№ 15920
гр. ***, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110165866 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу С. И. И., с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 270,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В исковата молба, уточнена с молби с вх. № 45045/17.02.2023 г. (л. 18), с вх. №
143767/23.05.2023 г. (л. 23) и с вх. № 208199/21.07.2023 г. (л. 27), се твърди, че
ответникът се намирал в трудово правоотношение с ищцовото дружество в периода от
25.01.2022 г. до 12.07.2022 г., като заемал длъжността „Специалист поддръжка
компютри“. На 28.08.2022 г. друг служител на дружеството (***, заемащ длъжността
„Компютърен аналитик поддръжка софтуер“) установил при преглед в сайта „**“, че
на 23.08.2022 г. там било публикувано мнение от потребител с никнейм „***“,
съдържащо паролата, с която администраторите от „**.“ отдела в ищцовото дружество
осъществявали достъп до отделните компютърни точки в IT-системата на компанията.
С цел минимализиране на последствията от публикуването на паролата била
извършена проверка за установяване на всички пароли за достъп до системата на „***,
както и промяна на всички пароли за достъп към системата в *** - на Централен
склад, Централен офис, Производствена база „***“ и Магазин, както и в регионалните
1
офиси на компанията в **, ***, **, **, ** и ***. Тези действия били осъществени в
периода от 28-ми до 30-ти август 2022 г. от служителя ***, в резултат на което същият
не могъл да осъществява останалите си трудови задължения. След извършен анализ на
публикацията в сайта „**“ ищцовото дружество достигнало до извод, че тя била
направена от ответника С. И.. По този начин той нарушил задължение, установено в
сключения между страните трудов договор, съгласно което служителят не следвало да
разгласява фирмени тайни и след прекратяване на правоотношението. Договорът
предвиждал още, че ако нарушението било извършено след прекратяването, се
дължало обезщетение в размер на претърпените вреди и пропуснатите ползи. Ищецът
поддържа (съгласно уточнение, направено в молба с вх. № 143767/23.05.2023 г.), че в
резултат на процесната публикация дружеството претърпяло репутационни вреди, тъй
като неправомерно публично била разпространена конфиденциална фирмена
информация, което създало трудности при осъществяване на защитата на IT-системата
на компанията, несигурност в планирането и вземането на решения, както и
безпокойство и неудобство, причинено на членовете на управленския екип. Въз основа
на изложеното ищецът поддържа, че ответникът носел отговорност за така
причинените на дружеството неимуществени вреди. Отправено е искане за уважаване
на предявения осъдителен иск за сумата от 270,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника С. И. И. за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявената искова
претенция е оспорена в цялост като недопустима и неоснователна. Ответната страна
поддържа, че юридическите лица не разполагали с възможността да претендират
неимуществени вреди, поради което производството се явявало недопустимо.
Оспорват се твърденията на ищеца, че процесната публикация действително
изхождала от ответника, като същият оспорва да е администриращ съответния профил
в социалната мрежа. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника С. И. И. да заплати на ищеца „*** сумата от 270,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска
репутация, трудности при осъществяване защитата на IT-системата на компанията и
несигурност в планирането и вземането на решения относно управлението ,
2
възникнали в резултат на публикуване, извършено от ответника на 23.08.2022 г. в
сайта „**“, на паролата за достъп до IT-системата на компанията, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Във връзка с възраженията на ответника срещу допустимостта на
производството следва изрично да се посочи, че актуалната съдебна практика допуска
възможността юридически лица да търпят неимуществени вреди. Както е посочено в
Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. на IV г. о. на ВКС, в
юридическата теория и в практиката на съдилищата години наред е отричано правото
на юридическите лица да претендират неимуществени вреди. В последните години,
обаче, Върховният касационен съд присъжда обезщетения за претърпени
неимуществени вреди на юридически лица – вж. Решение № 16 от 2.03.2021 г. по гр. д.
№ 1914/2020 г. на IV г. о., Решение № 29 от 10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/2019 г. на IV
г. о., Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. на III г. о. Според
посоченото Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. на IV г. о. на ВКС
критериите, по които може да бъде определено обезщетението за претърпени от
юридическите лица неимуществени вреди, следва да бъдат изведени посредством
тълкуване на вътрешните разпоредби, съответно - на правото на ЕС, като се вземе
предвид и практиката на Съда на ЕС. Претърпяло ли е в действителност юридическото
лице твърдените неимуществени вреди е въпрос по същество на делото и подлежи на
доказване в хода на процеса.
Не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че
ответникът се е намирал в трудово правоотношение с ищцовото дружество в периода
от 25.01.2022 г. до 12.07.2022 г. и е заемал длъжността „Специалист поддръжка
компютри“, както и че в сключения между страните трудов договор е било включено
задължение за неразгласяване на фирмени тайни след прекратяване на трудовото
правоотношение.
Спорен по делото се явява въпросът дали твърдяното противоправно деяние
/процесната публикация, чрез която са разгласени пароли за достъп до компютърната
система на ищеца/ действително е извършено от ответника като администратор на
профил в социалната мрежа, съответно – дали ищцовото дружество е претърпяло
неимуществени вреди в причинна връзка с неговото поведение.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
осъществяването на процесното противоправно деяние; причиняването на твърдените
неимуществени вреди; причинно-следствената връзка между противоправното деяние,
извършено от ответника, и претърпените от ищеца вреди. На основание чл. 154, ал. 1
ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания
и възражения.
По делото е представено извлечение от интернет страница на сайта „**“ (л. 4 -
3
5), от което се установява, че на 23.08.2022 г. потребител с име „***“ е публикувал
коментар, с посочено заглавие на темата „***“. Видно от съдържанието му, авторът на
публикацията излага собствените си впечатления, в качеството си на бивш служител
на ищцовото дружество, по повод поставен въпрос от друг потребител за актуалната
оценка на положението в маркетинговия отдел и по-конкретно - за отношението към
служителите. В края на коментара е споделена информация за администраторски
пароли за по-нови компютри и за по-стари компютри, чрез достъпа до които
потребителят твърди, че “обикновените user-и в Axxon” могат да инсталират и да
трият, каквото поискат.
Приет е доклад за констатирано нарушение в сигурността на IT-
инфраструктурата на „*** и за вземане на съответни мерки за минимизиране на
рисковете, изготвен от ***, компютърен анализатор, до изпълнителния директор на
ищцовото дружество (л. 3 от делото). При извършена проверка на сайта „**“ на
28.08.2022 г. е установено публикувано мнение от потребител с никнейм „***“, чрез
което последният е разгласил публично администраторската парола, с която
администраторите от EDP отдела на „*** достъпват отделните компютърни точки в IT-
системата на Компанията за по-новите компютри и за по-старите такива. Твърди се, че
е извършен анализ на публикацията, като, с оглед изложените в нея факти, е направен
изводът, че неин автор е бивш служител на дружеството – С. И. И., освободен от
длъжност на 12.07.2022 г. по време на изпитателния срок на трудовия му договор.
Служителят *** лично е предприел действия по проверка на всички пароли за достъп
до системата, като засегнатите такива са сменени както в гр. ***, така и в
регионалните офиси на компанията.
По делото е изготвено заключение по СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено. При анализ на събраните писмени доказателства
и изследване на интернет пространството в лабораторна среда върху виртуална тестова
сървърна система, вещото лице установява, че IP адресът, от който е публикуван
процесният коментар на 23.08.2022 г. с подател с псевдоним „***“ и заглавие „***“, е
87.116.82.01, като същият е от адресното пространство на доставчик на интернет
услуги (ISP) „**“ АД.
Видно от постъпило по делото писмо от „** ** от 14.05.2024 г. (л. 63), в
дружеството не се намира информация за посочения в съдебното удостоверение IP
адрес, като е уточнено, че съгласно изискванията на Закона за електронните
съобщения такъв тип трафични данни не се съхраняват за период от над 6 месеца.
Разпитан е свидетелят *** – служител в ищцовото дружество, заемащ
длъжността администратор „***“. В показанията си същата твърди, че разбрала от
бивш колега за процесния коментар, като предполагала, че негов автор е С. И., с оглед
изложената в него информация – времето на публикацията съвпаднало с времето след
4
прекратяване на трудовото правоотношение на ответника.
При анализ на обсъдения по делото доказателствен материал, съдът намира, че
ищецът не установява при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че
процесното противоправно деяние е осъществено именно от ответника С. И. И.. До
този извод настоящият състав достига предвид липсата на ангажирани надлежни
доказателства, които да потвърдят авторството на процесната публикация по
безспорен начин. Съдът не дава вяра на показанията на разпитания в хода на делото
свидетел в частта, касаеща този въпрос /авторството на деянието/, доколкото същите
са базирани на лични предположения на свидетеля, като по същество са колебливи и
лишени от категоричност. Самият свидетел ** посочва, че „може би и някои други
колеги от други отдели може да са знаели“ /за фактите, изложени в публикацията,
които са я навели на извода, че С. И. я е написал/, което само по себе си разколебава
достоверността на твърденията . Макар да се твърди, че никой друг, освен ** **, ***
и С. И., не е имал достъп до паролите, тази информация не се подкрепя от други
надлежни доказателства – още повече, че свидетелят е и настоящ служител на
ищцовото дружество, поради което, на основание чл. 172 ГПК, съдът отчита
евентуалната заинтересованост от изхода на делото.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът не установява
наличието и на втората предпоставка от фактическия състав на предявения иск, а
именно – да е претърпял твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена
търговска репутация, трудности при осъществяване защитата на IT-системата на
компанията и несигурност в планирането и вземането на решения относно
управлението. С доклада по делото съдът изрично му е указал, че не сочи и не
представя доказателства за наличието на репутационни вреди, възникнали в резултат
на процесната публикация. Нещо повече – макар в действителност изтичането на
администраторските пароли в интернет пространството да е довело до напрежение в
работата и до необходимостта от тяхната смяна на близо 360 устройства в компанията,
за периода на извършените действия по отстраняване на проблема не е имало
зловредно вмешателство от външна страна /съобразно показанията на свидетеля ** **/.
Отделно от това, в изготвения от *** доклад е отразено, че цялата система е тествана
извънредно за евентуални пробиви, като в самия доклад липсват данни в
действителност да са констатирани такива. Съдът отчита още факта, че действията по
промяна на всички пароли за достъп към системата както в гр. ***, така и в
регионалните офиси на компанията в гр. **, ***, **, **, **, ** и ***, са извършени
единствено от служителя *** в рамките на 3 дена – 28.08.2022 г., 29.08.2022 г. и
30.08.2022 г., което опровергава твърденията за възникнали трудности при
осъществяване защитата на IT-системата на компанията.
Липсата на който и да е елемент от фактическия състав, пораждащ деликтната
отговорност, обуславя неоснователността на предявения иск с правно основание чл.
5
45, ал. 1 ЗЗД, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК (л. 65), с който претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, в това число и за допълнително такова с оглед
явяване на адвоката в три о. с. з. по делото. Видно от приложен договор за правна
защита и съдействие от 18.08.2023 г. (л. 52), ответникът е уговорил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. за подаване на отговор на искова молба и
процесуално представителство по настоящото дело, а в случай че производството
продължи повече от три съдебни заседания – по 250 лв. за всяко следващо о. с. з. В
графата за „платена сума“ са посочени 500 лв., без отбелязване на начина на плащане –
в брой или по банков път.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В тази връзка в договора за
правна помощ следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването
за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В процесния случай няма ангажирани доказателства адвокатското
възнаграждение да е заплатено по банков път, нито в представения договор за правна
защита и съдействие е отразено същото да е платено в брой. При липса на изрично
отбелязване в този смисъл, съдът не може да извърши преценка за основателността на
заявеното искане на страната за присъждане на разноски. Представеният договор,
макар и подписан от двете страни по него, няма характер на разписка, нито на
удостоверителен документ /да удостовери факт, който стои извън него, а именно –
плащане на възнаграждението по договора/. По делото не са ангажирани
доказателства и за плащане на допълнително възнаграждение на адвоката с оглед
процесуалното му участие в проведените о. с. з. по делото. Още повече, че такова е
уговорено в случай на проведени повече от три съдебни заседания – за всяко
следващо, какъвто не е процесният случай. По тези съображения на ответника не
следва да бъдат присъждани разноски по делото.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „***, ЕИК: ***, със седалище
6
и адрес на управление: гр. ***, район „***“, ул. „***“ № ** срещу С. И. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ж. к. „**“, бл. ***, осъдителен иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника С. И. И. да заплати на ищеца „*** сумата
от 270,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в накърнена търговска репутация, трудности при осъществяване защитата на IT-
системата на компанията и несигурност в планирането и вземането на решения
относно управлението , възникнали в резултат на публикуване, извършено от
ответника на 23.08.2022 г. в сайта „**“, на паролата за достъп до IT-системата на
компанията.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7