РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Разлог, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Яна Г. Йорданова
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. наказателно дело №
20211240200373 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано въз основа на жалба, подадена от „А.М.“ЕООД,
ЕИК*, с адрес: г.С., у.„В.“№15, е.3, а.9, с управител А.М., против НП №69 от 07.07.2021 г.
на Директора на РЗИ-Б. С оспореното НП на жалбоподателя, на основание 209а, ал.4, във вр.
ал.2 от ЗЗ, му е наложена имуществена санкция от 500.00 лева, за нарушение на издадена от
министъра на З. заповед.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган, като същата е предоставена в съда ведно с
препис на адм. преписка.
В жалбата се сочи, че оспореният адм. акт е незаконосъобразен, тъй като не е извършено
нарушение. В проведеното последно открито съдебно заседание не се явява законния
представител на жалбоподателя. Явява се негов пълномощник – адвокат П., който излага
подробни съображения на незаконосъобразността и неправилността на оспорения адм. акт.
В последното проведено открито съдебно заседание ответникът /наказващият орган/ не
изпраща представител.
РП също не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Депозираната жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея,
подадена е в срок и е насочена срещу адм. акт /НП/, подлежащ на съдебна проверка.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
Съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на акта за установяване на
адм. нарушение или при изготвяне на НП е реализирано, когато то е довело до ограничаване
правата на лицето, което е санкционирано.
Актът за установяване на адм. нарушение е документът, който поставя началото на
административно-наказателното производство и има сезираща, установителна и
обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи
елементи на забранен от закона модел на поведение, следва да бъдат отразени по
недвусмислен и ясен начин. Това е необходимо за да може привлеченото към отговорност
лице да разбере какво деяние му се вменява /кой, кога, къде и по какъв начин е извършил
нарушението/ и да ангажира доказателства в своя защита. Посредством акта за установяване
на адм. нарушение се слага началото на обвинителната функция в административно-
1
наказателното производство, а отразените в него констатации очертават рамките, в които се
развива същото и въз основа на които следва да се основава преценката на наказващия орган
относно налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно.
В производство като настоящото трябва се държи сметка, че процедурата по ЗАНН е строго
формална. По-голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива
са и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение следва да се приема като
съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. В същото време, при
подадена жалба срещу НП, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на
акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя нарушения.
Съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които норми се
отличават с императивен характер, сред задължителното съдържание на акта за
установяване на нарушение и НП са описание на нарушението, дата и място на
извършването му и обстоятелствата, при които е било реализирано. Точното и
недвусмислено посочване на тези задължителни реквизити е необходимо условие, за да бъде
установено по безспорен начин административното нарушение. В случай че някой от тях
отсъства, това би възпрепятствало нарушителя да разбере за какво конкретно деяние е
санкционира, къде е извършено то и кога е станало нарушението. Също така, непосочването
на мястото и времето на нарушението или това в какво се състои неправомерното действие
или бездействие, винаги е съществено процесуално нарушение, което от своя страна
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В горния смисъл са и част от
мотивите към Решение №1265 от 18.06.2021 г. на Бл.АС по в.н.а.х.д. №250/2021 г.
Според текста на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в акта за установянане на
нарушение и в НП се отразяват и законовите разпоредби, които са нарушени.
При всички положения от посочените в акта и в НП обстоятелства следва да става ясно кой,
кога, къде и какво нарушение е извършил, а така също и кои са конкретните правни норми,
които неспазва посредством своите действия или бездействия. Също така задължително е
актът за установяване на адм. нарушение и впоследствие издаденото въз основа на него НП
да бъдат надлежно връчени на санкционираното лице. Само по този начин последното би
могло да разбере, че срещу него е инициирано административно-наказателно производство,
респективно – че му е наложен адм. наказание. При узнаване на тези обстоятелства лицето
би могло да предприеме и съответните правни фактически и правни действия.
В настоящия случай в оспореното НП е отразено, че „на 15.12.2020 г. в 16:00 ч. - 16:50 ч. е
извършена проверка във връзка със Заповед №РД-01-1135/09.12.2020 г. на директора на
РЗИ-Б., получен сигнал с вх. №94-2258/08.12.2020 г. и обаждане на тел.112 за свикване и
провеждане на Общо събрание на ЕС с присъствието на всички собственици в жилищна
сграда „С.х.“-Б., о.Б., у.„Г.“. Проверката е извършена от Д.Г. и А.Р. - служители на РЗИ-Б.
съвместно с представители на РУ на МВР-Б. - Н.Ш., А.И. и С.Д.. Събранието е проведено в
хотел „Б.“, находящ се в г.Б., о.Б., у.„В.“№>13 в лоби бара на партерния етаж на хотела.
Помещението е закрито обществено място. На мероприятието са присъствали 28 човека,
което е в нарушение на т.8 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на З.,
съгласно която не се допуска организирането и провеждането на събирания и тържества
от частен характер (сватби, кръщенета, погребения и други) с присъствие на повече от 15
човека. По време на проверката обекта /х.„Б.“/ не е работел и не е имало други
присъстващи лица. Организатор на събирането е фирма „А.М.“ЕООД, с адрес: г.С., р.В.,
ж..П., у.„В.“№15, е.3, а.9, с предмет на дейност: стопанисване, поддръжка и управление
на етажна собственост. Събранието е било прекъснато и присъстващите лица са
напуснали мястото на провеждането му.“ В издадения акт за установявана на нарушение
се съдържат идентични фактически констатации като тези, описани в НП.
В чл.43 от ЗАНН, е посочен редът по който издаденият акт за установяване на нарушение се
връчва на нарушителя. Според посочената разпоредба актът се подписва от съставителя и
2
поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си. Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез
подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Когато
актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако
няма такава - на Об.А. по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. При
подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване.Според закона, когато нарушителят след щателно
издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.
В ЗАНН или в друг нормативен акт не се съдържат разпоредби, уреждащи възможността
актът да се връчи на упълномощено от нарушителя лице. Подобна изрична закона
регламентация, обаче, не лишава нарушителят да упълномощи конкретно лице, което да има
правото да го представлява пред адм. орган, в това число да получи и издадения акт за
установяване на нарушение. Когато актът за установяване на адм. нарушение се връчва на
пълномощник, последният трябва да разполага с надлежна представителна власт,
делегирана му от този, който наказващият орган сочи за нарушител. Упълномощаването
става посредством писмено пълномощно. За да бъде получен актът от лице, което не е
нарушител и което не е законен представител на такъв, нужно е в пълномощното изрично да
е посочено, че упълномощеният разполага с това право.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретното от отразеното на втора
страница от акта за съставяне на адм. нарушение /л.23/ е видно, че последният е връчен на
П.К.С.. Лицето П.К.С. обаче, не е управител /законен представител/ на „А.М.“ЕООД. Като
писмено доказателство по делото е прието пълномощно /л.110/, според което управителят на
дружеството А.М. е упълномощил П.С. да представлява юридическото лице пред НАП,
НОИ, НЗОК, Агенция по вписванията, НСИ, ИТ, КЗЛД и всички общински администрации
с право да съставя, подписва, представя и получава всички документи, свързани с данъчното
и трудово-осигурителното законодателство. От съдържанието на пълномощното е видно, че
упълномощената С. не е разполага с правото да представлява дружеството пред МЗ и пред
РЗИ /РЗИ не представляват Об.А., а са регионални структури, подчинени на МЗ/. Това
означава, че П.С. не е разполагала с надлежна представителна власт по отношение на
„А.М.“ЕООД, що се отнася до получава не актове, изготвени от служители на РЗИ-Б.. Също
така упълномощената е имала право да получава документи, свързани единствено с
данъчното и трудово-осигурителното законодателство. Настоящия акт за установяване на
адм. нарушение, издаден по реда на ЗЗ, категорично не представлява документ, свързан с
данъчното, с трудовото или с осигурителното законодателство. Само за пълнота може да се
посочи, че съгласно текста на чл.52, ал.2 от ЗАНН, ако се установи, че актът не е предявен
на нарушителя, наказващият орган го връща на актосъставителя.
Изложеното по-горе налага извод, че актът за установяване на адм. нарушение не е връчен
надлежно, което обстоятелство е довело до опорочаване на административно-наказателната
процедура. Това налага НП да бъде отменено, макар и на формално основание. Предвид
изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни разноски,
възлизащи на 400.00 лева – общ размер на заплатено адвокатско възнаграждение
/доказателства за това се съдържат на л.81 и л.112 от делото/.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, НП №69 от 07.07.2021 г. на Директора на РЗИ-Б., с
което на жалбоподателя „А.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„В.“№15, е.3, а.9, с управител
А.М., на основание 209а, ал.4, във вр. ал.2 от ЗЗ, му е наложена имуществена санкция от
500.00 лева.
ОСЪЖДА Директора на РЗИ-Б. да заплати на „А.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„В.“№15,
3
е.3, а.9, с управител А.М., сумата от 400.00 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС, чрез Рг.РС, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, като обжалването е по реда на глава 22-ра от АПК, но въз на
основанията, предвидени в НПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4