Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………...2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на шестнадесети януари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело № 1931 по описа за 2022 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.129 ал.7 вр. чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл.4 ЗМДТ.
Образувано е по подадена
жалба от „Дъ Бългериан Пропърти Ентърпрайз“ООД-в ликвидация, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ******, представлявано от ликвидатора Т.Д.Р.,
поданик на *******, подадена чрез адв. Д.-Д., против Акт
за прихващане или възстановяване №6/04.05.2022г. на старши инспектор „МДТ“ в
дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при община Вълчи дол,
потвърден с решение № 697/22.07.2022г. на вр.и.д. кмет на община Вълчи дол,
с който е отказано възстановяване на суми в общ размер на 4 876,88 лв., ведно със съответните
лихви, претендирани за възстановяване от дружеството с искане за прихващане или
възстановяване вх.№ РД 7700-164/08.04.2022г. като недължимо внесени за такса
битови отпадъци за периода от 2017г. до 2021г. вкл. за притежавания от дружеството
поземлен имот с идентификатор ******и намиращите се в него три броя сгради,
находящ се в с. ***, община Вълчи дол, област Варна. Жалбоподателят
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради противоречие с
материалноправните разпоредби и издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и несъответствие с целта на
закона. Твърди, че в акта не са посочени мотивите на органа, които са го мотивирали
да постанови оспорения отказ и АПВ е издаден в нарушение на чл.35 от АПК, като
не са обсъдени всички факти и възражения на дружеството, които са релевантни за
изхода на образуваното административно производство. Твърди, че платените от
дружеството суми за ТБО по естеството си не представляват задължения, които не
са внесени в срок по смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 4,
ал.2 от ЗМДТ, доколкото същите са изчислени от общинските органи по приходите
едва през м. февруари 2022г. за 5 години назад, с оглед на което неправомерно
върху главницата за всяка година от процесния период са начислени лихви. Твърди,
че до дружеството не са били изпращани съобщения за дължими ТБО, въпреки че то
своевременно е декларирало пред общинските органи придобиването на имота в
законоустановения срок, съгласно действащата тогава нормативна уредба още през 2005
година. След декларирането на имота в общината е открита имотна партида ****
001, в която не е отразена отчетната стойност на придобития имот, въпреки че
това обстоятелство е било отбелязано в декларацията по чл.14 от ЗМДТ. Твърди,
че дължимите данъци стават изискуеми, съответно – и оспорими, едва след
получаване на съобщение от общинските органи по приходите, което в случая не е
съобразено от органа. Счита, че сумите, доброволно платени за ТБО, са били
недължимо платени по аргумент от чл.71 от ЗМД, с оглед обстоятелството, че
такива услуги реално не са предоставяни от страна на общинската администрация, доколкото
намиращите се в имота сгради никога не са били обитавани още от момента на
придобиване на имота от дружеството до настоящия момент, съответно – имотът, в
това число и намиращите се в него сгради, не генерират битови отпадъци, за
почистване на които да се налага общината да извършва разходи. Твърди, че дружеството
не е извършвало стопанска дейност в имота, от която да се генерират отпадъци. Позовава
се на Директива 2008/98 на Европейския парламент на Съвета от 19.11.2008г. и
Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и Съвета, в които са разписани
основните правила за обезвреждане на отпадъците на територията на ЕС и
по-конкретно се позовава на чл. 15 от втората директива, в която е закрепен
един от основните принципи в областта на грижата за опазване на околната среда,
а именно принципът „замърсителят плаща“. Според този принцип, замърсителят е
този, който следва да понесе разходите за премахване на замърсяването. Твърди и
че в близост до имота на търговското дружество няма поставени контейнери, което
е още едно доказателство, че реално такива услуги не са предоставяни от община
Вълчи дол, съответно – начислените такси, ведно с лихвите върху тях, са
недължимо платени от дружеството и следва да бъдат възстановени в неговия патримониум,
защото противното би означавало да се допусне неоснователно обогатяване на
общината. Моли оспорения АПВ да бъде отменен като незаконосъобразен и да бъде
задължен органът по приходите да издаде акт за възстановяване на недължимо
платени суми за такси за битови отпадъци
и законна лихва в общ размер на 4876.88лв., подробно описани в подаденото от
дружеството искане. Моли и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – кметът на община Вълчи дол, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Б., оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на общината.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.
160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при
наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Обжалва се
Акт за прихващане и възстановяване №6/04.05.2022г. на старши инспектор „МДТ“ в
дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при община Вълчи дол,
потвърден с решение № 697/22.07.2022г. на вр.и.д. кмет на община Вълчи дол, с
който е отказано възстановяване на суми в общ размер на 4 876,88 лв., ведно със съответните
лихви, претендирани за възстановяване от дружеството с искане вх.№ РД
7700-164/08.04.2022г. като недължимо внесени за такса битови отпадъци за
периода от 2017г. до 2021г. вкл. за притежавания от дружеството поземлен имот с
идентификатор ******и намиращите се в него три броя сгради, находящ се в с. ***,
община Вълчи дол, област Варна.
С искане за прихващане
или възстановяване с вх. № РД 7700-164 от 08.04.2022г. дружеството на основание
чл.129, ал.1 от ДОПК е поискало да бъде извършено възстановяване на недължимо
платени суми за такса за битови отпадъци и лихви за периода 2017-2021г. в
размер на 4 876,88 лв. за следния недвижим имот: поземлен имот с
кадастрален идентификатор ***, целият с площ от 9 484 кв.м. съгласно
кадастрална скица, начин на трайно ползване- за обект комплекс за образование,
ведно с построените в него сграда с кадастрален идентификатор ***.1 със
застроена площ от 523 кв.м. съгласно кадастрална скица и предназначение- сграда
за образование; сграда с кадастрален идентификатор ***.5, със застроена
площ от 161 кв.м. и предназначение- постройка на допълващото застрояване; сграда
с кадастрален идентификатор ***.3 със застроена площ от 94 кв.м, брой етажи-1 и
предназначение- постройка на допълващото застрояване, а именно: ТБО за 2017 г.
в размер на 749,73 лв. и лихви - **1,26
лв., за 2018 г. - 749,73 лв. и лихви -
265,01 лв., за 2019 г.-749,73 лв. и лихви- 189,10 лв., за 2020 г. - 833,03 лв.
и лихви 125,30 лв. и за ТБО за 2021 г. - 833,03 лв. и лихви 40,96 лв. В
искането е посочено, че сумите са незаконосъобразно определени от общината и
съответно недължимо заплатени, тъй като дейностите, включени в услугата за
битови отпадъци за имота не са осъществявани от общината от момента на
закупуване на имота до момента на начисляването им, имотът не е използван за задоволяване на жилищни,
стопански или каквито и да било нужди.
От нот. акт № 3, том V, рег. № 3012, дело №
791 от 20.12.2005г. на нотариус с район на действие Районен съд – гр. Девня се
установява, че жалбоподателят е придобил чрез покупко-продажба описания в акта поземлен
имот, ведно с намиращите се в него сгради на основното и допълващо застрояване.
От декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. №**********/20.02.2006г.
се установява, че дружеството е декларирало придобиването на имота с нот.акт
№3/2005г., представляващ земя и сгради. С декларация вх. № **********/16.02.2022г.
по чл.14 ЗМДТ дружеството е декларирало същият имот, включително отчетна
стойност на земята и сградите.
От представените приходни квитанции от
24.02.2022г. се установява, че дружеството е заплатило ТБО за имота за периода
2017-2021г., ведно с лихви, в размера, посочен в искането за възстановяване.
Със същите приходни квитанции са платени за имота и данък недвижими имоти за
периодите 2017-2021г., които не са предмет на настоящото съдебно производство.
С нот.акт № 101/2022г. дружеството е продало
собствените си недвижими имоти- ПИ и находящите се в него сгради. В приложена
към нот.акт декларация адв.Д.-Д., като пълномощник на жалбоподателя е
декларирала, че постройки на допълващо застрояване с идентификатори ***.4 и ***.2
са самосрутили се и не съществуват. Посочените в декларацията постройки не са
били предмет на нот. акт, с който дружеството се легитимира като собственик и
не са били и декларирани от него в община Вълчи дол.
Върху подаденото искане за прихващане или
възстановяване от дружеството е
поставена резолюция от 09.04.2022г. за извършване на проверка. Проверката е
приключила с издаване на оспорения Акт за прихващане или възстановяване
№6/04.05.2022г., с който органът е отказал да възстанови платените от
дружеството суми за ТБО за периода от 2017г. до 2022г. включително. Актът е
издаден от компетентен орган по приходите, определен със заповед № 1**/22.02.2022г.
От жалба вх.№ 6/26.05.22г. се установява, че жалбоподателят
е обжалвал издаденият АПВ с оплаквания, че актът е незаконосъобразен, тъй като
не съдържа мотиви, услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е осъществява
от общината, като ТБО неправилно е определена с оглед разпоредбата на чл.71 ЗМДТ, която разпорежда да не се събира такса, когато услугата не е
предоставена, а заплатените задължения не представляват „невнесени в срок“, тъй
като са начислени през м.02.22г. за пет години назад. Посочено е и че не са
изпращани съобщения на дружеството за дължими или неплатени такси, като
администрацията, независимо, че имотът е бил деклариран, не е изпълнила
задължението си да начислява таксите, поради което начислените за предходен
период от пет години такси са определени в нарушение на закона.
От
решение № 697/ 22.07.2022г. на кмета на община Вълчи дол се установява, че
решаващият орган е потвърдил АПВ, като е приел, че жалбата е неоснователна и е
обсъдил направените с нея възражения. Приел е, че актът е издаден в
предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания,
като жалбоподателят не е подал в срок декларации за освобождаване от заплащане
на ТБО по предвидения ред, а твърденията му са неоснователни, тъй като услугите
по чл.62 ЗМДТ се предоставят за всички улици и квартали на с.***, където се
намира имотът на жалбоподателя. Решаващият орган е приел, че не са налице
основанията по чл.71 ЗМДТ за освобождаване от заплащане на ТБО поради факта, че
жалбоподателят не е подал през посочения период декларация по образец и ред,
определени с наредбата по чл.9 ЗМДТ до 31 октомври на предходната година или до
края на годината, съгласно старата редакция на закона, относима към посочения
период.
От
Заповеди №1136/31.10.2016г., №952/30.10.2017г., №1225/30.10.2018г., №1221/29.10.2019г.
и №1049/30.10.2020г. на кмета на община Вълчи дол се установява, че са
определени границите на районите, вида на предлаганите услуги по събирането и
извозването в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и честотата
на сметоизвозването на териториите на обществено ползване съответно през 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. в
населените места в община Вълчи дол, включително за с.***, включващ всички
улици и квартали, където попада имота на жалбоподателя- сметосъбиране и
сметоизвозване и поддържане на територията за обществено ползване.
От ответника е представен Договор №
РД-08-01-527/20.04.2007г. и допълнително споразумение към него от 26.08.2016г.,
сключен между община Вълчи дол като възложител и „Технокар” ЕООД като
изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извърши организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови и строителни
отпадъци, образувани на територията на община Вълчи дол и обезвреждане чрез
депониране на общинско депо за неопасни отпадъци гр. Вълчи дол за период
2007-2017г. Крайният срок на договора е до 31.12.2017 година.
Съгласно договор № 388/ 09.03.2017г. община
Вълчи дол като възложител е възложила на „Екоинвест Асетс“АД като изпълнител да
предостави услуги на община Вълчи дол по предварително третиране на смесени
битови отпадъци и „зелени“ отпадъци, генерирани на територията на община Вълчи
дол, при условията на договора. Договорът е сключен за срок от 36 месеца,
считано от датата на подписването му.
Съгласно Решение №7** по Протокол №28/29.06.2017г. Общински съвет Вълчи дол е дал съгласие: от
2018г. услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване за
цялата територия на община Вълчи дол да се извършва
от лица, назначени в дейност „Чистота“ при общината,
без възлагане на външен изпълнител. Представени са от ответника трудови договори
и длъжностни характеристики на назначените в община Вълчи дол общи работници в
отдел „Чистота“.
С решение № 735 по протокол №28/29.06.2017г. е
възложено на кмета и стартиране на процедура и провеждането й по ЗОП за избор
на доставчици на специализирано транспортно средство и съдове за събиране на
твърди битови отпадъци за нуждите на сметосъбирането и сметоизвозването на
територията на общината. От представеният Договор за доставка №619/24.11.2017г.
се установява, че е закупен сметосъбиращ автомобил. Закупени са
и съдове за събиране на битови отпадъци.
С решение, във връзка със заявление от
13.12.2017г., директорът на РИОСВ-Варна е регистрирал и издал регистрационен
документ на община Вълчи дол да извършва дейност по транспортиране /събиране и
транспортиране/ на отпадъците, посочени в разрешението с посочения в него
автомобил. Същото е изменено с решение № 03-РД-800-01/15.11.2019г.
Съгласно Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Вълчи
дол, действаща към съответния данъчен период, таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка/чл.15/.
От представените протоколи от проведени
заседания на Общински съвет – Вълчи дол, съответно №17/02.12.2016г., №
33/14.12.2017г., №49/13.12.2018г., №4/27.12.2019г. и 21/09.12.2020г. се
установява, че общинският съвет е определил такса битови отпадъци по населени
места – общо и по компоненти, които се дължат от физическите и юридическите
лица – собственици на недвижими имоти на територията на общината, като за с. ***,
където се намира имотът на дружеството, размерът на ТБО за нежилищните имоти на
юридическите лица е както следва:
-за 2017г. - 9 ‰ върху данъчната
оценка, формирана от по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка от
Приложение № 2 на ЗМДТ, от които 5,40 ‰ за събиране на отпадъците и
транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
обезвреждането им; 3,39 ‰ за проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за отпадъци или други инсталации
или съоръжения за обезвреждане на отпадъци, включително отчисленията по чл.64
ал.1 ЗУО; 0,21 ‰ за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите
и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.;
-за 2018г. - 9 ‰ върху данъчната
оценка, формирана от по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка от
Приложение № 2 от ЗМДТ, от които 5,40 ‰ за събиране на отпадъците и
транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
обезвреждането им, както и за осигуряване на съдове за събиране на битовите
отпадъци; 3,39 ‰ за третиране /обезвреждане, рециклиране и оползотворяване/ на битовите
отпадъци в инсталация, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и 0,21 ‰ за
поддържане на чистотата на територията на населените места в общината,
предназначени за обществено ползване.
-за 2020г. и 2021г. - 10 ‰ върху
данъчната оценка, формирана от по-високата между отчетната стойност и данъчната
оценка от Приложение № 2 от ЗМДТ, от които 5,20 ‰ за събиране на битовите
отпадъци и транспортирането им, както и за осигуряване на съдове за събиране на
битовите отпадъци, 3,80 ‰ за третиране /обезвреждане, рециклиране и
оползотворяване/ и 1,00 ‰ за поддържане на чистотата на територията на
населените места в общината, предназначени за обществено ползване.
От представената справка от ответната страна
се установяват начислените такси битови отпадъци на жалбоподателя за периода
2017г.-2021г., включително и по елементи- сметосъбиране и сметоизвозване,
третиране на битови отпадъци, поддържане на чистотата.
От пътни листи на сметосъбираща машина, дневни
отчети, трудови договори, длъжностни характеристики, подробни отчети за приети
отпадъци от община Вълчи дол, фактури, приемо-предавателни протоколи, констативни
протоколи за извършени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и
сметопочистване, справки сметопочистване се установява, че периодите
2017-2021г. община Вълчи дол е
предоставяла реално за всички населени места на нейната територия услугите по
чл. 62 от ЗМДТ.
От представената служебна бележка, издадена от
„Енерго – Про Продажби“ АД на 15.11.2022г. се установява, че „Дъ Бългериан
Пропърти Ентърпрайз“ООД не е клиент на енергийното дружество за обект с място
на потребление с. ***, община Вълчи дол, област Варна.
От показанията на св. К. се установява, че от
2019 г. същата е кметски наместник в с. ***, община Вълчи дол; имотът на
жалбоподателя се намира в центъра на селото, това е училищна сграда с близо 10
дка двор; имотът, в който живее свидетелката, се намира на около 50 метра от
тази сграда, а кметството е на около 300-500м. от къщата й по главния път в
близост до училището; в периода 2017-2021г. е живяла и живее в селото, като
имотът представлява триетажна сграда, видимо неизползваема, не е влизала вътре,
но има следи от разрушаване на стени, нямало е врати и прозорци, не е виждала
хора в двора, идвали са само такива с интерес за закупуване на имота, всички
сгради в имота са запустели, полуразрушени. Твърди, че до всеки имот в с. ***
има поставен съд за събиране на битови отпадъци, но такъв няма поставен в
близост до имота на жалбоподателя, а най – близката кофа за смет е на около
200м., до най-близката къща. Свидетелката установява, че за да се постави
контейнер се подава до кметството молба от собствениците на имоти и тя подава
информацията до община Вълчи дол, откъдето се отпускат такива съдове; за този
имот молба не е постъпвала; през времето, през което е живяла в селото и е
кметски наместник не е виждала този имот да генерира боклук; до нейната къща
има контейнер, на около 50-100м. от процесния имот.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.4 ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци,
както и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на ДОПК. По
същия ред се извършва и установяването, обезпечаването и събирането на местните
такси по този закон, както и обжалването на свързаните с тях актове- чл.9б ал.2
вр.чл.4 ал.1-5 ЗМДТ.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира,
че издаденият АПВ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона
писмена форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
Актът е
издаден от компетентен орган, а именно служител на общинската администрация при
община Вълчи дол, който има правата и задълженията на орган по приходите,
съгласно ал.3 на чл.4 ЗМДТ, определен със заповед на кмета- чл.4 ал.4 ЗМДТ. Издаден
е в предписаната от закона писмена форма. Съдържа фактически и правни
основания, като изрично е посочено, че услугата се предоставя, съгласно
цитираната заповед в с.***, където се намира имота на жалбоподателя, поради
което неоснователни са твърденията на жалбоподателя за липса на мотиви в акта. Посочено
е с оглед на кои факти и на какво правно основание определените суми за ТБО са
дължими от дружеството и че не са налице основания да му бъдат възстановени
като недължимо платени. При издаване на акта не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът е издаден при спазване на изискванията на ДОПК. Неоснователни
са и твърденията, че решението на решаващият орган е издадено извън срока на
чл. 97, ал.1 от АПК. Както бе посочено, в случая са приложими разпоредбите на
ДОПК, съответно срокът за произнасяне на решаващият орган по подадената на
26.05.2022г. жалба срещу АПВ - 60-дневен срок, съгласно чл. 155 ал.1 от ДОПК, е
спазен.
Жалбоподателят твърди,
че претендираните за възстановяване суми в общ размер на 4876.88лв. са
недължимо платени за такса битови
отпадъци за периода 2017г.-2021г. за притежавания от дружеството имот, находящ
се в с.***, тъй като дейностите, включени в услугата за битови отпадъци не са
осъществявани от община Вълчи дол от момента на закупуване на имота през 2005г.
до момента на изчисляването и заплащането на посочените суми, тъй като този
имот не е използван от дружеството за задоволяване на стопански, жилищни или
други нужди.
Разпоредбите на чл. 11
и чл. 64 ЗМДТ уреждат предпоставките за възникване на задължението за внасяне
на ДНИ и ТБО. Съгласно чл.11 данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл.64 ЗМДТ таксата за битови
отпадъци се заплаща от лицата по чл.11. Задължени лица за ДНИ и ТБО са
собствениците или ползвателите на недвижими имоти. Нормата на чл.14, ал.1 ЗМДТ/в редакцията към процесните периоди/ възлага в задължение на придобилия
имота собственик да уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по
местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти. Съгласно чл.14, ал.3 ЗМДТ при промяна на
някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените
лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
От събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот,
представляващ дворно място /поземлен имот с кадастрален идентификатор ***/, ведно
с построените в него сграда за образование и две обслужващи сгради /постройки на
допълващото застрояване/, придобит чрез покупко-продажба с нот.акт № 3/2005г. и
деклариран с декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена 2006г.
Съгласно
чл.62 от ЗМДТ ТБО са заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, съответно от 01.01.2019г. се заплаща за извършваните от общината услуги
по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране/т.1/; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации/т.2/; поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и
селищните образувания в общината/т.3/. Размерът на таксата се определя по реда
на чл.66 общо и за всяка услуга поотделно.
Съгласно чл.63 ал.2 ЗМДТ
границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния
район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на
общината и се обявяват публично в предвидения в разпоредбата срок. Съгласно
чл.64 ал.1 ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл.11, а именно собствениците
на недвижими имоти. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности. Случаите, при които не се събира такса за някоя от услугите, са
регламентирани в чл.71 от ЗМДТ. За периодите 2017г. и 2018г., съгласно
приложимата редакция на цитираната разпоредба, не се събира такса за
сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината или имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация от собственика за това в определения
срок; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато
услугата не се предоставя от
общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато
няма такива. За периода 2019г.- 2021г. не се събира такса за услугата по
чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по
чл.66, ал.1, т.2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се
предоставят от общината; услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на
битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, когато имотът е незастроен
или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред,
определени с наредбата по чл.9, от задълженото лице до 31 октомври на
предходната година в общината по местонахождението на имота; услугата по чл.62,
т.1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и
са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.9, това обстоятелство до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
Следователно ТБО не се
дължи за част от услугите, включени в нея, когато не се предоставят от
общината; когато имота няма да се ползва и е подадена декларация по образец и
ред, определен в наредбата по чл.9 от задълженото лице в посочения срок, както
и в хипотезата на чл.71 т.3 ЗМДТ /в редакцията в сила от 01.01.2019г./, когато
задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по ЗУО за събиране и транспортиране на битовите
отпадъци и са декларирали това
обстоятелство по определения ред и в срок.
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е
собственик на недвижимия имот, ведно със сградите в него, деклариран от него в
подадената декларация от 2006г., за който са начислени ТБО за периода 2017г.
-2021г. и платени от него с представените приходни квитанции, което и не се
оспорва от него.
Границите на районите
и видът на предлаганите услуги за периода 2017г. – 2021г., са определени с представените
по делото заповеди №1136/31.10.2016г., №952/30.10.2017г., №1225/30.10.2018г.,
№1221/29.10.2019г. и №1049/30.10.2020г. на кмета на община Вълчи дол. Имотът на
жалбоподателя се намира в район, за който общината в периода 2017г. - 2021г. е организирала
и предоставяла и трите вида услуги.
Таксата за битови
отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. В случая
безспорно се установи от събраните по делото доказателства- договори, отчети,
протоколи, пътни листи и др., че услугата, за която са начислени и платени от
жалбоподателя ТБО, чието възстановяване се иска, е предоставяна за района, в
който попада имота. При съвкупната преценка на представените от ответната
страна доказателства- пътни листи на сметосъбираща машина, дневни отчети,
трудови договори, длъжностни характеристики, подробни отчети за приети отпадъци
от община Вълчи дол, фактури, приемо-предавателни протоколи, констативни
протоколи за извършени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и
сметопочистване, справки сметопочистване, договори за възлагане извършването на
услугите, решенията на ОбС- Вълчи дол се установи по безспорен и категоричен
начин, че за периодите 2017-2021г. община Вълчи дол е предоставяла реално за услугите
по чл.62 от ЗМДТ за територията, в която се намира имотът на жалбоподателя.
За 2017г. услугата по
чл.62, т.1 от ЗМДТ/в действащата редакция/ е извършвана, съгласно Договор №
РД-08-01-527/20.04.2007г. и допълнително споразумение към него от 26.08.2016г.,
от „Технокар” ЕООД, видно от представените отчети за извършена работа,
констативни протоколи и протоколи за констатиране на извършените дейности по
сметосъбиране и сметоизвозване. За периодите от 2018г. до 2021г., съгласно
Решение №7** по Протокол №28/29.06.2017г. на Общински съвет Вълчи дол, услугата
по сметосъбиране и сметоизвозване се е извършвала от назначени в дейност
„Чистота“ лица, без възлагане на външен изпълнител, считано от 01.01.2018г.,
видно от представените трудови договори и допълнителни споразумения към тях,
Договор за доставка №619/24.11.2017г. на специализирано превозно средство във
връзка с проведена процедура за обществена поръчка, както и Договор за доставка №619/24.11.2017 г. на
съдове за събиране на битови отпадъци.
Услугата по т.2 на
чл.62 от ЗМДТ - третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации също
се установи по безспорен и категоричен начин, че е предоставяна за периода
2017-2021г., както от договорите, сключени между община Вълчи дол и „Екоинвест
Асетс“АД, с предмет: „Предоставяне на услуги на община Вълчи дол по
предварително третиране на смесени битови отпадъци и „зелени” отпадъци,
генерирани на територията на община Вълчи дол”, така и от представените отчети
за приети отпадъци, фактури и приемо –предавателни протоколи. Събраните
доказателства не са оспорени от страните и безспорно установяват предоставяне
на услугите.
Съгласно чл.71 от ЗМДТ, такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не
се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота. Не се установи да
са подавани декларации, че имотът няма да се ползва за който и да е от
процесните периоди, нито се твърди да са подавани. Жалбоподателят твърди, че
имотите не генерират отпадъци. Цитираната разпоредба изрично урежда случаите,
при които не се събира тази такса, както и кога се подава декларация от
задълженото лице. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен
и категоричен начин, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и
третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации се представят в
района, в чиито граници попадат имотите на жалбоподателя, като не се установи
лицето да е подавало декларация, че имотът няма да се ползва.
Относно услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, в тази услуга се
включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите
територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, което да отговаря на
определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата
стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно
за всички, ползване. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и
обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови
отпадъци. Определянето на обхвата на предоставяне на услугата, т.е. на
териториите за обществено ползване и точния вид на услугите е предоставено на
дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. За да е налице
задължение за заплащане на тази такса е необходимо общината не само да е
определила вида и териториалния обхват за предоставяне на услугата, но и
фактически да я предоставя. Услугата не е обвързана с ползването на имота от
задълженото по чл.11 ЗМДТ лице и за нея не е налице възможност за деклариране,
че няма да се ползва. Установи се от представените по делото писмени
доказателства, че общината е извършвала тези дейности.
Обезвреждането на
битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане е
услуга, необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от
сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за
осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите
отпадъци. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато
общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.
Тази услуга също не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото
по чл.11 ЗМДТ лице и не е налице възможност за деклариране, че няма да се
ползва. Установи се, че общината е извършвала и тази услуга и такса за същата
се дължи. Дължимостта на тази такса зависи от принадлежността на имота към
територия, в която тази услуга се извършва. В случая безспорно се установи, че
е извършвана тази услуга за процесните периоди.
От събраните по делото
доказателства се установи, че и трите услуги са предоставяни от общината през
процесните периоди по отношение на имота, за който с АПВ е отказано
възстановяване на внесените ТБО. Не са подавани декларации за освобождаване от
заплащане на ТБО. Не се установи и да е налице хипотезата на чл.71 т.3 ЗМДТ в
приложимата редакция за периода 2019-2021г., а именно да е налице сключен
договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по ЗУО за
събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и
инсталации, и деклариране на това обстоятелство по ред, определен с наредбата
по чл.9.
Независимо, че в
оспорения акт не са разграничени трите вида услуги, за които са начислени и
платени ТБО, съдът с оглед задължението му по чл.160 ал.1 ДОПК, намира, че в
случая размерът на дължимите ТБО за притежаваният от дружеството имот за
проверяваните периоди са правилно и законосъобразно определени и не са налице
недължимо внесени от дружеството суми, които да подлежат на прихващане или
възстановяване. Размерът на ТБО не се и оспорва от жалбоподателя.
Твърди се, че ТБО не
се дължи, тъй като за процесния период посочените в акта земя и сгради не са
генерирали никакви отпадъци. Както бе посочено налице е ред, съгласно който не
се дължи ТБО за някои от услугите при посочените в чл.71 ЗМДТ условия, които в
случая не са налице. Не са налице доказателства да е подавана декларация за
освобождаване от ТБО, а и както бе посочено законът предвижда възможност за
освобождаване от заплащане на такса само по отношение на част от компонентите,
които я формират. Не е подавана такава декларация от задълженото лице. Съгласно
ЗМДТ ДНИ и ТБО се дължи за всяка календарна година.
Този извод на съда не
се променя от представените нотариално заверени декларации относно наличието на
самосрутили се сгради на допълващото застрояване в ПИ с кадастрален
идентификатор ***, както и от представената в последното проведено по делото
открито съдебно заседание служебна бележка от „Енерго – Про Продажби“АД за
липса на електрическо захранване в имота. Декларацията касае сгради, които не
са декларирани и за които не са начислявани и внасяни ТБО. Видно от подадените декларации
по ЗМДТ от 20.02.2006 г. и 16.02.2022г., процесният имот в с. *** е водоснабден
и електрифициран. Посочените от собственика в декларациите данни имат
обвързваща органа сила.
Обстоятелството, че
общината не е изпращала съобщения на дружеството с начислените ТБО за
декларираният имот- земя и сгради за
периода от 2006г. до 2022г. не може да обоснове недължимост на таксите за
периода 2017г.-2021г., тъй като за този период жалбоподателят е данъчно
задължено лице за притежавания от него имот, съответно дължи ДНИ и ТБО.
Предвид гореизложеното
заплатените на 24.02.2022г. суми за ТБО за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. не са недължимо
платени, поради което правилно и законосъобразно ответникът е постановил отказ
да ги възстанови на дружеството.
Оспореният АПВ е
правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
787.69лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 и ал.2 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Дъ Бългериан Пропърти Ентърпрайз“ООД-в ликвидация, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ******, представлявано от
ликвидатора Т.Д.Р., поданик на *******, да заплати на община Вълчи дол сумата
от 787,69 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: