ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на 05 януари
2020 год. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.съдия
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно
частно гр.дело №278/ 2020 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.419,ал.1 и чл.420,ал.3 във връзка с
чл.274, ал.1,т.2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба с вх. №4446/05.03.2020 год. по описа на РС-Враца, подадена от
ЕТ" Ю. - 2000 - Ю.П.", ЕИК***, Ю.П.И., ЕГН ********** и В. Д. И., ЕГН**********, чрез адв.С.Н. ***,
против разпореждане №6858/ 10.09.2020 год. по ч.гр.дело №3677/2019 год. на
РС-Враца, с което съдът е разпоредил
да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на "Юробанк България" АД-
гр.София , ЕИК*** солидарно против Ю.П.И.,
ЕГН **********, В. Д. И., ЕГН********** и ЕТ" Ю. - 2000- Ю.П.", ЕИК***
за сумите от: 65634.67 лв.- главница, дължима
по договор за банков кредит Продукт "Бизнес кредит" № ВL 14280,
подписан на 14.03.2008 год., Анекс №1,подписан на 06.04.2009 год.,Анекс
№2,подписан на 17.12.2009 год.,Анекс №3,подписан на 17.03.2010 год.,Анекс
№4,подписан на 19.03.2012 год.,Анекс №5,подписан на 06.03.2014 год.,Анекс
№6,подписан на 20.05.2015 год.,Анекс №7,подписан на 26.05.2015 год., Анекс
№8,подписан на 12.03.2016 год., Анекс №9,подписан на 30.88.2016 год.и Анекс№10,подписан
на 03.05.2017 год.; 3814.44 лв.- възнаградителна лихва за периода от 22.10.2018
год. до 19.08.2019 год.; 689.83 лв.- мораторна лихва за периода от 21.10.2018
год. до 02.09.2019 год.; 174.64 лв.- застраховки за периода от 30.04.2019 год.
до 02.09.2019 год.; 132.00 лв.-нотариални такси за периода от 30.08.2019 год.
до 02.09.2019 год.; законна лихва върху главницата,считано от 04.09.2019 год.
до окончателното изплащане на вземането; разноски по делото- 1408.91 лв.
държавна такса и 1904.02 лв. адвокатско възнаграждение, като е постановил
незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист.
Твърди се
/ в заведените с вх.№6765/26.05.2020 год. допълнително представени основания
към частна жалба/, че първоинстанционният съд не е извършил проверка на
представения пред него документ - извлечение от счетоводните книги,и същият не
отговаря на установените изисквания за редовност,което от своя страна се явява
основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че не е ясно
как е формиран размерът на претендираните вземания и не е доказана настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Не били представени писмени доказателства за
настъпилата предсрочна изискуемост.Акцентира се, че волеизявлението на
кредитора,че трансформира кредита в предсрочно изискуем не е достигнало до
знанието на кредитополучателите. Представеното извлечение от счетоводна книга
на "Юробанк България" АД не съдържало данни относно договора за
банков кредит, погасените вноски и подлежащото на изпълнение вземане,кои са
непогасените вноски и от кой момент кредитът е станал предсрочно изискуем. Твърди се най-сетне, че договорът съдържа
много неравноправни клаузи, за наличието на които съдът е следвало служебно да
следи, както и че нормите на ЗЗП са приложими в конкретния случай по отношение
на солидарно задължените лица / които не са търговци/ .
Жалбоподателите
молят съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, с която е допуснато
незабавно изпълнение, и да обезсили издадения въз основа на заповедта изпълнителен
лист от 11.09.2019 год.
"Юробанк
България"АД,чрез адв.Я. В. от САК, в срока по чл. 276,ал.1 ГПК е депозирала отговор на частната жалба, с който
я намира за неоснователна. Сочи, че към датата на постановяване на обжалваното
разпореждане съдът не е имал задължение служебно да следи за неравноправни
клаузи, от което следва, че е направил необходимата преценка на заявлението и е постановил
правилен и законосъобразен акт. Счита, че искането на банката не противоречи на
закона и добрите нрави, а всички свои други възражения жалбоподателите ще имат
възможност да направят в хода на вече образуваното исково производство.
По делото е
постъпила и частна жалба с вх.№6788/26.05.2020
год. по описа на РС-Враца, Оряхово, подадена от Ю.П.И., ЕГН ********** и В. Д. И., ЕГН**********, чрез
адв.С.Н. ***, срещу определение №772/ 03.04.2020 год. по ч.гр.дело №3677/
2019 год. по описа на РС- Враца, постановено
в производство по чл.420 от ГПК, с което съдът е отхвърлил като неоснователно
искането им за спиране на незабавното изпълнение и на изпълнението по изп.дело
№2019***0402472 по описа на ЧСИ М. Н., рег.№*** и район на действия ОС-Враца.
Твърди
се, че съдът не е мотивирал определението си, като същевременно е игнорирал
задължението си да прецени основателността на искането за спиране въз основа на
нормите на чл.420,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК
/ редакция след месец
декември 2019 год. /. Поддържа се, че искането
им е основателно, тъй като те конкретно са посочили неравноправните клаузи от
договора, като са се позовали и на нищожност на допълнителните споразумения, която
нищожност води до неправилно изчисление на размера на вземането.
Жалбоподателите намират това за достатъчно
за спиране на изпълнението и искат отмяна
на обжалвания акт.
"Юробанк
България"АД не е депозирала отговор по частна жалба вх.№6788/26.05.2020 год.
След като извърши
преценка на доказателствата по делото въззивният съд намира за установено от
фактическа страна следното:
По частна жалба с вх.№4446/05.03.2020
год. по описа на РС-Враца:
Частната
жалба срещу разпореждане №6858/10.09.2020 год. е допустима - подадена е в срок срещу акт,подлежащ на
въззивна проверка от лица с правен
интерес.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството по
ч.гр.дело №3677/2019 год. по описа на РС-Враца
е образувано по заявление от 05.09.2019 год. на "Юробанк България"АД-
гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК срещу ЕТ "Ю. -2000- Ю.П.", Ю.П.И. и В. Д. И. за солидарно
заплащане на сумата от общо 70445.58 лева за задължения по
Договор за банков кредит Продукт
"Бизнес кредит" № ВL14280, подписан на 14.03.2008 год.,и допълнителните споразумения към него, в това число главница
в размер на 65634.67 лв. , възнаградителна лихва за периода
от 22.10.2018 год. до 19.08.2019 год. в размер на
3814.44 лв., мораторна лихва за периода от 21.10.2018
год. до 02.09.2019 год. в размер на 689.83 лв., 174.64
лв. застраховки за периода от 30.04.2019
год. до 02.09.2019 год., 132.00
лв. нотариални такси за периода от 30.08.2019
год. до 02.09.2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, както и на разноските в заповедното производство
В заявлението е
посочено, че сумите са дължими по Договор
за банков кредит Продукт "Бизнес кредит" № ВL14280 от 14.03.2008 год., по силата на който банката е предоставила на ЕТ
"Ю. -2000- Ю.П." банков кредит за посрещане на извънредни нужди от
оборотни средства в размер на 65000 лв. със срок за погасяване 180 месеца. С Анекс
№1,подписан на 06.04.2009 год.,Анекс №2,подписан на 17.12.2009 год.,Анекс
№3,подписан на 17.03.2010 год.,Анекс №4,подписан на 19.03.2012 год.,Анекс
№5,подписан на 06.03.2014 год.,Анекс №6,подписан на 20.05.2015 год.,Анекс
№7,подписан на 26.05.2015 год., Анекс №8,подписан на 12.03.2016 год., Анекс №9,подписан
на 30.88.2016 год.и Анекс№10,подписан на 03.05.2017 год. страните са предоговаряли условията по кредита,като
солидарно с кредитополучателя са се задължили и В. Д. И., и Ю.П.И., въведени са
шест периода за облекчаване на кредита и е променена крайната дата за неговото
издължаване- 21.08.2032 год. Посочва се,че съгласно договора за кредит погасяването
се извършва чрез равни месечни анюитетни вноски, че редовното обслужване на
кредита е преустановено на 21.10.2018 год. и към момента на подаване на
заявлението са били просрочени единадесет вноски за договорни лихва и главници.
Посочва се още, че на основание чл.26, б. "г" и чл. 27 от договора за
кредит Банката е съобщила на длъжниците,
че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем,за
което длъжниците са уведомени с връчени на 19.08.2019 год. чрез ЧСИ Г. Б. с
рег.№*** и район на действие ОС-Враца уведомления за предсрочна изискуемост.
Към заявлението са
приложени:извлечение от счетоводните книги, Договор
за банков кредит Продукт "Бизнес кредит" № ВL14280 от 14.03.2008 год, Анекс
№1,подписан на 06.04.2009 год.,Анекс №2,подписан на 17.12.2009 год.,Анекс
№3,подписан на 17.03.2010 год.,Анекс №4,подписан на 19.03.2012 год.,Анекс
№5,подписан на 06.03.2014 год.,Анекс №6,подписан на 20.05.2015 год.,Анекс
№7,подписан на 26.05.2015 год., Анекс №8,подписан на 12.03.2016 год., Анекс
№9,подписан на 30.88.2016 год.и Анекс№10,подписан на 03.05.2017 год., погасителни планове, уведомления за предсрочна
изискуемост, пълномощни.
Приемайки,че извлечението е
редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на
заявителя против длъжниците, районният съд е издал Разпореждане №6858/10.09.2019
год.,с което е постановил да бъде издадена заповед за изпълнение на
претендираните парични вземания против посочените в заявлението длъжници, постановил
е незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист. Въз основа
на разпореждането е издадена Заповед № 2296/10.09.2019 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и на 11.09.2019 г. е
издаден и изпълнителен лист.
Видно от представените
покани за доброволно изпълнение,изпратени по образуваното въз основа на изпълнителния
лист изпълнително дело №2019***0402472 по описа на ЧСИ М. Н., заповедта за
незабавно изпълнение е връчена и на тримата длъжници на 17.02.2020 год., като в
рамките на едномесечния срок по чл. 414
и чл.
419 ГПК са депозирани по делото
възражения срещу заповедта заедно с настоящата частна жалба по реда на чл. 419 ГПК.
При така установената
фактическа обстановка,настоящият състав на въззивния съд прави следните правни
изводи:
За да постанови
незабавно изпълнение,уважавайки искането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изп.лист в полза на заявителя против
длъжниците,първоинстанционният съд е приел,че е налице валидно от външна страна
изпълнително основание,което удостоверява изискуемо вземане в полза на
кредитора за размера,посочен в извлечението от счетоводните книги.
Този извод на РС-Враца
се споделя и от въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбата
на чл.418,ал.2
от ГПК,в това производство съдът проверява дали представения документ
попада в кръга на изброените в чл. 417
от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и
едностранно.Основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изп.лист по чл.
417,т.2 от ГПК предполага задължително наличието на два свързани помежду си
писмени документа - съответния договор за банков кредит и извлечение от
счетоводните сметки.В случая към заявлението банката е представила Договор за банков кредит Продукт
"Бизнес кредит" № ВL14280 от 14.03.2008 год.
и съответните анекси към него, погасителни планове, както и извлечение от счетоводните
книги на "Юробанк България"АД-гр.София
на осн. чл.417,т.2 ГПК. При извършената проверка въззивната инстанция констатира, че извлечението
от счетоводните книги на банката,въз основа на което РС е издал заповед за
изпълнение, респ. допуснал незабавно изпълнение,е редовен от външна страна
документ.Същото е подписано от компетентни длъжности лица на заявителя. На
следващо място,същото притежава и удостоверителната сила по чл.418,ал.2
от ГПК, тъй като съдържа индивидуализация на претендираното в заповедното
производство вземане.В представеното извлечение по чл.417,т.2
от ГПК е посочен номера и датата на договора за банков кредит и анексите
към него,името на кредитополучателя и съдлъжниците,размера на банковия кредит,
погасените суми по кредита,датата на изпадане в забава, размера на просрочените
вноски за главница и лихва, общия размер на задължението. Банката се е позовала на предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита, като с представените и подписани от длъжниците уведомления е
удостоверила и настъпването на другото обстоятелство, по смисъла на чл.418,ал.3
от ГПК, а именно - обявена и достигнала до знанието на длъжниците предсрочна
изискуемост.
Не могат
да бъдат споделени и доводите на жалбоподателите, че договорът съдържа неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът е следвало служебно да следи, както и че нормите на
ЗЗП са приложими в конкретния случай по отношение на солидарно задължените лица
/ които не са търговци/.
Законът за защита на
потребителите, Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и Решение от 14.03.2013 г. по дело №
С-415/2011 на Съда на ЕС действително регламентират засилена защита по
отношение правата на потребителя. Следва да се има предвид обаче,че Директива 93/13/ЕИО
от 05.04.1993 година не касае отношения между търговци, каквито в случая са
Банката и основният длъжник ЕТ "Ю. -2000- Ю.П." - в този смисъл е
както чл.2
от Директивата, така и чл.143
ЗЗП във вр.§13,т.1
от ДР на ЗЗП. Отношенията между втория длъжник Ю.П.И. и Банката също са
едностранна търговска сделка, като същата сделка определено не е за лично
потребление, а е свързана с качеството на И. като представляващ едноличния
търговец. Такива са и отношенията между длъжника В. Д. И. и Банката, тъй като
в настоящия случай вземането произтича
от договор за банков кредит Продукт
"Бизнес кредит", отпуснат на едноличен търговец "Ю. -2000- Ю.П. за посрещане на извънредни нужди от оборотни
средства, т.е за търговската дейност на търговеца. Кредитът е усвоен именно от
търговеца, а физическите лица-нетърговци Ю.И. и В. И. са встъпили в договорните отношения с Банката
като съдлъжници,по смисъла на чл.101 от ЗЗД, на по-късен етап. Договорът не е
потребителски, по смисъла на Закон
за защита на потребителите и не попада в приложното му поле. Ето защо
неговите клаузи не могат да бъдат преценявани по критериите на чл.143 ЗЗП
и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.419,ал.3 от ГПК.
По частна жалба с
вх.№6788/26.05.2020 год. по описа на РС-Враца:
Жалбата срещу определение №772/03.04.2020 год. е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според чл.420,ал.1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т. 1 - 9 от ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 ЗЗД и чл. 181 от ЗЗД. Посочените разпоредби предвиждат представяне на обезпечение под формата на залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека с оглед обезпечаване на кредиторовия интерес.
В конкретния случай жалбоподателите
не се позовават на чл.420,ал.1 от ГПК,
не представят обезпечение и не заявяват готовност да предоставят такова, съответно не са налице предпоставки за спиране
на изпълнението на основание чл.420,ал.1 от ГПК, до какъвто извод е стигнал и
съставът на РС-Враца
Не са
налице и предпоставките на чл.420,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК, тъй като както бе посочено
и по-горе в мотивите на настоящето определение Договорът не е потребителски, по
смисъла на Закон за
защита на потребителите и не попада в приложното му поле. Ето защо неговите
клаузи не могат да бъдат преценявани по критериите на чл.143 ЗЗП
и не могат да бъдат обсъждани и в производството по чл.420 от ГПК.
Като е
достигнал до същия правен извод за неоснователност на искането за спиране на
основание чл.420,ал.2 от ГПК- на заповедта за изпълнение и на принудителното изпълнение по
изпълнително дело, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт,който
следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №6858/ 10.09.2020
год. по ч.гр.дело №3677/2019 год. на Районен съд - Враца в частта, с
която съдът е допуснал незабавно изпълнение на Заповед № 2296/10.09.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК, като правилно и
законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№772/03.04.2020 год. по ч.гр.дело №3677/2019 год. на Районен съд - Враца, с което
съдът е отхвърлил искането за спиране при условията на чл.420 от ГПК на
изпълнението на заповедта за изпълнение и на принудителното изпълнение по изпълнително дело №2019***0402472
по описа на ЧСИ М. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.