О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
02.04.2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на втори април, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2689 по описа на съда за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от В.Ю.Б., чрез
пълномощника, ю.к. Я.М., срещу Н.С.Н.,
ЕГН **********,***, за заплащане на
дължими суми по договор.
Правно основание: - установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД; евентуален
осъдителен иск по чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Петитум: да бъде признато от съда за
установено между страните, че ответникът има към ищеца задължение, произтичащо
от Договор за кредит, сключен на 04.02.2013 год., задължение както следва:
главница – 500,00 лв.; договорна
лихва – 550,00 лв., начислена за
периода 15.02.2013 год. до 29.11.2013 год., неустойка за забава – 214,82 лв., за периода 08.03.2013 – 02.06.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /06.06.2017 год./ до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
исковото производство.
При условията на евентуалност, в случай, че главните искове бъдат отхвърлени изцяло или отчасти, се иска
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца главница – 500,00 лв.; договорна лихва –
550,00 лв., начислена за периода 15.02.2013 год. до 29.11.2013 год.,
неустойка за забава – 214,82 лв., за
периода 08.03.2013 – 02.06.2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /06.06.2017 год./ до окончателното й изплащане.
Отново се претендират разноски.
Исковете са допустими – налице е
интерес от търсената с тях защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК по
отношение на главните искове;
Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1./ договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ищеца,
2./ потвърждение от цедента за цедираните вземания,
3./ Приложение № 1 към договора за цесия,
4./ копие от Договор за потребителски паричен на кредит CAHS-10071325/04.02.2013 год., ведно с погасителен план;
5./ Общи условия на БНП Париба пърсънъл Файненс ЕАД;
6./ формуляр за потребителски заем,
7./ уведомление за цесия;
Доказателствени искания, направени от ищеца:
1.
Да се изиска и приложи ч.гр.д. № 1546/2017 год. на ЛРС;
2.
Да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да
отговори на поставените в и.м. въпроси.
3.
На осн. чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице да бъде привлечено БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, бл. 14 – цедент по договора за цесия.
Искането за привличане в качеството на трето лице-помагач на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на осн. чл. 219, ал.
1 ГПК ищецът обосновава със следните фактически твърдения: в §2, ал. 7 от
Договора за цесия е предвидено задължение за цедента да приеме обратно някое от
вземанията, или цесионера да предявирегресен иск срещу него.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният си при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен предтсавител, адв. П. П., МАК, счита исковете за недопустими и
неоснователни.
Становището си за недопустимост на исковете обосновава с
твърдението, че към момента на предявяване на иска не са били изпълнени условията
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за надлежно уведомяване. Счита, че такова не е налице и с
получаване на исковата молба, доколкото същата му е връчена чрез особен
представител, назначен от съда.
За това и предявените установителни искове са
неоснователни, доколкото към датата на подаване на заявлението по чл. 422 ГПК
ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията.
Следващо основание за твърдяната неоснователност на
претенциите счита, че е погасяването на претенциите по давност, тъй като се
касае за периодични плащания и от настъпване на предсрочната изискуемост до
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК са изминали повече от три години.
Позовава се на изтекла погасителна давност – както по
отношение на претендираната главница, така и за лихвите и неустойките.
Доказателствени искания от ответната
срана: няма.
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание
чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания на страните.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д.
№ 1969/2017 год. по описа на РС – Лом.
С оглед възраженията на ответника, следва да се уважи и искането
на ищеца за допускане на ССЕ.
Искането за привличане на трето лице, БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД като помагач на
страната на ищеца е допустимо и основателно, като на ищеца следва да се укаже в
3-дневен срок от съобщението да представи препис от исковата молба и
доказателствата за третото лице.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от В.Ю.Б.,
чрез пълномощника, ю.к. Я.М., срещу Н.С.Н., ЕГН **********,***, за заплащане на дължими
суми по договор..
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1./ договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ищеца,
2./ потвърждение от цедента за цедираните вземания,
3./ Приложение № 1 към договора за цесия,
4./ копие от Договор за потребителски паричен на кредит CAHS-10071325/04.02.2013 год., ведно с погасителен план;
5./ Общи условия на БНП Париба пърсънъл Файненс ЕАД;
6./ формуляр за потребителски заем,
7./ уведомление за цесия;
ПРИЛАГА по настоящото ч.гр.д. № 1546/2017
год. на ЛРС.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА на разноски на
ищеца, като вещото лице,
след запознаване с доказателствата по делото и справка в счетоводството на
ищеца да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице НИКОЛА ИВАНОВ ПЕТКОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след внасянето на депозита.
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, гр. София.
На третото лице - помагач да
се изпрати препис от исковата молба и доказателствата, както и препис от
определението на съда за насрочване на делото с оглед запознаването им с
доклада на съда.
ПРИЕМА писменият отговор на ответника.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за
14.05.2019 г. от 09,30 часа, за
която дата да бъдат призовани страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Главен иск: - установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД;
Евентуален осъдителен иск по чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът е
сключил Договор за малък паричен заем паричен
на кредит CAHS-10071325/04.02.2013 год., с третото лице БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,
ЕИК *********, по силата на който е получил кредит от 800 лв., като се е
задължил да върне 500,00 лв., за срок от 42 седмици, като се е задължил да
върне общо 1050 лв., на вноски от по 25,00 лв. всяка
Ответникът не е извършвал плащания по кредита, който е
обявен за предсрочно изискуем на 08.03.2013 год., поради неплащане на 4 поредни
седмични вноски – съответно с падежи на 15.02, 22.02, 05.03 и 08.03.2013 год.
На 14.10.2015 год. между първоначалният кредитор и ищеца
бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като цедента и цесионера
уведомили заедно длъжника за прехвърлянето. По делото няма данни това писмо да
е получено от ответника, за това ищецът го е приложил и е направил изрично
искане то да бъде връчено с приложенията към исковата молба.
По заявление по чл. 410 ГПК от ответника, по ч.гр.д. № 1546/2017 год. на ЛРС била издадена заповед за изпълнение срещу ответника,
като той се възползвал от правото си на
възражение.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено между страните, че ответникът има към ищеца задължение, произтичащо
от Договор за кредит, сключен на 04.02.2013 год., задължение както следва:
главница – 500,00 лв.; договорна
лихва – 550,00 лв., начислена за
периода 15.02.2013 год. до 29.11.2013 год., неустойка за забава – 214,82 лв., за периода 08.03.2013 –
02.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.06.2017 год./
до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
исковото производство.
При условията на евентуалност, в случай, че главните искове бъдат отхвърлени изцяло или отчасти, се иска
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца главница – 500,00 лв.; договорна лихва –
550,00 лв., начислена за периода 15.02.2013 год. до 29.11.2013 год.,
неустойка за забава – 214,82 лв., за
периода 08.03.2013 – 02.06.2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /06.06.2017 год./ до окончателното й изплащане.
Отново се претендират разноски.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният си при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен предтсавител, адв. П. П., МАК, счита исковете за недопустими и
неоснователни.
Становището си за недопустимост на исковете обосновава с
твърдението, че към момента на предявяване на иска не са били изпълнени
условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за надлежно уведомяване. Счита, че такова не е
налице и с получаване на исковата молба, доколкото същата му е връчена чрез
особен представител, назначен от съда.
За това и предявените установителни искове са
неоснователни, доколкото към датата на подаване на заявлението по чл. 422 ГПК
ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията.
Следващо основание за твърдяната неоснователност на
претенциите счита, че е погасяването на претенциите по давност, тъй като се
касае за периодични плащания и от настъпване на предсрочната изискуемост до
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК са изминали повече от три години.
Позовава се на изтекла погасителна давност – както по
отношение на претендираната главница, така и за лихвите и неустойките.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между
страните е спорен размерът на претенцията. Оспорва се и спазването на
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза
обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да
установи основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните за сведение и изпълнение.
Р. СЪДИЯ: