РЕШЕНИЕ№330
гр. Видин, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VI състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2410 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК от И.Д.Д. с ЕГН ********** от гр. Видин срещу Е. Сладков А. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение от 11.06.2018г., постановено по гр.д. № 2757/2017г. по описа на Районен съд - Видин бил прекратен с развод по взаимно съгласие сключеният граждански брак между страните, като упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Садко Емилов С. с ЕГН ********** и Емилия Емилова Садкова с ЕГН ********** било предоставено на бащата. С решението бил определен режим на лични отношения и ищцата била осъдена да заплаща на децата месечна издръжка в размер на по 130 лв. чрез техния баща до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Ищцата твърди, че след
постановяване на решението ответникът отказал да вземе децата при себе си, като
в същото време не заплащал издръжка за отглеждането им. В резултат на това се
пораждала нужда за изменение на решението, така че то да бъде в интерес на
децата.
Иска се от съда да постанови решение, с
което:
1. Упражняването на родителските права по
отношение на децата Садко Емилов С. с ЕГН ********** и Емилия Емилова Садкова с
ЕГН ********** да бъде предоставено на ищцата.
2. Местоживеенето на децата да бъде
определено по адреса на майката: гр. Видин, ж.к. „Бонония“, бл. 14, вх. Г, ет.
4, ап. 68.
3. Да бъде определен режим на лични контакти
на бащата Е. Сладков А. с децата Садко Емилов С.
и Емилия Емилова Садкова: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца и един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
4. Да се определи месечна издръжка в размер на по 150 лв. за всяко дете, считано от образуване на делото – 18.09.2018г., до настъпване на основание за изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендират се направените по делото
разноски.
В срока за отговор
на исковата молба ответникът не е подал отговор. Препис от исковата молба,
видно от приложеното съобщение по делото, е връчен на ответника лично на
19.12.2018г., от която дата за него тече установения в чл. 131, ал. 1 от ГПК
едномесечен срок за депозиране на отговор. Срокът е изтекъл на 21.01.2019г.,
съгласно чл. 60, ал. 3 и ал. 6 от ГПК. На 22.01.2019г. ответникът е депозирал в
деловодството на Районен съд - Видин отговор на исковата молба. Отговорът е
подаден извън рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 131 ГПК, поради
което съдът е приел, че не е подаден отговор.
На основание чл. 59, ал. 6 от СК, съдът е постановил изслушване на двамата родители.
В хода на проведеното изслушване в съдебно
заседание от 26.03.2019г. ищцата е заявила, че от влизане в сила на решението
за развод децата живеят при нея. Понякога бащата ги взимал за една вечер, след
което на следващия ден ги връщал. Ответникът е заявил, че децата живеят при
двамата родители.Твърди, че се чува с тях ежедневно, както и че основно той
осигурява средствата за издръжка на децата.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2004г. е роден Садко Емилов С., видно от Удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на Акт за раждане № 618/26.10.2004г. от Община Видин, като същият е навършил 14 г. и е непълнолетен към настоящия момент.
На 11.05.2011г. е родена Емилия Емилова Садкова, видно от Удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на Акт за раждане № 0207/13.05.2011г. от Община Видин, като същата е навършила 8 г. и е малолетна към настоящия момент.
Родители на децата са ищцата И.Д.Д. и ответника Е.С.А..
Съгласно решение № 389 от 11.06.2018г. по гр.д. № 2757/2017г. на РС – Видин, родителските права по отношение на децата Садко Емилов С. и Емилия Емилова Садкова се упражняват от бащата Е.С.А., като местоживеенето на децата е определено по адреса на бащата гр. Видин, ж.к. „Васил Левски“, бл. 1, вх. Д, ап. 95. Определен е режим на лични отношения на майката И.Д.Д. с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден с преспиване в дома на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Определена е месечна издръжка за всяко от децата в размер на 130.00 лв., дължима от майката И.Д.Д..
По делото е представено удостоверение № 84/28.08.2018г.,
издадено от „ФРУКТ-Н“ ЕООД гр. София, от което е видно, че на ищцата И.Д.Д. са
изплатени трудови възнаграждения, както следва: за м. 04.2018г. в размер на
519,15 лв.; за м. 05.2018г. – 597,97 лв.; за м. 06.2018г. – 572,63 лв.; за м.
07.2018г. – 545,54лв.
Видно от удостоверение изх. № 1014/29.08.2018г.,
Емилия Емилова Садкова е
ученичка в първи клас на ОУ „Любен Каравелов“ гр. Видин.
Видно от удостоверение изх. № 0708/29.08.2018г.,
Садко Емилов С. е ученик в седми клас на СУ „Цар Симеон Велики“ гр. Видин.
По
делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Видин
със заключение, че грижи за децата Емилия
Емилова Садкова и Садко Емилов С.
полагат и двамата родители. В семейна среда и двамата гарантират сигурност на
децата си. Битовите условия и в двата имота са подходящи за отглеждането на
деца и обстановката им гарантира уют и спокойствие.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт, по делото
е изслушан Садко Емилов С. /на 14 години/.
Детето твърди, че прекарва еднакво време при двамата родители – няколко вечери
при единия, след това няколко вечери при другия. И двамата родители му давали
джобни, но повече пари за издръжка осигурявал бащата. След развода се налагало
бащата да пътува и по тази причина децата оставали повече при майката. Садко и
сестра му искали да живеят при бащата, но не казвали на майката, за да не я
разстройват.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДт, по делото е изслушана Емилия Емилова Садкова /на 8 години/. Детето твърди, че прекарва еднакво време при двамата родители. Повече ѝ харесва при бащата, където има собствена стая. Емилия споделя, че е постоянно с брат си. Двамата си били говорили, че искат да живеят при бащата.
По делото е разпитана свидетелката Валентина Сергеевна Д. – майка на ищцата. Същата твърди, че след развода между страните бащата не е взимал при себе си децата. За тях се грижели свидетелката и ищцата. Бащата не плащал издръжка. В началото на учебната години купил дрехи и обувки. Започнал да взима децата преди делото без предупреждение, понякога в късните часове. Взимал ги всяка събота вечер и ги връщал в неделя на обяд. Свидетелката твърди, че не е имало период след развода, в който децата да са живели при бащата. Повече от два дни не били оставали при него. Децата споделяли, че понякога ги водил по заведения, купувал им храна и лакомства.
По делото е назначена и изслушана съдебно - психологична експертиза.
От заключението на вещото лице се
установява, че детето Емилия Емилова Садкова
расте с добра самооценка, обгрижвана от своите родители, които заявява, че
обича еднакво. Най-близкият човек за нея е майката, която ѝ дава обич,
увереност и подкрепа. Отношението към баща ѝ е положително. Харесва
ѝ времето, прекарано с него. На нейната възраст не се задълбочава в
проблемите на родителите, иска да ги вижда и живее с двамата. В нейните
представи семейството може да бъде цяло. Характерно за възрастта ѝ връзката
с майката е най-силна, въпреки вербалната ѝ заявка, че иска да живее с
бащата, защото се страхува да не го загуби. Детето Садко Емилов С. е
чувствителен тийнейджър, който преживява проблема с развода на родителите си и
има прояви на синдрома на родителско отчуждение. Страхува се от загубата на
любовта на баща си и е готов на всичко, за да я заслужи, дори оспорвайки
авторитета на майка си. Това го обърква и тревожи, кара го да търси рационално
обяснение за случващото се с родителите. И двамата родители обичат децата и
искат да запазят своето място в техния живот. Майката полага грижи за тяхното
отглеждане и възпитание. Бащата търси време, в което да ги взема при себе си у
дома или да излизат на заведение, но не е преодолял болката и гнева от развода,
поради което трансформира възприятия и поведение от себе си върху децата,
насочени към разколебаване на връзката с другия родител. Вещото лице е изразило
становище, че от страна на бащата е налице опит за контрол на бившата му
съпруга чрез децата, които са манипулирани със страха да загубят връзката с
него, която се осъществява, когато той има възможност или желание за това. Под
влияние на бащата, детето Садко се превръща в обект за манипулации и е
персонално въведен да участва в родителския конфликт. При невъзможността да се
справи със ситуацията на афекти, детето е взело страната на единия родител
срещу другия и приема майката с редуциран авторитет. Според вещото лице, поради
необходимостта от защита и зависимост, децата се опират на този, който ги кара
да се чувстват по-спокойни и сигурни, приемат позицията на приемания за
по-силен родител, за да защитят страховете, които той предизвиква у тях.
Лицето, което постоянно действа срещу другия родител, се подкрепя, за да не се
превърнат самите те в мишена на неговата неопределена ярост.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение. Същото не е оспорено от страните и се кредитира от съда като компетентно и обективно изготвено.
По
делото е представено решение № 131 от 22.02.2019г. по гр.д. № 3020 по описа на
РС – Видин за 2018г., с което е уважена молбата на И.Д.Д. за издаване на
заповед за защита по ЗЗДН срещу Е.С.А.. С издадената заповед за защита А. е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу Д.; забранено му
е да я приближава на разстояние по – малко от 200 м., както и жилището, което
обитава за срок от 18 месеца; задължен е да посещава специализирана програма за
лица, упражнили насилие към Комплекс за социални услуги за деца и семейства –
Видин; наложена му е глоба в размер на 200 лева.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта
Съдът намира, че иска е процесуално допустим, което налага разглеждането му по същество.
По
основателността
Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК.
Съгласно чл.59, ал.9 СК, ако обстоятелствата, при които съдът е
определил мерките относно упражняването на родителските права, режима на
личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата се изменят,
съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Законът не
сочи изрично в какво трябва да се изразява изменението на обстоятелствата, но
изхождайки от общоприетия смисъл на това понятие следва да се приеме, че
промяната на обстоятелствата е свързана с трайното им и съществено изменение. Новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна
форма. Те могат да се отнасят до нерационален режим, като в течение на
изпълнението му мерките да са се оказали неблагоприятни за детето; могат да се
отнасят до неизпълнение на определените мерки и неосигуряване на лични грижи по
отношение на детето; могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата
поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на
родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната
среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и
материалните условия, и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението
на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на
децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и
мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда.
Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се
обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с
всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за
решението на съда е интересът на детето. В тази връзка следва да се има
предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични
отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под
грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по
принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва
да предоставят възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения
между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права.
В случая с решение по гр. дело № 2757 по описа на РС – Видин за 2017г. родителските права по отношение на децата Садко Емилов С. и Емилия Емилова Садкова са предоставени за упражняване на бащата Е.С.А., като местоживеенето на децата е определено по адреса на бащата гр. Видин, ж.к. „Васил Левски“, бл. 1, вх. Д, ап. 95.
С иска, предявен по настоящото дело, майката е
поискала съдът да промени тези мерки, като предостави упражняването на родителските
права на нея и като определи местоживеенето на децата по адреса на майката.
По делото е установено неизпълнение на определените от съда мерки, като
децата се отглеждат преимуществено от майката, въпреки че родителските права са предоставени за
упражняване на бащата. Изразеното от децата пред съда желание да живеят
при бащата следва да бъде преценено с оглед заключението на експерта –
психолог, че при Садко Емилов С. има прояви на синдрома на родителско
отчуждение, създаден от бащата спрямо майката, а осемгодишната Емилия Емилова
Садкова проявява характерната за възрастта ѝ силна връзка с майката,
която е най-близкият ѝ човек, но заявява, че иска да живее с бащата,
защото се страхува да не го изгуби.
Съдът намира, че установеното неизпълнение на определените от
съда мерки представлява обстоятелство,
което налага промяна в досегашния режим за упражняване на родителските права и
местоживеенето на децата. Родителските права следва
да бъдат предоставени на майката И.Д.Д.,
като при нея бъде определено и местоживеенето на децата. С това решение
настоящият състав на съда съобразява и трайно установената практика на ВКС,
че съдилищата могат да разделят децата само, ако са налице важни причини,
налагащи това.
С оглед изложеното, съдът намира предявеният по делото иск по чл. 59, ал. 9 от СК за предоставяне упражняването на родителските права на майката и определяне местоживеенето на децата при нея за основателен.
Горното налага да се разгледа и въпроса относно
режима на личните отношения на децата с техния баща.
Съдът намира, че следва да бъде определен
режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета събота и неделя от
месеца за времето от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден с
преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата и по отношение на издръжката на децата.
Съгласно решението по гр. дело № 2757 по описа на РС – Видин за 2017г., майката И.Д.Д. дължи месечна издръжка на децата Садко Емилов С. и Емилия Емилова Садкова в размер на 130,00 лв. за всяко дете. С настоящото решение родителските права върху децата се предоставят на майката, поради което съдът дължи произнасяне по иска за осъждане на другия родител да заплаща месечна издръжка на децата.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК визира, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи. Чл. 142, ал. 2 от СК вменява безусловно задължение на родителя
да заплаща на детето си месечна издръжка една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
Към момента на подаването на исковата молба - 18.09.2018г., размерът
на минималната работна заплата е определен с Постановление
№ 316/20.12.2017 г. на МС за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната на 510 лв. Последното
налага извода, че минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК към
този момент е бил 127,50 лв.
Считано от 01.01.2019г., размерът на минималната работна заплата е променен с Постановление № 320/20.12.2018 г. на МС за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната на 560 лв. Последното налага извода, че минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК към настоящия момент е 140 лв.
Тъй като в настоящия случай ищцата претендира месечна издръжка в размер на 150 лв. за всяко дете, т.е. по – висока от нормативно определения минимум, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК се налага изследването на нуждите на децата и възможностите на родителя да предостави издръжка в претендирания размер.
От представеното удостоверение от работодателя на ищцата се установява, че последната получава месечно трудово възнаграждение в размер на установената за страната минимална работна заплата.
Относно
актуалните доходи на ответника по делото не са ангажирани писмени доказателства.
Изслушан на основание чл. 59, ал. 6 от СК, ответникът поддържа пред съда, че е
материално добре обезпечен и заявява, че отделя от 1 000 до 2 000
лева месечно за издръжка на децата.
Към настоящия момент детето Садко Емилов С. е на 14 години, а детето Емилия Емилова Садкова е на 8 години. Преценявайки техните потребности – нуждите от храна, облекло и др., съобразени със стандарта на живот в държавата, съдът определя общата месечна издръжка на всяко от децата в размер на 230.00 лева. По отношение на разпределението на тежестта на издръжката между родителите на детето в т. 7 на ППВС № 5/16.11.1970 г. изрично е посочено, че грижите, които родителят при когото живеят децата, полага, следва да бъдат отчетени при разпределението, като същия участва с по - малък паричен дял в издръжката. Отчитайки наложилата се съдебна практика, както и разпоредбата на чл. 21 от СК, който закрепва презумпцията за равен принос на съпруга, който е участвал в натрупването на семейното имущество, полагайки грижи за децата, съдът намира за справедливо разпределение на средствата за издръжката на дете в съотношение 2:1 в полза на родителя, който полага непосредствено грижи за децата. При приетата от съда като база за изчисляване на издръжката сума от 230 лв., вземайки предвид приетото за справедливо разпределение на средствата за издръжката между родителите, то ответникът би следвало да осигури заплащането на издръжка в размер на 150 лв. за всяко от децата, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.
Съдът намира, че така определеният размер на месечната издръжка, дължима от бащата, е съобразен с възрастта и нуждите на децата и възможностите на ответника да я заплаща.
Така определеният размер на издръжката се дължи от датата на предявяване на иска – 18.09.2018г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК съдът следва да допусне служебно предварително изпълнение на решението.
Разноски
И двете страни претендират разноски.
Съдът намира, че всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 59, ал. 9 от СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл Определение № 385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху присъдената издръжка. Цената на иска за присъждане на издръжка за бъдеще време се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, а именно сборът на платежите за три години. В случая цената на иска е 10 800 лв. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Видин държавна такса по този иск в размер на 432,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ определените с решение № 389 от 11.06.2018г. по гр.д. № 2757 по описа на РС – Видин за 2017г. мерки относно упражняването на родителските права по отношение на децата Садко Емилов С. с ЕГН ********** и Емилия Емилова Садкова с ЕГН **********, местоживеенето на децата, личните контакти с децата и месечната издръжка, като ПОСТАНОВЯВА, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Садко Емилов С. с ЕГН ********** и Емилия Емилова Садкова с ЕГН ********** на майката И.Д.Д. с ЕГН **********;
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Садко Емилов С. с ЕГН ********** и Емилия Емилова Садкова с ЕГН ********** на адреса на тяхната майка И.Д.Д. с ЕГН ********** ***;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Е.С.А. с ЕГН ********** и децата Садко Емилов С. с ЕГН ********** и Емилия Емилова Садкова с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Е.С.А. с ЕГН ********** да заплаща на детето Садко Емилов С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Д.Д. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска - 18.09.2018г. до настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА Е.С.А. с ЕГН ********** да заплаща на детето Емилия Емилова Садкова с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.Д.Д. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска - 18.09.2018г. до настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Е.С.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Видин държавна такса в размер на 432,00 (четиристотин тридесет и два) лева, както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: