ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

....................................../………………………...........2020г.

 

Гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  в закрито заседание в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                             СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия  Татяна Макариева

въззивно частно гражданско дело №  649  по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

         Въззивното производство е инициирано от частна жалба , подадена от адв. К.Д., като пълномощник на В.Г.Н. , против определение № 666 от 10.01.2020 г. по гр.д.№ 11076/2019 г. по описа на РС Варна, с което е прекратено производството по делото. Изложени са доводи, че то е незаконосъобразно, тъй като съдът не е отчел желанието на страните за постигане на спогодба и е следвало да отложи делото за друга дата за постигане на такава. Ето защо се иска от настоящата инстанция да отмени изцяло атакуваното определение и да разпореди разглежане на исковата молба.

        Отговор на частната жалба не е депозиран от ответницата .

        При извършената проверка за допустимост и редовност на частната жалба съдът констатира, че е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, разполагаща както с право, така и с интерес от обжалване, и е насочена против съдебен акт подлежащ на въззивна проверка от Б..

         Преценена по същество обаче, частната жалба е неоснователна, поради следното:

          Варненският  районен съд е приел, че следва да прекрати производството по гр. дело № 11076/2019 г., тъй като с определение по чл.140 ГПК е насрочил първото открито с.з. за 10.01.20 г. и е указал на страните, че трябва да се явят лично. Съдът е съобразил и факта, че е указал изрично на ищеца , че при негово неявяване без уважителни причини, производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.321, ал.1 изр.2 ГПК . Районният съд се е позовал на обстоятелството, че ищецът  и неговият процесуален представител не са ангажирали доказателства за наличие на уважителни причини, които да възпрепятстват личното явяване на ищеца .

        Въззивният състав констатира същите обстоятелства. Безспорно е, че ищецът е бил призован на 30.09.2019 г. чрез адв.Д. за първото с.з. Заедно с това, с призовката му е връчено копие от определението за насрочване на делото, съдържащо указания, че ищецът следва да се яви лично в първото с.з., както и такива за последиците от неявяването. Адвокатът на ищеца е депозирал молба  в съда  на 10.01.2020 г. с която моли съда да бъде уважена молбата на ответницата подадена на 09.01.2020г. за отлагане на делото поради здравословни причини и че страните са постигнали съгласие да прекратят брака си по взаимно съгласие. В същата молба обаче, липсват твърдения за невъзможност да се яви в това заседание, но е отправена към съда молба да се отложи производството по делото за дата преди 31.01.2020 г. поради отсъствие от страната след 10.02.20102 г..

        Решаващият състав счита, че като е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е приложил правилно нормата на чл.321, ал.1 , изр.2 ГПК, според която при неявяване на ищеца без уважителни причини, производството се прекратява. Постановената задължителна съдебна практика на ВКС приема, че посочената разпоредба има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност. Тя се съдържа в Решение № 164 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И., в което е прието и, че тази логика изключва възможността производството по делото да бъде прекратено само тогава, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.

       В настоящия казус не са заявени към момента на провеждане на първото с.з. в районния съд обстоятелства, свързани с отсъствие на ищеца от страната. Такива твърдения не са изложени и в частната жалба пред окръжния съд, но както и пред първата инстанция, липсват доказателства за такава обективна пречка за ищеца. Поради това,  изводът на окръжния съд е за законосъобразност на определение № 666 от 10.01.2020 г. по гр.д.№ 11076/2019 г. по описа на РС Варна, с което е прекратено производството по делото. Същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Варненският  окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 666 от 10.01.2020 г. по гр.д.№ 11076/2019 г. по описа на РС Варна .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: