Р Е
Ш Е Н
И Е № 160
гр. Пловдив, 15. 10.2019 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Стела Дандарова
Величка Белева
при секретаря Антоанета Калайджиева
като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д.392/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 от ГПК,
образувано по въззивни жалби на ищеца К.Г.Н., ЕГН - ********** и ответниците П.А.Е.,
ЕГН – ********** и Д.г. „ П. *** срещу Решение № 171 от 16.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 305/2018 г. на Окръжен съд - П., с което са частично
уважени, съответно частично отхвърлени предявени искове с правно основание чл.
45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД, като ответниците са осъдени да заплатят солидарно на
ищеца обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди от деликт –
физическо увреждане, причинено му на 05.09.2017 г. от ответника Е. като учител
в ответната д.г. „ П. „, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 5.9.2017 г. до
окончателното изплащане, като за разликата до пълните предявени размери от
26 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни и съответно на този
резултат ищецът е осъден да заплати на ответниците деловодни разноски по
компенсация.
Въззивникът ищец обжалва решението в
отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност досежно определения размер
обезвреда. Поддържа че той е несъответен – занижен, спрямо действително
претърпените болки и страдания и иска уважаване на исковете до пълният им
предявен размер. Претендира разноски, в хипотеза на чл. 38 от ЗА по отношение
на адвокатския хонорар за въззивната инстанция.
Въззивникът ответник П.Е. обжалва
решението в осъдителната му част – и по основание, и по размер. Оплаквания са
за неправилност, искането за неговата отмяна и отхвърляне на иска изцяло,
евентуално намаляване размера на обезщетението като прекомерно спрямо
причинените неимуществени вреди. Претендира разноски.
Въззивникът ДГ „ П. „ – гр. П. обжалва
решението в осъдителната му част за разликата от 1 000 лв. до присъдения
размер от 5 000 лева. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на
иска в гази му част с оплаквания за неправилност, като твърденията са че
определения размер обезвреда над 1 000 лв. е несъответен на увреждането и
причинените от него болки и страдания. Претендира разноски.
Съдът установи следното:
Производството пред
първоинстанционният съд е образувано по предявени от малолетния К.Г.Н., ЕГН – **********
чрез неговата майка и законен представител Г.И.Р. обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. чл.45 и 49 от ЗЗД против П.А.Е. и Д.г.
„ П. *** – за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за неимуществени
вреди от причинен от Е. деликт в размер на 26 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на
деликта 05.09.2017 година.
По делото е безспорно установено че
на 04.09.2017 г. ищецът – на възраст 2 години и четири месеца, е бил записан в ответната детска градина. На
втория ден от посещението му - 05.09.2017 г., взимайки го от градината дядо му
/ свидетеля И.Р. / констатирал физически наранявания в областта на лицето – на дясната буза две кръгли синкави
кръвонасядания с диаметър 2х2 и 3 х 0,6, травматичен оток и петнисто синкаво
кръвонасядане на лявата буза и лявата подочна област, оток на лявата ушна мида
и кръвонасядане на лявата задушна област.
Безспорно установено е също така че
травмите са причинени в детската градина, предиобед на 05.09.2017 г., като при
застъпване на учителя втора смяна / свидетеля Д. /, те вече са били налични и
ответницата Е. – на работа първа смяна е дала обяснения на колежката си че
ищецът е бил целуван, хапан и смукан от по голямо дете - 5 годишния Д., с
когото играели заедно, като няма спор че същият ден до обяд децата са гледани в
сборна група.
Ответника П.Е. – сочена от ищеца
като причинител на горепосочените увреждания, е в трудово правоотношение с
ответната детска градина, съответно последната в качеството си на работодател
се явява възложител на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба Е. оспорва
твърденията да е увреждала ищеца. Твърди травмите да са причинени от 5 годишния
Д. Д., с когото ищецът се познавал като съседи, поради което същият ден играел
само с него. На обяд тя забелязала зачервявания по лицето и вратлето му,
попитала Д. за причината и последният казал че е „ цункал, гушкал и щипнал „ К..
Последният от своя страна не плачел, обядвал и спал напълно спокойно. Спокоен
бил и следобеда и при идването на дядо си. Е. останала на работа и след края на
смяната й, за да обясни случилото се на близките на ищеца, обяснила го и от
страна на дядото на К. нямало негативни реакции. В тази насока възразява че не
е причинила деликта и като така счита иска за неоснователен.
В отговора ответната градина също
оспорва иска. Възразява неин учител и в частност ответника Е. да е причинила на
ищеца процесните увреждания. Възразява също и против настъпване на твърдените
вследствие тях вреди. Оспорва иска и по размер.
Съгласно заключението на СМЕ гореописаните
травматични увреждания в лявата лицева част са в резултат на действие на твърди
тъпи предмети и всички те не може да причинени от падане на детето / поради факта
че са разположени в различни анатомични области на главата и лицето и са в различни
равнини, а също и защото няма охлузвания по кожата/, както и от друго по голямо дете и конкретно на
възраст 5- 6 години - предвид силата и ширината
на удара / освен по бузата увреждането е разпространено и в областта на
лявата ушна мида , клепача на окото и слепоочието и при съобразяване и
съпоставката на размерите на детското лице с тези на ръката на дете и на възрастен /. Те биха могли да се причинени от удар по бузата и
издърпване на ухото от ръка на възрастен. Травмите в дясната лицева част са от
захапвания и засмуквания и биха могли да са причинени от друго дете - предвид
данните в медицинското удостоверение от извършения непосредствено след
инцидента преглед на ищеца от д-р П.. Травмите са причинили на детето болка и
страдание по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК за период от 10 - 12 дни, след
втората седмица са отшумели напълно.
По делото е назначена и съдебно
психологична експертиза, от чието заключение се установява че в резултата на
случилото се на 05.09.2017 г. детето е изпаднало в състояние на остра стресова
реакция, което обикновено продължава от няколко часа до няколко дни. В този
период се проявяват мисловни преработки на психотравмиращата ситуация и
вегетативно признаци на психическа тревожност. В момента К. се намира в
състояние на еквивалент на психично здраве – контактно, емоционално, адекватно
на обстановката, в която се намира дете, разговаря спокойно, нагласата му е
положителна, поведението непринудено и с добри комуникативни и социални умения.
Считано от м. октомври 2018 г. посещава
детска градина „ Б. „ и на въпрос на експерта дали и преди това е бил в
градина отговаря отрицателно, което сочи че не помни случилото се на 05.09.2017
г.. Вещото лице счита че това е по причина на включил се механизъм на психиката
– изтласкване, което представлява „ селективно“ забравяне на травмиращи събития
и състояния чрез изтласкването им на подсъзнателно ниво. За инцидента детето – по данни от неговите
близки си е спомняло в период от около половин година при определени ситуации –
при преминаване покрай детска градина, при среща с жена, приличаща на ответника
Е.. Понастоящем то няма лоши асоциации към думата „детска градина „, напротив –
заявява че му харесва и иска до посещава градина.
По делото е назначена и логопедична експертиза, която депозира заключение че по
принцип речника на двегодишни деца включва от 50 до 100 думи, както и че деца
на тази възраст не са в състояние да описват и преразказват минали събития,
която способност се появява при навършването на поне 4 годишна възраст. Изрично
в заключението е посочено че за да се отговори на въпроса дали ищецът е можел
да съставя изречения и да обяснява събития към 05.09.2017 г. е следвало към
тази дата да се направи точна оценка на езиково-говорното му развитие и
комуникация.
Според показанията на ищцовите свидетели
И.Р. и Т.Н. - дядо и баба на ищеца, след като бил взет от градината след 16 ч.
на 05.09. 2017 г. К. бил много уплашен, казвал че го боли, плачел, почти цялата
нощ не спал. На въпросите какво се е случило в градината не отговарял. На
другия ден, вече по спокоен казал че госпожата го е удряла по дупето и бузките
и му е дърпала ушенцето. Свидетелите твърдят още че месеци след това К. си
спомнял за инцидента, поради което отказвал да ходи на градина, плашел се и
плачел когато преминавали покрай детска градина или срещали жена, приличаща на
учителката му Е.. Това наложило да го оставят в къщи, записан е в друга детска
градина на следващата година, посещава я редовно и му харесва. Свидетелите
заявяват също че К. е проговорил по рано за възрастта си и оттогава и до
момента е изключително комуникативен. На двегодишна възраст и към датата на
инцидента говорел свободно.
Ищцовия свидетел Р.В. депозира показания
че е личен лекар на ищеца от раждането му. Един ден през м. септември 2017 г.,
след 16, 30 ч. детето било доведено при нея за преглед. Цялото му личице било
зачервено, като вече било започнало и да посинява и ясно
личали отпечатъци от пръсти. Детето плачело и не й позволявало да го докосва,
особено по лицето. С оглед това му състояние трудно осъществила прегледа, като
била направена и снимка на главата. На въпроса й какво му се е случило,
отговаряло плачейки „ градинката, градинката „. При прегледи в края на годината
и през следващата, повдигайки въпроса за детската градина й заявявал
категорично че не желае да ходи на градина. Като личен лекар на К. с наблюдения
от най ранната му възраст свидетелят заявява
че К. е проговорил рано, на година и половина с него можело да се разговаря
свободно, а на две година дори й обяснявал къде го боли.
Свидетелите на ответните страни Н.К.,
М. Д., И.К. и А.С.- съответно помощник –
възпитал, домакин и учители в детската градина, а С. и изпълняваща длъжността
директор към датата на увреждането, депозират показания че за уврежданията на К.
разбрали още същия ден преди обед от П.Е., която им обяснила че те са по
причинени от друго дете – 5 годишния Д., като свидетелят С. твърди лично да е
разговаряла и с Д., като на въпроса какво е направил на К. той й отговорил че
го е хапал защото го обичал. К. не е обяснявал какво се е случило, само
показвал. И четирите свидетелки твърдят, че детето било спокойно, обядвало и
заспало, поради което и С. преценила да не се обаждат веднага на родителите му.
Не е плакало и не е страняло от Е.. По разпореждане на директора свидетеля К.
закупила мехлем, с който намазали травмираните участъци. Спред
свидетелката Д. К. не можел да съставя
сложни изречения.
По делото са представени Етичен кодекс на работещите в ДГ „ П. „, в
който е заложен принципа „ Грижата за живота и здравето на детето е на първо
място“, както и декларации от учителите в детската градина и в частност от
учителя П.Е. за това че поемат задължения при работата си с децата да не
упражняват физически и психическо насилие над тях, да не ползват методи,
уронващи достойнството им, да не се прилагат форми на насилие и грубост, също
децата да не се оставят без надзор и придружител, при травми, оплаквания или
други особености досежно здравословното състояние на децата да се търси
незабавно спешна помощ от медицинската сестра и да се уведомяват родителите.
При така събраните доказателства
първоинстанционният съд е приел че исковете са по основание доказани. Ответника
Е. – при лежаща върху нея доказателствена тежест, не е опровергала оборимата
законова презумпция за виновност, доколкото защитната й теза че уврежданията
са причинени от друго дете е опровергана
от СМЕ, от чието заключение се установява още и че тези в лявата част на лицето
и главата не биха могли да са и от падане на К., а се дължат на целенасочено
нанесени удари от тъп, твърд предмет и от издърпване на ухото, като е напълно
възможно това да е ръка и то категорично такава на възрастен човек. Затова и
вината й като пряк причинител на уврежданията е доказана, тези увреждания несъмнено
съставляват противоправно деяние, причинило болките и страданията, предмет на иска, тоест налице и причинно
следствената връзка. С оглед което е налице фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
за ангажиране на имуществената й отговорност. Предвид безспорно установеното че
д.г. „ П. „ е работодател и като така
възложител на работата, при изпълнението на която са причинени вредите по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД, то налице е фактическия състав и на тази разпоредба, обосноваващ
ангажиране на имуществената отговорност и на втория ответник. Относно размера е
прието – след преценка на степента и тежестта състоянието на ищеца вследствие
уврежданията и продължителността му до пълното негово възстановяване, че
справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение е сумата 5 000 лева.
Както се каза по горе от ответника
ДГ „ П. „ и от ищеца решението се обжалва само досежно размера. В тази насока
от страна на първия се твърди че за една от травмите – тази по челото на К., по
делото са налице данни да е с давност поне два дни преди 05.09.2017 г. – тоест
преди детето изобщо да започне да посещава детска градина. Като така тя изобщо
не е следвало да бъде обезщетявана, тъй като градината носи отговорност по чл.
49 от ЗЗД само за уврежданията, причинени на ищеца при престоя му там. Относно
последните / и физически и психически / се поддържа че данните по делото сочат
те да са отшумели напълно до десетина дни, поради което присъденото за тях
обезщетение от 5 000 лева се явява несъответно, справедливият размер е
1 000 лева. От жалбоподателя - ищец твърденията са че обезщетението е
занижено. В тази връзка се поддържа че не са отчетени в достатъчна степен броя
на уврежданията – макар и леки, факта че са разположени в различни анатомични
области на лицето и главата, изключително ниската възраст на детето, намиращо
се в начален стадий на своето социализиране, личността на причинителя, мястото
на увреждането и начина на извършването му - от учител в детска градина, като
са причинени умишлено, а не са плод на случайност. Поддържа да не е отчетено в
достатъчна степен и въздействието, което уврежданията са оказали върху
психиката на детето. Според заключението на психологичната експертиза и по
данни на родителите на детето и личния му лекар то и понастоящем проявява
признаци на лек невротизъм – лакомия за сладки неща, нощно напикаване, страх от
тъмното и нетърпеливост, като са наблюдавани още симптоми на остра стресова
реакция – тахикардия, зачервяване и изпотяване. Всички те – според въззивника
ищец, сочели на неправилност на извода на съда че процесните травматични
увреждания не са оставили следа в съзнанието на детето.
Единствено ответника Е. освен по
размер обжалва решението и в частта, с която е приет за доказан искът по чл. 45
от ЗЗД и конкретно че тя е причинителя на физическите увреждания. Твърди че този
факт съдът неправилно приел за доказан, тъй като вината за деянието действително
се предполага до доказване на противното, но такава презумпция не е налице по
отношение на авторството му. Счита че в тази насока ищецът не е провел пълно
главно доказване, тъй като по делото не е установено какви точно действия по
отношение на него е извършила, при какви обстоятелства и по какъв начин.
Твърдението му че „ госпожата „ го е
ударила и пак тя му е издърпала ухото принадлежи единствено на свидетелите
- негови дядо и баба, поради което и в
разрез с разпоредбата на чл. 172 от ГПК те са били кредитирани от съда.
Настоява че по делото не е изяснено и защо да е невъзможно ухото му да е
дърпано от 5 – годишния Д.. Заявява още че не е била единствения възрастен – „
госпожа „, под чийто надзор се е намирало детето към момента на увреждането,
тъй като същия ден и в същата смяна на работа в градината са били и други нейни
служители – възпитателки, учителки и самата директорка. Настоява че двегодишния
– към момента на увреждането, К. не е можел да обясни какво точно се е случило
с него и заключението на логопедичната експертиза в този смисъл неправилно не е
кредитирана от съда. Относно размера поддържа че продължителността на
състоянието, в което е изпаднало детето вследствие увреждането е прието също
въз основа само на изнесени от заинтересовани лица данни. Настоява че относно
физическите болки продължителността е била само няколко дни след инцидента -
заключението на медицинската експертиза, а досежно продължителността на
стресовата реакция психологичната експертиза се основава само на твърденията на
роднините на детето пред експерта.
По основателността на иска срещу
въззивника Е. и във връзка с възведените в тази насока в жалбата й оплаквания
съдът намира искът да е по основание доказан и авторството й досежно
уврежданията на ищеца в лявата част на лицето и главата, да е несъмнено
установено от съвкупната преценка на ангажираните в тази насока доказателства.
Свидетелите Р. са в родствена връзка с детето
- негови баба и дядо, но техните показания правилно са били кредитирани
тъй като се подкрепят от другите ангожирани по делото доказателства, съответно
липсват доказателства, които да ги опровергават. Заключението на СМЕ е в разрез
с твърденията на въззивницата за друг начин на причиняване на травмите освен
директен удар по лявата буза и издърпване на лявото ухо, както и те да са
нанесени от детска ръка. Категорично е установено че това е ръка на възрастен
човек и учителят Е. е била единствения такъв при детето в момента на получаването
им - учителя, под чийто пряк надзор и грижи то се е намирало, ведно с други
деца от неговата група. Несъстоятелно е твърдението й че в детската градина към
същия момент е имало и други „ госпожи „, работещи там. От Е. не са възведени
възражения причинителят да е друг служител в детското заведение, като и всички
служители, които са били на работа
предиобеда на 05.09.2017 г. не са били преки свидетели на случващото се с
ищеца, а са разбрали за него именно от нея
като негов учител и според дадените им от нея обяснения. В този смисъл техните
показания също не опровергават авторството на деянието, съответно не установяват
то да е настъпило по начина, твърдян от нея.
Неоснователно е и твърдението че логопедичната експертизата
опровергавала възведеното по делото че ищецът е заявил че „ госпожата го е удряла
по дупето, бузките и ушенцето“, тъй като според заключението й двегодишно дете не
би могло да описва обекти/предмети и да преразказва изминали
събития и като така не можело да даде подобно обяснение. Това твърдение на
ищеца не съставлява описание и преразказ
на обект и събитие по смисъла, даден в
заключението, а и експертът изрично е посочил че това му изявление е по
принцип, а за отговор конкретно досежно К.
е било необходимо изследване на езиково говорното му развитие и комуникативност
към периода септември – декември 2017 г., каквото не е извършено. С оглед което некредитирането на тази
експертиза – досежно невъзможността на ищеца да даде горното изявление, не
съставлява допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, опорочило извода му за
авторството на противоправното деяние. Що се отнася до травмите отдясно на
лицето, за част от които СМЕ не изключва автора да е друго дете следва да се
отбележи че и за тях е налице основанието за ангажиране на пряката деликтна
отговорност. Тя се дължи не само за действия, но и за бездействие, а вината
включва не само умисъл, а и небрежност – в случая неполагане на дължимата грижа
за поверените в най ниска възраст деца, така щото същите да не се нараняват
помежду си, както и самонараняват.
Относно размера е установено че
уврежданията съставляват леки телесни повреди и във физически аспект
последиците са отшумели напълно до две седмици – и болките, и видимите следи –
зачервяване и посиняване. В психологически аспект детето е било в състояние на
остра стресова реакция – плач, страх, безпокойство, нарушен сън, също до около
две седмици, след което до около половин година негативни асоциации / плач и
тревожност / от преживяната травма са се проявявали само при определени
ситуации – при споменаване на детска градина, при преминаване покрай такава,
при срещи с жени с визуална прилика с ответника Е.. След това и понастоящем
детето не помни травмиращото събитие от 05.09.2017 г. - няма лоши асоциации към
детска градина, съответно към учителите в нея, напротив – заявява че му харесва и иска да
посещава градина, както и че не е ходил в друга градина. Няма трайни и
необратими увреди в психичното му здраве. Прегледа на експерта психолог е
констатирал че К. се намира в състояние на еквивалент на психично здраве –
контактен, емоционален, адекватен на обстановката, в която се намира, с
положителна нагласа и непринудено поведение и с добри комуникативни и социални
умения.
С оглед така установеното настоящата
инстанция намира че правилно справедливият размер на обезвреда е определен на
сумата 5 000 лева, съответно жалбите на въззивниците – ищец и ответници
досежно размера са неоснователни.
Този размер е съответен на ниската
възраст, в която ищецът е бил към момента на травмата и на мястото и начина, по
който тя е причинена, поради което са неоснователни възраженията в жалбата му
че тези обстоятелства не са в достатъчна степен оценени от първоинстанционния
съд и това е довело до определяне на занижен размер на обезщетението.
Неоснователни са и оплакванията че определени невротични прояви в поведението
му и към настоящия момент / лакомия за сладки неща, нощно напикаване, страх от
тъмното, нетърпеливост, тахикардия, зачервяване и изпотяване / са в резултат на
увреждането и налагат извод за по висок размер обезвреда. Не е установена
причинно – следствена връзка на тези прояви с процесното травмиращо събитие.
Неоснователни са възраженията на въззивниците
– ответници за завишен размер на обезщетението. Правилно е прието от
първоинстанционния съд че вредите и в частност тези, касаещи психичното
състояние на пострадалия не са отшумели напълно в период от 10 дни – противно
на твърдяното от тези жалбоподатели. Правилно досежно вида, обема и
продължителността им са кредитирани показанията на ищцовите свидетели.
Действително те са роднини на ищеца и именно като такива имат постоянни ,
ежедневни контакти с него и съответно преки и непосредствени впечатления от
състоянието, в което е изпаднал и неговата продължителност. Освен това показанията
на свидетелите Н. и Р. се подкрепят от другите гласни доказателства - свидетеля В., заключенията на медицинската и
психологична експертиза, като и по делото липсват доказателства, които да ги
опровергават. Ето защо и тъй като и от първоинстанционния съд те са така
преценени не е нарушена нормата на чл. 172 от ГПК, изводите му в тази насока са
правилни и се споделят от настоящата инстанция. Относно увреждането на челото
действително за него са налице данни да е с давност два дни преди процесните /
обясненията на в.л. д-р М. в с.з. на 15.02.2019 г. /, но това не обосновава
извод за намаляване размера на обезщетението предвид останалите такива,
получени на 05.09.2017 г., за които е несъмнено установено ангажирането на
отговорността на ответниците по чл. 45 от ЗЗД, съответно по чл. 49 от ЗЗД.
С
оглед изложеното обжалваното решение е правилно и се потвърждава. При този
инстанционен резултат на въззивниците не се присъждат деловодни разноски,
направени във връзка с жалбите им срещу него. Следват се обаче на всяка от
страните разноски за защита срещу жалбите на насрещните страни. На въззивника –
ищец за защита срещу жалбите на ответниците и конкретно на неговия адвокат С.С.
в хипотеза на чл. 38 от ЗА. Предвид интереса те са в размер на 580 лв. за всеки
от ответниците – определени съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/9.7.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответната детска
градина се присъждат в размер на 750 лв. – половината от договореното и платено
възнаграждение за един адвокат, по отношение на което в договора за правна
помощ е посочено че е както за жалбата и процесуалното представителство по нея,
така и за отговора и процесуалното представителство във връзка с жалбата на
ищеца. На въззивника Е. се присъжда като разноски също половината от
договореното възнаграждение за правна защита
пред въззивната инстанция, а именно сумата 675 лева. Възраженията на
въззивника- ищец за прекомерност на така договорените и заплатени от ответниците възнаграждения са неоснователни.
Те не надвишават установените в чл. 7 ал. 2 от горепосочената наредба минимални
размери.
Предвид изложеното съдът
Р
Е Ш И
Потвърждава Решение №
171 от 16.05.2019 г., постановено по гр.д. № 305/2018 г. на Окръжен съд – П..
Осъжда К.Г.Н., ЕГН
- ********** да заплати на П.А.Е., ЕГН – ********** деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 675 / шестстотин седемдесет и пет / лева.
Осъжда К.Г.Н., ЕГН
- ********** да заплати на Д.г. „ П. *** деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 750 / седемстотин и петдесет / лева.
Осъжда П.А.Е., ЕГН
– ********** да заплати на адвокат С.Х.С. *** възнаграждение в размер на 580 /
петстотин и осемдесет / лева.
Осъжда Д.г. „ П. ***
да заплати на адвокат С.Х.С. *** възнаграждение в размер на 580 / петстотин и
осемдесет / лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: