РЕШЕНИЕ
№ 3263
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110210660 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Н. Н. П., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.““ №, чрез адв.В. Б. от САК, против електронен фиш, Серия К,
№5648009, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като неправилно и
незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че процесното МПС е собственост на търговско дружество, на което
е бил служител – управител на търговско-сервизен комплект до 10.11.2021 г.,
но този автомобил никога не му е бил зачислен за ползване и всеки служебен
автомобил има пътна книжка. Сочи, че личните му данни са използвани
недобросъвестно пред служителите на КАТ в производството по установяване
на административното нарушение.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален
1
представител – адв.В. Б. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесния ел.фиш на посоченото в жалбата основание.
Навежда доводи, че декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП е попълнена от
друго лице с неверни данни, а от ангажираните доказателства от тяхна страна
се установявали, че жалбоподателят е върнал зачисления му служебен
автомобил.
Ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени писмени
бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрк.Мануела Димитрова, моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилен и законосъобразен, като излага подробни аргументи в тази насока.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокат от
жалбоподателя, ако те надхвърлят минималния размер, предвиден за
съответния вид дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
28.07.2022 г., съгласно справка АИС-АНД, а жалбата е подадена на 09.08.2022
г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№5648009, за това, че на 09.08.2019 г., в 14:28 часа, в гр.София,
бул.“Ботевградско шосе“, срещу магазин „Хонда“, с посока на движение от
Околовръстен път към бул.“В. Вазов“, при ограничение на скоростта 50 км/ч
за населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
„Хонда ЦРВ“, с рег.№, установено и заснето с АТСС – TFR1-M 653, като
разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената стойност на
2
скоростта е 72 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 22 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя Н. П. П., в качеството му
на ползвател на процесното МПС, посочен в подадена декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП от регистрирания собственик „Бултрако Моторс“ АД и
анулиране на издадения против собственика ел.фиш, Серия К, №2934556, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства: обяснения на жалбоподателя и
показания на свидетеля Г.; от приобщените по делото писмени доказателства,
а именно: процесният ел.фиш; клип със снимков материал, схема на
процесния пътен участък с мястото на контрол и един брой снимков материал
на позиционираното АТСС на процесния пътен участък; Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на БИМ; Протокол от
последва проверка №2-30-18/26.10.2018 г. на ПТ-ЛПРСААД; Протокол за
използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден
образец на ел.фиш; справка АИС-АНД; справка АИС „Първоначална
регистрация на МПС и собственици“; справка картон на водача; декларация
по чл.189, ал.5 от ЗДвП, ведно с копие от СУМПС; анулиран ел.фиш, Серия
К, №2934556; Заповед за прекратяване на трудово правоотношение; Приемо-
предавателен протокол; Заповед за предоставяне на автомобил; справка от
„Бултрако Моторс“ АД.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с мобилна система
3
за видеоконтрол TFR1-M с №653, за която е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от
24.02.2010 г. на БИМ, че е от одобрен тип със срок на валидност до 24.02.2020
г. Посочената система за видеоконтрол на нарушенията е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835. Видно
от протокол за последваща проверка на използваната мобилната система за
видеоконрол TFR1-M с идентификационен №653/14 е, че такава е извършена
в Лаборатория „Полицейска техника“ за проверка на радарни скоростомери и
анализатори на алкохол в дъха на 26.10.2018 г., като е дадено заключение, че
съответства на одобрения тип. Използваната мобилна система за
видеоконтрол е годно за експлоатация до 26.10.2019 г., т.е. към момента на
заснемане на процесното нарушение за скорост – 09.08.2019 г., е била
техническо годно средство за измерване на скоростта на движение. С оглед на
горното следва да се отбележи, че в процесния ел.фиш, използваното АТСС е
правилно индивидуализирано по тип и с фабричен номер, доколкото същите
изцяло съответстват на описаното в представените удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и протокол за последваща проверка.
Представен е протокол по чл.10 от Наредба №8121З-532 от 19.09.2016
г. на МВР, от който е видно, че използваната мобилна система за контрол е
монтирана в служебен автомобил с рег.№ с изрично описание на мястото на
контрол – именно в гр.София, бул.“Ботевградско шосе“, срещу магазин
„Хонда“, посока на движение на контролираните МПС – движещите се от
Околовръстен път към бул.“В. Вазов“, посоката на задействане на АТСС –
отдалечаващи МПС, при стационарен режим на измерване от АТСС.
Отразено е ограничението на скоростта в този пътен участък – 50 км/ч, без
поставен пътен знак за ограничение, началото на работа – от 13:00 часа до
15:00 часа, рег.номер на служебния автомобил, броя на заснетите нарушения с
използваната мобилна система за видеоконтрол, а именно: общо 42
видеозаписа от №12802 до №12843, сред които попада и процесния с №12840.
Приложен е и снимков материал на позиционираното АТСС в служебния
автомобил и схема на процесния пътен участък с мястото на контрол.
От приложения снимков материал – клип №12840 се установява, че в
описателната част на ел.фиш са били възпроизведени данните, идентични с
посочените от разпечатката на клипа, с корекция за възможната грешка на
4
техническото средство от 3% в полза на нарушителя. Съгласно данните в
снимковия материал датата на заснемане на нарушението е 09.08.2019 г., в
14:28 часа, измерената скорост е 75 км/ч, и след приспаднат толеранс е 72
км/ч, ограничението на скоростта е 50 км/ч в населено място, без поставен
пътен знак, превишената скорост е 25 км/ч и след приспаднат толеранс е 22
км/ч, заснетия регистрационен номер на лекия автомобил - рег.№СВ 6739 НВ.
Посоченото място на извършване на нарушението съвпада с отразеното в
съставения протокол място на контрол и схема на процесния пътен участък.
Следователно, отразените данни в ел.фиш съответстват изцяло на всички
данни от приложените писмени доказателства по делото - снимков материал-
клип и съставения протокол.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От приложената по делото справка
„Първоначална регистрация и собственици на превозното средство“
безспорно се установява, че към датата на нарушението – 09.08.2019 г.,
собственик на заснетия лек автомобил е юридическото лице „ДСК Лизинг“
АД, с ползвател „Бултрако Моторс“ АД. Представени са писмени
доказателства по делото, че ползвателят на заснетото МПС е посочил лицето,
на което е предоставил процесното МПС на посочените дата, час и място, в
писмена декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно: на
жалбоподателя Н. Н. П., ведно с копие от СУМПС, въз основа на което е
анулиран издадения против регистрирания ползвател ел.фиш и такъв е
издаден на посочения от него ползвател на МПС-то, в качеството му на
служител в дружеството. Видно от приложената Заповед №М-64/10.11.2021 г.
е, че трудовото правоотношение между „Бултрако моторс“ АД и
жалбоподателя Н. Н. П. е прекратено на 11.11.2021 г. От горното следва
извод, че към датата на деянието – 09.08.2019 г., жалбоподателят се е намирал
в трудови правоотношение с посоченото дружеството. От приложения към
жалбата приемо-предавателен протокол се установява, че на датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, жалбоподателят е предал
предоставените му от дружеството за ползване в длъжностно качество
движими вещи, сред които и лек автомобил „Хонда Цивик“ с рег.№СВ
9259СК. Тези данни не оборват вписаните в декларацията по чл.189, ал.5 от
ЗДвП, че около две години по-рано – на 09.08.2019 г., описаният в ел.фиш лек
5
автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег.№СВ 6739 НВ, е бил предоставен за служебно
ползване на жалбоподателя. Напротив, от приложената Заповед №М-
30/01.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на „Бултрако моторс“
АД – А.Девенджиева, безспорно се установява, че заснетият на 09.08.2019 г.
лек автомобил е предоставен да се използва за служебни цели и стопанисване
от прокуриста Н. Н. П., считано от 01.07.2019 г., т.е. около един месец и
няколко дни, преди датата на извършване на нарушението с него. Тези данни
напълно съответстват на отразените в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
че процесният автомобил е предоставен за ползване на жалбоподателя на
посочените в ел.фиш дата и час, а факта, че дружеството не представя
приемо-предавателен протокол за връщането на този автомобил, което се
дължи на обстоятелството, че не се пази такъв, защото МПС е прехвърлено на
трето лице, съгласно данните в справката, не внася никакво съмнение относно
авторството на описаното деяние в ел.фиш. Освен това, в показанията си,
свидетелят Г. е категоричен, че процесният автомобил е бил предоставен за
служебно ползване на прокуриста П., и в това си качеството същият е имал
пълните права да представлява дружеството, да се разпорежда с негови
активи по свое усмотрение, както и да издава заповеди, да съставя приемо-
предавателни протоколи за приемане и връщане на МПС-та. Фактът от кого е
подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП – от изпълнителния директор
или друго упълномощено от дружеството лице, първо не е предмет на
доказване в настоящото производство, и второ - от показанията на свидетеля
Г. се установява по несъмнен начин, че същата е подписана от изпълнителния
директор на дружеството Ангелина Девенджиева, т.е. от законния
представител на дружеството и лицето, издало Заповед №М-30/01.07.2019 г.,
по силата на която процесният лек автомобил е предоставен за служебно
ползване и стопанисване на жалбоподателя в качеството му на прокурист,
считано от 01.07.2019 г., поради което съдът намира, че декларираните данни
от законния представител на дружеството в писмената декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, съответстват на обективната истина. Следователно и от
гледна точка на субекта на нарушението, ел.фиш е правилно и
законносъобразно издаден на физическото лице, което в качеството си на
ползвател на МПС към датата на нарушението, дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
6
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. По отношение на приложената санкционна норма, съдът
счита същата за правилно определена, като на основание чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/,
наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 100 лева, за
установеното превишение на скоростта от 21 до 30 км/ч, /в случая
превишението е 22 км/ч, след приспадане на толеранст от 3% в полза на
водача от засечената скорост/, на разрешената скорост в населено място,
ограничена до 50 км/ч, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Налице
е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно
фиксирано по вид и размер.
По изложените по-горе съображения, обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, и при това положение,
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата.
Разноските следва да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.4 от
ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №5648009, издаден от СДВР-МВР,
с който на Н. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.““ №, на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, Н. Н. П., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.““ №, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8