№ 511
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500112 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.413 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Е. К., ЕГН: ********** от гр. Б**** чрез адвокат
В. Д. от БАК против разпореждане № 15260/23.12.2022г., постановено от Районен съд –
Бургас по ч. гр. д. № 20222120108087. С това разпореждане, съдът отхвърля заявлението на
М. Е. К. да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Х. Н. Ш., ЕГН: ********** за сумата от 420 лева, представляваща главница по
запис на заповед, издаден на 10.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 575
лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като в
производството по чл.410 от ГПК заявителят не е длъжен д а представя документите, на
които основава своята претенция към длъжника. Според жалбоподателя, в производството
по чл.410 от ГПК съдът проверява само съществуването на вземането. К. иска от въззивната
инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед по
чл.410 от ГПК.
Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
На 09.11.2022г. М. Е. К. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против длъжника Х. Н. Ш.. В заявлението К. посочва, че на 10.10.2022г. в гр.
Бургас, Ш. се е задължил да му заплати сумата от 420 лева в срок до 10.12.2022г. К. посочва
още, че към датата на заявлението, сумата не е платена. Освен процесната сума, К.
претендира и съдебни разноски в размер на 575 лева. Към заявлението е приложен запис на
заповед с дата 10.10.2022г.
С разпореждане № 14922/16.12.2022г. Районен съд – Бургас оставя заявлението без
движение и указва на К. да уточни заповедта, която иска да бъде издадена – такава по
чл.410 от ГПК или по чл.417 от ГПК.
С писмена молба, К. заявява, че иска за бъде издадена заповед по чл.410 от ГПК.
С разпореждане № 15260/23.12.2022г. Районен съд – Бургас отказва да издаде заповед
за изпълнение. В мотивите на разпореждането съдът приема, че записът на заповед е
нищожен, тъй като съдържа два падежа – на предявяване и на определена дата. Съдът
1
посочва още, че представеният документ не съдържа текста „запис на заповед“, поради
което не може да се цени като менителница. Съдът отрича възможността да се издаде
заповед по чл.410 от ГПК, защото заявлението противоречи на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК и
защото в документа липсва изявление за предаване и получаване на сумата, което да се
квалифицира като разписка. В заключение, съдът подчертава, че не може да уважи
заявлението на различно основание от посоченото в него.
Въз основа на изложените факти, които се установяват от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът отказва да издаде заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
Според чл.486, ал.1 от Търговски закон падежът на менителницата може да бъде: 1.
на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на определен срок след
издаването; 4. на определен ден. Според алинея втора менителница, която е издадена с
падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна. В конкретния
случай менителницата, въз основа на която се иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение, е с два падежа – на предявяване и на определен ден, поради което изводът на
районния съд, че менителницата е нищожна е правилен и обоснован.
Изводът на районния съд, че не може да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение на основание, различно от посоченото в заявлението, също е правилен и
обоснован. В конкретния случай, заявителят е посочил в заявлението, че Х. Ш. се е
задължил да му плати сумата от 420 лева, но не посочва основание, различно от каузалното,
въз основа на което претендира връщане на сумата. В този смисъл, изводът на заповедния
съд, че представеният документ не съдържа волеизявление, притежаващо белезите на
разписка е правилен.
По изложените съображения, частната жалба на М. К. се явява неоснователна и
трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на обжалваното
разпореждане.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 15260/23.12.2022г., постановено от Районен съд –
Бургас по ч. гр. д. № 20222120108087
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2