Решение по дело №12/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260486
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Ивайло Юлиянов Колев
Дело: 20211720100012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260486 / 27.4.2021г.

 

гр. Перник, 27.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на двадесет и втори април, две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО КОЛЕВ

 

При секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 12 по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Й.Д.Т. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 17.07.2013 г. в рамките на ч.гр.д.№ ***г., по описа на Районен съд П.и постановено решение по гр.д.№ ***г., по описа на Районен съд П.по силата, на което той е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П.суми в размер на 531,14 лева – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 16.02.2010 г. – 29.11.2011 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане; 50,55 лева – законна лихва за забава за периода от 19.04.2010 г. до 31.12.2011 г., както и разноски в размер на 25,00 лева. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано и.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. с р-н на действие Окръжен съд Перник. Твърди, че в рамките на изпълнителното производство действията по изпълнение се ограничават с изпращане на запорно съобщение за налагане на запор върху  пенсията и такова за налагане на запор върху МПС, последното от които било на 26.11.2013 г., съгласно удостовереното на гърба на представения по делото изпълнителен лист.

Твърди, че на 26.10.2020 г. е депозирал заявление до ответника за отписване на процесните суми от счетоводните му регистри, но отговор не е получен.

Твърди, че макар и да е извършил частични плащания, между страните не е налице облигационна връзка и доставка за сумите по издадения на 17.07.2013 г. в рамките на ч.гр.д.№ ***г., по описа на Районен съд П.изпълнителен лист.

Твърди, че така описаните суми са погасени по давност, позовавайки се на петгодишна такава, тъй като сумите са установени с влязло в сила решение, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че описаните суми не се дължат, като същевременно оспорва правото на принудително удовлетворяване на притезанието. Извършва анализ на тълкувателната съдебна и практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК от ВКС.

С оглед на изложеното, непрецизно, моли съда да приема за установено, че не дължи посочените суми за съответните периоди. Претендира разноски.

С уточнителна молба и в съдебно заседание заявява, че не поддържа твърденията си за събрани и/или платени суми от ищеца като длъжник в изпълнителното производство, както и доводите за липса на облигационна връзка между страните, доколкото се касае за техническа грешка при изготвянето на текста.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за допустими, но неоснователни по отношение на твърдението за недължимост, като признава, че вземането е погасено по давност. Не оспорва издаването на изпълнителен лист в негова полза, образуването на изпълнително дело и неговото прекратяване. Твърди, че дружеството взискател не е предприемало други действия за принудително събиране на посочените суми, поради което не е провокирало предявяване на настоящия иск. Поддържа, че вземането съществува, но не би могло да бъде събрано принудително, а единствено ако длъжникът доброволно плати.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П.е сезиран с обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание 124, ал. 1 ГПК. Тази разпоредбата дава възможност на ищеца да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, когато има интерес от това. В конкретния случай предмет на този отрицателен установителен иск е отричане съществуването на правото на принудително изпълнение на ответника, за посочените в исковата молба суми, въз основа на факти, възникнали след издаване на изпълнителния титул.

С изготвения по делото доклад съдът е обявил за безспорни по делото обстоятелствата относно издаването на изпълнителен лист от 17.07.2013 г. в рамките на ч.гр.д.№ ***г., по описа на Районен съд П.и постановено решение по гр.д.№ ***г., по описа на Районен съд Перник, по силата на което ищецът е осъден да заплати на ответника посочените в исковата молба суми, както и образуването на и.д.№ ***г. по описа на ЧСИ С.Б., което е прекратено.

В хипотеза на така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането, ако се позовава на такива.

По делото е приложено заверено копие на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС П.срещу ищеца в полза на ответното дружество за сумите, предмет на исковата молба. Видно от заверените копия на решение № 45/08.02.2013 г. по гр.д. № ***г. на РС П.и решение № 184/10.07.2013 г. по в.гр.д. № 343/2013 г. на ОС Перник, след депозирано от длъжника възражение, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признато за установено с влязло в сила решение, че ищецът дължи на ответното дружество сумите, предмет на заповедта за изпълнение, съответно – и предмет на настоящата искова претенция. Видно от приложеното заявление, ищецът е поискал от ВиК П.вземането да бъде отписано от счетоводните регистри на дружеството, като е изложил доводи, че същото е погасено по давност. Видно от известието за доставка, заявлението е получено от представител на дружеството на 26.10.2020 г.

Наличието на изпълнителен титул свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът непрецизно е заявил „не дължа“, но оспорва правото на принудително изпълнение, тъй като след изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо (така Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о).

Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането  на  кое  да  е  изпълнително  действие  в  рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.

Видно от отбелязването върху гърба на изпълнителния лист, на 30.03.2020 г. ЧСИ С.Б. е констатирал, че образуваното въз основа на листа изпълнително дело е прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е удостоверил, че последното изпълнително действие в производството е осъществено на 26.11.2013 г.

Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства относно обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност за вземането. Ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 26.11.2013 г. е поискал извършването на каквито и да е изпълнителни действия, при съобразяване правилото на чл. 60, ал. 2 ГПК съдът приема, че към 27.11.2015 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е започнала да тече новата давност за вземането.

За приложимия давностен срок съдът следи при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, какъвто е процесният случай, срокът на новата давност е всякога пет години. С влизане в сила решението на въззивната инстанция – 10.07.2013 г. като неподлежащо на инстанционен контрол е започнала да тече петгодишна погасителна давност.

В настоящия случай за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност.

Необходимо е да се добави, че към момента на образуване на ИД № ***г. на ЧСИ Бадев е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015г. При така даденото тълкуване следва, че нова петгодишна давност за процесните вземания е започнала да тече на 26.06.2015 г., като същата е изтекла към 26.06.2020 г. Следователно отрицателните установителни искове са  основателни и следва да бъдат уважени така, както са предявени.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса в размер на 50 лв. и процесуално представителство на ищцовата страна в размер на 300 лв. Това е така защото с поведението си ответникът е станал причина за предявяване на иска. Независимо, че същият не е предприел действия по принудително изпълнение след прекратяването на изп.д. № ***г. с отговора на исковата молба, макар и бланкетно, е оспорил предявения иск. Отговорността му за разноски би отпаднала по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако бе признал иска. Своевременно заявеното възражение на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно. Размерът на уговорения от ищеца адвокатски хонорар от 370,00 лв., надхвърля минималния размер, съгласно относимата редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а делото не се отличава с фактическа или правна сложност, нито действително осъществените от адвоката процесуални действия да надхвърлят обичайната работа по такъв тип дела. Ето защо размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до 300 лв., които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Искането за присъждане на сумата от 3,00 лв., представляваща такса за банков превод, не следва да бъде уважено, доколкото тя е предмет на друго правоотношение между банка и клиент и не би могла да бъде възложена в тежест на трето лице.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК *********, гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 не съществува право на принудително изпълнение срещу Й.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Н.Ц. – САК, за сумите в размер на 531,14 лева – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 16.02.2010 г. – 29.11.2011 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане; 50,55 лева – законна лихва за забава за периода от 19.04.2010 г. до 31.12.2011 г., както и разноски в размер на 25,00 лева, за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС П.и са установени с влязло в сила решение по гр.д. № 5656/2013 г. по описа на РС Перник, поради изтичане на законоустановения давностен срок.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД да заплати на Й.Д.Т., ЕГН ********** сумата от 350,00 лева – разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

 

СЪДИЯ_________________