
суми; изпълнението на задълженията на ищеца по този договор; размера на задължението
на ответника за главница и лихви, начислени до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда; настъпване на предпоставките за изискуемост на
претендираната сума. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които
основава възраженията си.
Установи се от съвкупната преценка на договора за кредит № PLUS-17623697 от
3
20.01.2020 г., общите условия приложими към него, стандартен европейски формуляр,
последна покана до ответника от 21.05.2020 г. и останалите представени от ищеца
документи, че на 20.01.2020 г. ищецът по делото е сключил посочения по – горе договор за
кредит с ответника по делото. Ответника се е задължил да заплати на кредитора 30 месечни
погасителни вноски в размер на 180,47 лева, за периода от 01.03.2020 г. до 01.08.2022 г.,
като падежа на всяка вноска е 1 – во число на съответния месец, уговорен е годишен
процент на разходите 44,33 % и лихвен процент 34,05 %, а общата стойност на плащанията е
3681,24 лв.. В чл. 5 от договора, било уговорено, че вземането става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Ищеца установи основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания.
Установи се съществуването на описаният в исковата молба валиден договор между
посочените в исковата молба лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение
за ответника да заплати на ищеца парични суми представляващи главница и лихва по
процесния договор за кредит. Установи се от заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза и от представените от ищеца документи, преценени по реда на чл.
182 ГПК, с оглед на другите обстоятелства по делото и предвид липсата на изрично
оспорване на вписванията в счетоводните книги на ищеца, на които се основават
представените от същия документи и размера на задължението на ответника за главница,
настъпването на предпоставките за изискуемост на претендираните суми - уговорения в
договора падеж за по – голямата част от претендираните суми и връчване на исковата молба
и приложенията към същата на процесуалния представител на ответника, с което
волеизявлението на ищеца, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника – кредитополучател, в хода на настоящото дело /решение № 198/18.01.2019 г. по
т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение/, което е
направило неплатеният остатък по кредита предсрочно изискуем.
Основателно е възражението за недължимост на главница за разликата над
установената от заключението сума 3 200,00 лева до сумата 3 256,91 лева, предвид, че
дължимост на такава главница не се установява нито от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза нито от договор за кредит № PLUS-17623697 от
20.01.2020 г., а в останалата част за главница от 3 200,00 лева, възражението е
неоснователно, а иска за тази сума е основателен, с оглед установяване на дължимостта й от
посочените доказателства. Основателно е възражението за недължимост на сумата 133,52 лв.
мораторна лихва от 01.04.2020 г. до 12.10.2020 г., тъй като дължимост на такава сума не се
установи от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, а отделно
кумулирането на две обезщетения за забавата на длъжника, касаещи един и същ период, би
довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред не допуска, поради
което иска за тази сума е неоснователен. Предвид настъпването на уговорения в договора за
кредит падеж за по - голямата част от вноските за главница и възнаградителна лихва, с оглед
установената от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза
4
дължимост на същите и редовно водене счетоводството на ищеца, предвид и окончателното
становище на ответника в съдебно заседание следва да се уважи като основателен иска за
сумата 1645,00 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.08.2022
година. Не следва на ищеца да се признава съществуване на вземане за застраховка кредит в
размер на сумата 56,91 лв., посочено в заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза, доколкото обстоятелства обосноваващи дължимост на такова
вземане не са изложени в исковата молба.
От изложеното следва, че заявените от ищеца в заповедното производство вземания
са доказани до горепосочения размер, за който установителния иск трябва да бъде уважен.
По аргумент от чл. 416 ГПК издадената заповед за изпълнение следва да влезе в сила в
частта за посочените по – горе суми, като се издаде изпълнителен лист за същите. Тъй като
установителния иск не е отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост,
каквото условие е поставил ищеца за разглеждане на предявеният евентуален осъдителен
иск, последният иск не следва да се разглежда.
Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски, в
общ размер на сумата от 723,28 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено
възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатено възнаграждение за
вещо лице и за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С
оглед частичното уважаване на исковете, за предявените суми по реда на заповедното
производство, съдът намери, че следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да се присъдят
разноски за: платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за представителство от
юрисконсулт, в общ размер на 145,01 лева по ч. гр. д. № 1186/2020 г. по описа на РС –
Севлиево.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.№
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК *********,
гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, съществуват парични вземания за
сумите: 3 200,00 лева – главница; 1645,00 лева - възнаградителна лихва за периода от
01.03.2020 г. до 01.08.2022 година; дължими по договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-17623697 от 20.01.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.10.2020 г. до окончателното погасяване на вземанията, към длъжника В. Д. В., с ЕГН
**********, от с. ************************************ за които вземания е издадена
заповед № 260144/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1186/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево, като ОТХВЪРЛЯ като
5
неоснователни исковете, предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.
№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК
*********, гр. София срещу В. Д. В., с ЕГН **********, в частта за разликата над сумата 3
200,00 лева – главница до сумата 3 256,91 лева – главница, ведно със законната лихва върху
тази част от главницата, считано от 26.10.2020 г. до окончателното погасяване на вземането
и за сумата 133,52 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 12.10.2020 г..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, В. Д. В., с ЕГН **********, от с.
************************************да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България, с ЕИК *********, гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14,
направените по гр. д. № 343/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер
на сумата от 723,28 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, В. Д. В., с ЕГН **********, от с.
************************************да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България, с ЕИК *********, гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14,
направени по ч. гр. д. № 1186/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт,
в размер на 145,01 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6