№ 107
гр. гр.Велинград, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. К. К. против Наказателно постановление
№ 21-0367-001557 от 31.08.2022 г. на Началник ВПД РУ Велинград към
ОДМВР Пазарджик, с което на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, са му наложени
административни наказания глоба в размер на 750, 00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На
основание Наредба № I з-2539 на Министъра на вътрешните работи на водача
се отнемат 12 точки.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт и
се иска неговата отмяна. Твърди се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН при описание на
нарушението. Актът за установяване на нарушението бил съставен извън
срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Незаконосъобразно за извършеното нарушение
бил съставен АУАН и било издадено наказателно постановление, а не
електронен фиш, предвид че нарушението било установено и заснето с АТСС.
Жалбоподателят оспорва, че е субект на нарушението, като твърди, че не е
взета предвид подадената декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП.
Евентуално се позовава на чл. 28 ЗАНН.
Насрещната страна, в писмено становище, оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 ЗАНН- препис от
1
обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на
16.02.2022 г., а жалбата е подадена на 17.02.2022 г. от лице с правен интерес
да обжалва, поради което е процесуално допустима.
След като съобрази становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване
с разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 13.03.2020 г., в 13,54 часа, в гр. Велинград, на път II-84, на изхода на
града при ГКП "Лъджене", в посока от гр. Велинград към с. Юндола, при
разрешена скорост за населено място от 50/км. ч. и отчетен толеранс -3 км./ч,
с мобилна радарна система № TFR1-M 564, бил заснет лек автомобил
"Мерцедес А 180 ЦДИ", с рег. номер *********, който се движел със скорост
107 км. ч., при общо въведено ограничение от 50 км./ч. за населено място.
След справка в базата данни на МВР за собственика на управляваното МПС
се установило, че е регистрирано на името на юридическо лице „Евро мийт
енд милк“ ЕООД, ЕИК: *********, с едноличен собственик на капитала и
управител жалбоподателят Б. К. К.. Тъй като дружеството било със седалище
и адрес на управление в гр. Благоевград, материалите по преписката били
изпратени до РУ Благоевград за запознаване с тях от управителя. Служител
на РУ Благоевград-полицейски инспектор Я.К. уведомил по телефона
управителя К..
След запознаване с материалите по преписката, било подадено
възражение вх. № 367000-1492/19.02.2021 г. Тъй като с възражението не била
депозирана декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП, повторно били дадени указания
за попълването й.
Декларация по чл. 188 ЗДвП била депозирана пред полицейски
инспектор Я.Г.К. с протокол за доброволна предаване от 04.03.2021 г., чрез
адв. З.. С нея като водач е посочен В.К.И.. Въз основа на данните от
техническото средство, след установяване на собственика на автомобила и
след като било съобразено, че за извършеното нарушение се предвижда
лишаване от право да се управлява МПС, на жалбоподателя Б. К. К. бил
съставен АУАН АА 524217/10.03.2021 г., за това че на 13.03.2020 г., в 13,54
мин., в гр. Велинград, на път II-84, на изхода на града при КГП „Лъджене“,
управлява лек автомобил „Мерцедес А 180 ЦДИ“ с рег. № *********,
собственост на „Евро мийт енд милк“ ЕООД, ЕИК101658372, в посока на
движение към с. Юндола, със 107 км./ ч., при общо въведено ограничение за
населено място от 50 км./ч., като наказуемата скорост е 104 км./ч., след
приспаднат толеранс 3 км./ч. Посочено е, че нарушението е заснето с мобилна
радарна система TFR1-M с фабр. № 564, с номер на клип № 2469 от
13.03.2020 г.. Изготвен е снимков материал, показващ точен час и дата и рег.
номер на МПС. При съставяне на АУАН не е взета предвид подадената от
Б.К. декларация по чл. 188 ЗДвП.
Актът за установяване на нарушението е съставен в отсъствието на
2
нарушителя, като с административнонаказателната преписка не са
представени доказателства да му е изпращана покана да се яви за съставянето
му.
Препис от него е връчен на жалбоподателя К. на 25.05.2021 г., който го
е подписал, като в графата възражения е посочил, че ще депозира такива в
тридневен срок.
На 31.05.2021 г. е постъпило възражение вх. № 367000-4773, подадено
по пощата на 27.05.2021 г., в което са изложени оплаквания, идентични с тези
в жалбата-че своевременно е подадена декларация по чл. 188 ЗДвП с данни на
лицето, на което е предоставено управлението на заснетото моторно превозно
средство, за неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, както и че случаят е
маловажен.
Възраженията били счетени за неоснователни и въз основа на АУАН
АА 524217/10.03.2022 г. е издадено обжалваното наказателно постановление,
в което фактическите обстоятелства относно състава на нарушението са
описани по идентичен начин с тези в акта. С него за констатираното
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на дееца е наложено наказание глоба в
размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като на основание Наредба № I з-2539
на Министъра на вътрешните работи се отнемат 12 точки.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства: показанията на служителите на РУ Велинград, свидетелите
полицейски инспектор „Пътен контрол“ Б. Г. Т. и инспектор КР. Т. П., от
представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, Писмо № 3286р-12416/12.03.2020 г. на МВР ГД
„Национална полиция“, четири броя Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 13.03.2020 г. с
номера от 367р-5198 до 367р-5201 от 16.03.2020 г. справката за собственик на
процесния автомобил, Протокол за доброволно предаване от 04.03.2021 г.,
снимков материал от клип № 2469 от техническо средство TFR1-M №
564/13.03.2020 г., с което е заснето движението на лек автомобил "Мерцедес
А 180 ЦДИ" с рег. номер *********.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
АУАН серия АА № 524217 от 10.03.2021 г. и Наказателно
постановление № 21-0367-001557 от 31.08.2021 г. са съставени от
компетентни органи по чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, във вр. с т.
2.1 във вр. т. 1.3.2 и т. 3.8 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, в законоустановената форма и в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Доколкото в случая нарушението на скоростта е
установено на 13.03.2020 г. с техническо средство, самоличността на неговия
субект не е безспорно установена към датата на извършването му. Данни за
3
нарушителя контролните органи са получили след депозиране на декларация
по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от собственика на моторното превозно средство-на
04.03.2021 г., което е в рамките на предвидения едногодишен срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН от извършване на нарушението. В тримесечния срок от откриване
на нарушителя и в пределите на едногодишния срок от установяване на
нарушението, на жалбоподателя Б.К. е съставен Акт за установяване на
нарушението.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания
за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
самоличността на нарушителя, данни за актосъставителя и
административнонаказващия орган. Фактическите обстоятелства от състава
на нарушенията са описани по начин, позволяващ на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Установяването на
нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е с допустимите в 165, ал.1, т. 6 ЗДвП,
средства, предвиждащ използване на технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство.
Действително АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, който
въпреки че е бил известен, не е поканен по надлежния ред да присъства при
съставянето му, както предвижда нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това
нарушение обаче не е съществено и не представлява самостоятелно основание
за отмяна обжалваното наказателно постановление. Същото следва да се
счита преодоляно съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като не накърнило правото
на защита на жалбоподателя. С последващото предявяване на АУАН на
нарушителя е осигурена възможността да упражни правото си на защита, като
оспори нарушението и представи доказателства, което право е надлежно
упражнено, видно от депозираното от Б.К. възражение вх. № 367000-
4743/31.05.2021 г., подадено по пощата на 27.05.2021 г.
Неоснователно е възражението, че неправилно за нарушение, което е
установено и заснето с техническо средство или система, е съставен АУАН и
е издадено наказателно постановление, вместо електронен фиш. Съгласно чл.
189, ал. 4 ЗДвП електронен фиш за установено с техническо средство
нарушение се издава в случаите, в които за съответното нарушение не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки. В случая обаче при
констатираното превишение на скоростта с над 50 км. в населено място в чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е предвидено налагане на наказание лишаване от право
да се управлява МПС за срок от три месеца, а съгласно списъка по чл. 6, т. 7
от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г., за превишение на разрешената
максимална скорост с над 50 km/h в населено място се предвижда на
водачите да се отнемат по 12 контролни точки. Ето защо правилно и
законосъобразно началото на административнонаказателното производство е
4
поставено със съставяне на АУАН и въз основа на него законосъобразно е
издадено обжалваното наказателно постановление.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г./ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
TFR-1M 564 № 4835, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, за което е съставен протокол № 3-26-19 от 05.12.2019 г. и е годно за
експлоатация до 04.12.2020 г. Обстоятелството, че АТСС е преминало
проверка е надлежно удостоверено в съставения протокол за използване на
използване на АТСС по приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г,. -л.82 по делото, където е вписан номер на протокола за
проверка на техническото средство.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., в който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ мястото,
времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност
Представеният протокол съдържа всички изискуеми реквизити,
съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.- вписани са видът и номерът на автоматизираното
техническо средство, мястото на контрол, посоката на движение,
ограничението на скоростта, че не е поставен пътен знак за ограничение,
режима на движение-стационарен, номера на служебния автомобил, в което е
поставено мобилното АТСС, начало и край на работа.
Мястото на нарушението е надлежно индивидуализирано. При
използване на мобилна система за контрол, притежаваща техническа
възможност чрез външна антена да определя автоматично разположението на
уреда посредством GPS координати, които се отразяват на всяка една
изготвена снимка при работа на системата, мястото на нарушението се
индивидуализира посредством тези координати. Видно е от приложените
снимки към преписката, че на две от тях са посочени тези GPS координати,
които, ведно с изготвения протокол за използване на АТСС сочат къде точно
е било позиционирано мобилното АТСС и къде е извършено нарушението, а
именно в гр. Велинград, в посока село „Юндола“. В представения по делото
5
Протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е вписано, че
не е поставен пътен знак за ограничаване на скоростта и следователно важимо
е въведеното законово ограничение с чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 50,00 км..
Съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в
съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на
одобрен тип средство за измерване. От събраните по делото доказателства се
установява, че нарушението е заснето мобилно техническото средство от
съответния одобрен тип, което е позиционирано в гр. Велинград, т.е. в
населено място по смисъла на § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП. Съдът приема, че описанието на нарушението отговаря на стандарта по
42, т. 4 и чл. 57, ал., т. 5 ЗАНН. Техническото средство отговаря на одобрения
тип, което се доказва от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, издадено от БИМ. Макар срока за валидност на
удостоверението да е изтекъл, същото се счита, че е от одобрения тип,
съгласно чл. 30, ал. 5 ЗИ, тъй като е преминало последваща проверка преди
срока за изтичането му с протокол № 3-26-19 от 05.12.2019 г. и е годно за
експлоатация до 04.12.2020 г. Периодичността на извършваните проверки на
видео-радарните системи е една година, поради което при използването си на
13.03.2020 г. това действие е било в обхвата на последната успешно
премината периодична проверка.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно в случая е определен
субектът на нарушението. Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Видно от
приложените по делото справка за регистрация на превозно средство лек
автомобил „Мерцедес А 180 ЦДИ“ с рег. № ********* и справка от
ТРРЮЛНЦ от 13.06.2020 г., собственик на моторното превозно средство е
„Евро мийт енд милк“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и
управител, респективно законен представител жалбоподателят Б. К. К..
Подадената от управителя декларация по чл. 188 ЗДвП не следва да бъде
взета предвид, тъй като е непълна. В нея не се съдържат данни за марка и
регистрационен номер на превозното средство, което се сочи, че е
управлявано на същата дата и час от В.К.И., поради което не може да се счита
за безспорно установено, че именно на това лице е предоставено
управлението на заснетото моторно превозно средство. Тъй като законът
предвижда установяването на субектите нарушения, заснети с АТСС да става
по определен начин, а именно с подадена по чл. 188 ЗДвП декларация от
собственика на моторното превозно средство, на която законът е придал
обвързваща доказателствена сила, неотносими са представените от
жалбоподателя, като доказателства справка за притежаваните от дружеството
моторни превозни средства, пътен лист от 13.03.2020 г., справка за действащи
трудови договори, трудов договор между „Евро мийт енд милк“ ЕООД, ЕИК
6
********* и В.К.И., договор за зачисляване на ДМА между дружеството и
В.И.. Обстоятелството, че друго лице е управлявало моторното превозно
средство по време на извършване на нарушението, което е установено с
АТСС, подлежи на доказване с представена от собственика декларация,
съдържаща необходимите реквизити. Сред тях безспорно са
индивидуализиращите данни за управляваното превозно средство, каквито в
случая подадената от Б.К. декларация не съдържа. Изискване на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП е също и декларацията да е придружена с копие на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на лицето, посочено като водач,
каквото не представено от жалбоподателя, видно от Протокол за доброволно
предаване от 04.03.2021 г., в който е удостоверено, че е предадена само
декларация по чл. 188 ЗДвП.
Ето защо, съдът намира възражението на жалбоподателя, че не е
управлявал процесното превозно средство е неоснователно.
По правилността на наказателното постановление настоящият съдебен
състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен
материал се доказа, че К. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което й
е наложено наказание с обжалвания санкционен акт. От обективна страна на
13.03.2021 в 13,54 часа в гр. Велинград, в посока към село Юндола е
управлявал лек автомобил, с рег. № *********, принадлежащо към категория
В, като се е движил със скорост от 107 км/ч, при разрешена за този тип
превозно средство от 50 км.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал
моторно превозно средство, с каква скорост се е движил, както и какво е
действащото ограничение при движение в населено място и на посочения
пътен участък, което не е сигнализирано с пътен знак, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване на
ограничението на скоростта на движение. Правилно е определен и субектът
на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 2, пр. 1 ЗДвП. Доказа се
по делото, че процесният лек автомобил е собственост на Евро мийт енд
милк“ ЕООД, ЕИК *********, в който случай наказанието се налага на
неговия законен представител, какъвто се явява управителят Б.К..
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване над 50
km/h е предвидено административно наказание с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв..
Съдът счита, че в случая правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба, но не и размерът на наказанието. Превишаването на разрешената
максимална скорост е с 54 км/ч. и то попада в приложното поле на
цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване над
50 км/ч., на разрешената максимална скорост в населено място. Правилно е
била установена превишената стойност на скоростта от 54 км/ч. В акта за
7
установяване на нарушението и в наказателното постановление са отбелязани
измерената и установената стойност на скоростта, след приспаднатия
толеранс от измерената скорост от „минус 3 км/ч“. Максимално допустимата
скорост в населено място от категория В е 50 км/ч, поради което
установеното превишаване е с 54 км/ч., каквато е посочена в изготвения
снимков материал от заснетия с АТСС TFR-1M № 4835 клип с № 564. В
случая обаче административнонаказващият орган неправилно е определил
размера на наказанието глоба, който следва да се наложи. Превишението над
прага от 50 км./ч. на разрешената в населеното място скорост от 50 км./ч., от
който за всеки 5 км. наказанието от 700, 00 лв. се увеличава с 50 лв., е 4
км./ч., поради което на К. е следвало да се наложи глоба в размер на 700,00
лв., а не 750,00 лв., каквато е наложена. Предвид че, в настоящата хипотеза
наказанието не е във фиксиран от законодателя размер, в правомощията на
съда е да го намали, като измени наказателното постановление в тази част,
съгласно т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и
ІІ колегия.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград счита жалбата, в частта за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП за частично основателна, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се измени, като се намали наложеното наказание от
750,00 лв. на 700,00 лв.
Съдът счита, че в случая не е приложим института "маловажен случай"
по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая
по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93,
т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно
по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай"
е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността
на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
управлението на МПС в населено място със скорост повече от два пъти от
максимално допустимата, в обедните часове на деня, когато движението е
интензивно, по главна улица, не налагат извод за маловажност на случая. С
поведението си освен, че е нарушил правилата за движение, жалбоподателят
е поставил в опасност останалите участници в движението, създавайки риск
от настъпване на ПТП.
8
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград счита жалбата за частично основателна, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да се измени, като се намали наложеното
наказание от 750,00 лв. на 700,00 лв.
Предвид изхода на спора приключил с изменение на наказателното
постановление, на ответната страна ОДМВР Пазарджик се дължат разноски
за процесуално представителство под формата на юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 3 АПК.
Искане за запращането им е заявено своевременно от ответника със
становището по жалбата. Приложено е и пълномощно за представителство от
лице с юридическо образование.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв.
В случаите на процесуално представителство от юрисконсулт е налице
спецификата на отношенията между представляван и представител, при които
юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по договор
за поръчка за конкретното дело. С оглед на това следва да се приеме, че за да
се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН не е необходимо да бъдат
представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече
заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си
представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за поръчка.
Дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съдът присъжда, е
определено от закона- чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
В случая, делото са проведени две съдебни заседания, на което
представител на жалбоподателя не се е явил, но възнаграждение се дължи за
изготвяне на становището по жалбата, поради което дължимият размер на
разноски за процесуално представителство от юрисконсулт следва да се
определи в рамките на законоустановения минимум и на ОДМВР Пазарджик
следва да си присъдят 80, 00 лв. /осемдесет лв./
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-001557 от 31.08.2021 г.
на ВПД Началник на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта, с която
на Б. К. К., ЕГН: **********, от гр. Благоевград, ул. ********* № 28, ет. 2, е
9
наложено административно наказание глоба в размер на 750,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на осн. чл. 182,
ал.1, т. 6 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера
на наложеното наказание глоба от 750,00 лв. на 700,00 лв. /седемстотин лева/
и го ПОТВЪРДЖАВА по отношение на наказанието лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
ОСЪЖДА Б. К. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Благоевград, ул.
********* № 28, ет. 2, да заплати на ОДМВР Пазарджик разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/ по а.н.
дело № 135/2022 г. на Районен съд Велинград.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на
съобщението до страните, че е изготвено, пред Административен съд
Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10