№ 201
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000617 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
„Застрахователно и акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД – гр.София е обжалвал решение №227/15.07.2021 г. на Окръжен съд Варна
-ТО по т.д.№1051 /2020 г., в уважената част по иска за разликата от 40000
лева до присъдените 70000 лева в полза на Д. К. Г. от с.Гроздьово, област
Варна, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при
ПТП на 11.04.2020 г., с молба да бъде отменено като неправилно и вместо
него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен в обжалваната му част,
евентуално размерът на обезщетението бъде намален, както и на присъдените
разноски, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни производства.
Въззивникът моли с писмена молба чрез процесуалния си представител за
уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по
делото.
Ответникът по жалбата – Д. К. Г. от с.Гроздьово, област Варна моли с
писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване
на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната
инстанция – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
1
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оплакването в жалбата, че съдът не бил обсъдил с решението си
обстоятелството, че пострадалият не е загубил работното си място и има
същата трудова заетост след ПТП, като това не е отчетено при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, е неоснователно. Този
факт има значение за евентуална друга претенция за обезщетение за
имуществени вреди, каквато няма предявена от ищеца. Пострадалият е
загубил следствие на ПТП изцяло зрението на лявото си око, така че от факта,
че продължава да работи предишната си работа, не може да се направи извод,
че състоянието му е по-малко тежко.
Оплакването в жалбата за съпричиняване на пътния инцидент и на
последвалите от него вредоносни последици от пострадалия е неоснователно.
Свидетелят Т Н Д – водач на автомобила, причинил удара, е
делинквент, предвид което следва да се отчете, че показанията му, че
управляваният от пострадалия автомобил – марка „Опел“, модел „Кадет“, с
рег.№В5761 СМ, се движел много бързо, а управлявания от него самия такъв
– марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег.№В1939 НВ, се движел със скорост не
повече от 40 км/ч, са заинтересовани. Вещите лица по КСМАТЕ не са длъжни
да се съобразят с тези показания на свидетеля, щом те са в противоречие с
обективните находки и обстоятелства по делото. От заключението на
комплексната експертиза се установява категорично, че ударът между двата
автомобила е причинен от управлявания от делинквента автомобил марка
„Рено“, модел „Лагуна“, с рег.№В1939 НВ, който при ляв плавен завой е
навлязъл недопустимо в лявата насрещна пътна лента на пътя, по която се е
движил управляваният от пострадалия автомобил марка „Опел“, модел
„Кадет“, с рег.№В5761 СМ, така че вината е изцяло и единствено на
делинквента – св.Т.Д. Ако не беше навлизането на автомобила му в чужда
лента от пътя, не би се стигнало до удар, още по-малко до челен удар между
двете МПС в лявата им предна част. Ударът е бил предотвратим, само ако
автомобилите са се движили в десните части на платното в съответните
2
посоки. Няма как ищецът да се е движил с несъобразена скорост, при
положение че се е движил в собствената си лента на движение и не е могъл да
очаква, че в нея ще се появи внезапно друг насрещно движещ се автомобил.
Пострадалият няма обичайната воланна травма, така че следва да се
приеме, че е бил обезопасен с предпазен колан, а и предвид характера на
уврежданията поставянето на предпазен колан не играе съществена роля в
случая. Той е бил увреден от излетели при счупването при удара на стъклата
на автомобила – предно и странично, стъклени фрагменти „иглен“ тип, две от
които /по-вероятно от счупеното странично стъкло/ са разкъсали горния ляв
клепач и са наранили фатално лявото му око. Чуждите тела в окото не са
предизвикали възпалителен процес, но е имало оток на меките тъкани на
клепача, който е спаднал едва към десетия ден, когато е извършен и първият
преглед на увреденото око на ищеца. Въпреки проведеното в последствие
хирургично лечение 30 - дни след ПТП ищецът е с под 1% зрителна острота и
зрение, като няма вероятност зрението на лявото му око да бъде възстановено
с възможностите на съвременната медицина.
Ищецът не може да бъде държан отговорен за качества на увреденото
МПС – липса на триплексово стъкло, като смяната на производственото
стъкло може да се дължи на различни причини и е недоказано, че е в резултат
на неположена грижа от пострадалия за осигуряване нужното техническо
състояние на стъклото на своето МПС.
Неоснователно е така също и оплакването за късно извършена
оперативна намеса. Първият преглед на пострадалия е извършен, когато това
е станало възможно – след спадане отока на клепача на увреденото му око в
Центъра за спешна помощ при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД – гр.Варна. На
21.04.2020 г. очен лекар, към който е бил насочен, му е назначил оперативно
лечение, видно от амбулаторния лист, като няма препоръчана незабавна
хоспитализация. Бил е приет в Клиника по очни болести при УМБАЛ
„Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД-гр.София на 12.05.2020 г., от когато е
болничният му лист, а оперативната намеса е извършена в нея на 15.05.2020 г.
Планирането на такава нелека операция в една от най-добрите столични очни
клиники изисква време и е проява на грижа към собственото здраве, така че
няма небрежност към здравословното му състояние и забавяне на лечението
от пострадалия. Според вещото лице д-р Б от една страна очните тъкани са
3
били спокойни предвид липсата на реакция на отхвърляне на чуждите тела в
окото, а от друга страна – и по-ранна операция не би гарантирала по-
благоприятен резултат за пострадалия. Така че няма съпричиняване на
претърпените от същия вреди с поведението му.
Оплакването относно размера на определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователно. То е определено в поискания от
ищеца размер от 70000 лева, който въззивният съд намира за адекватен
предвид характера, тежестта и интензитета на увреждането – пълна загуба на
зрението на лявото око на пострадалия, която го е белязала физически,
психически и емоционално и ще търпи цял живот, без възможност за
възстановяванено му.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният
съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание
чл.272 – ГПК.
При този изход на спора в полза на адвоката на ответника по жалбата се
присъжда адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ поради затруднено финансово състояние на страната за въззивната
инстанция, което въззивният съд му определя на основание чл.38, ал.2 – ЗА в
размер на 1430 лева съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № №227/15.07.2021 г. на Окръжен съд
Варна-ТО по т.д.№1051 /2020 г. в обжалваната му осъдителна част за
разликата от 40000 лева до присъдените 70000 лева в полза на ищеца Д. К. Г.
от с.Гроздъово, област Варна, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 11.04.2020 г., ведно с лихви от
18.06.2020 г. и съдебни разноски.
В необжалваната част за сумата 40000 лева, ведно с лихви от 18.06.2020
г. и съдебни разноски, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Застрахователно и акционерно дружество ДаллБогг: Живот
4
и здраве“ АД – гр.София, ЕИК *********, да заплати на адвокат В. Й. Н. от
САК, ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“ Иван Денкоглу“ №7, ет.5, ап.9,
сумата 1430 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на
основание чл.38, ал.2 - ЗА.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5