№ 12
гр. С., 22.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20221800900027 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Н. е предявила срещу „Д.“ ЕООД и М. А. Х. - С. кумулативно обективно и
субективно съединени искове за обявяване за недействителен по отношение на държавата на
договор за продажба на следния недвижим имот: 17.84/327.18 идеални части от подземен
гараж, разположен на сутерена на кота 2.80 м. на седеметажната административна сграда,
състояща се от два етажа за магазини, пет офисни етажа и сутерен, находяща се в гр. С., С.
община, район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № 51, целият подземен
гараж с площ 327.18 кв. м., който подземен гараж съгласно одобрените със заповед № РД-
18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални
регистри представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.304.216.1.13, с
адрес на имота по кадастрална схема: гр. С., С. община, район „Възраждане“, бул.
„Александър Стамболийски“ № 51, ет. -1 /минус едно/, който самостоятелен обект се намира
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.304.2016, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно кадастрална
схема: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма, с право на реално
ползване по смисъла на чл. 37, ал. 4 ЗУТ върху гаражна клетка № 5 с площ на гаражната
клетка 17.84 кв. м., при съседи: гаражна клетка № 4, коридор, гаражна клетка № 6, заедно
със съответните идеални части от общите части на подземните гаражи, заедно с 1.57 ид. ч. от
мястото, съставляващо по титул за собственост урегулиран поземлен имот V-7 в квартал 248
по плана на бул. „Ал. Стамболийски“ 51 - гр. С., местност „Центъра“, целият с площ от 371
кв. м. при съседи по титул за собственост: от изток - седеметажна жилищна сграда, от запад -
1
шестетажна жилищна сграда, от север - бул. „Ал. Стамболийски“, от юг - имот с
планоснимачен № 5, което място съгласно одобрените със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г.
на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.304.216, с адрес на поземления имот по
кадастрална скица: гр. С., С. община, район „Възраждане“, бул. „Александър
Стамболийски“ № 51, с площ по кадастрална скица от 376 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 7, квартал: 248, парцел V, при съседи по
кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори: 68134.304.222, 68134.304.223,
68134.304.215, 68134.304.151 и 68134.304.217, който договор за продажба е сключен между
„Д.“ ЕООД като продавач и М. А. Х. - С. като купувач за сумата от 5000 лв., като същият е
сключен с намерение да се увредят публичните взискатели и по договора даденото
значително надхвърля по стойност полученото. В исковата молба се твърди, че към датата
на сключване на договора – 15.02.2017 г., първият ответник имал данъчни задължения за
ДДС и КД в общ размер от 79224.57 лв. по подадени от него справки-декларации по ЗДДС и
годишна данъчна декларация по ЗКПО. В подадените декларации „Д.“ ЕООД само
определило размера на дължимите суми за съответните периоди и по видове задължения, но
не ги внесло в законово-установените срокове, както същите не били погасени и към
настоящия момент. За събиране на неплатените задължения било издадено съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С-170022-048-0035156/14.03.2017 г., с което било
образувано изпълнително дело № *********/2016 г. при ТД на НАП - С., офис „ИЗТОК“. С
постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С-160022-022-
0004718/18.04.2016 г. и № С-160022-022-0001136/07.03.2016 г. бил наложен запор върху
банковите сметки на „Д.“ ЕООД във всички лицензирани търговски банки в РБ. Установено
било обаче, че дружеството е клиент само на ТБ „ПИБ“ АД, както и че липсват авоари по
сметките му. След натрупване на посочените публични задължения, установени с данъчни
декларации и начислени от самото юридическо лице, подробно описаният по-горе
недвижим имот бил прехвърлен от дружеството на втория ответник М. А. Х. – С., за което
бил съставен нотариален акт № 12, том I. рег. № 295, дело № 10 от 2017 г. по описа на
нотариус Светлин Микушински, вписан в регистъра на Нотариалната камара под peг. № 389,
с район на действие Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията в гр. С. с вх.
peг. № 6920 от 15.02.2017 г., акт № 195, том XIII, д. № 4514/2017 г. Посочената в
нотариалния акт цена била 5000 лв., а данъчната оценка на имота съгласно удостоверение №
**********/ 26.02.2017 г., издадено от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП
„Възраждане“ била в размер на 29674.10 лева. Съответно се твърди, че е сключена
възмездна сделка, по която даденото надхвърля значително по стойност полученото, освен
това сделката била осъществена с цел да се увредят публичните взискатели. Поради това, че
вземанията на първия ответник по банковите му сметки били запорирани и с цел
заобикаляне плащането на задълженията към НАП първият ответник прехвърлил правото на
собственост върху имота, който струвал 29674.10 лв. към момента на сделката, за сума в
размер на 5000 лв., за да не могат парите от продажбата да постъпят по запорираните му
2
банкови сметки, а да се извърши разплащане в брой. Отчуждавайки единствения си
недвижим имот за сума, почти шест пъти по - ниска от данъчната му оценка, първият
ответник осуетил възможността за насочване на принудително изпълнение върху имота и
удовлетворяване интереса на публичните взискатели от получената цена. С оглед
изложеното се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 216, ал. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК.
Ответникът „Д.“ не е подал отговор на исковата молба, съответно не е навел
фактически твърдения и правни доводи, не е направил възражения и оспорвания, както и
доказателствени искания.
Ответникът М. А. Х. – С. е депозирал отговор на исковата молба, но същият не
съдържа защитна теза, направено е само признание под условие на исковете и на фактите, на
които те се основават, което съдът по съображения, изложени в о. с .з. на 20.09.2022 г., е
приел, че не е направено. Не са наведени фактически твърдения от този ответник.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни и
следва да бъдат уважени по следните съображения:
Налице са предпоставките както за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, пр. 1, т. 2
ДОПК, така и на иска по чл. 216, ал. 1, пр. 1, т. 4 ДОПК.
Съгласно чл. 216, ал. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК недействителни по отношение на
държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране възмездни
сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по
стойност полученото и сделки или действия с намерение да се увредят публичните
взискатели.
По делото се установиха горните предпоставки.
Установи се от представените писмени доказателства, че атакуваната възмездна
сделка е сключена след датата на деклариране на публични задължения от първия ответник
– договорът е сключен на 15.02.2017 г., след като продавачът по него с годишна данъчна
декларация по ЗКПО от 24.03.2016 г. е декларирал задължение за корпоративен данък за
2015 г. в размер на 23916.34 лв., а със справки-декларации по ЗДДС от 13.10.2015 г.,
14.09.2016 г. и 14.10.2016 е декларирал ДДС в размери и за периоди, както следва: ДДС в
размер на 46191.81 лв. за м. септември 2015 г., ДДС в размер на 60.05 лв. за м. август 2016 г.
и ДДС в размер на 97.98 лв. за м. септември 2016 г., като към датата на сключване на
процесния договор задълженията не са били платени, съответно върху тях към този момент
е било дължимо и обезщетение за забава в размер на законната лихва /в размерите, посочени
от ищеца в исковата молба/. Установи се също, че даденото от продавача по сделката
значително надхвърля по стойност полученото – продажната цена по договора е 5000 лв., а
данъчната оценка на имота към момента на продажбата е била 29674.10 лв. Следва да се
отбележи в тази връзка, че обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за
пазарната стойност на имота не променя извода за наличие на нееквивалентност на
престациите, тъй като ноторен факт е, че в съвременните пазарни условия данъчната оценка
е по-ниска от пазарната, особено на имоти като процесния, находящи се и в центъра на
столицата. В случая е налице и намерение да се увредят публичните взискатели /като тук е
основателно изложеното от ищеца, че релевантно е намерението за увреждане само у
длъжника, не и у лицето, с което той е договарял/ - длъжникът се е разпоредил с имота си
като единствената му цел е била увреждане на публичните взискатели, тъй като не само е
3
намалил значително имуществото си /договаряйки много по-ниска от пазарната цена на
имота/, но и е осуетил насочването на принудителното изпълнение върху имота /в тази
връзка е основателно и изложеното от ищеца, че допълнително доказателство за
намерението за увреждане е и попълването от продавача на декларация по чл. 264, ал. 1
ДОПК с невярно съдържание, а именно, че продавачът към датата на сделката няма
публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение; към този момент
продавачът е знаел, че има подлежащи на принудително изпълнение публични вземания,
било е образувано изпълнително дело и са били наложени обезпечителни мерки – запор на
вземанията на длъжника по банкови сметки/.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса за производството по делото, претендират се
само разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на това възнаграждение
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се определя по реда на чл. 37 ЗПП и на основание чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ този размер е 540 лв., съответно
разноски в този размер следва да се присъдят на ищеца.
На ответниците не следва да се присъждат разноски с оглед изхода на делото
/ответникът „Д.“ ЕООД не е и поискал такива/.
С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да платят по равно по
сметка на съда държавна такса за производството по делото в общ размер от 289.09 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на държавата по кумулативно
обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 216, ал. 1, пр. 1, т. 2 и т.
4 ДОПК, предявени от Н., със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., бул. „Княз
Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителен директор Б.М., срещу „Д.“ ЕООД с ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Здравец“ № 368, представлявано от
управителя В.М., и М. А. Х. - С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., бул. „Искър“
№ 1 и настоящ адрес: гр. С., ул. „Димитър Димов“ № 53, договор за продажба на следния
недвижим имот: 17.84/327.18 идеални части от подземен гараж, разположен на сутерена на
кота 2.80 м. на седеметажната административна сграда, състояща се от два етажа за
магазини, пет офисни етажа и сутерен, находяща се в гр. С., С. община, район
„Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № 51, целият подземен гараж с площ
327.18 кв. м., който подземен гараж съгласно одобрените със заповед № РД-18-32/01.04.2016
г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.304.216.1.13, с адрес на
имота по кадастрална схема: гр. С., С. община, район „Възраждане“, бул. „Александър
Стамболийски“ № 51, ет. -1 /минус едно/, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.304.2016, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор: няма,
4
при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно кадастрална схема: на същия етаж -
няма, под обекта - няма, над обекта - няма, с право на реално ползване по смисъла на чл. 37,
ал. 4 ЗУТ върху гаражна клетка № 5 с площ на гаражната клетка 17.84 кв. м., при съседи:
гаражна клетка № 4, коридор, гаражна клетка № 6, заедно със съответните идеални части от
общите части на подземните гаражи, заедно с 1.57 ид. ч. от мястото, съставляващо по титул
за собственост урегулиран поземлен имот V-7 в квартал 248 по плана на бул. „Ал.
Стамболийски“ 51 - гр. С., местност „Центъра“, целият с площ от 371 кв. м. при съседи по
титул за собственост: от изток - седеметажна жилищна сграда, от запад - шестетажна
жилищна сграда, от север - бул. „Ал. Стамболийски“, от юг - имот с планоснимачен № 5,
което място съгласно одобрените със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри представлява поземлен имот с
идентификатор 68134.304.216, с адрес на поземления имот по кадастрална скица: гр. С., С.
община, район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № 51, с площ по
кадастрална скица от 376 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: комплексно застрояване, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 7, квартал: 248, парцел V, при съседи по кадастрална скица: поземлени
имоти с идентификатори: 68134.304.222, 68134.304.223, 68134.304.215, 68134.304.151 и
68134.304.217, който договор за продажба е сключен между „Д.“ ЕООД като продавач и
М. А. Х. - С. като купувач с нотариален акт № 12, том I. рег. № 295, дело № 10 от 2017 г.
по описа на нотариус Светлин Микушински, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под peг. № 389, с район на действие Софийски районен съд, вписан в Служба по
вписванията в гр. С. с вх. peг. № 6920 от 15.02.2017 г., акт № 195, том XIII, д. № 4514/2017
г., за сумата от 5000 лв.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Здравец“ № 368, представлявано от управителя В.М., и М. А. Х. - С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., бул. „Искър“ № 1 и настоящ адрес: гр. С., ул. „Димитър Димов“ №
53, да платят по равно на Н., със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., бул.
„Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителния директор Б.М., общата сума от
540 лв. /петстотин и четиридесет лева/, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Здравец“ № 368, представлявано от управителя В.М., и М. А. Х. - С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., бул. „Искър“ № 1 и настоящ адрес: гр. С., ул. „Димитър Димов“ №
53, да платят по равно по сметка на Софийски окръжен съд общата сума от 289.09 лв.
/двеста осемдесет и девет лева и девет стотинки/, представляваща държавна такса за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5
6