РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Русе, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520105520 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „А 1 България” ЕАД срещу К. Ю. Н., в
която се твърди, че страните са сключили договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с уникален
№ **** от 20.02.2019г., със системен партиден номер ****. С договора били
уговорени мобилна услуга с тарифен план с месечна такса от 27,99 лв. и
устройство на изплащане - апарат Nokia ***** с първоначална вноска в
размер на 3.98лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер
съгласно погасителен план.
За периода от 23.04.2020г. до 22.07.2020г. било извършено изпълнение
от страна на дружеството, като били предоставени договорените с ответника
услуги, а от страна на ответника нямало изпълнение на поетите по договора
задължения за плащане. Поради забава от негова страна продължила повече
от 124 дни, договорът бил прекратен от страна на ищцовото дружество, било
прекратено предоставянето на мобилни услуги и на ответника била начислена
неустойка в размер на 71,44лв. Предвид извършената продажба на изплащане,
1
операторът начислил в издадената фактура № ******* от 25.08.2020г.
оставащите месечни вноски за посоченото по-горе устройство. За дължимите
от ответника суми по договора, в полза на ищцовото дружество била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
***/2023 год. по описа на РС - Русе. С оглед връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, се моли в настоящото производство да бъде признато за
установено задължението на ответника към ищеца за сумите 318,19 лв. по
договор № **** от 20.02.2019г., от които: 65,45 лв. неплатени суми за
ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги; 31,84 лв. неплатени
суми за устройства по договор за продажба на изплащане; 149,46 лв. общ
размер неустойки и 71,44 лв. – общ размер мораторна лихва върху цялото
вземане, както и законната лихва върху сборната сума 246,75 лв. от датата на
образуване на заповедното производство до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените разноски за двете производства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост,
и частична основателност на исковата претенция. Възразява, че клаузата за
неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а по отношение
на претендираните суми за лизингови вноски се счита, че същите са
недължими на посоченото от ищеца основание и те не следва да са предмет на
предявения иск по чл. 422 ал. 1 ГПК. Моли се исковата претенция да бъде
отхвърлена в частта за претендираните суми за неустойка и неплатени вноски
за предоставеното устройство по договор за изплащане.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между ищцовото дружество и ответника е сключили
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане от
20.02.2019г., Ваз основа на сключения договор на ответника е предоставено
устройство на изплащане - апарат Nokia ****с първоначална вноска в размер
на 3.98лв. и последващо дължими 23 равни месечни вноски в същия размер
съгласно погасителен план. За предоставените по договора мобилни услуги
ответникът се е задължил да заплаща месечна такса в размер на 27,99лв. Няма
спор между страните, че мобилни услуги за периода от сключване на
договора до неговото прекратяване на 26.07.2020г. са предоставени на
2
ответника, като не са платени претендираните от ищеца в размер на 65,45лв.,
по издадени три фактури – от 27.05.2020г., 26.06.2020г. и 27.07.2020г., което е
дало основание на ищцовото дружество да прекрати договора.
След прекратяване на договора от страна на оператора поради
неплащане на дължимите месечни абонаменти и вноски за предоставеното на
изплащане устройство, са претендирани за заплащани от ответника освен
сумата от 65,45лв. по горепосочените фактури, също така 31.84лв. неплатени
суми за устройство по договор за продажба на изплащане в това число
11,94лв. за периода 23.04.2020г. до 22.07.2020г. и предсрочно изискуеми
оставащи вноски в размер на 19.90лв., 149,46лв. общ размер на неустойки,
формирани както следва: 77,49лв. неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС, 17,42лв. отстъпка от цената на месечна абонаментна
такса за посочения номер и 54,55лв.отстъпка от цената на устройство.
По депозирано от ищцовото дружеството заявление по чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе и издадена срещу
ответника К. Ю. Н. заповед за изпълнение за сумите: 246,75лв. главница,
включваща горепосочените суми (65,45лв., 31.84лв. и 149,46лв.), така и
сумата от 71,44лв. обезщетение за забава върху главницата за периода
17.06.2020г. до 14.06.2023г. (до подаване на заявлението в съда), ведно със
законната лихва върху главницата считано от 15.06.2023г. до изплащане на
вземането, както и държавна такса в размер на 25лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 480лв. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените и неоспорени по делото писмени
доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба
облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията
на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми
за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са
посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят,
3
тяхното количество и стойност. Няма спор между страните, че отразените във
фактурите като мобилни услуги са предоставени на ответника и за тях е
дължима претендираната във фактурите сума.
Спорно между страните е претендираното задължение за неплатени
вноски за предоставеното устройство на изплащане и за договорни неустойки.
В сключения между страните договор за продажба на изплащане от
20.02.2019г. се съдържа подробна информация относно вида на
предоставеното устройство, неговата цена и начина на неговото изплащане,
чрез месечни погасителни вноски. Ответникът не е оспорил дължимостта на
претендираните неизплатени вноски по договора на изплащане, но е възразил
срещу исковата претенция в тази част, доколкото същата не произтича от
договора за мобилни услуги и не би могла да е предмет на предявения
установителен иск. В депозираното заявление по чл. 410 ГПК, а последствие
и в исковата молба ищецът подробно е индивидуализирал исковата си
претенция по основание и размер и ясно и недвусмислено част от нея е
основано именно на възникналите облигационни отношения във връзка с
продажбата на мобилно устройство, чието изплащане е разсрочено и е
преустановено от ответника след месец април 2020г. по който въпрос няма
спор. Поради това възражението на ответника не би могло да бъде споделено
и претенцията на ищеца за дължими падежирали по договора вноски и такива,
за които е настъпила предсрочна изискуемост след прекратяване на
договорните отношения следва да се приеме за доказана по основание и
размер и искът за сумата от 31,84лв. следва да бъде уважен.
Като изправна страна по процесните договори, ищцовото дружество е
прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за
потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на
услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в
изрични клаузи, съдържащи се в договорите и конкретно в т.7 от Приложение
№1 към Договор №****, където с удебелен шрифт е посочено, че при
прекратяване на договора по вина на абоната, същият дължи неустойка, която
е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти
(чиито размер също е посочен в договора) както и неустойка в размер на
разликата от стандартната цена и тази на която е предоставено мобилно
устройство или оборудване на абоната също изрично посочена в
4
приложението.
Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна
договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което
прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес
за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1
изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора
при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на
действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни
абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради
виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена,
като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се
оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя
без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите
й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в
случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на
услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в
брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за което съдът извършва служебна
проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока.
По изложените съображения предявените установителни искове
следва да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат
5
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в
размер на 75лв. държавна такса, 480лв. адвокатско възнаграждение или общо
555лв., както и за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2023г. в размер
на 505лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Ю. Н. ЕГН**********, с
адрес гр. Русе, ********* дължи на „А 1 България” ЕАД с ЕИК131468980,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1,
представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски сумата
от : 246,75лв. главница, дължима по договор за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане от 20.02.2019г., ведно със законната
лихва върху нея считано от 15.06.2023г. до окончателното й изплащане и
71,44лв. обезщетение за забава за периода 17.06.2020г. до 14.06.2023г., за
които суми е издадена Заповед №***/16.06.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА К. Ю. Н. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ********* да
заплати на „А 1 България” ЕАД с ЕИК131468980, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от Александър
Василев Димитров и Младен Маркоски сумата от 555лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 505лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6