Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261216
09.11.2020 година град
Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на осми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2853 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** против
„Пловдивстройресурс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Д.“ № 75, представлявано от К. И. Т., с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 82 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 31.10.2017 г., по силата на който ответното дружество се задължило да
изгради и прехвърли правото на собственост върху следния недвижим имот,
съставляващ самостоятелно обособена част от „ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС „Д.“ С МАГАЗИНИ И
ГАРАЖИ“, състоящ се от четири сгради - секция „*“, секция „*“, секция „*“ и
секция „*“, предвидени за построяване съгласно одобрен от Главния архитект на
Община Пловдив на 27.01.2016 г. технически инвестиционен проект и издадено
Разрешение за строеж № * от 28.01.2016 г., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56784.508.158, находящ се в гр. П., Община П., район „С.“, Област П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на И. д. на АГКК, с адрес - гр. П., бул. „Д.“ № *, с
площ от 2 600 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно ползване - средно застрояване /от 10 до 15 м./, с номер по предходен
план *, кв. *, парцел *, при съседи - ПИ с идентификатор 56784.505.325, ПИ с
идентификатор 56784.508.161, ПИ с идентификатор 56784.508.159, ПИ с
идентификатор 56784.508.157 и ПИ с идентификатор 56784.508.155, а именно:
Апартамент * в секция „*“, разположен на шести надземен етаж, на кота +14.65
м., със застроена площ от 98.64 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с
кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетна, складово помещение и две
тераси, при граници - стълбищна клетка, коридор и апартамент *, ведно с прилежащите
4.010% идеални части от общите части на сградата на секция „*“, равняващи се на
13.54 кв.м., както и ведно със съответното право на строеж върху дворното
място.
Съгласно чл. 5 от предварителния
договор ответното дружество се е задължило да изгради обекта в определената
степен на завършеност и да го предаде с надлежно издадено разрешение за
ползване в срок до дванадесет месеца от съставянето на Акт, обр. 15 за
сградата, в която обектът се намира - Сграда № *, секция *. Крайният срок за
снабдяване на сградата с Акт, обр. 15 бил определен до 30.01.2018 г., като
въвеждането й в експлоатация следвало да бъде сторено не по-късно от 30.01.2019
г. Впоследствие, с допълнително споразумение от 30.03.2018 г., бил удължен
срока за завършване на сградата с Акт, обр. 15 до 30 юни 2018 г., което на
практика удължило крайния срок за въвеждане на същата в експлоатация до 30 юни
2019 г.
С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *, том *, дело № * от 03.04.2018 г. на Н***, вписан като акт
№ *, том * на CB-Пловдив, „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД прехвърлило правото на
собственост върху гореописания имот за сумата от 125 020 лв., с включен ДДС. В
акта имотът бил описан като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.508.158.7.17, като е отбелязано, че жилището е изградено на степен „груб
строеж“ и се намира в сграда № * /*/, съставляваща част от „ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС „Д.“
С МАГАЗИНИ И ГАРАЖИ“. Съгласно т. VI от нот. акт ответното дружество се е
задължило: „да завърши обекта, предмет на този договор, както и сградата, в
която се намира същия до разрешение за ползване“. Към датата на нотариалното
изповядване на сделката ищецът бил заплатил на ответното дружество 75 020 лв.
от продажната цена на имота, а останалата част в размер на 50 000 лв. била
заплатена по банков път на дата 18.04.2018 г., за което била издадена данъчна
фактура № ********** от дата 18.04.2018 г.
Акт, обр. 15 за сградата бил
съставен през месец юни 2018 г. До края на месец февруари 2019 г., въпреки
наличието на всички законови предпоставки за това, ответното дружество все още
не било депозирало необходимото заявление пред органа по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ
и не било инициирало процедурата по въвеждане на сградата в експлоатация. На
ищеца не му било гарантирано кога ще бъдат предприети действия в този смисъл и
дали определеният краен срок за въвеждане на сградата в експлоатация ще бъде
спазен. Липсата на яснота кога ще може да ползва закупения от него имот и
нуждата му от жилище, принудили ищеца в началото на месец март 2019 г. да наеме
квартира в гр. П.. Наемният договор бил със срок на продължителност 12 месеца,
с предвидена възможност за предсрочно прекратяване, като месечната наемна
вноска била в размер на 550 лв.
Крайният срок, в който сградата
следвало да бъде въведена в експлоатация, изтекъл през месец юни 2019 г. Около
месец след изтичането на този срок ищецът разбрал, че ответното дружество все
още не е депозирало заявление по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ, с което да инициира
въпросната процедура. Ищецът получил уверения, че Акт, обр. 16 за сградата ще
бъде съставен най-късно до края на 2019 г.
Така поетият ангажимент отново не
бил спазен, поради това с нотариална покана от 06.01.2020 г., връчена чрез ***
и получена от представител на „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД на 08.01.2020 г., ищецът предоставил на ответното дружество
двуседмичен срок, в който да изпълни задължението си да въведе сградата в
експлоатация. С поканата ответното дружество било уведомено за вредите, които
търпи ищеца поради забавата му, както и, че при неизпълнение в предоставения
срок, ще претендира обезщетяване на тези вреди по съдебен ред.
Сградата била въведена в
експлоатация с Акт, обр. 16 едва на 07.02.2020 г. – повече от осем месеца след
изтичане на крайния срок за изпълнение на това задължение от страна на
ответното дружество. В резултат на забавата, ищецът не могъл да ползва
закупеното от него жилище и ежемесечно търпял вреди в размер на 550 лв. –
наемната вноска, която заплащал по договор за наем от 01.03.2019 г. За тези
осем месеца забава, считано от месец юли 2019 г. – до датата на депозиране на
иска, общият размер на претърпените от вреди възлизал на 4 400 лв.
С оглед изложеното моли съда да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от 4400 лева, главница,
представляваща обезщетение за претърпени вреди настъпили поради забавено
въвеждане на сграда в експлоатация, изразяващи се в заплатен наем за периода
месец юли 2019 г. – месец февруари 2020 г. по договор за наем от 01.03.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
иска по основание и размер.
Признава се, че между страните са
подписани предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31
октомври 2017 година, допълнително споразумение от 30.03.2018 година и
нотариален акт от 03.04.2018 година. Съгласно уговореното в предварителния
договор и допълнителното споразумение „Пловдивстройресурс“ АД е поело
задължение да завърши секция „*“ от жилищен комплекс „*.“ в град П. с Акт, обр.
15 до 30 юни 2018 година и с Акт, обр. 16 до дванадесет месеца след съставянето
на Акт, обр. 15. Акт, обр. 15 бил съставен на 11.04.2018 година. Акт. обр. 16 е
съставен на 07.02.2020 година.
Твърди се, че с протокол от 31 май
2018 година, на ищеца му е предаден апартамент * в секция „*“ с напълно
завършени СМР, по които собственикът нямал забележки, както и ключове за достъп
до самата секция „*“, която към този момент била напълно завършена.
Дружеството-ответник било изправено пред фактическа невъзможност, макар
сградата да е завършена, да подаде искане за въвеждането й в експлоатация, тъй
като задължително преди това трябвало да се въведе в ползване външното кабелно
ел. захранване на комплекса, с инвеститор „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Бездействието на „Електроразпределение Юг“ ЕАД довело до фактическа
невъзможност, без присъединяване на сграда,
да заяви съставянето на Акт, обр. 16. Този факт се доказвал от следните
документи: Договор за присъединяване на обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа, подписан от „Пловдивстройресурс“ АД с
„Електроразпределение Юг“ ЕАД на 31.07.2018година, от чиято „т. 1.2. Предмет на
договора“ е видно, че съшият се сключва на база предварителен договор за
захранването на изграждания от ответника жилищен комплекс „Д.“, част от който е
процесната секция „*“, № ***/20.06.2017 година, а от „член 5.2. Други условия
на присъединяване“, е видно, че първият етап от комплекса - секция * е трябвало
да бъде присъединена още на 31.12.2017 година; Платежно нареждане, от което
било видно, че още на 03.08.2018 година „Пловдивстройресурс“ АД е платило на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД цялата цена за присъединяването на целия
комплекс, определена в „чл.6.2.Цена на присъединяване“, в размер на 99 820.91
лева.
Необходимото за присъединяването на
комплекса външно кабелно ел. захранване, с инвеститор „Електроразпределение Юг“
ЕАД, а не „Пловдивстройресурс“ АД било въведено в ползване с разрешение за
ползване № ***/27.11.2019 г., издадено от Н. на РДНСК Пловдив. Подаването на
заявление за въвеждане на секция * от същия този комплекс преди присъединяването
му към електрическата система било фактически невъзможно и не само ищецът, а
всички собственици на обекти в комплекса знаели това.
Сградата била напълно завършена и
всички ангажименти на „Пловдивстройресурс“ АД по нея били приключи още при предаването
на апартамента на ищеца – 31 май 2018 година. От тук следвало, че ответникът е
бил във фактическа невъзможност да заяви съставянето за сградата на Акт, обр.
16, макар всички видове СМР по нея да били завършени за период от 19 месеца -
от 11.04.2018 година – датата на съставянето на Акт, обр. 15 за секция * до
27.11.2019 година – датата на присъединяването на външното кабелно ел. захранване
на комплекса и съставянето на Разрешението за ползване № **/27.11.2019 година
за същото.
За периода на тази фактическа
невъзможност, за която „Пловдивстройресурс“ АД нямало вина, трябвало да се
удължи и срокът за съставяне на сградата на Акт, обр. 16, а именно с 19 месеца.
Следователно срокът за изпълнение на задължението на „Пловдивстройресурс“ АД
към ищеца за съставяне на Акт, обр. 16 от дванадесет месечен срок от
съставянето на Акт. обр. 15 на 11.04.2018 година, изтичал на 11 ноември 2020
година.
Видно от представеното Разрешение за
ползване № ***/21.02.2020 година, издадено от Началника на ДНСК; секция * е
въведена в експлоатация по искане с вх. № ****/12.12.2019 година.
Поради това първите две
предпоставки, за да е налице отговорност за обезщетение на ответника към
ищеца:неизпълнение на договорно задължение и неизпълнението на задължението да
се дължи на виновно поведение на длъжника, т.е. на причини, за които длъжникът
отговаря не били налице.
Не били налични и другите две
предпоставки: кредиторът да е претърпял вреда и да е налице причинна връзка
между неизпълнението на задължението на длъжника и причинените вреди на
кредитора.
Дори и да се приемело, че сградата е
нямала съставен в указания от ищеца срок Акт, обр. 16 поради неизпълнение на договорно
задължение на ответника, от този факт ищецът не е претърпял имуществени вреди.
Имотът на ищеца му е бил предаден в напълно завършен /съгласно уговореното в
предварителния договор/ вид на 31 май 2018 година. Секция ,,*“ била също
напълно завършена. След като извършил довършителните си работи в апартамента и
го обзавел ищецът се настанил с една дама да живее в съшия.
Отделно от това, за да обитава
жилището на ищеца му било необходимо да ползва електричество и вода, които
ответното дружество му осигурило и всеки месец по издадена от
„Пловдивстройресурс” АД фактура, ищецът заплащал потребените от него
консумативни разходи за обитаването на жилището си.
Следователно през целия исков период
ищецът е обитавал постоянно закупеното жилище, въпреки същото да не е имало
съставен Акт, обр. 16. Ищецът е упражнявал фактическа власт, не е живял на
друго място /независимо какви договори е подписвал/ поради което нямало налична
правна връзка с твърдението, че през същия този период е решил да заплаща наем
за друго жилище, поради което е понесъл именно вследствие на неизпълнение на
задължение на ответника имуществена вреда.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: между страните е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 31 октомври 2017 година, допълнително
споразумение от 30.03.2018 година и нотариален акт от 03.04.2018 година, с
предмет: Апартамент * в секция „*“, разположен на шести надземен етаж, на кота
+14.65 м., със застроена площ от 98.64 кв.м. Съгласно уговореното в предварителния
договор и допълнителното споразумение „Пловдивстройресурс“ АД поело задължение
да завърши секция „*“ от жилищен комплекс „Д.“ в град П. с Акт, обр. 15 до 30
юни 2018 година и с Акт, обр. 16 до дванадесет месеца след съставянето на Акт,
обр. 15. Последният бил съставен на 11.04.2018 година. Акт. обр. 16 бил
съставен на 07.02.2020 година /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 4377/23.04.2020
г. – л. 83-85/.
Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително
като ги съпостави с приобщените по делото доказателства.
По делото са приети като писмени доказателства:
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.10.2017 г.;
Допълнително споразумение от 30.03.2018 г. към предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ******* по регистъра на НК, с район на действие – Районен съд –
Пловдив и копие на фактура № ***** от 18.04.2018 г.
От приложения по делото договор за наем на недвижим имот от
01.03.2019 г., се установява, че ищецът, в качеството му на наемател е сключил
същия с М.М., в качеството му на н. по силата на който на ищеца е предоставен
за временно и възмездно ползване на недвижим имот – двустаен апартамент,
находящ се в гр. П., ул. ****. В чл. 2, ал. 1 от договора е посочено, че
ползването на имота се предоставя на наемателя срещу месечна наемна цена в
размер на 550 лева, платима в брой до 5-то число на месеца, за който се отнася,
като в чл. 7 е посочено, че договорът се сключва за срок от 12 месеца, считано
от датата на подписването му. Към договора за наем, е приложен и Протокол – Опис на обзавеждането.
По делото са приложени и 12 броя разписки за платени месечни
наемни вноски и гаранционен депозит по договора за наем от 01.03.2019 г., за
периода месец март 2019 г. – месец февруари 2020 г.
От приложеното по делото копие на нотариална покана от
06.01.2020 г., връчена чрез ****, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, се
установява, че ищецът е отправил към ответното дружество покана, с която
приканва ответника да изпълни задължението си и да предаде сградата с акт обр.
16 в срок не по-късно от две седмици от получаването на поканата. Посочено е,
че в случай, че ответникът не изпълни горното, ищецът ще претендира обезщетение
на вредите си по съдебен ред. Към нотариалната покана е приложено и
придружително писмо с изх. № ***/07.01.2020 г. по описа на ****, с район на
действие – Окръжен съд – Пловдив, от което се установява, че поканата и писмото
са получени от служител на ответното дружество на 08.01.2020 г.
По делото са приети като писмени доказателства и:
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 11.04.2018
г. /Обр. Акт 15/, в който под номер * е отразено името на ищеца, като
собственик на ап. № ***, съгласно Акт № **** г.; Протокол за установяване на
годността за ползване на строежа /Обр. Акт 16/ от 07.02.2020 г.; Протокол от
31.05.2018 г.; Договор за присъединяване обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 31.07.2018
г.; извлечение от банкова сметка, ***.08.2018 г., ответното дружество е превело
по сметка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 99820,91 лв. с посочено
основание – по фактура № **********/02.08.2018 г. – дог. за присъединяване;
Разрешение за ползване № ***/27.11.2019 г.; Разрешение за ползване № ***/21.02.2020
г.; фактура № **********/11.02.2019 г. за префактуриране на ищеца на ел.
енергия, издадена за сумата от 323 лв.; фактура № **********/04.04.2019 г. за
префактуриране на ищеца на ел. енергия, издадена за сумата от 176,40 лв.;
фактура № **********/25.04.2019 г. за префактуриране на
ищеца на консумирана вода, издадена за сумата от 41,69 лв.; фактура № **********/22.05.2019 г. за префактуриране на
ищеца на ел. енергия и вода, издадена за сумата от общо 49,28 лв.; фактура № **********/11.07.2019 г. за префактуриране на
ищеца на ел. енергия и вода, издадена за сумата от общо 111,86 лв.; фактура № **********/09.10.2019 г. за префактуриране на
ищеца на консумирана ел. енергия за периода м. 07 – м. 09.2019 г., издадена за
сумата от 109,13 лв.; фактура № **********/18.11.2019 г.
за префактуриране на ищеца на ел. енергия за м. 10.2019 г. /старо **-ново **/ и
консумирана вода, издадена за сумата от общо 54,28 лв.; фактура № **********/11.12.2019
г. за префактуриране на ищеца на ел. /старо 10513-ново 10653/, издадена за
сумата от 46,86 лв.; фактура № **********/03.02.2020 г. за консумативи – ел.
енергия и вода, издадена за сумата от общо 67,81 лв.; фактура № **********/23.03.2020
г. за консумирана ел. енергия за м. 01, издадена за сумата от 13 лв.
В хода на настоящото производство страните са ангажирали и
гласни доказателства посредством показанията на св. М. К.ов М. и св. Т.И. П.
/протокол от съдебно заседание, проведено на 08.10.2020 г./. От показанията на
ангажирания от ищеца св. М.в се установява, че познава
Д. от около пет години. Миналата година сключили договор за наем на жилище, тъй
като Д. му казал, че си е купил апартамент, но още не е готов и искал да остане
някъде, защото си бил правил планове апартаментът да е готов, но тъй като това
не станало, се чудил къде да отседне. Предложил му да ползва неговия апартамент
срещу определена сума. Разбрали се ако реши и му хареса да го вземе и ползва
докато неговото жилище стане готово. Този разговор водили миналата година през
месец февруари, на рождения ден на приятелката му. От следващия месец – март
месец започнал да ползва апартамента. Разбрали се за наем от 550 лева. В
началото на месеца му давал парите за наема, а сметките за ток и вода по-късно
излизали и се разбрали след 15-то число да се виждат още веднъж в месеца за
тези разходи. Давал бележка, на която била отразена сумата и месеца за която е
дадена. Д. ползвал жилището до месец февруари тази година. Докато ползвал
неговото жилище, Д. не е ползвал неговия апартамент. Ходил редовно и правил
разни неща, като боядисване, мебели. Първоначално мислил, че Д. ще ползва
апартамента му за по-кратък период, а станало почти година. Знае, че жилището
му е в Г.. Неговото е в К.а. Не е ходил там, само е минавал оттам. Не знае как
е вътре. В неговото жилище, Д. не е живял сам, а с приятелката си. Знае, че бил
с приятелката си, малко й име е Т..
От показанията на ангажирания от ответника свидетел П., се установява,
че с Д. ***. Те са над нея в ап. *. Има предвид Д. и неговата приятелка Т..
Запознала се с тях, когато започнала да прави ремонт на жилището, в което живее.
Започнала ремонта през ноември 2018 г. Малко след това се запознали, когато ходили
да карат материали. Когато се запознали, закупили жилището, защото апартаментът
над тях бил готов, това било условието при закупуването на апартамента. Било
края на януари началото на февруари, вече 2019 година слагали осветителни тела
в апартамента и майсторът бил сам и тя му помагала. Когато натиснала копчето
бушона паднал и някой трябвало да й помогне. Съседът дошъл да й помогне. Били
вътре в апартамента. Жилището било готово. Реално от 20.02.2019 г. се нанесли в
апартамента. Имали вече малко дете и нямало къде да отидат. Когато се нанесли,
съседът бил там с приятелката си. Доколкото знае, господинът работи извън П..
Тогава имало моменти, когото само приятелката му била там. Сега идват от време
на време в жилището, почивни дни, по празници. Когато се качила, жилището било
обзаведено без коридора, както и в момента. В коридора нямало нищо. Имало
диван, маса. Когато помолила да й вдигне бушона, било края на януари, началото
на февруари. Бил почивен ден. Съпругът й бил извън града, само тя си била у
дома, тъй като имала уговорка с майстор и трябвало да помогне. Било края на
януари, началото на февруари, почивен ден. Не е виждала майстори да посещават
жилището на Д.. Сградата нямала Акт 16, но била готова за живеене. Акт 16 се
забавил защото всички били съгласни за Топлофикация, искали прикачване към
Топлофикация. Това забавяне се получило заради Топлофикация. Шум от майстори
над тях не е чувала.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Обезщетението
по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по
двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и
изправност на насрещната страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от настъпването на
вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност
за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и
предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен
резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би
трябвало да допусне при пораждане на задължението. Липсата на един от тези
елементи е основание за отпадане на отговорността за обезщетение. Неточното
изпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от
длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение /чл. 79, ал. 1 ЗЗД/.
Безспорно,
в настоящия случай, се установи, че между страните по делото са възникнали
валидни облигационни правоотношения по сключения между тях предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.10.2017 г. за продажба на
недвижим имот. По силата на посочения договор ответното дружество се задължило
да продаде на ищеца апартамент № * в секция *, ет. 6, със застроена площ от
98,64 кв. м., ведно с прилежащите 4,010% ид. ч. от общите части на сградата на
секция *, равняващи се на 13,54 кв.м., находящ се в гр. П., бул. „Д.“ № *,
както и ведно със съответното право на строеж върху дворното място. Съгласно
разпоредбата на чл. 5 от предварителния договор, продавачът – ответник по
настоящото дело, се задължил да предаде сградата с Акт, обр. 16 до 12 месеца
след съставянето на Акт, обр. 15, като е посочено, че сроковете по договора не
текат при настъпване на метеорологични състояния, при които е невъзможно и/или
неподходящо да се извършва строителство, при форсмажорни обстоятелства, при
общи административни актове, актове на държавната и/или общинска власт, с които
без да е налице вина на продавача се спира или забавя изпълнението на обекта,
за срока на действието на съответното състояние, обстоятелство или акт. С
допълнително споразумение от 30.03.2018 г. към предварителния договор, страните
договорили промяна на срока за завършване на сграда с Акт, обр. 15 до 30.06.2018 г. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2018 г. № *** г., ответното
дружество прехвърлило собствеността на процесния апартамент на ищеца. Между
страните няма спор, а и от анализа на съвкупния доказателствен материал по
делото, безспорно се установи, че ответното дружество не е изпълнило в срок
задължението си да предаде на ищеца процесния апартамент в сградата в
уговорената в предварителния договор и допълнителното споразумение степен на
завършеност в срок до 30.06.2019 г., като
категорично се установи, че това е станало на 07.02.2020 г. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за нестанало, като по делото ответникът, чиято е доказателствената
тежест не доказа настъпване на освобождаващи го от отговорност обстоятелства за
допуснатата от негова страна забава за завършване на жилищен комплекс „Д.“ в
гр. П., с Акт, обр. 16 до 30.06.2019 г. В този смисъл, ангажираните от
ответното дружество доказателства – Договор за присъединяване обекти на клиенти
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от
31.07.2018 г. и приложеното към него извлечение от банковата сметка на
ответника, установяваща извършен в полза на третото за спора лице –
„Електроразпределение Юг“ ЕАД превод на сумата от 99820,91 лв., по никакъв
начин не доказват настъпването на освобождаващи от отговорност ответника
обстоятелства. Следва да се посочи, че в чл. 5, т. 5.2 от посочения договор са
посочени сроковете за въвеждане в експлоатация, а именно: 5.2.1. І-ви етап:
31.12.2017 г.; ІІ-ри етап /секция Б/: 30.05.2018 г.; ІІІ-ти етап /секция Г/:
30.03.2019 г. и ІV-ти етап /секция В/: 28.02.2020 г.,
като по делото, от страна на ответника, не са ангажирани доказателства,
посочените срокове да не са спазени и то по причини изключващи ангажиране
отговорността му, но въпреки това, ако и същите не са спазени, то за ответното
дружество възниква само възможността да търси обезщетение по реда на чл. 82 ЗЗД
от третото за спора лице, но не освобождава същото от отговорността, вменена му
от сключените с ищеца договор и допълнително споразумение. Следва да се посочи,
че не се кредитират показанията на ангажираната от ответното дружество
свидетелка П., в частта, в която същата заяви, че апартаментът над тях бил
готов, както и, че когато тя се нанесла в нейното жилище /20.02.2019 г./,
съседът й вече бил там с приятелката си, както и че, сградата била готова за
живеене /въпреки че нямала Акт 16/, от една страна, доколкото условията и редът
за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, са уредени в НАРЕДБА
№ 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, а от друга, с оглед разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ,
съгласно която не се разрешава да се
ползват строежи или части от тях, преди
да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. По
изложените съображения и на основание цитираната разпоредба от Закона за
устройство на територията, напълно ирелевантни и недоказващи изключващи
отговорността на ответното дружество по чл. 82 ЗЗД, обстоятелства, се явяват и
представените по делото 10 броя фактури за префактурирана на името на ищеца ел.
енергия и вода в периода 11.02.2019 г. – 23.03.2020 г.
С
оглед гореизложено съдът намира, че въпреки възникналата на 30.06.2019 г.
изискуемост на задължението на ответника за построяване на обекта на ищеца в
уговорената степен на завършеност, той не го е изпълнил по причина, за която
отговаря, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД е изпаднал
в забава.
Неточното,
в случая забавено, изпълнение на задължението на ответника води до
неблагоприятно засягане на позитивния интерес на ищеца. От представените по
делото доказателства – договор за наем на недвижим имот от 01.03.2019 г. и 12
броя разписки за платени месечни наемни вноски и гаранционен депозит по
договора за наем от 01.03.2019 г., за периода месец март 2019 г. – месец
февруари 2020 г., както и от показанията на ангажирания от ищеца свидетел М.,
чийто показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви,
а и подкрепени от представените по делото доказателства, безспорно се доказа,
че през процесния период ищецът е живял под наем, за което е заплащал съответна
месечна наемна цена в размер на по 550 лева.
Възраженията
на ответника досежно представените разписки, представляващи частни документи,
несъдържащи дата на съставянето им, съответно за липсата на обвързваща съда
доказателствена сила, съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Представените разписки, представляват частни удостоверителни документи, имащи
доказателствено значение по отношение на извършеното от ищеца плащане на
месечен наем в процесния период. Разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ГПК урежда
особена хипотеза на установяване датата на разписка за извършено плащане – тя /датата/
може да се доказва пряко с всякакви доказателствени средства, вкл. със
свидетелски показания, като нормата е приложима, когато документът разписка
няма дата /в т.см. Определение № 1319/07.12.2011 г. по гр. д. № 768/2011 г.,
ІІІ г.о. на ВКС/, какъвто е и настоящият случай. Ето защо и независимо, че
върху представените разписки няма изрично поставена дата на съставяне, ясно в
същите е посочен период за който се извършва плащането, като в представения по
делото договор за наем, изрично в чл. 2, ал. 2 е посочено, че наемната цена се
заплаща в брой до 5-то число на месеца, за който се отнася. Освен това,
разпитания свидетел, чийто показания съдът, като се посочи и по-горе кредитира,
като подкрепени и от събрания писмен доказателствен материал – св. М.,
установи, че ищецът е плащал наемната цена в началото на месеца, за което
свидетелят му е давал бележка за месеца и сумата, която е платил.
Ето
защо и с оглед изложеното, съдът намира, че поради неточното /забавено/
изпълнение от страна на ответника за въвеждане на сградата в експлоатация с
Акт, обр. 16, ищецът е живял под наем и е претърпял имуществена вреда,
съставляваща претърпяна загуба в размер на заплатената от него наемна цена в
общ размер на сумата от 4400 лева за периода м. юли 2019 г. – м. февруари 2020
г.
И
доколкото по делото се установи, че са налице всички елементи на фактическия
състав на чл. 82 ЗЗД, то и съдът достигна до извода, че ответникът дължи на
ищеца обезщетение за вреди поради неточно /забавено/ изпълнение на договорно
задължение в претендирания в исковата молба размер, равняващо се на платената
от същия наемна цена по договор за наем от 01.03.2019 г.
Доколкото
главницата представлява лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на същата.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото
производство, които са направени – заплатена държавна такса в размер на 176
лева и 500 лева – адвокатско възнаграждение, във връзка с което е представен и
съответен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Пловдивстройресурс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Д.“ № 75, представлявано от К. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 4400 лева /четири хиляди и четиристотин
лева/ – главница, представляваща обезщетение за причинени вреди, поради неточно
/забавено/ изпълнение на задължение поето с договор за продажба на недвижим
имот, сключен на 31.10.2017 г. и допълнително споразумение към същия от
30.03.2018 г., да построи в срок до 30.06.2019 г. и в уговорената степен на
завършеност – с въвеждане в експлоатация и с Акт, обр. 16, апартамент № *, в
секция *, ет. *, със застроена площ от 98,64 кв. м., ведно с прилежащите 4.010%
ид. ч. от общите части на сградата на секция *, равняващи се на 13.54 кв. м.,
както и ведно със съответното право на строеж върху дворното място – ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 56784.508.158, находящ се в гр. П., Община П., Район „С.“,
Област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на И. д. на АГКК, с адрес: гр. П., бул. „Д.“ №
*, равняващо се на заплатена наемна цена по договор за наем от 01.03.2019 г. за
периода м. юли 2019 г. – м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на депозиране на
исковата молба в съда – 20.02.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Пловдивстройресурс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Д.“ № *,
представлявано от К. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА
Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 676 лева /шестстотин седемдесет и шест лева/ – разноски за
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ