№ 23095
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110118094 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Т. В. срещу
Държавен фонд „Земеделие“.
Ищецът твърди, че е заемал при ответника длъжността „главен
инспектор“ с ранг I младши, длъжностно нИ. 14 по класификатора на
длъжностите в администрацията в Звено - „Инспекторат“ до 16.11.2023 г.
Твърди, че с писмено заявление с вх. № 02-6500/4940 от 01.11.2023 г. по
реда на чл. 105, ал. 1 ЗДСл е поискал едностранно прекратяване на
служебното му правоотношение. Със Заповед № 1936/15.11.2023 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, считано от 16.11.2023 г.,
служебното му правоотношение е прекратено, като на основание чл. 105, ал. 3
ЗДСл му е изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер
на основната месечна заплата за остатъка от времето до изтичане на срока на
предизвестието – 30.11.2023г. вкл.
Твърди, че към момента на прекратяване на служебното му
правоотношение – 16.11.2023 г. е имал неизползван платен годишен отпуск в
размер на 1 работен ден, за който не му е било изплатено дължимото
обезщетение по чл. 61, ал. 2 ЗДСл в размер на сумата 73, 04 лв.
Твърди, че в негова полза е възникнало и вземане за обезщетение по чл.
106, ал. 3 ЗДСл в размер на сумата 3 067, 80 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати, както следва:
сумата 73, 04 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск;
1
сумата 3 067, 80 лв., представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл.
Претендира законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Държавен фонд „Земеделие“, с който оспорва исковете. Излага
съображения, че към момента на прекратяване на служебното му
правоотношение ищецът е разполагал с 0 дни неизползван платен годишен
отпуск, с оглед на което в негова полза не е възникнало вземане за
обезщетение по чл. 61, ал. 2 ЗДСл.
Оспорва в полза на ищеца да е възникнало и вземане за обезщетение по
чл. 106, ал. 3 ЗДСл. В тази връзка поддържа, че посоченото обезщетение се
дължи в случаите, когато: 1) служебното правоотношение е прекратено
едностранно от държавния служител и 2) към момента на прекратяването му
той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил
обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален
закон. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че помежду им е съществувало служебно
правоотношение, което е било прекратено едностранно от ищеца, считано от
16.11.2023 г.
Безспорно е между страните, че към посочения момент ищецът е имал
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Безспорно е между страните, че към момента на прекратяване на
служебното правоотношение ищецът е работил в същата администрация по-
малко от 10 години.
Безспорно е между страните, че основаното месечно възнаграждение на
ищеца към момента на прекратяване на служебното правоотношение е в
размер на сумата 1 533, 90 лв.
Според заключението на приетата по делото ССЕ ищецът няма
неизползван платен годишен отпуск, като за 2023 г. са използвани 2 дни
повече от полагащия му се такъв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 61, ал. 2 ЗДСл:
Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на служебното
правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е
2
погасено по давност.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) че между него и ответника е
съществувало служебно правоотношение, което е било прекратено, като е без
значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен
отпуск през периода на съществуване на служебното правоотношение; 3) че
размерът на претенцията съответства на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже, че служителят е упражнил правото
си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на служителя
обезщетение за неизползвания такъв.
В случая страните не спорят, че помежду им е съществувало служебно
правоотношение, което е било прекратено едностранно от ищеца, считано от
16.11.2023 г.
Установява се обаче от заключението на ССЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, че ищецът няма неизползван платен
годишен отпуск, като за 2023 г. дори са използвани 2 дни повече от полагащия
му се такъв.
С оглед изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 106, ал. 3 ЗДСл:
Съгласно чл.106, ал.3 ЗДСл в случаите по ал. 1, т. 5 държавният
служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му
основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното
правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не
повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на
служебното правоотношение държавният служител е работил в същата
администрация през последните 10 години, той има право да получи 6
месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години – 2
месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това
обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и
в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от
държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на
прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният
служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на
основание на специален закон.
В тежест на ищеца е да докаже, че: 1) е прекратил едностранно
служебното си правоотношение; 2) към момента на прекратяването е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3) към момента на
прекратяване на служебното правоотношение е работил в същата
администрация за период до 10 години; 4) размера на основаното му месечно
възнаграждение към момента на прекратяване на служебното
правоотношение.
3
В случая страните не спорят, че помежду им е съществувало служебно
правоотношение, което е било прекратено едностранно от ищеца, считано от
16.11.2023 г.; че към посочения момент ищецът е имал придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст; че към момента на прекратяване на
служебното правоотношение ищецът е работил в същата администрация по-
малко от 10 години.
От страна на ответника не са въведени конкретни фактически твърдения
ищецът да е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на
основание на специален закон, нито от съвкупната преценка на ангажираните
по делото доказателства може да се направи извод в такъв смисъл.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл. в размер на 2 месечни основни заплати.
Безспорно е между страните, че основаното месечно възнаграждение на
ищеца към момента на прекратяване на служебното правоотношение е в
размер на сумата 1 533, 90 лв.
Предвид гореизложеното, в полза на ищеца е налице вземане в размер на
сумата от 3 067, 80 лв.
По делото не се твърди и установява плащане на задължението, поради
което предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 1000 лв.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за
прекомерност, което съдът, като взе предвид естеството на спора, вида и
обема на осъществената правна защита, броя на проведените открити съдебни
заседания, както и минималния размер по чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.9, ал.9 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, намира за неоснователно.
От посочената сума в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 976, 75 лв., съобразно уважената част от
исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 8, 14 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса
за производството в размер на сумата 122, 71 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, БУЛСТАТ *********
да заплати на В. Т. В., ЕГН **********, както следва:
4
сумата 3 067, 80 лв., представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 3
ЗДСл., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 29.03.2024 г. до
окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 73, 04 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, БУЛСТАТ *********
да заплати на В. Т. В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
976, 75 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН ********** да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, БУЛСТАТ *********, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата 8, 14 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, БУЛСТАТ *********
да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 122, 71 лв.,
представляваща държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5