Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
28,05,19Г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 77/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.В.Г. ЕГН ********** с адрес *** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ17-1006-005547/
10.09.2018 г.
на началник
група СПП към ОДМВР Пазарджик, с което
на жалбоподателя на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП са наложени - глоба в
размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
С жалбата се заявява незаконосъобразност,
претендирана за НП с доводите за материално-правна неизправност на двата
административни акта и наличие на
обстоятелства, установяващи маловажността на нарушението по т.1.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител , настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения и
такива обосновани с ангажираните доказателства.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Жалбоподателят е студент в ПУ „ П.
ХИЛЕНДАРСКИ“ във факултет „ Икономически
и социални науки“ и по специалността „международни отношения“. През есента на
2018г. баща му св. Г. му закупил като подарък лек автомобил Ауди А4 Авант, на който след вноса били поставени временни
регистрационни табели с валидност до 16,11,17г.
Бащата поел отговорността да извърши необходимото относно регистрацията
на автомобила, тъй като жалбоподателят бил почти непрестанно в Пловдив, с
изключение на уикендите, през които се прибирал в къщата им в с. Мокрище. Поради ежедневните си грижи св.
Г. забравил да регистрира автомобила.
На 25,11,17г. жалбоподателят си
бил вкъщи в с. Мокрище и не наложило да отиде до своя състудентка до с. Ляхово
за лекции. Запалил автомобила и го подкарал и в с. Ляхово бил спрян за проверка
от св. пол. К.. Същият установил, че на автомобила са поставени временни
табели, който удостоверяват временна регистрация до 16,11,17г. и съставил
против жалбоподателя процесния акт за нарушение по чл. 140 от ЗДвП .
Актът бил надлежно предявен,
подписан без възражения от нарушителя, с връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и
атакуваното НП.
Доводите против неговата
законосъобразност са изцяло основани на възражения за материално-правната неизправност
на акта и НП, като се претендира на основание маловажност на случая.
Не са развити доводи за процесуални
несъответствия на акта и НП с изискванията и реда за тяхното съставяне и форма,
както и тяхното съдържание, но такава проверка се извърши служебно. Актът и НП
имат съдържание, което съответства на нормативно установените правила за
задължителни реквизити и е спазена строго формалната процедура за тяхното
съставяне, връчване и предявяване ( последните относно АУАН) . Описаното нарушение е ясно и са изложени
достатъчно обстоятелства по извършването му, получило е своята съответна правна
квалификация. Не е посочено на кой точно номер на ул. „Първа“, е извършено вмененото нарушение, но това не
съставлява претеднираното в жалбата съществено процесуално нарушение. Описаното
място е достатъчно ясно и конкретно, още повече, че автомобилът е бил в процес
на движение по тази улица и отразяването на точен номер на улицата за
местоизвършване би било неточно и некоректно.
Не съставлява съществено
процесуално нарушение и неотразяването в акта и в НП на посоката на движение на
автомобила, тъй като този факт не е сред релевантните с оглед състава на
нарушението. Без значение за съставомерността на нарушението в каква посока се
е движел по гази градска улица жалбоподателя с процесния автомобил.
Против акта не е правено
възражение за маловажност на приписаното с него нарушение, поради което и
необсъждането му в НП с изрични доводи не може да повлече отмяна на това
основание.
Не е налице и още едно непретендирано
съществено процесуално нарушение. Установено е безспорно, че за извършеното
нарушение по чл.140 от ЗДвП е съставен акта на датата на нарушението, която и е
дата на проверката 25,11,18г. Отпочнато е било ДСП за престъпление по чл. 345
от НК, което е било прекратено с постановление на прокурора на л. 12 и 13 , от
13,08,18г. материалите въз основа на постановлението са били изпратени на
началника на РУ Пазарджик за преценка и евентуално ангажиране на
административно наказателна отговорност на извършителя . след получаване на
материалите началник сектор ПП при ОД МВР издава процесното НП на 10,09,18г.
Като основание за издаването му
се сочи само и единствено съставения на 25,11,18г. АУАН. При това положени от датата на съставяне на
акта до издаване на НП е изтекъл срок над предвидения по чл. 34 от ЗАНН, тоест
повече от шест месеца от съставяне на акта. И въпреки, че в НП се сочи като
основание за издаването му само акта, но не и и
постановлението за прекратяване на ДСП, издаването на НП десет месеца
след акта не съставлява съществено процесуално нарушение. С Постановление
1/15г. на ВАС и ВКС е разрешен теоретичния спор относно характера на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и е прието ,че те са давностни- „ Давността е период от време, определен в
закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от
закона възможност да го осъществи. … Давността се прилага служебно, като
държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да
изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната
отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо.“ С
въвеждането на давността се цели да се осуети бездействието на държавните
органи, ангажирани в различни етапи на едно наказателно преследване, като им се
предостави определен срок, в който имат правото да извършат действия по
компетентност и ако в този срок бездействат това влече благоприятни последици
за извършителя на противоправното деяние, тъй като държавата губи правото си да
го преследва или наказва. С тази цел са въведени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
които определят период от време за издаване на АУАН и на НП - правата и
корелативно свързаните с тях задължения на
държавните органи да се извършват в рамките на фиксираните срокове, за да
породят съответните им последици; извършените действия след тези срокове са
незаконосъобразни и ако произтичат от актовете те носят същата характеристика и
следва да се отменят. Тоест давността се свързва с два критерия - изтичането на
определен период от време и липса на съответни действия по време на този
период. И след като става ясно, че
давността е своеобразна санкция за бездействие на държавните органи, в
процесния случая не следва формалното й приложение. Вярно е, че в НП е
отразено, че то се издава въз основа на АУАН, но само това формално отразяване
не води до незаконосъобразност на постановлението поради издаването му извън
шестмесечния срок по чл. 36 от ЗАНН. Защото - причината за неспазване на срока
не е бездействието на държавните органи, които са компетентнии да се
произнесат, а развилото се ДСП, в което са събирани доказателства за
разследване на престъпление, което има идентичен състав като процесното
нарушение. Едва след преценката, че степента на обществената опасност на
разследваното деяние не е съответна на
престъпление по смисъла на чл. 9, ал.1 от НК , материалите са насочени
към РУ и е издадено атакуваното НП.
Горният анализ доказва, че
формалното неспазване на срока в случая не води до себе си последиците от
реалното настъпване на давността, тъй като приемането на такива последици в
процесния случая би противоречало на същността и целите на института на
давността. Важно е не формалното
отразяване в акта отразяването в акта, а в действителност дали има
бездействие на държавните органи в разследването на това противоправно деяние.
И тъй като няма бездействие, а обратното- активни и навременни действия на съответните ( според
вида на воденото производство) органи- то няма основание да се приожи давността
.
В обобщение - не се откриха при обстойния
служебен анализ съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяна на санкционни акт за реализиране на административно-наказателната
отговорност за процесното деяние.
Вмененото с акта и НП нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав наистина е осъществен при управление на
нерегистрирано МПС. Няма спор по делото, че управляваното в процесния случай
МПС не е било регистрирано. То е имало надлежна, но временна регистрация, видно
от поставените върху него табели, които са имали срок на валидност до 16,11,17
г. - тоест девет дни преди процесната дата.
Основателни обаче са претенциите
за маловажност на случая. От една страна
от момента, в който е преустановена поради изтичане на срока временната
регистрация до датата на проверката са изтекли девет дни. Все пак следва да се
отбележи, че и срока за временната регистрация е даден именно с цел да се
подготви постоянната регистрация. Но, както се установи от неопроверганите
показания на св. Г. ,а автомобилът е
стоял паркиран в двора на къщата и не е управляван, тъй като той а закупен
лично на жалбоподателя, като подарък , а свидетелят си имал собствен и не се
налагало да прибягва до този на сина си. Установено е също, че този автомобил е
управляван след срока на изтичане на временната регистрация само този път. Задължението по чл. 140 от ЗДвП цели да
осуети възможността в движението да се включват автомобили, които не могат да
бъдат индивидуализирани поради липсата на основния идентифициращ ги белег -
регистрационния номер. Често такива
автомобили са предмет на посегателство и
липсата на регистрация означава директно липса на възможност за идентификация и
засяга бързината и възможностите за
разследване. В процесния случай обаче
няма данни, които да сочат, че с бездействието си по отношение на задължението
за регистрация жалбоподателят е целял да осуети възможност за идентификация на
автомобила по някаква причина. Затова и проявеното му бездействие не засяга в
такава степен обществения интерес, охраняван от нормата на чл. 140 от ЗДвП, че
бездействието да съставлява административно нарушение. То е малозначително по
смисъла на чл. 9, ал.2 от НК вр. чл. 11 ЗАНН и неправилното решение на наказващия орган
в обратния смисъл е погрешно.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ17-1006-005547/ 10.09.2018 г. на началник група СПП към ОДМВР Пазарджик, с което на К.В.Г. ЕГН **********
с адрес *** на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП са наложени - глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: