№ 129
гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500152 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуалния представител на Гаранционен фонд-София срещу решение №
2/3.01.2023 г. по т. д.№ 372/2022 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с
която е уважен иска, предявен от Н. Г. Б. с правно основание чл.558, ал.5, вр.
с чл.557, ал.1,т.1 от КЗ. Оплакванията са за неправилност поради нарушение
на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска.
В подаден писмен отговор пълномощникът на Н. Г. Б. оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
следното:
Предявен е иск от Н. Г. Б. срещу Гаранционен фонд - София, с правно
основание чл.558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на сумата от
26000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
1
изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат от ПТП на
09.05.2020 г.
Оспорвайки иска по основание и размер, ответникът твърди, че е
определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер от
26000лв. и че страните са постигнали спогодба по чл.365 ЗЗД. Оспорва
началния момент на претендираното обезщетение за забава.
Приложените по делото писмени доказателства установяват, че на
09.05.2020 г. е настъпило ПТП между неизвестно МПС и мотоциклет марка
„БМВ“ модел „К1600 GTL” с рег.№ В **** В, управляван от ищеца.
Вследствие от инцидента ищецът е претърпял телесни увреждания, подробно
описани в медицинската документация. По случая било образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител № 1021/2020 г. на РУ
Провадия при ОД на МВР Варна за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, вр.
ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК. С постановление от 26.07.2021 г.
наказателното производство е спряно на осн. чл.244, ал.1, т.2 НПК поради
неразкриване на извършителя на престъплението.
По подадена от ищеца претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение е образувана преписка по щета № 21210127/22.06.2021г. и е
изплатено извънсъдебно обезщетение в общ размер на 26000 лв.
Приложените медицински документи установяват, че при
първоначалния преглед Н. Б. е приет с оплаквания от остра болка в левия
глезен и стъпало. На 11.05.2020 г. е извършена оперативна интервенция:
Прикрепване наново на сухожилие в областта на ляво стъпало с оглед
травмата на други мускули и сухожилия на ниво глезен и стъпало вляво.
Установено е счупване на IV-та и V-та метатарзални кости вляво и скъсване
на сухожилието в същата област. Поставена е мека имобилизация.
Приложените амбулаторни листи от последващите прегледи са констатирали
наличие на следоперативни отоци, ограничение в обема на движение и
постепенното отшумяване на болковите симптоми. Периодът на
възстановяването на ищеца е от м. май 2020 г. до м. октомври 2020 г., като
болковият симптом и затруднението в движенията до пълен обем в областта
на лявото стъпало не били напълно преодоляни. Приложените болнични
установяват, че ищецът е бил във временна неработоспособност за 174 дни.
При извършен през м. март 2022 г. преглед от психиатър, му е поставена
2
диагноза „умерено тежък депресивен епизод“.
Показанията на свид. Т.Д., която е била участник в ПТП и е в
дългогодишна връзка с ищеца установяват, че физическото му
възстановяване било трудно и продължително. Произшествието се отразило
негативно на психиката, на съня и ежедневието му. Поради затруднените
движения в крака, ищецът изоставил много от хобитата си – каране на мотор
и на ски, разходки в планината, народни танци, което също повлияло
негативно на психическото му здраве.
Назначената комплексна съдебномедицинска експертиза установява
вида и характера на травматичните увреждания: травма на ляво ходило –
фрактура на пета стъпална кост, фрактура на фалангата на първи пръст,
откъсване на сухожилието на предния голямопищялен мускул и контузия на
гръден кош – болка в лява гръдна половина. Травматичните увреждания в
лявото ходило са обусловили трайно затруднение във функциите на левия
долен крайник за повече от един месец. Според заключението, получените
травматични и психични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка
с процесното ПТП. Относно възстановителния период се сочи, че той
обичайно е продължителен и е очаквано да е от порядъка на 4-5 месеца.
Посочва се, че е възможно болковият синдром да е съпътствал и процеса на
първоначалното раздвижване при физиотерапевтични процедури, а
неудобствата се свързват с използването на помощни средства – патерици за
около 2-3 месеца. Към момента на изготвяне на експертизата вещите лица
заключават, че функцията на левия долен крайник е възстановена с почти
възвръщане на пълния обем функциониране на глезенната става, осигуряващи
самостоятелно ходене и опора, като се наблюдават слабо изразени
ограничения при определени движения.
Специалистът, изготвил психиатричното изследване като част от
комплексната СМЕ, е посочил, че в първите дни след инцидента ищецът е
развил остра стресова реакция и последващи симптоми на разстройство в
адаптацията. Констатирани са и остатъчни психични симптоми при ищеца –
специфична фобия от шофиране на мотор и афективни реакции с
нормалпсихологична мотивация, свързани с ПТП-то. Вещото лице изразява
становище, че към момента ищецът е спокоен, с нормално психологично
възстановяване на събитията, без да се наблюдават психопатологични
3
симптоми, които да изискват някаква диагноза. За обичайни се сочат
преживяванията му, съновиденията и реактивното му състояние като
остатъчни симптоми. Вещото лице счита, че ищецът притежава ресурса да се
справи с психологическата травма, но е добре да продължи приема на
медикаменти като част от антидепресивната терапия, съчетана с
немедикаментозни методи.
Искът с правно основание чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ
предоставя възможност на увредено лице от ПТП, причинено от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено, да получи обезщетение за претърпените вреди от Гаранционен
фонд, като при несъгласие с размера му, може да предяви претенцията си
пред съда.
Безспорно е установено, че ПТП е причинено от водач на МПС,
напуснал местопроизшествието, при което за ищеца са настъпили
неимуществени вреди. Гаранционен фонд е признал правото на обезщетение
на ищеца, като е определил и изплатил сумата в размер от 26000 лева.
Несъгласието на ищеца с размера на определената сума прави иска допустим.
Анализът на събраните по делото писмени доказателства – медицински
документи, болнични листи, заключението на комплексната
съдебномедицинска експертиза и гласните доказателства установяват
наличието на неимуществени вреди за ищеца, които са в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента.
За претърпените неимуществени вреди от инцидента, следва да се
определи справедливо обезщетение, съобразно чл.52 ЗЗД и с оглед
конкретните обстоятелства и причинени морални страдания.
Безспорно са установени вида и характера на телесните увреждания - в
счупване на пета стъпална кост, на фалангата на първи пръст и разкъсване на
сухожилието на голямопищялен мускул - и трите травми в областта на левия
долен крайник при глезена и ходилото, както и контузия на гръден кош в
областта на лява гръдна половина. След извършена оперативна намеса за
възстановяване връзката на сухожилието на левия крак, се наложила
имобилизацията му, а придвижването на ищеца през следващите 2-3 месеца е
било с помощни средства – патерици. Целият възстановителен период е
продължил около пет месеца и половина, като болките и затруднението в
4
движенията, не били напълно преодолени към момента на изготвяне на
експертното заключение по делото. По време на оздравителния период
пострадалият е изпитвал физическа болка, страдания, дискомфорт,
затруднения и неудобства. Не е било възможно самостоятелно справяне с
обичайни за него дейности – ходене, шофиране, практикуване на любими
хобита, като временната неработоспособност е продължила 174 дни.
При определяне на справедлия размер на обезщетението следва да се
отчете факта, че към настоящия момент липсват данни за усложнения в
състоянието на ищеца. С оглед на възрастта му – 44 години, съдът приема
прогнозата за пълно физическо и психическо възстановяване на пострадалия.
Макар комплексната СМЕ да установява, че инцидентът е предизвикал
признаци на остра стресова реакция, последвани от симптоми на разстройство
в адаптацията с тревожно-фобиен-депресивен синдром, към настоящия
момент ищецът е в относително добро психологично състояние, спокоен, с
възможност за нормално психологично възстановяване на събитията, с
психологически ресурси за преодоляване на състоянието.
С оглед горното, икономическата конюнктура в страната към момента
на ПТП, законоустановените лимити и актуалната съдебна практика по
размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси, съдът намира, че
сумата в общ размер от 40000 лв. справедливо и напълно обезщетява
претърпените от Н. Б. неимуществени вреди. Предвид извършеното
извънсъдебно плащане от ответника на сумата в размер на 26000 лева, в полза
на ищеца следва да се присъди сумата от 14000 лева.
Ищецът претендира обезщетение за забава с начален момент 14.09.2021
г. – датата на определяне на обезщетение от Гаранционния фонд, която следва
датата на уведомяване, поради което претенцията за обезщетение за забава
следва да бъде уважена така, както е предявена.
Решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. В необжалваната му част, решението е влязло в
сила.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и на основание чл.78, ал.1
ГПК, вр. чл. 38 ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 705.38 лв.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/3.01.2023 г. по т. д. № 372/2022 г. на
Окръжен съд – Варна в обжалваната му осъдителна част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №
2, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Т. У. от САК, сумата от 705.38лв. /седемстотин и
пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6