№ 560
гр. Благоевград, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500408 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „****“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, против Разпореждане № 603/ 25.03.2022 г.,
постановено по ч. гр. д. № 217/ 2022 г. по описа на РС – С., в частта, в която е
отхвърлено подаденото заявление от „****“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. ”****” № 25, офис – сграда “***” ет. 2, офис 4,
представлявано от управителя Ю.Х.Ю. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист срещу Д.Д. З-Л с постоянен и
настоящ адрес в гр. К. за сумата от 590 лева, неплатени суми по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени с „**“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно доколкото
указанията, дадени му от заповедния съд за конкретизация на
обстоятелствата, от които произтича вземането му и неизпълнението на които
е станало повод за отхвърлянето на заявлението, противоречат на
разбирането, че целта на заповедното производство е да се провери дали
вземането е спорно, а не дали същото съществува. В този смисъл е било
достатъчно в заявлението да бъдат посочени съществените юридически
1
факти, от които произтича претендираното вземане и които да позволяват
индивидуализацията му. Отбелязва се, че не е необходимо заявлението да
съдържа всички обстоятелства от значение за основателността на претенцията
и евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като
препис от същото не се връчва на длъжника. Счита, че подаденото до ВРС
заявление отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2
от ГПК, което прави обжалваното разпореждане незаконосъобразно.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба изхожда от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
По подадено от "****та" ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 217/ 2022 г. по описа
на РС – С., като от съда е поискано издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу Д.Д. З-Л, за сумата от 590 лева, неплатени суми по
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени с „**“
ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които е открит
акаунт № ***. Визираните вземания са били обективирани в подробно
посочени фактури, като вземанията по тях са прехвърлени от страна на
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД в полза на „****" ЕАД по
силата на Приложение № 1/ 2510.2018 г. към Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 15.10.2018 г.
С Разпореждане № 473/ 09.03.2022 г. на заявителя е указано да наведе
конкретни фактически твърдения за съществените елементи на договорите за
мобилни услуги, сключени между цедента и длъжника и по-конкретно:
техния срок; мобилният номер/а, на който са били ползвани услугите; размера
на месечната абонаментна такса; вида на предоставените услуги; периода и
размера на дължимите суми по всеки отделен договор. С молба с вх. № 1835/
2
18.03.2022 г. дружеството е посочило текстове от закона, както и е посочил
съдебна практика, като е направило доводи, че вземанията, за които се иска
издаването на заповед за изпълнение, са определени по размер и с настъпил
падеж за плащане. В изпълнение на указанията е изложено становище,
свързано с целта на заповедното производство, като се подчертава и че
заявлението отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2
от ГПК, както предвижда чл. 410, ал. 2 от ГПК.
При така изложеното, въззивният състав намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, предл. 1 от ГПК заявителят
може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични
суми, като заявлението, с което е сезиран съдът следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК. Наред с
това, когато конкретното вземане произтича от договор, сключен с
потребител, какъвто е настоящият случай, към заявлението следва да бъде
приложен писменият договор/и, както и приложимите към него общи
условия.
В т. 2б от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г. на ВКС,
ОСГТК, изрично се отбелязва, че „заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение
на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността
на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В
случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото
основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не
може да извлича това основание от приложените към заявлението
документи". Като санкция за несъответствието на заявлението с изискванията
на чл. 410 от ГПК и неизпълнение на указанията за отстраняването му в срок,
законодателят е предвидил отхвърлянето на заявлението и лишаването на
заявителя от възможността да се ползва от облекчения ред за търсене на
защита на своето вземане.
В настоящия случай „****“ ЕАД излага, че сборът от вземания за
главници произтича от различни договори, като в заявлението си изрично е
обозначил акаунта, който е открит за тези услуги по тези договори, както и са
посочени фактури.
3
В нарушение на разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението
обаче са били представени други договори, като не може да се направи
съответствие с тези договори, тъй като в заявлението не са описани
договорите. Дори и при пълно съответствие между бъдещо посочване на
договорите и онези, представени първоначално на съда, съдът няма
задължението да извлича основанието, от което произхожда вземането на
заявителя от приложенията на заявлението.
В тази връзка, въпреки указанията на РС – С. към настоящия
жалбоподател, вземанията, включени в общата сума не са били
индивидуализирани в необходимата степен. Не е достатъчно посочването на
стойността на всяка отделна фактура, без ясно и точно индикиране на
конкретното правоотношение и съответно основанието от договора, в който
длъжникът е поел задължение за заплащане на процесните услуги, доколкото
се касае за различни правоотношения, оформени в различни договори.
Едновременно с това необходимостта от индивидуализация на вземането
изисква посочване на дължимата месечна такса за съответните услуги, което
обстоятелство би дало възможност на длъжника да прецени как са формирани
претендираните суми. В настоящия случай, в молба с с вх. № 1835/ 18.03.2022
г. дружеството е посочило текстове от закона, както и е посочил съдебна
практика, като е направило доводи, че вземанията, за които се иска
издаването на заповед за изпълнение, са определени по размер и с настъпил
падеж за плащане, което не позволява на длъжника да направи обоснован
извод за какви услуги се дължат те. Изискването на закона е в заявлението, а
при дадени указания при нередовност на заявлението, да се посочат
обстоятелствата, на които се основава искането, а не да се посочат правни
разпоредби и доводи.
Следва да бъде отбелязано и че посочването на конкретните факти и
обстоятелства, от които произтича вземането и които са от значение за
неговото възникване и изискуемост следва да са изложени в степен
еквивалентна на степента на конкретика, необходима за редовност на една
искова молба. Освен че това изискване е предвидено от законодателя като
условие за редовност на заявлението, същото обуславя и възможността на
длъжника да направи информиран избор дали да подаде възражение срещу
обективираните в заповедта за изпълнение вземания или не, и ако реши да
4
стори това – срещу кои от тях. Необходимо е да му бъде осигурена
възможност да вземе предвид за каква услуга, по кой договор, за кой период
на неговото действие дължи претендираната сума. Точното
индивидуализиране на тези елементи в заповедта предпоставя избягването на
прерастването на заповедното производство в исково такова, трупането на
допълнителни разноски, както и бързина в процеса по удовлетворяване на
интересите на кредитора.
От гореизложеното следва, че разпореждането на заповедният съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 603/ 25.03.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 217/ 2022 г. по описа на РС – С., в частта, в която е отхвърлено
подаденото заявление от „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. ”****” № 25, офис – сграда “***” ет. 2, офис 4,
представлявано от управителя Ю.Х.Ю. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист срещу Д.Д. З-Л с постоянен и
настоящ адрес в гр. К. за сумата от 590 лева, неплатени суми по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени с „**“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5