ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………..
гр. София, ………...2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VІІ-ми въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
мл.
с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
ВНЧД № 786 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХII от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от подсъдимия М.М.Д. чрез неговия защитник, адв. В.К.срещу определение от
29.01.2021 година постановено по НОХД № 16957/2019г. по описа на СРС, НО, 11-ти
състав, с което съдът на основание чл. 309 от НПК е потвърдил взетата по
отношение на подсъдимия Д. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В жалбата се твърди, че защитата е
отправила искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Д. от
„задържане под стража“ в по- лека, което съдът неправилно е оставил без
уважение. Развиват се подробни доводи за
липсата на обосновано предположение, поради липсата на субективна страна,
респективно несъставомерност на деянието, както и липсата на която и да е от
двете опасности, да се укрие или да
извърши ново престъпление. Сочи се, че потвърдена от съда мярката за
неотклонение е наложена на подсъдимия Д.,
въпреки редовното му призоваване за съдебно заседание проведено на
07.01.2021г., по което не е допуснат въззивен контрол. На следващо място се излагат съображения за предубеденост на съдебния състав и явна
тенденциозност при постановените актове, изводима според жалбоподателя от
наложеното с присъдата наказание, близко до максималното, множеството наложени
на защитата глоби и постановени актове за изменение на мярката на подсъдимия,
както и необсъждането от страна на съда на факти и обстоятелства свързани със
семейното и материално положение на подсъдимия. По изложените съображения се
прави искане за отмяна на постановеното
определение и мярката на подсъдимия Д. да бъде изменена в по- лека. Към жалбата
е приложено като доказателство молба на подсъдимия Д. депозирана в СРС на
27.11.2020година.
Настоящото производство е образувано
и по подадена частна жалба от адвокат В.К.насочена срещу определение от същата
дата - 29.01.2021 година на Софийски
районен съд, НО, 11-ти състав по НОХД № 16957/2019г., с което е оставена без
уважение молбата за отмяна на наложена му глоба в размер на 500 лева.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. При постановяване на
глобата, съдът не бил посочил правното основание за налагането й. Сочи се, че
глобата надхвърля предвидения в процесуалния закон максимален размер за
нарушаване на реда в съдебната зала. Според жалбоподателя положението на
поставената маска върху лицето се явява незначително, предвид взетите
противоепидемични мерки в съдебните зали. Посочва се и че не е в компетенциите на председателя на
съдебния състав да съставя актове и да налага глоби за неизпълнение на противоепидемичните мерки. Отправено е искане
атакувания съдебен акт да бъде отменен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като се
запозна с изложените в жалбите доводи, както и с доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Първоинстанционното производство по
НОХД № 16957/2019г. пред Софийски градски съд е образувано по внесен от
представител на СРП обвинителен акт, срещу подсъдимия М.М.Д. за извършено от него престъпление по чл.
343в, ал. 2 НК.
В проведено на 22.11.2019 година открито
съдебно заседание, ход на делото не е даден, тъй като подсъдимият Д. не се
явил, доколкото е бил нередовно призован, същият не е бил открит на посочения в
списъка към обвинителния акт адрес за призоваване. – гр. София, ж.к. „*****. Предвид
което, съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е изменена взетата на ДП мярка
за неотклонение „Гаранция в пари“ в „Задържане под стража“. Срещу така
постановеното определението е образувано ВНЧД № 5078/2019 г. по описа на СГС,
НО, I въззивен състав, с което първоинстанционното определение е отменено и мярката
на подсъдимия е изменена от „Гаранция в пари“ в „Подписка“.
В съдебно заседание проведено на
09.01.2020 г. подсъдимият редовно призован (лично връчена призовка на
горепосочения адрес), не се явява. Не се явява и неговия процесуален
представител адв. К., поради което ход на делото не е даден, като същото е
отложено за 07.02.2020 година. Съдът в това с.з. на основание чл. 66 от НПК е
изменил мярката на подсъдимия от „Подписка“ в „Задържане под стража“ и на
основание чл. 271, ал. 11 от НПК е наложил на адв. К.глоба в размер на 1000
лева. Поради явяване на защита седем минути след обявения начален час на
заседанието съдът е изменил основанието на наложената глоба на такова по чл.
266, ал. 2 от НПК и е намалил размера й на 250 лева. По жалба на защитата е
образувано ВНЧД № 293/2020 г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав, с което
първоинстанционното определение по отношение на мярката е отменено, а по
отношение на искането за отмяна на глобата делото е върнато на СРС за
произнасяне.
В следващите съдебни заседания на 07.02.2020
г., на 20.02.20г.(когато е проведено и разпоредителното заседание) на
05.06.20г. и на 02.07.20г.(когато делото е отложено поради неявяване на
защитата, на когото е наложена глоба в
размер на 1000 лева.), подсъдимият се явявал лично.
В съдебно заседание проведено на
05.08.2020 г., подсъдимият се явява лично, заедно с процесуалния си
представител адв. К.. В хода на съдебното председателя на състава на основание
чл. 266, ал. 2 от НПК е наложил глоба в размер на 500 лева на адв. К.за неизпълнение на
дадените указания за поставяне на маската по начин, който да съответства на
предназначението й, съответно за нарушаване на реда на съдебното заседание.
В съдебно заседание проведено на
02.10.2020 г., подсъдимият редовно призован от предходно съдебно заседание, не
се явява, поради което, съдът на основание чл. 66, ал. 1 НПК изменил взетата
спрямо Д. мярка за неотклонение от
„Подписка“ в „Задържане под стража“. Видно от протокола защитата на подсъдимия
е уведомила съда, че Д. ***. Срещу съдебния акт е подадена частна жалба и е образувано ВНЧД №
3800/20г. по описа на СГС, VIII
състав,
като определението на СРС е било отменено.
В съдебно заседание проведено на 27.11.2020 година
подсъдимият Д. нередовно призован, не се явил в съдебно заседание. Не се явил и
неговия процесуален представител адв. К., като при проведен разговор по телефон
със съдебния секретар същият е уведомил, че е служебно ангажиран по дело пред
СГС. Поради нередовната процедура по
призоваването на подс. Д., съдът е
приел, че същият не изпълнява взетата му марка за неотклонение подписка, поради
което е изменил същата на основание чл. 66 от НПК в задържане под стража.
Делото е било отложено за 07.01.21г.,
когато подсъдимият се е явил лично, но неговия защитник не се е явил, поради
служебен ангажимент за което съдът е бил уведомен, но въпреки това му е наложена глоба в размер на
1000 лева.
Подсъдимият Д. отново се е явил и в последното
по делото съдебно заседание, проведено на 29.01.2021 г., в което е постановена
осъдителна присъда и по отношение на него е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6/шест/ месеца,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим и глоба в размер
на 1000 лева.
След постановяване на присъдата,
съдът служебно се е произнесъл с определение по мярката за неотклонение, като
на основание чл. 309, ал. 2 от НПК е взел на подсъдимия М.Д. мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Първоинстанционният съд е мотивирал
решението си да потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража“, с
по-високата степен на обществена опасност на подсъдимото лице изводима от
обремененото му съдебно минало, както и недобросъвестно процесуално поведение.
СРС е посочел, че неявяването на Д. за съдебните заседания е довело развитието
на производството извън разумните срокове.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе
предвид доводите изложени в двете подадени редовни и допустими частни жалби, атакуваните
с тях определения и материалите по делото, настоящият съдебен състав прие следното:
По отношение на депозираната частна жалба на подсъдимия
М.Д. насочена срещи определението на СРС, с което на основание чл. 309, ал. 2
от НПК съдът е потвърдил взетата спрямо същия мярка за неотклонение „задържане
под стража“
В конкретния случай подсъдимият е
признат за виновен за това, че на 29.04.2019 г. е извършил престъпление по чл343в,
ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
години и 6 месеца, при първоначален
строг режим. Ето защо е налице първата от посочените в чл. 309, ал. 2 от НПК
предпоставки.
За да се вземи, да се замени или да се
потвърди както е в конкретния случай мярката за неотклонение, законът предвижда
изискване за наличие при условията на кумулативност на още една предпоставка, а
именно да е налице реална опасност подсъдимият да се укрие. В настоящия случай
тази предпоставка липсва, поради което и атакуваното определение се явява
незаконосъобразно. По делото не са налични каквито и да е конкретни данни,
които да представляват индиции за възможно поведение на подсъдимия в насока
укриване от правосъдните органи, а задържането не може да се основава на
хипотетична опасност от укриване. Както е посочено в мотивите на ТР № 3 от 2012
г., ОСНК на ВКС, постановяването на осъдителна присъда не е обстоятелство,
свързано с процесуалното поведение на подсъдимия, поради което то, само по себе
си, не може да обоснове съществуването на реална опасност от укриване. В тази
връзка следва да се акцентира и върху това, че при провеждане на съдебното
производство по настоящото дело, подсъдимият е имал добросъвестно процесуално
поведение. Той се е явявал във всички съдебни заседания и не е дал
неоснователен повод за отлагане разглеждането на делото. Действително в проведеното на 27.11.20г.
съдебно заседание пред първоинстанционния съд подсъдимият Д. не се е явил, но
не поради негово виновно поведение, а поради нередовна процедура по
призоваването и то на адрес на които е имало сведения, че последния не
пребивава. Видно от приложения по делото протокол (л. 168 от с.ф.) подсъдимият
е търсен на адреса, който е посочен при снемане на самоличността му (л.82 с.ф.
от проведеното разпоредително заседание на 20.02.20г.), а именно гр. София, кв.
Кремиковци, а не на адреса на които е призоваван до този момент и на които
подсъдимия е заявил, че живее. Независимо от липсата данни към онзи момент за
адрес регистрация на подсъдимия гр. София, ж.к. „Ботунец“, съдът е следвало преди
за измени мярката за неотклонение да се опита да призове лицето на всички
известни по делото адреси. Още повече, че за съда е било известно, че лицето не
пребивава на адреса на които е била изпратена призовката. По изложените съображение според въззвиния
съдебен състав първостепенния съд неправилно е изменил мярката на подсъдимия от
подписка в задържане под стража с определение от 27.11.20г., потвърдена с
определението предмет на настоящото производство. Следва да се отбележи и че
определението на съда, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия
в задържане под стража, не е била предмет на въззвен контрол, тъй като
подадената от защитата жалба е била недопустима поради депозирането й извън
законоустановения срок, а не поради причините изтъкнати в жалбата. Предвид изложеното и с оглед цялостното
процесуално поведение на подсъдимото лице настоящия състав, счита, че по
отношение на същия не е налице реална опасност да се укрие. Напротив както вече
беше посочено подсъдимия Д. демонстрира добро процесуално поведение. Дори и в
случаите в които същият е бил нередовно призован се е явявал в сградата на съда
макар и след отлагане на делото. Видно от представената към жалбата в
настоящото производство - „молба“
депозирана лично от подсъдимия на 27.11.20г.
в деловодството на СРС и заведена с вх. № 21063755. Всичко това според настоящия състав е
индикация за добросъвестност и дисциплинираност на подсъдимия, като липсват
основания да се приеме, че е налице опасност същия да се укрие.
Неправилно според настоящия състав
първостепенният съд, като основание за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ е посочил по- високата обществена опасност на подсъдимия
Крумов. Действително същият е многократно осъждан, което е аргумент за наличието
на опасност подсъдимия да извърши друго престъпление, но не и да се укрие. При
произнасянето по реда на чл. 309 от НПК опасността от извършване на друго
престъпление не е сред предпоставките визирани от законодателя, респективно не
следва да е предмет на обсъждане от
съда. Още повече, че до вземане на мярката му за неотклонение с определение от
27.11.20г. не се е налагало ограничаване
в свободното му придвижване. В съдебна фаза на наказателното производство пред
Софийски районен съд, НО 11-ти състав по НОХД 16957/19г. са проведени общо
единадесет открити съдебни заседания, като нито веднъж делото не е отлагано
поради неявяване по неуважителна причина на подсъдимия. За съдебните заседания
подсъдимият се е явявал, редовно призоваван на посочен в списъка към
обвинителния акт адрес.
Налице са и конкретни данни за трудовата
заетост на подсъдимия, наличието на адрес и семейство, жела и деца, за което Д.
полага грижи. Това е още един аргумент в подкрепа на извода, че решението за
утежняване положението на подсъдимия с оглед мярката за неотклонение не е
основано на конкретни данни по делото.
С оглед изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира взетата спрямо подсъдимия мярката за
неотклонение „задържане под стража“ за прекомерно ограничаване на правата му. Предвид
конкретните данни и липсата на възникнала реална опасност от укриване на
подсъдимия, постановеното по чл. 309, ал. 2 от НПК определение е
незаконосъобразно и следва да се отмени, като на подсъдимия Д. бъде взета мярка за неотклонение
„подписка“. На този етап, за да се осигури нормално развитие и приключване на
производството не е необходимо по отношение на подсъдимия Д. да бъде взимана
мярка ограничаваща свободното му придвижване.
На следващо място въззивния съд следва
да пристъпи към разглеждане на втората частната жалба, с която е сезиран, депозирана от адв. В.К.. Жалбата е насочена срещу определение от 29.01.2021
година на Софийски районен съд, НО, 11-ти състав по НОХД № 16957/2019г., с
което е оставена без уважение молбата за отмяна на наложена на адв. К.глоба в
размер на 500 лева. Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира, че жалбата
е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.2 от НПК председателят на състава поддържа реда в
съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до 500.00 лв. на
всеки присъстващ. В конкретния случай, в проведеното на 05.08.20г. съдебно
заседание председателят на състава е наложил глоба в максимален размер на адв. К.,
процесуален представител на подсъдимия М.Д., поради неспазване на реда в залата
изразяващо се в неправилно поставяне върху лицето му на предпазна маска.
Видно
от отразеното в протокола от проведеното съдебно заседание, председателя на състава
е предупредил и подканил всички страни, а не конкретно адв. К.„да поставят
маските си по начин, който да съответства на предназначението й“. Малко
след това в хода на разпита на вещото лице, председателят на съдебния състав е
констатирал, че защитника не е изпълнил указанията му и неправилно е поставил
върху лицето си предпазната маска, като
приел същото за грубо нарушаване на реда в съдебната зала. В посочения
протокол от проведеното съдебно заседание не е отразено, че председателят на
състава е приканвал конкретно адв. К.да постави индивидуално предпазно средство
"маска" и той неколкократно е отказала да стори това. Председателят
на съдебния състав, ако е считал, че адв. К.с поведението си е застрашавал живота или здравето на другите участници в
процеса не е следвало да не то допусне до участие или да го отстрани от
съдебната зала, а не да му налага глоба на основание чл.266 ал.1 от НПК за
неспазване на указанията му. Настоящия състав не счита, че е налице грубо
нарушение на реда в съдебната зала, тъй като адвокат К.все пак е бил с
поставена предпазна маска в съдебната зала, където са взети и допълнителни
мерки за предпазване на присъстващи страните.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да отмени определението, с което на адв.
В.К.е наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл.341 вр.чл.266 ал.4от НПК
По горните причини и на основание чл. 345,
ал. 2 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VІІ -ми въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното на основание чл.
309, ал. 2 от НПК определение от 29.01.2021 г. по НОХД № 16957/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 11-и състав, с което по отношение на подсъдимия М.
М.Д. е потвърдена мярката за
неотклонение „задържане под стража“, като вместо това:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимия М. М.Д. от „задържане под стража“ в „подписка“
Подсъдимият М. М.Д. да се освободи незабавно освен, ако не
се задържа на друго законно основание.
ОТМЕНЯ определение от 29.01.2021 г.,
постановено по НОХД № 16957/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 11-и
състав, с което е оставена без уважение молбата
адв. В.К.за отмяна на наложена му глоба в размер на 500 лева и вместо
това постанови :
ОТМЕНЯ наложената на адвокат В.К.глоба в
размер на 500 лева с определение от 05.08.2020г. постановено по НОХД №
16957/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 11-и състав.
Определението е
окончателно и в двете му части е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на началника на Софийски централен затвор
– за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.