Решение по дело №163/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Сливен при ОД на МВР-Сливен, чрез процесуален представител, против Решение № 388 от 22.11.2023 г., постановено по АНД № 1265/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-003923 от 22.08.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ – Сливен, в частта, с която на А.А.Р. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че са налице обективните и субективните признаци на извършеното деяние, което било доказано, видно от приложените по делото доказателства. Счита, че при наличието на установено нарушение, решаващият състав неправилно е отменил НП в частта, с която било наложено административно наказание на водача за извършеното нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен в обжалваната част и да реши делото по същество, като потвърди НП в отменената част.           

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и излага съображенията си по същество. Моли съда да уважи подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че такъв бъде претендиран.

Ответникът по касационната жалба - А.А.Р., редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна и излага съображенията си по същество. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита касационната жалба за основателна.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 21.07.2023 г. полицейски служители установили, че А.А.Р. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, с. на Й. С. Р., в който имало и деца; на кръстовището, образувано от б. „И. в.“ и б. „Ц. С.“, водачът завил надясно по б. „Ц. С.“ в посока ***, като при потегляне от кръстовището форсирал двигателя на автомобила, завъртял предните моторни колела и задната част на автомобила поднесла по посока на движението си - първо наляво, после надясно, като с тези си действия застрашил останалите участници в движението. На А.А.Р. е бил съставен АУАН с бл. № 0541037 от 21.07.2023 г. за това, че на същата дата около 20:15 часа в ***, б. „Ц. С.“ срещу ЦДГ „Н.“, посока ***, е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, с. на Й. С. Р., като водачът използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, на 22.08.2023 г. е издадено процесното НП № 23-0804-003923 от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което в обжалваната част на А.А.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.  

С решението в обжалваната част Районният съд е установил описаната фактическа обстановка, като е приел, че: не е установено по несъмнен начин наличието на извършено от Р. административно нарушение; наказващият орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка; липсват доказателства, че водачът умишлено е извел извън контрол автомобила, още повече, че в автомобила са били превозвани деца и при извършване на маневрата десен завой на кръстовището до него е бил спрян патрулен автомобил. Приел за недоказано от субективна страна Р. да е извършил виновно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Счел, че липсват доказателства Р. умишлено да е извел МПС извън контрол при извършвания от него десен завой, чрез подаване рязко на газ, въртене на гуми и поднасяне на автомобила. При тези мотиви, с решението в обжалваната му част, Районният съд е отменил процесното НП в частта, с която на А.А.Р., за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Обжалваното решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

С оглед установените по делото факти, Районният съд обосновано е приел, че не е установен по несъмнен начин субективният елемент от фактическия състав на нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушаването на тази забрана съставлява административно нарушение, за което е предвидена санкция по чл. 175а от ЗДвП.

За да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е необходимо водачът съзнателно да е използвал път, отворен за обществено ползване, за цел, несъответна на предназначението му. В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните елементи на нарушението. Събраните по делото доказателства не сочат ответникът по касацията преднамерено да е извел МПС извън контрол чрез извършване на десен завой с форсиране на двигателя, завъртане на предните моторни колела и поднасяне на задната част на МПС.

Въз основа на установените правнорелевантни факти и при правилно приложение на материалния закон, Районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи. Доводите на Районния съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.  

По изложените съображения, решението на Районния съд в обжалваната част е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 388 от 22.11.2023 г., постановено по АНД № 1265/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 23-0804-003923 от 22.08.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ – Сливен, в частта, с която на А.А.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Решението е окончателно.