МОТИВИ
към решение
№ 469 от 09.09.2019 година
по а.н.дело
№ 2070/2019 година по описа на Старозагорския районен
съд
Постъпило е постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора с предложение за освобождаване на обвиняемия И.И.
Газен, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
престъпление, изразяващо се в това, че на 24.10.2018 година в град Стара Загора
при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер” с регистрационен № СВ 8954 КР нарушил правилата за
движение по пътищата,визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а
именно: чл.40, ал.2 от Закона за движението по пътищата – „По време на
движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“ –като не изпълнил така вменените му
задължения; чл.116 от Закона за движението по пътищата – „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...“,
с което е причинил по непредпазливост на Лилия Димитрова Кукучева
двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на големите крила
на сфеноидната /криловидната/ кост двустранно с
навлизане на въздух в черепната кутия, представляващо нараняване, което
прониква в черепната кухина и счупване на двете скулни
кости, горната и долната челюсти, представляващо счупване на челюст, причинило
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като след деянието, дееца е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а, ал.1, буква „а”,
предложение второ, във връзка с чл.343, ал.1, буква „б”, предложение второ, във
връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Стара
Загора поддържа изцяло внесеното постановление и предлага на обвиняемия да бъде
наложено административно наказание „Глоба” към минималния размер от 1000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Н.М., не
оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Счита, че са
налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба в минимален размер, като пледира подзащитният му да не бъде лишаван от право да управлява
МПС. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.
Обвиняемият И.И.Г. се признава за виновен, изразява
критичност и съжаление за извършеното. Моли съда да не му налага кумулативното
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, като излага съображения, че
работата му е свързана със шофиране.
Съдът, като прецени събраните в наказателното
производство по дознанието писмени и гласни доказателства, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
Обвиняемият И.И.Г. е правоспособен водач на
МПС, категории „В” и „АМ” и се води на отчет в град Стара Загора. Същият
работел като техник кабелна мрежа при „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД. На 24.10.2018 година обвиняемият Г.
бил на работа и управлявал служебен товарен автомобил „ДАЧИЯ”,
модел „ДОКЕР” с регистрационен № СВ 8954 КР, стопанисван от „БТК” ЕАД. Около 09.00 часа на
24.10.2018 година обвиняемият Г. паркирал посочения служебен автомобил северно
от служебния вход на Териториално
поделение „Български пощи” – Стара
Загора /Централна поща – Стара Загора/, разположен на ул. „Иван Шишман” – в
оформено като паркинг уширение на ул. „Цар Иван
Шишман” от източната й страна. Тъй като
трябвало да разтовари превозвани от него материали в склада в служебната
сграда, обвиняемият Г. привел автомобила
в движение, като се движел на заден ход – в посока юг, по „Цар Иван Шишман” в участъка между пресечките
и с ул. „Свети Княз Борис І” и ул. „Граф Н. Игнатиев”. В този момент пострадалата
Лилия Димитрова Кукучева, която отивала на работа в
„Централна поща”, предприела пресичане на ул. „Цар Иван Шишман” в посочения
участък в посока от запад на изток. Пострадалата видяла, че от южна страна не
приближават пътни превозни средства по улицата, за която знаела, че е
еднопосочна – само за ППС, движещи се в посока север,
и навлязла в пътното платно, в който
момент автомобилът, управляван от обвиняемият Г., се намирал на около 5,19 метра
от мястото на удара. Пострадалата Кукучева предприела
пресичане от западния тротоар на изток, под ъгъл около 12,5о на юг спрямо
перпендикуляра към оста на пътя. Същевременно автомобилът, управляван от обвиняемия
Г., който не възприел пешеходката, въпреки
изрично установеното задължение да наблюдава пътя зад превозното средство,
продължил движението си на заден ход в посока юг, като траекториите на
пешеходката и контактната зона в челна задна част на автомобила се пресекли.
Последвал удар, при който автомобилът, движещ се със скорост около 10 км/ч, ударил
от лявата страна пострадалата Кукучева със своята задна
челна част. От удара пострадалата Кукучева паднала на
пътното платно по лице на асфалта, а след удара обвиняемият Г. предприел аварийно
спиране и установил автомобила в покой. Обвиняемият слязъл от автомобила и
установил, че пострадалата Кукучева е легнала на асфалта, с глава, сочеща на юг и
крака на север – на около метър от автомобила. Помогнал й да стане, след което
я качил в служебния автомобил и я откарал в „Спешно отделение”, като пострадалата
Кукучева била приета на лечение в клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД. В посоченото здравно заведение били изпратени
и служителите на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– Стара Загора – свидетелят Росен Емилов Гервасиев и
свидетелката Живка Митева Нанчева – и двамата младши автоконтрольори от сектор „Пътна полиция”. Полицейските
служители изпробвали обвиняемия Г. с техническо средство „Алкостест
Дрегер” 7510 с № 0019, което не отчело наличие на
алкохол. Обвиняемият Г. завел полицейските служители на мястото на
произшествието, посочил къде се е движел управлявания от него автомобил преди настъпване
на ПТП-то и къде е спрял, като от разследващ полицай
бил извършен оглед на местопроизшествието.
От заключението на извършената при
разследването съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 442/2018 година /лист 33-35, Том І/ се
установява, че вследствие на сблъсъка при настъпилото ПТП
пострадалата Лилия Димитрова Кукучева е получила „Контузия на главата. Счупване на
големите крила на сфеноидната /криловидната/ кост
двустранно с навлизане на въздух в черепната кутия. Счупване на горната челюст
двустранно. Счупване на двата максиларни синуса.
Счупване на двете скулни кости. Счупване на
долната челюст”.
Счупването на големите крила на
сфеноидната /криловидната/ кост е осъществило
медико-биологичния признак – нараняване, проникващо в черепната кухина.
Счупването на двете скулни
кости, горната и долната челюсти е осъществило
медико-биологичния признак – счупване на челюст по смисъла на чл.129 от НК. Това
е причинило трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, което се
възстановява за 2-3 месеца след
оперативно лечение.
Останалите увреждания са причинили разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
При разследването е извършена и автотехническа експертиза /л.117-136 Том І/ от вещо лице, присъствало
при огледа на местопроизшествието, изводите в чието заключение съответстват на
изложената по-горе фактическа обстановка. От експертното заключение /Отговор на
въпрос 2/ е видно, че мястото на удара се намира на 22,8 метра южно от точката,
приета при огледа за ориентир – пресечната точка на източния край на ул. „Цар
Иван Шишман” със северния край на асфалтовото покритие на уширението-паркинг.
Мястото на удара се намира на 5 метра западно от ориентира и на 3 метра,
източно от западния край на асфалтовото покритие на ул. „Цар Иван Шишман”, като
не е върху пешеходна пътека. Съгласно експертното заключение товарен автомобил
„Дачия Докер” е потеглил от спряно състояние на
заден ход в посока юг-югозапад. В
момента, в който автомобилът е достигнал скорост от около 8,68 км/час /2,41
метра/секунда/ пострадалата Кукучева е предприела
пресичане от западния тротоар на изток, под ъгъл около 12,5о на юг спрямо
перпендикуляра към оста на пътя. Автомобилът продължил движение, като
траекториите на пешеходката и контактната зона в челна задна част на автомобила
се пресекли при скорост на автомобила около 10км/час. Съгласно експертното
заключение /Отговор на въпрос № 5/ към момента, в който пешеходката е
предприела пресичане и е станала източник на опасност за водача, скоростта
достигната от автомобила е била от порядъка на 2,41 метра/секунда, а опасната зона
на спиране на автомобила при тази скорост е била 2,7 метра. Същевременно към
този момент челната задна част на автомобила се намирала на разстояние от
порядъка на 5,19 метра от мястото на удара /по-голямо от опасната зона/ и за водача
на автомобила е съществувала техническа възможност за предотвратяване на произшествието
чрез своевременно аварийно спиране.
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава както от обясненията на обвиняемия, така и от събраните по делото
доказателства. Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага
отделното им обсъждане.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно,
че обвиняемият И.И. Газен, е виновен в това, че на 24.10.2018 година в град
Стара Загора при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „Дачия“, модел „Докер” с регистрационен № СВ 8954 КР нарушил правилата за
движение по пътищата,визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а
именно: чл.40, ал.2 от Закона за движението по пътищата – „По време на
движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“ –като не изпълнил така вменените му
задължения; чл.116 от Закона за движението по пътищата – „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...“,
с което е причинил по непредпазливост на Лилия Димитрова Кукучева
двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на големите крила
на сфеноидната /криловидната/ кост двустранно с
навлизане на въздух в черепната кутия, представляващо нараняване, което
прониква в черепната кухина и счупване на двете скулни
кости, горната и долната челюсти, представляващо счупване на челюст, причинило
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като след деянието, дееца е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а, ал.1, буква „а”,
предложение второ, във връзка с чл.343, ал.1, буква „б”, предложение второ, във
връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК.
Обстоятелството, че пострадалата Кукучева е предприела пресичане на място, където няма
пешеходна пътека, не следва да бъде разглеждано като независимо съпричиняване на произшествието от нейна страна, тъй като
от правна гледна точка на пострадалата не може да й бъде вменено задължение да
следи за МПС, движещи се в посока, противоположна на тази на движението по
улицата, за която знае, че е еднопосочна, и не може да се приеме, че е
настъпилото произшествие е обусловено и се намира в причинно-следствена връзка
и нарушения на пострадалата.
При
определяне вида и размера на административното наказание съдът се съобрази с
двата принципа на наказателно-правната ни система: принципа на законоустановеност
и принципа на индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалния текст на
закона, за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три
години или пробация.
От доказателствата по делото несъмнено се
установи, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а също така
от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното, съдът намира, че са
налице условията на чл.78а от НК – за извършеното по непредпазливост
престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години или по-леко
наказание, обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, поради което обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание – „Глоба”. Същата следва да се определи в границите, установени в чл.78а,
ал.1 от НК.
Съгласно втория принцип – за индивидуализация
на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало на обвиняемия, направените самопризнания, изразеното критично
отношение и съжаление за случилото се. Отегчаващи отговорността обстоятелства
не са налице. В конкретния случай съдът намира, че следва да наложи
административно наказание „Глоба” при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Като съобрази и степента на обществена опасност
на деянието и дееца, вземайки предвид и представените доказателства за тежкото семейно
и материално положение на обвиняемия И.И.Г., съдът му определи административно
наказание – „Глоба” в размер към минималния, предвиден в закона, а именно 1000
лева, което би изпълнило целите на закона, визирани в чл.36 от НК.
В конкретния случай съдът намира, че за изпълнение
целите на закона не е необходимо на обвиняемия Г. да бъде налагано
допълнителното наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. Видно от данните
по делото, в частност от справката за нарушител, същият не е системен нарушител
на правилата за движение по пътищата. Същият съзнава тежестта на извършеното
деяние и изразява искрено съжаление за случилото се, както и веднага след
настъпване на ПТП-то е оказал помощ на пострадалата,
като я е отвел в съответното болнично заведение и е сигнализирал съответните
органи. От друга страна по делото се изнесоха данни, че работата на обвиняемия
е свързана с ежедневно управление на МПС. С оглед гореизложеното съдът намира,
че лишаването на обвиняемия от право да управлява МПС би могло да го остави без
работа, което от една страна ще го лиши и от възможност да осигури прехраната
си, а от друга страна ще затрудни и заплащането на наложената му глоба по
настоящото дело. Ето защо и предвид обстоятелството, че същият напълно осъзнава
и съжалява за извършеното, съдът намира, че налагането на такова допълнително
наказание в случая не е необходимо за изпълнение на целите на чл.36 от НК.
Направените по делото разноски съдът присъди
в тежест на обвиняемия.
Водим от горните мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: