О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 53 Година, 2018 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
осми януари ………..……………………....…..… Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
…………………………………..
Съдебни
заседатели: ………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова ……………………………. .......
гражданско
дело № ….… 1194 ....…. по описа за ………. 2017
…………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Ж.Г.Ж., ЕГН **********
и К.Б.Ж., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, партер чрез процесуалния им
пълномощник против „Многопрофилна болница за активно
лечение д-р Маджуров“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ж.к. „Зорница“, срещу блок 15, представлявано от Александър Г.
Маджуров за осъждане на ответното дружество да им заплати сумата от по 150000
лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на смъртта на детето им Максим Живков Ж.,
починало на 11.08.2017 година в ответното лечебно заведение. Претендира се от
ищците и осъждането на ответната страна да им заплати сторените от тях
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и
ангажират доказателства.
Твърди се от ищците в
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че
същите били съпрузи и родители на детето Максим Ж., родено на *** ***, Германия
и починало на 11.08.2012 година в ответната болница в град Бургас. То имало муковисцидоза,
вродена хронична болест, която налагала ежедневни инхалации, приемане на ензима
креон като хранителна добавка и провеждане на редовна физиотерапия с цел предотвратяване
задържането на секрети в дихателните пътища.
След неговото раждане и
до 2012 година те не били предприели пътуване до България, поради което при
планираното такова специално посетили и се консултирали с лекуващия лекар на
Максим относно възможността да осъществят такова. Получили уверения от него, че
няма опасност и че следва да спазват обичайните правила при полагането на
грижите за детето; изготвена им била даже специална програма за упражнения на
пясъка. Решението за посещението им в България било повлияно и от това, че влажният
морски въздух бил препоръчителен за детето предвид неговото благоприятно
влияние върху болните от муковисцидоза и върху него в частност. Когато дошли
през лятото в България, Максим бил в най-стабилно здраве, към който момент имал
и значителен напредък в развитието си. Той не боледувал от непрекъснати
пневмонии, типични за деца болни от муковисцидоза, с изключение на първата и
единствена, която била и главният симптом, въз основа на който била открита
болестта му. След нея те спазвали стриктно нужната терапия, строга хигиена и
дезинфекция, поради което детето не било страдало от повторни тежки инфекции на
дихателните пътища.
За периода 02.08.2012 година
- пристигането им в София до 08.08.2012 година - настаняването им в Слънчев
бряг те били на гости в град Пещера при родителите и близките на К.. През него
нямало никакви проблеми с детето. В Слънчев бряг отседнали в хотел „Хелена
Палас“, като Максим не бил имал контакт с никого. На същия ден, към 18.30 часа отказал
да се храни, вдигнал температура, която към 23 часа същата вечер се повишила. Това
ги мотивирало да повикат лекар, като на обаждането от рецепцията на хотела се
отзовал дежурния за този район доктор Господинов. Той препоръчал хоспитализация
още на следващия ден сутринта. Насочил ги много настоятелно към ответното
лечебно заведение с изричното предупреждение да не ходят в други. Около един
час след посещението му на 8-ми срещу 9-ти август те отишли в посочената им болница,
където ги приела доктор Радева, началник педиатрия. Тя, обаче не потвърдила
неговата препоръка за хоспитализация; казала им дори, че не било добре да
остават, тъй като в момента имало пациенти със стомашно-чревни инфекции, което
би било много опасно за пациент с муковисцидоза. Тя дори не им препоръчала
антибиотик, а само им казала да наблюдават детето. Изписала им в крайна сметка антибиотик
не по нейно, а по тяхно настояване, тъй като лечение по този начин те по инструктаж
на лекуващия лекар на детето били практикували и преди, но с уговорката детето
да започне неговия прием след като излязат резултатите от кръвния тест. Към 11
часа преди обед те й позвънили от хотела и тя казала по телефона на ищцата, че детето
не следва да приема антибиотик. Това било в съответствие с болничната
документация, според която стойностите на СУЕ и ЦРП показвали само лека
инфекция, не бактериална. Поради препоръките на лекуващия лекар, както и допълнително
появилото се след посещението при доктор Радева петно в памперса те подозирали наличие
на пикочна инфекция, което ги мотивирало да започнат да дават антибиотика.
Споделили за петното с доктор Радева по телефона в нов разговор, както и решението
си да започнат лечение с антибиотика, което тя одобрила. Отново не препоръчала
хоспитализация, което според тях съставлявало неин пропуск.
Поради влошеното
здравословно състояние на детето извикали майката на Ж., дошъл и брата на К., а
освен това договорили и доставката на специална храна за детето. Междувременно
провеждали лечение на детето и с инхалатор, и с ензими. До вечерта на
09.08.2012 година то поддържало температура от 37-38 градуса. През нощта се
изпотило и сутринта на 10 август нямало такава. Нямало апетит на закуска,
по-късно повърнало цялата поета храна, заспало и към 16-17 часа отново вдигнало
температура около 38 градуса. Тогава видели, че то не е добре, поради което около
21 часа решили да извикат линейка и да отидат в ответното лечебно заведение
предвид обстоятелството, че вече един път са били там. Решението им било
продиктувано и от това, че били притеснени и искали на детето възможно
най-скоро да се окаже квалифицирана помощ. Вярвали, че ще получат обичайното
съдействие. Предполагали, освен това, че след като веднъж са били на преглед
при педиатър от същата болница, който вече имал преки впечатления от детето и бил
наясно със заболяването, включително със състоянието му в момента, а и били
разговаряли с него допълнително през деня по телефона, най-правилното би било
да се обърнат отново към този лекар и към тази болница. Пристигнали късно, чак
към 23 часа. Към този момент детето вече се унасяло, било отпуснато с посинели
устни и пръсти. Посрещнали ги двама лекари - мъж и жена, единият от които бил същият
този доктор Господинов, който предишната нощ бил дошъл да прегледа Максим. Обяснили
му подробно какво е състоянието на детето и какво е било при първото им
посещение същия ден рано сутринта, мнението на лекарите до момента и съответно медикаментозното
назначение с препоръчаните противотемпературни средства, антибиотикът, както и
това, че детето е с муковисцидоза и техните опасения от болнични инфекции.
После му казали и за промените, настъпили през деня в неговото състояние и
особено през последните часове - няколкократно разстройство, еднократно
повръщане, поддържане на висока температура и обилно прекомерно потене. Очаквали
незабавни, точни и ефективни мерки, но вместо това и двамата лекаря им казали,
че било твърде късно, за да се предприеме нещо специално; щели да извършат
щателни прегледи на следващата сутрин и тогава да преценят. Ищците отново настояли
да се предприемат спешни мерки предвид поддържаната от детето висока
температура, постоянното му и прекомерно изпотяване, синкаво-червените крайници
и устни, хладните ръце, силно овлажнени като престояли във вода, каквито неща не
били наблюдавали при него до този момент. Особено и специално внимание те
обърнали на синкавите върхове на пръстите на ръцете, още повече, че в този
момент изглеждало като че ли то припада, но другият лекар им казал, че заспива
и не го взел за сериозен признак. Подчертали отново и генетичното заболяване на
детето и задължителните в тази връзка изисквания за осигуряване на максимално
добри хигиенни условия и най-вече незабавно лечение. Въпреки това били
настанени при дете, което било боледувало от пневмония - една от
най-неблагоприятните болести при деца, страдащи от муковисцидоза. Това
обстоятелство ищцата разбрала по-късно от майката на това дете. На всички им настоявания
получили отговор, че друго не можело да се направи, освен събрана информация за
това дали е възможно преместването им в друго лечебно заведение. Оказало се, че
такава възможност няма. Отношението, особено на мъжа-лекар, било грубо,
неприветливо; той говорел с нескрита неприязън и леко високомерие. Всичко това,
както липсата на бърза и адекватна реакция и предприемане на мерки по спешно
лечение на детето много ги разтревожило. Отново настояли да му се помогне
заради муковисцидозата, за да се избегне влошаване в случай на настаняването му
в стая с инфекциозно болен пациент. На тези техни настоявания мъжът-лекар им
отговорил с няколко реплики доста обвинително и арогантно. Това смутило ищците,
чиято цел била даването на максимално точна и подробна информация, както и
предаване на препоръките на лекуващите лекари на Максим, за да не се допусне
грешка. Струвало им се странно пренебрегването на съмнението, изразено още от
първия лекар при посещението в хотела на 8-ми срещу 9-ти август през нощта, че е
възможно да е някакъв вирус. Според тях, въпреки липсата на конкретна диагноза
към този момент, нямало комплексен подход с вземане на точните и правилни превантивни
мерки, включително лечение с повече от един широкоспектърен антибиотик. Предложението
им за провеждане на разговор по телефона с лекуващия лекар на Максим в
Швейцария с цел консултация и обмяна на мнения за лечението било отказано. През
цялото време Максим бил в ръцете на баща си. Когато най-после се качили в
педиатричното отделение на III-я етаж на сградата с асансьора, детето било
прослушано от лекарката със слушалки. Констатирали, че въпреки изричното
многократно предупреждение от тяхна страна за специална хигиена, персоналът не
ползвал предпазни маски, ръкавици, дезинфектанти. Започнало поставянето на абокат
на детето. Тъй като доктор Илиева не могла да му го постави, извикала нейни колежки
от друго отделение да и помогнат, които страшно силно миришели на цигари. Ищцата,
която присъствала на извършването на тези действия видяла, че те се готвели да
извършат манипулациите без да са си измили ръцете и без да са ги дезинфекцирали
непосредствено преди това. Едва след нейната намеса чрез обръщане внимание на
този факт на доктор Илиева, те с неудоволствие си сложили ръкавици. Било
изключително трудно да поставят абокат, тъй като не открили вена. На няколко
пъти пробождали кожата на детето й, то проплаквало многократно от болка. Това
било симптом за особено тежкото и сериозно увредено здравословно състояние на
детето, но лекарите не го отчели като такъв.
Ищецът трябвало да
напусне болницата, след като най-грубо бил принуден за това и заплашен с
охраната, по настояване на лекарите и въпреки техните общи молби да останат
заедно и при Максим в болницата. Той отишъл до хотела, за да дезинфекцира
инхалатора на детето и да го занесе обратно за профилактичното лечение на
муковисцидозата. Ищцата останала с детето в болницата, но на няколко пъти звъняла
на бащата в хотела, че то е зле. Въпреки поставения абокат, през нощта нямало
необходимия за спешната ситуация многократен контрол на стойностите на
електролитите, които трябвало да се подобрят следствие на започнатото лечение. Никой
от медицинския персонал не предприел нищо съществено - за цялата нощ доктор
Илиева дошла само веднъж в стаята. Ищцата много ясно и дала да разбере, че
Максим бил много неспокоен, явно изпитвал силни болки, потял се прекомерно,
дрехите му целите били мокри и поради бил завит само с чаршафа от леглото. Въпреки,
че видяла това състояние на детето, тя не предприела нищо. Успокоила я, че
Максим е много уморен, както и че на следващия ден щели да направят
изследвания. Тъй като искала да посети тоалетната, ищцата помолила сестрата да
подържи за малко ръката на Максим неподвижна, тъй като системата непрекъснато
се изключвала от движенията на ръката му. Сестрата най-грубо й отказала, като преди
това на няколко пъти й се скарала за това, че допускала системата да пищи. По
този начин били обезпокоявани другите пациенти. Системата, обаче пищяла винаги,
когато се движела ръката на детето й. Накрая сестрата просто изключила звуковия
сигнал, като по този начин нарушила дори
функцията на уреда да оповестява когато не функционира правилно.
На 11.08.2012 година,
към 8 часа сутринта започнали гърчове на детето. В стаята нямало никой от
медицинския персонал след като и цяла нощ не се били погрижили за съответното
необходимо спешно наблюдение. След като ищецът тичал по коридорите минути и все
по-отчаяно викал за помощ, се появил анестезиологът доктор Шерденов и започнал
да му крещи да не изпада в паника, тъй като става въпрос за фибрилни гърчове.
Временно детето било стабилизирано след даването на високи дози диазепам, но
после пак започнали гърчовете. Тогава дошъл възрастният доктор Маджуров и
обвинил бащата, че му е донесъл такова дете в България и в неговата болница;
нарекъл го и „смотаняк“. След втория гърч лекарите започнали да се суетят и
загубили самоувереността си. Придошлата доктор Радева установила белодробен
отток и сепсис и чак тогава стигнала до извода, че детето трябвало да е в
спешно, а не в детско отделение. Скарала се на другите лекари и им казала, че
то е критично болно, трябвало да бъде в спешното отделение и веднага
интубирано. Тъй като никой не помръдвал, ищцата тръгнала с детето на ръце по
стълбите към спешното отделение поради това, асансьорът не тръгвал. Така и на
ръце го подала в спешното отделение около
9.00 - 9.30 часа сутринта.
След около час от
спешното отделение излязъл младият доктор Маджуров и заявил на ищците, че
трябвало да търсят решение, като или отидат в София, или в Швейцария. Случаят
бил спешен, но дори в този ситуация не можели да извикат единствения възможен
транспорт за детето, а именно хеликоптер. Те нито подозирали, че от болницата
нямало да предприемат навреме мерки за преместване в случай на нужда, а още
по-малко, че до момента на първия гърч и поради успокоителните повтаряния на
лекарите, че „всичко е наред“ трябвало сами да организират преместването на Максим
в друга болница. Според тях, от думите на доктор Маджуров ставало ясно, че в
болницата били наясно с възможните мерки за преместване на детето, но не ги
били задействали, тъй като в продължение на целия престой там не били стигнали
до извода, че трябвало спешно лечение - толкова интензивно, че да не могат да
го изпълнят в тяхното спешно отделение. Друго възможно обяснение според ищците било,
че просто не им се поемал риска да загубят един пациент и са търсили лесен за
тях изход от ситуацията. Това, обаче сочело, че съответните лица от болницата
или не са знаели как или не са искали да спасят детето, но и в двата случая
възниквало подозрение за сериозна лекарска грешка.
В този изключително тежък
момент, след думите на посочения по-горе лекар, ищецът намерил сили и започнал
трескаво да търси начини за лекарски транспорт. Задействали собствените си
връзки в две посоки, като се обадили на близки в България с възможности за това
с молба за помощ в тази насока, както и ангажирали въздушно-спасителната служба
РЕГА от Швейцария, тъй като имали надлежна застраховка в тази страна, която
покривала дори подобни рискове. Швейцарските въздушно-спасителни власти задали
адекватни въпроси за стойностите и за електролитните показатели на детето,
които ищецът превел на българските лекари, тъй като никой от тях не говорел
немски или английски език. В крайна сметка се оказало, че швейцарският самолет бил
излетял и бил вече над Румъния, когато малкият Максим починал. Вертолетът, който
бил изпратен и по линия на техните близки в България също бил на път за Бургас
в този час.
В отговор на зададените
от швейцарските служби въпроси, от болницата отговорили, че били предписали
„широкоспектърен антибиотик“ предишната вечер, поставен мускулно. Вечерта на
детето му била поставена мускулна инжекция вместо, както смятат ищците, интравенозно
и през вената да премине директно в кръвта му.
Докато детето им било в
интензивно отделение, доктор Маджуров си позволил особено обидна и неадекватна
в този момент забележка за продължителността на живота на деца с такова
заболяване. Това негово изказване можело да бъде възприето само и единствено
като сигнал за това, че самият лекар бил воден от идеята във връзка с лечението
на детето, че то и без това няма да живее дълго и е безсмислено да полагат
грижи на неговото спасяване.
След смъртта на Максим
двамата доктори с фамилия Маджуров ги извикали в кабинета си на последния етаж
и много настоятелно се опитали да ги убедят да подпишат отказ от аутопсия. Те
отказали и същевременно възприели това като силна индикация за вина и нежелание
да се разкрие обективната истина.
И досега ищците не знаели
дали вирус или бактерии била причината за смъртта на детето. Сърцето на детето
отказвало на три пъти, като на третия път било фатално. Обяснението от
болницата било, че не могли да го спасят. Тъй като и двамата плачели и искали
да видят детето си, дори ги накарали да напуснат болницата, затова те излезли в
градинката пред нея. Часове наред никой не им обърнал внимание. След като се
съвзели поискали да влязат при детето си, но повече не били допуснати в
болницата, дори била извикана допълнително охрана, заради което се наложило те да
извикат полиция и да сезират прокуратурата в Бургас. От болницата дори им казали,
че тялото на детето било в Окръжна болница, което се оказало невярно след извършена
от тях проверка на това място. Дошлият полицая ги завел в болницата и долу, в
нещо като мазе под едно стълбище, видели положено тялото на детето си.
Всичко това им се
сторило крайно неадекватно поради невъзможността да се сбогуват с детето си и същевременно
много неуважителен и неморален подхода към неговото тяло. От самата болница
никой не се погрижил за тяхното душевно състояние, не им предоставили психолог,
което би било нормално в такава ситуация, а просто се скрили от тях.
Ищците сочат, че
наличните при Максим симптоми, с които бил приет в болницата на 10.08.12 година
вечерта - прекомерно изпотяване, неспадаща няколко дни висока температура,
студени червено-синкави крайници, кожа на ръцете, като че ли стояла дълго време
във вода, посинели устни и това при пациент само на 2 години - били достатъчни,
за да мотивират дори и неспециалист предприемане на мерки за спешна помощ. Цял
екип от лекари, практикуващи тази професия в болница, не преценили, че това били
сериозни симптоми и изгубили като логична последица от неадекватните си
действия един пациент. Вместо да изходят от най-тежката диагноза и с адекватни
прегледи и изследвания евентуално да я изключат, те тръгнали от най-безобидната
и изгубили ценно време. Според последвали консултации на ищците с лекари им
станало ясно, че при постъпване на 2-годишен пациент с тези симптоми било
задължително приемането му в интензивно отделение и детайлно изясняване на
състоянието му. За тях било много тежко да живеят с тази истина, защото знаели,
че е било възможно детето им да бъде спасено или поне е можело да се
предприемат много действия преди да се стигне до безизходност. Със сигурност не
били в ситуация, в която лекарите правят всичко възможно за спасяването на
пациент и въпреки това се стига до летален изход. Определено възможностите на
медицината не били изчерпани преди да се стигне до трагичния край.
По повод на смъртта на
детето им било заведено досъдебно производство по ДП № 37/2013 година по описа
на ОСО - Бургас. То било прекратено на 13.01.2017 година с постановление на
прокурор от Окръжна прокуратура-Бургас. С определение №6 от 20.02.2017 година,
постановено по чнд № 160/2017 година по описа на Окръжен съд-Бургас и с определение
№16 от 06.04.2017 година, постановено по вчнд № 59/2017 година по описа на
Апелативен съд-Бургас този отказ бил отменен с указания за продължаване на досъдебното
производство с цел изясняване на обективната истина за смъртта на детето им.
За себе си ищците били
убедени, че смъртта на сина им се дължала на допусната медицинска грешка от
служители на ответната болница. Още по-точно казано, според тях тази смърт била
комбинация между следните фактори, а именно: подценяване сериозността на
състоянието на Максим, поставена грешна диагноза, изгубено ценно време, лоша
организация на болничната дейност в ответната болница и лисващ капацитет за
адекватно лечение на сина им.
Всичко това обуславяло и
правния им интерес от предявяване на настоящите осъдителни искови претенции за
осъждане на ответната страна да им заплати обезщетение за претърпените от тях
неимуществени /морални/ вреди вследствие на трагичната смърт на детето им.
Моралните вреди, които търпели били безкрайни и особено болезнени за тях, но с
оглед икономическите реалности в България за справедлив за тяхната обезвреда те
считали размер от общо 300000 лева - по 150000 лева на всеки един от тях
поотделно. Тази сума се равнявала на едногодишно средно възнаграждение на млад
специалист в Западна Европа, а те били убедени, че тяхното дете най-малкото щяло
да има сравнително нормален живот и кариерно развитие. Не можело да се оцени в пари
това те да бъдат част от живота на сина си и да го видят как расте и се
развива, как заедно преживяват добри и трудни моменти, как го учат да кара
колело или футбол, как ги търси за подкрепа и са в състояние да му дадат кураж
и насока в живота, как той би имал семейство, как ще гледат внуци. Със загубата
на Максим те завинаги били лишени от биологичен наследник.
Според тях, отговорността
на медицинските специалисти и заведения следвало да се ангажира не само при
неизпълнение на вменените им със закон задължения, но така също и при
нарушаване на правилата за добра медицинска практика, както и на етичните
стандарти за дължимо отношение към пациента, което било налице и в техния
случай.
Според ищците, всички
ангажирани с процеса на лечение на сина им лица от персоналния състав на
ответната болница били показали неадекватно поведение. Проявна форма на част от
деянията на длъжностните лица на ответната болница, освен сгрешената диагноза
на сина им, било и бездействието от тяхна страна. Отговорността при бездействие
била свързана с принципа на адекватните очаквания - при наличието на
здравословен проблем за сина им, във връзка с който те се били обърнали за
помощ към ответната болница, техните адекватни очаквания били, че специалистите
в нея ще предложат и осъществят лечение, съобразено с медицинските стандарти и
добрите практики и ще съблюдават всички прокламирани в нормативните актове
права на пациента. Тъй като било допуснато нарушение на добрите практики и
установените права, то следвал изводът за осъществено противоправно поведение
от страна на длъжностни лица от ответната болница. Отговорността за
медицинската грешка следвала да се ангажира по отношение на лицата, осъществявали
лечението, съобразно чл.21, ал.1 от 3акона за здравето.
Сочат, че изключително
значение в медицинската практика заемало и дължимото етично поведение.
Медицинска грешка била налице и при неизпълнение на етичните задължения на
специалистите от болницата. Според тях, освен компетентна и своевременна
медицинска помощ, медицинските екипи дължали на пациентите и техните близки
хуманно и добронамерено отношение; проявяване на разбиране и съчувствие на
тяхната болка. Съгласно общите принципи на правото и медицината, те следвало да
носят отговорност и за всички вреди, включително за такива, причинени в
резултат на поведение, изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични
правила и норми. Според възприетото в практиката, достатъчно било деянието да е
несъвместимо с „добрата медицинска практика“, за да се реализирала
отговорността за медицинска грешка. Добрата медицинска практика изисквала всеки
един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което
да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Умишленото
деяние можело и да не покрива състава на престъпление, но и в този случай
медицинските специалисти и болницата отново щели да носят отговорност за
лекарска грешка при установено и доказано виновно неизпълнение на задълженията
от етично естество.
Изтъкват че, в случая
ответното заведение било обособена структура, в която лекари и други медицински
и немедицински специалисти осъществявали всички или някои от дейностите по
диагностика, лечение, рехабилитация на болни, описани подробно и изчерпателно в
чл.2 от Закона за лечебните заведения. То било юридическо лице и осъществявало
дейността си чрез своя персонал и по-специално физически лица с медицинска
правоспособност, които непосредствено обслужвали пациентите. Лечебното
заведение имало правното положение на работодател или възложител на работа на
медицинските и немедицински специалисти и ако те били причинили противоправно и
виновно вреди на свой пациент при или по повод упражняване на своята дейност,
се носела гражданска отговорност. Лечебното заведение отговаряло в качеството
си на възложител на работа на медицинския персонал, по време или по повод на
чието извършване същият бил допуснал лекарска грешка.
Имало възможност
ответното лечебно заведение да отговаря и за свое лично виновно деяние. Такъв бил
случаят, когато лекарската грешка се дължала на лоша организация на лечебния процес, на
пропуски във връзките и взаимодействието между лекарите, в липсата на
необходими условия за лечение на пациентите. Отговорността на същото възниквала
и тогава, когато не било установено или не било възможно да се установи кой
конкретен лекар или друг член от медицинския персонал бил извършил
непозволеното увреждане. Ако се установяло, че причината за смъртта била
поредица от неидентифицирани лекарски грешки, следвало да се ангажира
деликтната отговорност на лечебното заведение, в което било проведено лечението
и където бил настъпил вредоносния резултат.
Ответното дружество, на
което съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл.131 от ГПК е депозирало по делото писмен отговор, с който е изразило
становище по така предявените против него искове, представило е доказателства и
е направило доказателствени искания. Сочи се в същия на първо място, че те са
допустими, но изцяло неоснователни. Оспорени са от него всички фактически
обстоятелства, на които същите са основани, с изложение на следните факти за
описаните в исковата молба събития, а именно:
На 08.08.2012 година
срещу 09.08.2012 година доктор Радева била нощна смяна в „МБАЛ д-р Маджуров“
ООД. На 09.08.2012 сутринта тя прегледала детето на ищците. Последните и съобщили,
че то било болно от муковисцидоза, не можело да се движи самостоятелно, а също
така било и с хипотиреоидизъм, за който провеждали заместително лечение с
L-тироксин; съобщили и за преболедувани няколко уроинфекции, както и конкретни оплаквания
и по-специално фибрилитет от няколко часа.
От прегледа тя установила,
че се касаело за пастьозно дете, силно изоставащо в психо-моторното си развитие,
с долна парапареза, розови видими лигавици и кожа без цианоза, нос - проходим,
гърло - леко хиперемирано, б. др. - чисто везикуларно дишане, с - ритмична
сърдечна дейност, ясни тонове. Корем-мек, който позволявал дълбока палпация; не
установила СМРД.
Обяснила на ищците, че
дете с толкова увреден терен, с фибрилно състояние, трябва да бъде лекувано в
болница с широкоспектърен антибиотик, приложен парентерално, но те категорично
отказали. За своя отказ посочили две причини, първата от които свързана с опасението
им, че в болницата не можела да се гарантира пълна стерилност и втората била
тяхното нежелание детето да бъде лекувано с антибиотик. Доктор Радева дълго и
аргументирано им обяснила какви рискове крие една нелекувана инфекция при дете
с такива заболявания, но те отказали да приемат това нейно становището
независимо от нейната настоятелност. Изтъкнали като довод, че според съвременните
схващания, следвало да има въздържане от антибиотично лечение или ако се
провеждало такова да не бъде с най-широкоспектърните антибиотици. Носели със
себе си Amoxicillin, докато доктор Радева настоявала за лечение със Zinnat, включително поради отказа им от лечение
в болнични условия.
Последвали още разговори
с цел убеждаване на ищците да започнат лечение, но те не се съгласили. Доктор
Радева поискала и съответно била направена кръвна картина. Те, обаче не
изчакали резултатите и си заминали. Поради това именно тя лично ги проверила,
съобщила им ги по телефона. Обяснила им, че становището и се потвърждава от тях
и необходимо поради това започване прием на антибиотик. Пренебрегвайки
казаното, те и съобщили за наличието на открито гноевидно петно на памперса на
детето. В тази връзка тя изразила мнение, че при наличието на долна парапареза било
много вероятно да се касае и за неврогенен пикочен мехур, в каквато насока била
и анамнезата за предишни уроинфекции. Заявила им, че незабавно трябвало да
дадат урина за урокултура и започнат лечение със Zinnat . Те обещали и с това разговорът
приключил.
Ответното дружество
твърди, че цялата информация за детето била поднесена само устно от родителите,
без от тяхна страна да били представени никакви документи, удостоверяващи какво
е състоянието му, диагнозите му, какво поддържащо лечение било провеждало, кога
за последно било преглеждано от лекар и дали им било разрешено то да пътува. Родителите
не предоставили никаква медицинска документация и след два дни, когато детето било
хоспитализирано в отделението. Въз основа на съобщеното от родителите,
извършените прегледи и изследвания доктор Радева била установила, че се касаело
се за дете с тежък генетичен комбиниран синдром, установен още по време на
бременността, с последващи препоръки за аборт по медицински показания, който
родителите отказали.
Отново се изтъква, че не
била представена документация, която да изясни каква била антенаталната
диагноза, налагаща прекъсване на бременността и съответно дадената тогава прогноза
за живота на детето им, а също така и епикриза от раждането, такива от
пролежаванията в различни болници, включително от последната болнична
хоспитализация в Швейцария. Не били предоставени, също така, документи с
необходимите препоръки от наблюдаващите лекари в Швейцария - такива за дете с
диагноза муковисцидоза, за поведение при висока температура, дислептични
прояви, съвети за хранене, правилна рехидратация, съвети за хигиенно- диетичен
режим в условията на по-топъл климат. Ищците съобщили, че на детето били
правени много изследвания и консултации в Швейцария и Германия, но в резултат
на тях причините за неврологичното страдание и изоставането в нервно-психическото
му и моторно развитие не били изяснени. Изказано било съмнение за
левкодистрофия и наследствено обменно заболяване, но и в тази връзка не била
предоставена документация. Това били заболявания, трудно съвместими с живота и
често водели до летален изход в кърмаческа и ранна детска възраст.
Твърди се, че детето не
било само със заболяване муковисцидоза, тъй като тя не обяснявала тежките му
неврологични страдания, умственото изоставане, тежкият имунен дефицит, хипотироидизъм.
Наред с това се сочи, че ищците не били предоставили информация в пълния й обем
и по-скоро умишлено били скрили истината за здравното състояние на детето, като
се пояснява следното:
Късно вечерта на
10.08.2012 година, около 22:30 часа, доктор Илиева била уведомена от доктор
Господинов, че към „МБАЛ д-р Маджуров“ ООД пътувало дете на две годишна възраст
с цел прегледа му от педиатър. След пристигането му в болницата, по снети от
родителите и от доктор Господинов анамнестични данни, както и от проведения
лекарски преглед било установено, че детето било в увредено общо състояние,
афебрилно, дехидратирано, интоксикирано, с хаперемирано гърло, с везикуларно
дишане без хрипове, без тахидиспнея, с ритмична сърдечна дейност, ясно сърдечни
тонове, с мек корем, с добра перисталтика, както и изоставане в
нервно-психическото развитие и моторно развитие, повишен мускулен тонус на
горни и долни крайници.
Първоначално родителите
не дали анамнестични данни за основното хронично заболяване на детето си. Тя ги
помолила да предоставят необходимите медицински документи за него като епикризи
от предишни хоспитализации в Швейцария, мнения на педиатър, невролог, които били
проследявали състоянието му предвид изоставането в нервно-психическото и
моторно развитие. Ищците заявили, че
нямат такава медицинска документация. След поредица от въпроси, зададени от доктор
Илиева, накрая те заявили, че детето им е с установена муковисцидоза и
неустановено от швейцарските лекари неврологично заболяване, проявяващо се с
клиника на церебрална детска парализа. Тогава тя ги помолила да се свържат с
неговия наблюдаващ лекар в Швейцария, но такава връзка не била осъществена. Обяснила
им, че предвид основното заболяване на детето - муковисцидоза и неустановеното
неврологично заболяване, проявяващо се с клиниката на церебрална детска
парализа, настоящото му заболяване, което протичало с дислептичен синдром,
фебрилитет, дехидратация, катарални прояви от ГДП то трябвало да бъде лекувано
в болнично заведение. Те, обаче категорично отказали хоспитализация и заявили
желание необходимото лечение да се проведе в хотелската им стая.
Последвали обяснения, че
такъв вариант на лечение не може да се осъществи, при което те нападнали доктор
Илиева с поредица от обидни реплики. След словесни разсъждения и колебания
ищците се съгласили детето да бъде хоспитализирано. То било настанено в детско
отделение, в стая за интензивни грижи, поставено на кислород и перфузор. Поради
дехиратацията и интоксикацията, изключително трудно бил поставен венозен
източник, с помощта на реаниматор и реанимационна сестра. Започната била
терапия, парентерална рехидратация, парентерално широкоспектърен антибиотик,
кортикостероид, кислород. Поради трудността в намирането на венозен път, било
невъзможно той да се използва за параклинични изследвания. Необходимо било да
се съхрани за парентерална рехидратация. Доктор Илиева обяснила на ищците, че
това щяло да бъде направено веднага след подобрение на хемодинамиката. Състоянието
му било следено динамично и постоянно от доктор Илиева и дежурната сестра.
Всички били вложили цялата си енергия и професионализъм, въпреки изнервящото
поведение и обидните реплики, отправени към тях от родителите.
След поставянето на
венозния път на родителите било разяснено какво лечение предстои. Бащата
първоначално отказал приложението на парентерален антибиотик. След необходимите
разяснения се съгласил, след което започнал дискусия за избора на антибиотик. Работещият
екип проявил разбиране, запазвайки самообладание, държейки се спокойно и
професионално, разбирайки психиката и поведението на родители на дете с
хронично заболяване.
На фона на провежданата
терапия, след няколко часа сутринта, детето било в увредено общо състояние, но
с подобрен дехидратационен с-м, с чисто везикуларно дишане, без хрипове, с
ритмична сърдечна дейност, ясни сърдечни тонове, с добри хемодинамични
показатели, мек корем. Максим започнал да приема течности, без да повръща,
приел сутрешната порция адаптирано мляко. Проявил положително отношение към
играчките, бил спокоен. В 8:40 часа, при температура от 39 градуса направил
тонично-клиничен гърч, купиран с антиконвулсивиен медикамент, в присъствието на
реаниматор. Включени били противосделни медикаменти, парентехолен антипиретик,
подаден бил кислород.
По спешност пристигнала
и доктор Радева. Последвали два нови гърча, персистирал високият фебрилитет.
Хипертермичният гърч бил овладян с прием на диазепам от 2.5 mg. Въпреки
направените назначения, състоянието на детето прогресивно се влошавало и то било
приведено в отделение за интензивно лечение и реанимация, където доктор
Шерденов и доктор Мерсинкова имали необходимото реанимационно поведение. Поради
гърчовата симптоматика и неефективно дишане детето било интубирано и включено
на ИБВ. В ОАИЛ се отзовали докторите Г. Маджуров, Ал. Маджуров, Ж. Радев,
Радева и Илиева. Извършен бил многократно непряк сърдечен масаж. Проведени били
многократни консултации по телефона с реаниматори от ВМА-София с цел
осъществяване на въздушен транспорт. След като консултантите били запознати със
състоянието на детето, изразили категорично становище, че транспортиране на същото
било невъзможно. Екипът, осъществил КПР, се бил съобразил и с препоръките,
дадени по телефона от консултантите от ВМА, но въпреки това настъпил необратим
сърдечен арест и детето екзитирало в 14.28 часа.
През това време от
ответната страна била водена кореспонденция и със застрахователната компания,
която се задължила да осигури застрахователна авиация, със заявка за кацане на
11.08.2012 година, около 19.45 часа. През цялото това време нито един от
лекарите не бил имал приписваното му поведение - нито доктор Шерденов, нито докторите
Г. Маджуров и Ал. Маджуров. Напротив, всеки един от лекарите, имащи отношение
към лечението на Максим, имал поведение съобразено с медицинските стандарти и
етика и бил направил всичко възможно да предотврати леталния изход.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и
не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира, че следва
да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор. Съдът намира за
основателно направеното от ищците с исковата молба искане за ангажиране на
гласни доказателства, като в тази връзка на същите следва да бъдат допуснати
при режим на довеждане трима свидетели за установяване на посочените от тях в
същата фактически обстоятелства. Също основателно съдът намира искането на
ищците да бъде допусната комплексна съдебно-медицинска
експертиза с участието на специалист-инфекционист, вещите лица по която да дадат
отговор на поставените от тях с исковата им молба въпроси, поради което и като
такова същото следва да бъде уважено. С оглед факта, че с отговора на исковата
молба е направено от ответната страна искане, ако това доказателствено искане
на ищцовата страна бъде уважено да и бъде предоставена възможност да формулира
също въпроси към експертите по нея, по определяне на такива, които да вземат
участие в нея и съответно конкретизиране на въпросите към тях съдът ще се
произнесе в рамките на открито съдебно заседание. Същевременно, на ответната
страна следва да бъде указано в двуседмичен срок от получаване на препис от
съобщението за това да формулира конкретни въпроси към вещите лица по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза в писмен вид с препис за другата
страна. По всички останали нейни доказателствени искания, заявени с отговора на
исковата молба и по приемането на представените от нея със същия писмени
доказателства съдът ще се произнесе също в рамките на откритото съдебно
заседание след предоставяне на възможност да ищците за вземат становище по тях.
Искането на ищците да бъдат изискани от органите на досъдебното производство и
приобщени по настоящото дело заверени преписи от показанията на всички
разпитани в това производство лица е неоснователно и като такова следва да бъде
отхвърлено. Това е така, тъй като протоколите от разпитите на същите доказват
единствено съществуването на такива лица, които имат впечатления за
правнорелевантни факти, т.е. те не съставляват доказателство за такива
правнорелевантни за настоящия случай факти, които да са от значение за спорното
право /така и в решение № 265 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 703/2011 г.,
IV г. о./. Това следва да се отнесе и към отправеното искане да бъдат изискани
заверени копия от всички намиращи се по досъдебното производство доказателства,
събрани към настоящия момент. От една страна това искане е неконкретизирано,
което не позволява на съда да направи преценка за допустимостта и относимостта
на исканите доказателства към настоящия спор. От друга страна, предвид
установените в процесуалния закон правила за това, допуснатите и извършени в
рамките на друго съдебно производство експертизи не съставляват годно
доказателствено средство и на тях съдът не би могъл да основава своите правни
изводи, което именно обстоятелство сочи на горе казаното, а именно евентуалното
уважаване на това доказателствено искане би довело до събиране на ирелевантни
за настоящия спор доказателства. Единствено основателно съдът намира направеното
от ищците искане да бъде изискана като заверено копие находящата се измежду
кориците на досъдебното производство медицинска документация по историята на
лечението на детето, поради което и като такова същото следва да бъде уважено.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл.154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. При така дадената правна квалификация, ищцовата
страна е длъжна да установи настъпилите от непозволеното увреждане за нея вреди,
причинна връзка между описаните в исковата молба действия/ бездействия от
страна на ангажирани и работещи при ответника лица, както и размера на същите.
Ищците, също така, следва да установят настъпването на неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, като всички изложени по-горе от съда и
подлежащи на доказване факти следва да бъдат установени при условията на пълно
и главно доказване от тяхна страна.
Ответното дружество,
също при условията на пълно и главно доказване, следва да установи своите възражения,
въведени от него в процеса с отговора на исковата молба и свързани с конкретно
предприетото и направено за овладяване на състоянието на детето Максим,
оказване на необходимата помощ в конкретната ситуация, съобразно даденото в него
тяхно описание в изпълнение на задължението му да осъществява дейности по
опазване и укрепване здравето на гражданите, които действия са били в
достатъчна степен пълни, своевременни, адекватни и в унисон с добрата
медицинска практика.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и К.Б.Ж., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***,
партер чрез процесуалния им пълномощник против „Многопрофилна болница за
активно лечение д-р Маджуров“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ж.к. „Зорница“, срещу блок 15, представлявано от Александър
Г. Маджуров искови претенции за осъждане на ответното дружество да им заплати
сумата от по 150000 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на детето им
Максим Живков Ж., починало на 11.08.2017 година в ответното лечебно заведение,
както сторените от тях съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит при
довеждане трима свидетели на ищцовата страна за установяване на изложените от
нея в исковата и молба фактически обстоятелства.
ДОПУСКА извършването на комплексна
съдебно-медицинска експертиза с участието на специалист-инфекционист, вещите
лица по която да дадат отговор на поставените от ищците с исковата им молба
въпроси.
ОБЯВЯВА, че по
определянето на конкретни вещи лица, които да вземат участие в нея и съответно
конкретизиране на въпросите към тях, както и определяне на предварителния
депозит за нейното извършване ще се произнесе в рамките на открито съдебно
заседание.
УКАЗВА на ответната
страна в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да
формулира конкретни въпроси към вещите лица по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза в писмен вид с препис за другата страна.
ОБЯВЯВА, че по всички
направени от ответната страна доказателствени искания, заявени с отговора на
исковата молба и по приемането на представените от нея със същия писмени
доказателства ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след
предоставяне на възможност да ищците за вземат становище по тях.
ОТХВЪРЛЯ искането на
ищците да бъдат изискани от органите на досъдебното производство и приобщени по
настоящото дело заверени преписи от показанията на всички разпитани в това
производство лица, както и от същите да бъдат изискани заверени копия от всички
намиращи се по досъдебното производство доказателства, събрани към настоящия
момент.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи като
заверено копие находящата се измежду кориците на досъдебното производство
медицинска документация по историята на лечението на детето Максим Живков Ж.,
починало на 11.08.2017 година.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 14.02.2018 година - 13.30 часа, за
която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис от отговора на
исковата молба и приложенията към него да се връчат на ищцовата страна на
посочения от нея съдебен адрес чрез процесуалния и пълномощник.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: