№ 20
гр. Панагюрище , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на тринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Гражданско дело №
20215230100264 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 238 ГПК и чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК
Производството е образувано по предявени от „НД Мениджмънт“ ООД
срещу Г. Н. Н. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД
във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сума в размер на 1 070,00 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № 31145 от 26.02.2019 г., сключен между страните и сума в размер на
142,37 лв. – обезщетение за забава по договор за потребителски кредит в
размер на законната лихва за периода от 10.12.2019 г. до датата на завеждане
на исковата молба – 01.04.2021 г. Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
На 26.02.2019г. ответницата Г.Н., в качеството си на кредитополучател
сключила договор за потребителски кредит № 31145/26.02.2019г. с дружество
„НД Мениджмънт" ООД. Договорът бил сключен за предоставяне от
кредитора на кредитополучателя на сумата в размер от 1280 лева. Твърди се,
че кредитора бил изпълнил задължението си за предоставената сума
посочена в договора, като съгласно уговореното в договора,
кредитополучателя се бил задължил да върне същата на погасителни вноски,
в които се включвала главницата по договора. Кредитът следвало да бъде
изплатен с 40 седмични вноски, всяка в размер на 32 лева.
Кредитополучателят бил изплатил общо 210 лв. по кредита, като бил
извършил 4 броя плащания по погасителния си план, а неизплатения остатък
бил в общ размер на 1070 лв. В исковата молба се твърди, че от
представените към нея доказателства се установявало, че между страните
1
било възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения
договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на
заем, по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Уговорената
сума била предадена на ответницата, с което ищецът бил изпълнил поетите с
договора задължения. Ответницата частично била изпълнила поетите
задължения, а вземането било с настъпил падеж, а именно 09.12.2019г.
Ответницата към настоящия момент не била погасила остатъка по договора за
кредит, поради което се твърди, че за същата било възникнало задължението
да заплати на ищеца остатъка от главницата по договора за потребителски
кредит, а именно сумата в размер на 1070 лева, ведно с лихва върху нея. Моли
се за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски,
включително и направени такива в производство по обезпечаване на бъдещ
иск и по налагане на обезпечителните мерки в рамките на образувано
изпълнително производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата. С молба преди първото по делото съдебно заседание е направено
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
За насроченото първо по делото съдебно заседание, с нарочна писмена
молба, процесуалният представител на ищеца прави искане, в случай че е
налице хипотезата на чл. 238 от ГПК, да се постанови неприсъствено решение
срещу ответницата.
Редовно призована за първото по делото съдебно заседание,
ответницата Г.Н. не се явява, не изпраща представител и не прави искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
При това положение съдът приема, че са налице формалните
предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. На първо място ответницата не е представила в законовия срок по
чл.131 от ГПК отговор на исковата молба. С разпореждане № 86/14.05.2021 г.
съдът й е указал както възможността да подаде писмен отговор, така и срока,
в който следва да стори това – едномесечен от получаване на исковата молба.
Едновременно с това са й разяснени последиците от неподаване на отговора
в срок. В призовката на ответницата, получена лично от нея на 05.07.2021 г.
изрично е указана възможността ищецът да поиска постановяване на
неприсъставено решение срещу нея. Въпреки това ответницата е проявила
процесуално бездействие, като не се е явила в първото по делото съдебно
заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Изложеното горе сочи, че е налице материалноправната предпоставка
по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице е и материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 от
ГПК – посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
писмени доказателства сочат на вероятна основателност на предявените
2
искови претенции. От приетия по делото като писмено доказателство договор
за потребителски кредит № 31145 от 26.02.2019 г. и искане за отпускане на
потребителски кредит се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договора за кредит. От приетия по делото
като писмено доказателство разходен касов ордер № 125 от 26.02.2019 г. се
установява, че на ответницата е била предоставена сума пари в размер на
уговореното в договора за потребителски кредит и общите условия към
договора, подписани от ответницата.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства следва да се направи извод за вероятна основателност на
предявения иск. Ето защо съдът приема, че са налице всички законово
установени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение в полза на ищеца.
По изложените горе съображения, съдът следва да се произнесе с
неприсъствено решение, като уважи предявените искове.
Предвид изхода на спора в полза на ищцовото дружество следва да
бъдат възложени направените разноски в исковото производство, както и
тези, направени по допускане на обезпечението, за които ищецът е направил
своевременно искане и за които е представил доказателства, че са платени.
Разноските са в общ размер на 790 лева, от които 350 лева адвокатско
възнаграждение в исковото производство, 100 лева държавна такса в
исковото производство, 300 лева адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство и 40 лева държавна такса в обезпечителното
производство.
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на разноските,
направени по налагане на обезпечителните мерки в рамките на образувано
изпълнително производство. Тези разноски следва да бъдат събрани от
съдебния изпълнител.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд
- Панагюрище
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, Г.
Н. Н. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. “************ “ № **
да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр.Перник, ул. „Рашко Димитров“ бл.80, вх.В, ет. 6, ап. 71 сума в
размер на 1 070 (хиляда и седемдесет) лева - главница по договор за
потребителски кредит № 31145 от 26.02.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 142,37 лв. (сто
четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки) – обезщетение за забава
по договора за потребителски кредит за периода от 10.12.2019 г. до
3
01.04.2021 г.
ОСЪЖДА Г. Н. Н. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул.
“************ “ № ** да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр.Перник, ул. „Рашко Димитров“ бл.80,
вх.В, ет. 6, ап. 71 разноските, направени пред настоящата инстанция и в
производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д № 691/2021 г. по
описа на Районен съд – Перник в общ размер на 790 (седемстотин и
деветдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4