№ 13930
гр. С., 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110120681 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Делото е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Б.“ ЕАД, ЕИК ., срещу С. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 197,85 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № . за причинени щети
на МПС „Р., вследствие настъпило на 17.11.2021 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/
– попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в град
С.“, която не била обезопасена и не била сигнализирана с пътни знаци на платното за
движение, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба
/18.04.2022 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 17.11.2021 г. е настъпило ПТП в град С.“ срещу № 3, при което
било увредено МПС „Р., управлявано от К. Б. Б. и собственост на „А., като причина за
настъпване на произшествието била попадане на автомобила в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Сочи, че към датата на ПТП увреденото МПС „Р.,
било имуществено застраховано в ЗЕАД „Б.“ ЕАД по силата на сключена застраховка „Б.“,
застрахователна полица № ., със срок на валидност от 12.01.2021 г. до 11.11.2022 г. Посочва,
че по заявление на представител на собственика на увредения автомобил за изплащане на
застрахователно обезщетение на застраховки „КАСКО“ и „ГО“ на автомобилистите при
имуществени вреди към ЗЕАД „Б.“ ЕАД, в дружеството била заведена щета № .. Установено
било, че била увредена предна гума на автомобила, като с доклад на застрахователя от дата
11.01.2022 г. била одобрена за плащане сумата от 197,85 лева и с платежно нареждане от
12.01.2022 г. същата била преведена по сметка на собственика на увредения автомобил.
Сочи, че пътят бил общински, с оглед на което ответникът не бил изпълнил задължението за
изграждането, ремонта и поддържането му. С регресна покана изх. № 01486/07.03.2022 г.,
получена на дата 11.03.2022 г., ответникът бил поканен да заплати платеното от ищеца
застрахователно обезщетение, но с писмо с вх. № 2075 от дата 21.03.2022 г. ответникът е
1
отказал заплащане. Ето защо, в настоящото производство претендира сумата от 197,85 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 17.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от С., с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди, че застрахователното
обезщетение е заплатено без годно правно основание. Оспорва, причината за настъпване на
ПТП да е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че при
определянето на застрахователното обезщетение не е отразено овехтяването на автомобила.
Твърди, че попадането в дупка представлява „допълнително покритие“, което не е включено
в сключения между страните застрахователен договор и по този начин не е настъпил покрит
риск. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС „Р.
поради това, че същият не бил съобразил поведението си с пътната обстановка. Оспорва
получаването на регресна покана като недоказано.
С определение от 20.05.2022 г. е конституирано по делото като трето лице-помагач на
страната на ответника дружеството „Г.. При условията на евентуалност, по реда на чл. 219,
ал. 3 ГПК, е предявен и е приет за съвместно разглеждане с определение от 20.05.2022 г.
обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД от ответника С.
срещу „Г. за заплащане на сумата в размер на 197,85 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на Договор № ./14.06.2019 г. с предмет „извършване на
дейност по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения,
включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на
движението в VI ЗОНА „Р.“, изразяващи се в платеното на застрахователя по имуществена
застраховка регресно вземане за вреди на лек автомобил „Р., причинени от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 17.11.2021 г. в гр. С.“ срещу № 3, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С. твърди, че е налице сключен с „Г. договор № ./14.06.2019 г., като „Г. не е изпълнило
задълженията си по него за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за
организация в района, където е настъпило процесното ПТП.
В законоустановения срок „Г. е представило отговор по обратния иск, с който оспорва
същия като неоснователен, като счита, че е изпълнил точно задълженията си по договора,
включително и с оглед обстоятелството, че извършените СМР на процесния участък са
приети без възражения от възложителя. Твърди, че именно защото работите са били
извършени съгласно договорните условия, което обстоятелство съставлява задължително
условие за заплащането им, за дължимите суми е издадена Фактура № ./29.07.2021 г.,
подписана и от двете страни. Сочи, че предвид факта, че процесното ПТП е настъпило след
окончателното и качествено завършване на ремонтните работи, но преди да е имало друго,
последващо възлагане от възложителя С. за изпълнение на нови дейности по същата улица,
то следва че не е налице неизпълнение на вменените ни договорни задължения за
осигуряване на текущ ремонт и поддръжка на поверения участък. Твърди, че е налице
неизпълнение от страна на възложителя, тъй като С. не е изпълнила задължението си да
извършва месечни инспекции. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
2
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия
случай посочените предпоставки са налице.
С определението от 11.09.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
посоченият в исковата молба автомобил „Р.,е участвал в ПТП, както и че пътят, на който се
твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника С.. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От представената по делото застрахователна полица № 5C10623945/2 (л. 7 от делото)
се установява, че автомобилът „Р., със собственик „А. е бил застрахован със застраховка „Б.“
при ищцовото дружество за периода от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г. със застрахователно
покритие: Пълно каско. Въз основа на нея, както и въз основа на приложеното свидетелство
за регистрация (л. 12) за процесния лек автомобил, съдът приема за установено, че за
посочения период е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка
„Каско” за него, а възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни.
Ответникът е направил възражение, че настъпилата вреда, а именно увреждане на
гумите, са изключени от застрахователното покритие, тъй като те представлявали
„Допълнително покритие“, а застрахованият дължи допълнителна премия за включването на
този риск. Съдът не споделя твърденията на ответника, поради следните съображения:
В Общите условия на застрахователя по застраховка „Б.“ (л. 26-33 от делото), Глава
Втора „Покрити рискове и изключения“ на Раздел „Каско“ е предвидено, че отговорността
на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на
застрахования, сред които – т. 4 клауза „Пълно каско“. Като допълнителни покрития към
тази клауза са уредени по т. 6.1. „Помощ на пътя“ (Асистанс), т. 7.1. „Механична повреда“ и
т. 7.2. „Гуми“ – за застраховани МПС без подзастраховане и общо тегло до 3.5 тона.
Допълнителните покрития по т. 6 и т. 7 се предоставят в изрично предвидените в ОУ случаи
при заплащане на допълнителна премия (т. 8 от ОУ). Конкретно за клаузата допълнение
„Гуми“, в т. I, наименувана „Oбект на покритие“ е описано, че обект на покритие са гумите
на МПС, застраховано по клаузи, сред които и „Пълно каско“ без подзастраховане, описани
в застрахователната полица/спецификация. Съгласно т. IV, 1.1. „Покритие“ - срещу
допълнително платена застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за
щети по гумите на МПС, причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или
пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. Изключение от това правило е
предвидено в т. VI.8. „Изключения“, според което не се покриват разходи за повреда,
причинена от ПТП.
Визираните по-горе разпоредби от Общите условия, изясняващи съдържанието на
основното покритие „Пълно каско“ и това на допълнителното покритие „Гуми“, налагат
обоснован извод, че когато вредите по гумите са причинени от ПТП по смисъла на клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, вредите подлежат на
обезщетяване по силата на клауза „Пълно каско“, тъй като в него е включено всяко
застрахователно събитие, което води до повреди по застрахованото МПС, възникнали при
движението му. Извод в обратна насока не може да бъде обоснован с обстоятелството, че
3
спукването на гума от попадане в дупка е сред изрично посочените рискове, които се
покриват по допълнение „Гуми“, тъй като тази клауза не дерогира и не въвежда изключения
от предвидените покрити рискове по покритие „Пълно каско“. Подобно изключение,
каквото е предвидено при допълнителното покритите „Гуми“ (т. VI.8. „Изключения“), не е
изрично уредено и в останалите разпоредби на ОУ, относими съм клауза „Пълно каско“, и
доколкото дефинираното в ОУ понятие за ПТП не изключва обезщетяването на вреди от
попадането в дупка на пътното платно, то и необоснована се явява тезата на ответника, че
не е налице покрит застрахователен риск по клауза „Пълно каско“.
Във връзка със заплатеното от застрахователя обезщетение, както и заплатената от
застрахования застрахователна премия е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза (л.175-177 от делото). Вещото лице посочва, че застрахователната премия е в
размер на 983,70 лв. и данък в размер на 193,67 лв. или общо – 1 003,37 лв., дължима
ежемесечно. Към датата на извършената проверка – 24.10.2022 г., по Застрахователна
полица „Каско Стандарт“ № . със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г. са
постъпили при ЗЕАД „Б.“ АД суми общо в размер на 919.76 лева, представляващи 11
(единадесет) месечни вноски, като последната е от 18.10.2022 г. Сумите са платени чрез
застрахователния брокер „М. по банковата сметка на ЗЕАД „Б.“ АД.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че е било налице валидно застрахователно
правоотношение, като настъпилите увреждания по застрахования лек автомобил са били
покрити застрахователни рискове.
Във връзка с установяване на механизма на процесното ПТП по делото са приети
писмени доказателства, изслушани са гласни доказателства, както и е изготвена и приета
съдебно-автотехническа експертиза.
От представения протокол за ПТП №1824765, съставен от служител на СДВР, отдел
„ПП“ (л. 5 от делото) е видно, че на 17.11.2021 г. е настъпило ПТП в град С.“ срещу № 3,
при което лек автомобил „Р., е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно и има
нанесени материални щети по същото.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с МПС, вр. чл. 125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни
за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125
ЗДвП /т.нар. „констативен протокол за ПТП“ – при смърт или нараняване на човек и
„протокол за ПТП“ при материални щети – чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2/ които се съставят
по чл. 9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за
контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от
него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му.
В първата от очертаните по-горе хипотези, съставителят удостоверява пряко възприети
от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за
преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения
от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП.
Във втората хипотеза, когато служителите на МВР не извършват посещение на
мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на
волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената
сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с
4
доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай
длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание.
Процесният протокол е изготвен след посещение на място от органите на полицията.
Това по безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола, където в графа
„посетено на място“, при възможни два отговора – „да“ или „не“, е указано, че с „х“ се
зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор
„не“, т.е. протоколът за ПТП е съставен не по реда на чл. 9 от цитираната наредба, а по реда
на чл. 7 от същата. В този смисъл протоколът за ПТП, като изготвен от органите на
полицията след оглед на местопроизшествието, се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента,
посоката на движение на автомобила, наличието и разположението на дупката на пътя и на
щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или
нейното обезопасяване.
В подкрепа на изложеното са и показанията на разпитания като свидетел водач на лек
автомобил „Р. – К. Б. Б., която заявява, че си спомня за процесното ПТП, при което
автомобилът попаднал в дупка в района на Студентски град, в близост до аптека „Гален“.
Споделя, че в резултат на попадането в дупката е спукала гума, като разказва, че се е
движила с ниска скорост, тъй като улицата е била малка. Посочва, че не е имало
сигнализация във връзка с дупката, времето е било мрачно и студено, без дъжд, като
процесното ПТП е настъпило сутринта, а във връзка с него е бил съставен протокол от
органите на КАТ. Посочва, че пред нея се е движила друга кола, което попречило на
видимостта и с оглед на това не е успяла да види дупката. Разказва, че дупката е била
голяма и дълбока, като към настоящия момент същата дупка била запълнена. Настоящото
инстанция кредитира показанията на свидетеля Б., като почиващи на нейни преки и
непосредствени впечатления в качеството ѝ на участник в ПТП.
Във връзка с настъпилото ПТП е приета и съдебно-авотехническа експертиза (л. 178 –
182 от делото). Заключението на вещото лице е в съответствие с другите събрани по делото
доказателства, като от същото се установява, че на 17.11.2021 г. лек автомобил „Р., се движи
по ул. „А.“, с посока от №4 към ул. „Й. Й.“, и в района срещу №3, превозното средство
преминава през дупка на пътното платно. Вещото лице посочва, че щетите по лек автомобил
„Р.”, с рег. № ., се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на
17.11.2021 г. произшествие в гр. С..
С оглед съвкупността от събраните по делото доказателства съдът счита, че
механизмът на процесното ПТП е безспорно уставен, като причината за настъпилите
повреди по лек автомобил „Р. е именно попадането му в необезопасена дупка на пътното
платно, по което се е движил.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като
със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Между страните не е според въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника С.. От обстоятелството, че на пътната настилка на
общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка,
което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на
5
разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската
пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия,
респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези
лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените
лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в
състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили
вреди в правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на
възложителя - С. за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината
лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно, като не е налице надлежно
проведено обратно доказване с цел оборване на установената в закона презумпция.
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране
на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на
общината да поддържа общинските пътища, без значение под въздействие на какви фактори
е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
Във връзка с настъпилото ПТП застрахованият е подал уведомление до застрахователя
ЗЕАД „Б., където е образувана щета № .. По увредения автомобил са констатирани като
щети задна дясна джанта и задна дясна гума, като същите са оценени на 197,85 лв., които са
преведени на застрахованото дружество, видно от представеното платежно нареждане от
12.01.2022 г. Във връзка със заплащането на застрахователното обезщетение е приета и
съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице посочва, че ЗЕАД „Б. е заплатило с
преводно нареждане от 12.01.2022 г. от своята банкова сметка в „Б. с IBAN: . по банковата
сметка на „А. в „У. сумата от 197.85 лв. Със сумата на извършения превод е заверена
банковата сметка на „А. с IBAN: . на 13.01.2022 г.
Що се отнася до размера на уврежданията вещото лице по приетата по делото съдебно-
техническа експертиза е посочило, че стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „Р.”, с рег.№ ., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
261,52 лв.
Съгласно чл. 410 КЗ плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. В случая с плащането на застрахователното
обезщетение в размер на 197,85 лв. застрахователя е встъпил в правата на застрахования.
Сумата, която ищецът претендира за възстановяване на причинените на увредения
автомобил вреди е по-ниска от стойността съгласно средните пазарни цени, с оглед на което
така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, тъй като ответникът не доказа
погасяване на задължението.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на ответника
за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на твърдения
правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за
съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е движил с неразрешена
скорост, а напротив от свидетелските показания се установява, че водачът се е движил с
ниска скорост, тъй като улицата е била тясна и е имало движение по нея, както и че не е
могъл да види и избегне дупката, поради наличие на други движещи се отпред коли.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
6
че да може да спре. С оглед на това съдът счита, че не е налице съпричиняване от страна на
водача за настъпване на произшествието.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху уважения размер на главницата от подаване на исковата
молба /18.04.2022 г.. до окончателното изплащане на сумата.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258
ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че към датата на произшествието
ответникът по него е имал задължението, възникнало по силата на договор, за поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане,
изработване и поддържане на средства за организация в района, където е настъпило
процесното ПТП, причинно-следствена връзка между бездействието на ответника по
обратния иск /неговите работници/служители/ и нанесените твърдени имуществени вреди на
процесния автомобил, размерът на дължимото обезщетение.
В тежест на ответното дружество по обратния иск е да докаже възраженията си,
съответно ползващите го факти, вкл. да докаже, че е погасил задължението си.
Между страните не се спори, че между тях е бил сключен Договор № ./14.06.2019 г. за
извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения в следните райони: „П.“.Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора изпълнителят се е
задължил да извърши определено ниво на поддържане на булеварди и улици, посочени в
списък Приложение 6 от договора, а за цялата останала част от уличната мрежа, в обхвата на
зоната и извън този списък, да извършва дейности по поддръжка и текущ ремонт на база
конкретни възлагания при необходимост /чл. 1, ал. 1, т. 2/.
Между страните няма спор, че дейностите по поддържане и ремонта на процесната ул.
„А.“ не попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1, т. 1, а извършването на посочените
действия е въз основа на конкретно възлагане на „Г. – възлагателно писмо № . от 17.05.2021
г. от С. до ответното дружество, с което е възложено извършване на ремонтни дейности на
ул. „Ж.“, където е настъпило процесното ПТП – л. 133-138 от делото. Така посочените
клаузи на договора, тълкувани с останалото му съдържание във връзка с чл. 20 ЗЗД, налагат
извода, че изпълнителят по договора „Г. няма право, а и задължение по договора за
извършване на самостоятелна преценка и по своя инициатива да извършва дейностите по
текущ ремонт и поддръжка на пътното платно – в конкретния случай на ул. „А.“.
Задълженията му по договора са в рамките на възложени му конкретни дейности със задание
от възложителя да извършва качествен и своевременен ремонт на указаните му от
възложителя места. Този извод се подкрепя от представеното по делото възлагателно писмо,
от което се установява, че със същото на ответното дружество е било възложено извършване
на ремонтни работи по пътното платно на ул. „Ж.“ – направа асфалтова кръпка при
машинно изрязване и машинно полагане на плътен асфалтобетон – 25 кв.м.; обкантване на
кръпката с битумна паста – 50 м., като ремонтните работи е следвало да бъдат извършени в
срок до 16.07.2021 г. при подходящи метеорологични условия.
Съгласно приетите по делото Акт относно фактическото приключване на СМР от
29.06.2021 г., Количествена сметка от 07.07.2021 г., Протокол № 120 от 29.07.2021 г. и
Двустранна сметка от 29.07.2021 г, ответното дружество е извършило ремонтни дейности на
ул. „А.“ на 25.06.2021 г., работата по които е била одобрена и приета от възложителя. Т. е.
установява се по безспорен начин, че възложените СМР за изпълнение са приети без
забележки като извършени от изпълнителя на 29.06.2021 г., т.е. много преди датата на
7
процесното ПТП от 17.11.2021 г. Последващи възлагания на „Г., като тези с писмото от май
месец 2021 г., няма установени по делото, поради което няма как да бъде ангажирана
договорната отговорност на ответника за наличието на дупка по пътното платно, наличието
на която по никакъв начин не се установява да се намира в причинно-следствена връзка с
някакво договорно неизпълнение от страна на „Г..
При това положение се налага извод, че по делото не е установено твърдяното от С.
неизпълнение на задълженията на ответника по сключения между тях Договор №
./14.06.2019 г., като към датата на процесното ПТП – 17.11.2021 г., ремонтните дейности
вече са били завършени и одобрени от възложителя без забележки, а съгласно чл. 3, ал. 1
срокът на действие на договора е до изпълнение на всички задължения по него.
Следователно, не е налице договорно неизпълнение и неизправност на ответника по
облигационното правоотношение, поради което предявеният обратен иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца ЗЕАД „Б.“
ЕАД следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в общ
размер на 910 лева за платена държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел и
платено адвокатско възнаграждение в минимален размер, като не е налице твърдяната от
ответника С. прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,
доколкото същото е съобразено с минимума предвиден в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на ответника по обратния иск „Г. не следва да бъдат присъждани разноски
поради липса на претенция за такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., Б. . и адрес в гр. С. да заплати на „З. „Б.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. С., пл. „П., на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД, сумата от 197,85 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № . за причинени щети на МПС „Р., вследствие настъпило на
17.11.2021 г. пътно-транспортно произшествие – попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в град С.“, която не била обезопасена
и не била сигнализирана с пътни знаци на платното за движение, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба /18.04.2022 г./ до окончателно
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 910 лв., разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С., Б. . и адрес в гр. С., срещу „Г., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „., обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 197,85 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнение на договор № ./14.06.2019г., което неизпълнение довело до ПТП,
настъпило на 17.11.2021 г. в гр. С., при което са нанесени щети на лек автомобил марка „Р.“,
с рег. № ., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, при условие, че С. изпълни задължението си към „З. „Б.“ ЕАД, по
уважения иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
197,85 лева по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Г., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Д. като трето лице-помагач на страната на ответника С..
8
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9