№ 92
гр. Разград , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение /без номер/ от 23.03.2021г. по гр.д № 470/2020 г. по описа
на РС - Разград, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от Х. Т. Г.., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Разград, ж.к. Орел, бл. 7, вх. Г, ап. 12 срещу Р. АЗМ.
ТЮЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград, ж.к. Орел, бл. 7, вх.
Г, ап. 12, за прогласяване за нищожен на договор за дарение, сключен с
нотариален акт №10, т.6, рег.№3760, дело №265 от 09.08.2011 г. на
нотариус Б.Костов с район на действие Районен съд – Разград за
апартамент №12, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификационен №61710.504.121.2.75 с административен адрес гр.
Разград, ж.к. Орел, бл. 7, вх. Г, ап. 12, който се намира в сграда с
идентификационен №61710.504.121 по кадастралната карта на гр.Разград,
одобрена със Заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК и с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от спалня,
хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ 58,54 кв.м., заедно с
прилежащото избено помещение №12 с полезна площ 3,38 кв.м. и 4,31кв.м.
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж върху мястото при съседи на апартамента – на
същия етаж – самостоятелен обект №61710.504.121.2.97 и
1
№61710.504.121.2.74, под обекта - № 61710.504.121.2.72, над обекта - №
61710.504.121.2.78 и при съседи на избеното помещение – ляво – изба на
ап.14, дясно – изба на ап.23, горе – първи етаж, поради противоречие със
закона, поради заобикаляне на закона; поради противоречие с добрите
нрави; поради невъзможност на предмета и поради привидност на договора
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х. Т. Г.., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград,
ж.к. Орел, бл. 7, вх. Г, ап. 12 ДА ЗАПЛАТИ Р. АЗМ. ТЮЛ., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. Разград, ж.к. Орел, бл. 7, вх. Г, ап. 12 сумата 1000 лв.
за направените по делото разноски като адвокатско възнаграждение.
Недоволен от това решение, останал жалбоподателя Х. Т. Г.., които го
обжалва, чрез пълномощника си адвокат Н.Й. от АК - Разград. Намира
решението в обжалваните части за неправилно, необосновано, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Ето защо, се моли
решението да бъде отменено и исковите претенции бъдат уважени. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна Р. АЗМ.
ТЮЛ., чрез пълномощниците си адвокат Н.В. и адвокат Н.Х. – и двамата от
АК - Разград, депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за неоснователна
и моли решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивника не се явява. Явяват се пълномощниците му адвокат Ивайло
Георгиев Тошев от АК – Шумен и адвокат Н.Й. от АК – Разград. Поддържат
въззивната жалба и излагат подробни съображения. Претендират разноски и
за двете инстанции.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява. Явяват се пълномощниците адвокат Н.В. и
адвокат Нергин Хамдием, и двамата от АК – Разград. Поддържат отговора на
въззивната жалба и излагат подробни съображения. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
допустима, поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
2
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
В случая при извършената служебната проверка по чл. 269, изр.1 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми, а
с оглед релевираните в жалбата оплаквания въззивният съд го намира и за
правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционният съд. Фактическите и правни констатации на настоящия
съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации. Независимо от това във връзка с доводите в жалбата следва да
се добави следното:
По делото не съществува спор по отношение на обстоятелството, че на
09.08.2011г. страните са подписали нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 10, том 6, рег. № 3760, дело 265 от 09.08.2011г. по описа на Бойчо
Костов – нотариус с район на действие РС – Разград, с рег. № 282 при НК,
според чието съдържание ищеца дарил на ответницата описания имот /л. 17
РС/.
Спорът по делото се свежда до действителността на сключената сделка
предвид въведените с исковата молба основания за нищожност на сделката.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са и договорите, които имат
невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от
закона форма, основание, както и привидните договори.
Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според
тежестта на порока - от най-тежкия /противоречие със закона или
заобикалянето му/ и ако отхвърли наличието на тези пороци, да премине към
следващите по-леки /липса на основание, липса на съгласие, привидност,
невъзможен предмет и пр.
По иска за прогласяване нищожност на процесния договор като
противоречащ на закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като за
дарението е липсвало необходимото писмено съгласие на банката, съгласно
чл. 8, ал.3 от Договора за кредит сключен между ищеца и ОББ АД, както и
че въпреки вписаната ипотека дарението е извършено без съгласие на
ипотекарния кредитор.
Основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД -
3
противоречие на закона представлява несъобразяване с предписанията на
императивни правни разпоредби. То е налице, когато има обективно
несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба, свързана със
съдържанието, формата и фактическия състав на сключване на сделката.
Основанието за нищожност "противоречие на закона" е общо и е налице само
тогава, когато конкретното нарушение на закона не е предвидено като
специално основание за недействителност, каквито са тези по чл. 26, ал. 2
ЗЗД и чл. 27 ЗЗД.
Действително, преди сключването на процесния договор за дарение,
ищецът на 14.08.2006г. е сключил с ОББ АД Договор за предоставяне на
кредит и ремонт и строителство, относно процесния имот. Съгласно чл. 11,
ал.1 от Договора за обезпечаване на кредите се учредява в полза на банката
ипотека върху горепосочения имот, а съгласно чл. 8, ал.3 от Договора,
кредитополучателят е длъжен да не се разпорежда с обезпечението по
настоящия кредит без писмено съгласие на банката /л.9-11 РС/. С Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 126, том IV, рег. № 7914, дело №
587 от 2006г. на Виолета Тодорова – нотариус с район на действие на РС –
Разград, вписан в регистъра на НК под № 312, е учредена ипотека върху
процесния имот /л. 14-15 РС/.
По делото е безспорно, че атакуваното дарение е извършено без
посоченото в чл. 8, ал.3 от Договора за кредит писмено съгласие на банката,
както и че към датата на дарението имота е бил ипотекиран, въпреки че
последното не е отразено в Нотариалния акт за дарението.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя становището на
първоинстанционния съд, че наличието на ипотека има за последица
непротивопоставимост на банката на последващи прехвърляния на имота,
вкл. и процесното. Ако ищецът е поел задължение към банката да не
прехвърля имота, неизпълнението на това задължение може да има за
последица евентуално задължение за заплащане на неустойка, но не и
недействителност на прехвърлянето. Поради това искът за обявяване на
нищожност на този договор поради нарушение на закона, е неоснователен и
недоказан.
По иска за прогласяване нищожност на процесния договор, поради
заобикаляне на закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от
28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК: „Заобикалянето на
закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на
договорите - чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в
предложение първо на посочения текст основание (противоречие със закона)
по начина, по който се осъществява забранения от закона резултат. Докато
при противоречието със закона поведението на страните по сделката е в
4
пряко нарушение на повелителна правна норма, то, за да се осъществи
заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят
постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез
извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не
противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните
извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях
правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото
осъществяване на която би противоречало на закона. При заобикалянето на
закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената
сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява.
Изследването и установяването на субективния елемент от фактическия
състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки
конкретен случай зависи от фактите по делото.“
Тъй като липсва законова забрана за постигнатия краен правен
резултат /дарението на процесния имот/, то е невъзможно страните да целят
забранен или непозволен от закона резултат.
В този смисъл не е налице и заобикаляне на закона, тъй като по делото
не се доказа при сключването на договора страните да са преследвали
забранена от закона цел – основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 2
ЗЗД.
По иска за прогласяване нищожност на процесния договор, поради
противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В съдебната практика, както и доктрината се приема
безпротиворечиво, че добрите нрави по своята същност представляват
правила на поведение, функция от моралните критерии в обществото.
Накърняването им е обективно основание за нищожност на сделките.
Преценката за нарушаването им се извършва с оглед на момента на
сключването на сделката, съобразно това дали същата е извършена обективно
в противоречие с общоприетите правила на добрите нрави. При прилагането
на критерия се издирва дали е налице конкретно правило на поведение, което
се нарушава със сделката и дали същото попада под обхвата на понятието
"добри нрави". В доктрината е застъпено становището за невъзможност за
позоваване на накърняването на добрите нрави без изрична конкретизация
/вж. монографията на доц. д-р Мирослав Митьов Димитров „Основанията за
нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД“, С.: Сиби, 2013, с. 226/. От една страна
ориентирите могат да бъдат свързани с посягане или ограничаване на
основни права и/или свободи, както и с явното противоречие с общоприетите
нравствени правила или устоите на цивилизованите отношения в правовата
държава. Така и Решение № 83 от 12.04.2017 г. на ВнАС по в. т. д. №
396/2016 г.
В случая не се сочи и не се установява ограничение и противоречие от
5
такъв характер, поради което съдът намира за неоснователен предявения на
това основание иск.
Доколкото с клаузите на процесния договор не се стига до резултат
неприемлив от гледна точка разбиранията на обществото като цяло и
общоприетите нравствени правила и морал, то договорът не е нищожен
поради накърняване на добрите нрави.
По иска за прогласяване нищожност на процесния договор, поради
невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Налице е предмет за сключването му – предмет на договора е
прехвърлянето на правото на собственост върху процесния имот който
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, за който няма
нормативна забрана за сключване на разпоредителни сделки (фактическа и
юридическа невъзможност).
Напълно неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсата
на посоченото в чл. 8, ал.3 от Договора за кредит писмено съгласие на
банката, води до нищожност на процесния договор. Ирелевантно се явява и
обстоятелството кой заплаща вноските по договора за кредит.
По иска за прогласяване нищожност на процесния договор, поради при
липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато
чрез насилие или изразеното от страната признание е без намерение за
обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки
случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора.
Следователно, за да доведе до нищожност на договора, липсата на
съгласие следва да бъде съзнателна.
В конкретният случай не е налице нито една от тези хипотези.
По иска за прогласяване нищожност на процесния договор, поради
привидност на договора за дарение, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
Този иск също е недоказан. Жалбоподателят сочи, че е бил сключен
договор за дарение, а не за покупко – продабжа. Твърди, че дарението било
извършено с намерението да се избегне плащането на кредита в цялост и
заличаване на ипотеката, тъй като ответницата нямала финансова възможност
да стори това. Ипотеката има за последица непротивопоставимост на банката
на последващи прехвърляния на имота, независимо дали същите се
осъществят чрез дарение или покупко – продажба. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори да се приеме за установено /а не е/,
че процесния договор за дарение е симулативен и прикрива друг договор, в
случая- продажба, то прикритата сделка - продажбата не е нищожна поради
6
липса на форма. Доколкото договора за дарение е сключен в предвидената
нотариална форма, но и евентуално прикритата с него продажба очевидно е
сключена във формата на нотариален акт, който е форма за нейната
действителност. Следователно и да се приеме, че договорът за дарение
прикрива продажба, не биха били налице претендираните от въззивника
последици, а именно, че с прогласяването на договора да дарение за
привиден, ще се приеме, че въззивникът не е прехвърлил правото си на
собственост върху процесния имот. Така и Решение № 78 от 23.01.2020 г. на
ОС - Бургас по в. гр. д. № 493/2018 г., недопуснато до касационно обжалване
с Определение № 872 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1994/2020 г., III г. о.,
ГК.
При това положение исковете на ищеца за нищожност на процесното
дарение правилно са приети от първоинстанционния съд като неоснователни
и недоказани.
Тъй като твърдяните от ищеца факти не могат да се подведат под
хипотезите на чл. 26 ЗЗД на които се позовава ищецът, то исковете са
неоснователни. Така и Решение № 107 от 2.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6551/2014 г., IV г. о., ГК.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанция обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид
изричната претенция на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на
правно основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й се
присъди сумата от 500.00 лв., представляваща направени разноски за платено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
По обжалваемостта на решението.
С така предявените и разгледани искове, имащи установителен
характер, са упражнени облигационни права относно процесния имот,
данъчната оценка на който е 9 843.00 лв. /л. 113 от преписката по
първоинстанционното дело/, в който размер са цените на исковете съобразно
чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК. Тъй като цените на исковете са над 5 000 лв.,
то настоящото решение може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
7
Водим от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение /без номер/ от 23.03.2021г. по гр.д №
470/2020 г. по описа на РС - Разград.
ОСЪЖДА Х. Т. Г.., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград,
ж.к. Орел, бл. 7, вх. Г, ет. 4, ап. 12 ДА ЗАПЛАТИ на Р. АЗМ. ТЮЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Разград, ж.к. Орел, бл. 7, вх. Г, ет. 4, ап.
12, с настоящ адрес Швеция, сумата 500.00 лв. /петстотин лева/ за
направените разноски във въззивното производство по в.гр.д. № 134/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Разград, на осн. чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл.
78, ал. 3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8