Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 329
18.05.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна
Икономова
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Невена
Владимирова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 129
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И
ВОДИТЕ – гр.Б., против Решение № 153 от 15.12.2021 г.,
постановено по АНД № 20215620200491/2021 г. по описа на Районен съд –
Свиленград.
В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено при неправилно
възприемане на основанията за издаване на отмененото наказателно постановление.
Твърди се, че Анекс VII от 17.09.2020 г. и Договор за превоз
на товари от 14.03.2020 г., сключени между „Европласт Б.“ ЕООД и „Измир Логистик“
ЕООД нямат отношение към производството и затова и направената почеркова
експертиза въз основа на тези два документа е несъотносима. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че
отпадъкът бил транспортиран от турско дружество. В АУАН и в НП като лице, извършило
транспортиране на отпадъка, било посочено „Измир Логистик“ ЕООД. По данни от
Търговския регистър това дружество било с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: обл.П., общ.Р., с.Б., ул***. За това
дружество от Директора на РИОСВ - Пловдив била извършена регистрация и издаден регистрационен
документ за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци с №
09-РД-709-00/13.03.2020 г., в който били регистрирани транспортните средства, с
които бил транспортиран отпадъкът от Гърция до България, както и
транспортирания отпадък. Районният съд неправилно възприел и обстоятелството,
че в анекса била определена графа, с която превозвачът декларирал, че е сключил
договор. Клетка 12 била Декларация на лицето, което уреждало превоза, тоест
гръцката фирма Soulis Аbее Maschinery&Packaging Artikles
For Fruit&Vegetables с VAT № *********. С подписа
си в поле 12 това лице декларирало, че е налице сключен писмен договор с
получателя на отпадъците - „Европласт Б.“ ЕООД за тяхното оползотворяване. Налице
били и фактури, издадени от гръцкото дружество за сделка с отпадъци с „Европласт
Б.“ ЕООД. Съдът пропуснал и изплатената сума на получателя, за което били представени
безспорни доказателства и нямало възражения от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя.
В случая нямало
спор между страните, че бил превозван отпадък, както и че същият бил неопасен
отпадък. Товарът следвало да бъде съпроводен с приложение VII, което се
подписвало и подпечатвало от изпращача, и при получаване на отпадъка - от
получателя. В този документ се описвали видът, количеството на отпадъка, изпращачът
и получателят, датата на тръгване и датата на получаване. В случай, че превозът
не бил съпроводен от такъв документ той отново се считал за незаконен. И това било
така, тъй като съгласно чл. 2, пар. 35, б."ж" от Регламента незаконен
превоз означавал не само превоз на отпадъци, които са без нотификация, но и
превоз, извършен по начин, който фактически не бил посочен в документа, описан
в приложение VII. Тъй като в случая коментираният превоз бил осъществен без
изискваната нотификация или без изисквания документ, описан в приложение VII, то
този превоз също се считал за незаконен по смисъла на чл. 2, параграф 35 от
Регламент 1013/2006. В тази връзка се твърди, че жалбоподателят осъществил
фактическия състав на нарушението по чл. 150, ал. 1 от ЗУО и с оглед на така
изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – „ЕВРОПЛАСТ Б.“ ЕООД гр.Б., чрез процесуалния си представител
в съдебно заседание и в писмено възражение по касационната жалба, оспорва
същата. Счита, че решението на РС – Свиленград е правилно и законосъобразно и
не страда от пороци, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира
направените разноски в касационното производство.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и
като такава, моли да бъде оставена без уважение, а атакувания с нея съдебен
акт, като правилен и обоснован, предлага да бъде оставен в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а
разгледана по същество – за неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
- Свиленград е отменил като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 116 от 26.04.2021 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Б., с което на „Европласт Б.“ ЕООД гр.Б., за
нарушение на чл. 95, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, във вр. чл. 2,
т. 35, буква „ж“/iii/,
във вр. чл. 18, пар. 1, буква А и т. 2 от Регламент /ЕО/ № 1013/2016, вр. чл. 2,
т. 14 от Регламент /ЕО/ 1013/2006 на Европейския парламент и Съвета на Европа
относно превози на отпадъци/Регламента/, е наложено на основание чл. 150, ал. 1
и чл. 158 от Закона за управление на отпадъците административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 20 000 лв.
За да постанови решението си,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.09.2020 г. в
административната сграда на РИОСВ - Б. постъпила информация от „Национален
координационен център“ при МОСВ за преминали на 14.09.2020 г. през ГКПП Капитан
Петко Войвода товарни автомобили, превозващи отпадъци с фирма вносител/получател
- дружеството жалбоподател. Получената информация била заведена в РИОСВ - Б. с
вх.№ УО-231/16.09.2020 г., като същата съдържала сканирани копия на 1 бр.
Приложение 7 от Регламент № 1013/2006 за превоз на 36,060 т. отпадък с код и
наименование по Наредба № 2: 20 01 39/пластмаси/, с действителна дата на
превоза 14.09.2020 г., 1 брой Фактура № *********/14.09.2020 г. за сделка с
36,060 т. отпадъци между Soulis Аbее Maschinery&Packaging
Artikles For Fruit&Vegetables с VAT № *********и дружеството - жалбоподател; два
броя бележки за доставки с № 74.549 и № 74.550 от 14.09.2020 г., издадени от Soulis
Аbее
Maschinery&Packaging Artikles For Fruit&Vegetables за общо 36,060 т.
отпадък нето тегло и два броя международни товарителници за превозени от „Измир
Логистик“ ЕООД общо 37,060 т. отпадък
бруто тегло. Било установено, че в поле № 7 на Приложение 7 от Регламент /ЕО/ №
1013/2006, в което следвало да бъдат вписани всички данни за съоръжението, в
което ще се извърши оползотворяването на отпадъците, тоест да бъде посочен
точен адрес на съоръжението, такъв липсвал. Като адрес било посочено единствено
България, а като име на съоръжението, приемащо отпадъците, било записано
дружеството-жалбоподател. В поле № 3 и на двата броя международни
товарителници, придружаващи превоза на отпадъците, в което следвало да бъде
вписан разтоварваният пункт, тоест място на разтоварване на отпадъците, било
посочено единствено Б. - България. При извършена справка в подържания от
Изпълнителния директор на ИАОС Публичен регистър по чл. 45, ал. 1, т. 1 от ЗУО (разрешенията
по чл. 67, в т. ч. на тези от тях с прекратено действие) и т. 7 от ЗУО (регистрационните
документи по чл. 78, в това число и на тези от тях с прекратено действие) се
установило, че дружеството-жалбоподател не било вписано в тези регистри. При
извършената служебна справка в поддържания от Министерството на околната среда
и водите Публичен регистър по чл. 129, ал. 1 от Закона за опазване на околната
среда (с данни за резултатите от издаването, отказа, отмяната, преразглеждането,
изменението и актуализирането на комплексните разрешителни) се установило,че
дружеството-жалбоподател не било вписано в този регистър. Направен бил извод от
проверяващите, че същото, като получател на отпадъци, не притежава разрешение
или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 от ЗУО или регистрационен документ
по чл. 35, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗУО за дейности с отпадък с код и наименование
от Приложение № 1 от Наредба № 2: 20 01 39 /пластмаси/ и с код В 3010 от
Приложение 3 от Регламент /ЕО/ № 1013/2016 г. Тъй като съгласно чл. 2, § 14 от
Регламента „получател“ означавало лицето или предприятието под юрисдикцията на
държавата по местоназначение, до което се превозват отпадъците за
оползотворяване или обезвреждане, било прието, че за дружеството-жалбоподател
не съществува обективна възможност да бъде получател на отпадъци за целите на
трансграничен превоз на отпадъци, респективно не съществува обективна
възможност за предоставяне на договор за оползотворяване, сключен между лицето,
което урежда превоза, и получателя на отпадъците, отговарящ на изискванията на
чл. 18, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 1013/2006. Било прието, че дружеството-жалбоподател
е извършило незаконен превоз на отпадъци, тоест че превозът на отпадъци бил
извършен по начин, който фактически не бил посочен в документа, описан в
приложение 7 на Регламент /ЕО/ № 1013/2006 на Европейския парламент на съвета
относно превози на отпадъци, като въвел на Територията на Р.България от
Р.Гърция, с действителна дата на превоза 14.06.2020 г. - 36,060 тона неопасен
отпадък с код и наименование от Приложение № 1 на Наредба № 2 за класификация
на отпадъците /Наредба № 2/: 20 01 39 /пластмаси/ и с код В 3010 /EU3011 от
01.01.2021 г./ от Приложение 3 от Регламент /ЕО/ № 1013/2016 г. при наличие на
формуляр по Приложение № 7 от Регламента, но с липсваща в същия информация в
поле № 7, относно данни за съоръжението, в което ще се извърши оползотворяването
на отпадъка, тоест не бил посочен точен адрес на съоръжението, в което полученият
от Р.Гърция отпадък ще бъде подложен на дейност по оползотворяване и без
наличието на влязъл в сила писмен договор за оползотворяване, сключен между
лицето, уреждащо превоза и получателя на отпадъците, отговарящ на изискванията
на същия регламент /чл. 18, т. 2/.
От правна страна съдът е приел,
че приложената санкционна норма имала за адресат физическо лице или ЮЛ, което
извършва превоз на неопасни отпадъци, определен като незаконен съгласно чл. 2,
§ 35 от Регламент № 1013/14.06.2006 г. Съдът е приел за безспорно, че превозът
е извършен от чуждестранна фирма/турска/, а не от наказаното дружество. Липсвал
спор, че процесният товар е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО и че
извършеният превоз на процесните отпадъци е незаконен, тъй като липсва договор
за оползотворяване, отговарящ на изискванията на чл. 18, т. 2 от Регламент/ЕО/
№ 1013/2006 и съгласно чл. 2, пар. 35, б. "ж" (iii) от Регламент/ЕО/ № 1013/2006
г., а именно превоз, извършен по начин, който фактически не е посочен в
документа, описан в приложение VII. Посочил е, че наказващата норма е
предвидена единствено по отношение на превозвача на неопасни отпадъци. Не били
представени абсолютно никакви доказателства, че въззивникът се явява превозвач
на стоката, за да носи отговорност по тази норма. Това дружество не попадало в
кръга на задължените лица по чл. 150, ал.1 от ЗУО. В случая превозът на
процесната стока, квалифицирана като неопасни пласмсови отпадъци, бил извършен
от турско дружество, видно от транспортните документи, тоест от лице, различно
от наказаното. Чл. 2 от Регламент № 1013/2006 давал дефиниция на понятията,
като в § 35, б. “а“ били дефинирани случаите на „незаконен превоз" по
смисъла на Регламента. Дефиниция на понятието „превоз" се давала в § 34 от
регламента и означавала планираното или осъществено транспортиране на отпадъци,
предназначени за оползотворяване или обезвреждане по изброени направления. В
чл. 24, § 3, б. “а“ от Регламента било предвидено, че когато незаконният превоз
е отговорност на получателя, компетентният орган по местоназначение гарантира
въпросните отпадъци да бъдат оползотворени или обезвредени по екологосъобразен
начин от получателя. По дефиницията в чл. 2, § 14 от Регламента „получател“
означава лицето или предприятието под юрисдикцията на държавата по
местоназначение, до което се превозват отпадъците за оползотворяване или
обезвреждане. Цитирана е относимата правна уредба и съответно е прието, че
следва да има безспорни доказателства, че е налице договор с получателя на
отпадъка, каквито не били ангажирани по делото, а напротив дружеството
жалбоподател оспорвало това обстоятелство. От назначената по делото съдебно
почеркова експертиза се установявало, че подписите, положени на позиция 13 в
Анекс VII от 14.09.2020 г. и Анекс VII от 17.09.2020 г, както и за товародател
на последната страница в ляво в Договор за превоз на товари от 14.03.2020 г., сключен
между „Европласт Б.“ ЕООД и „Измир логистик“ ЕООД са копия на подписи, които не
са изпълнени от лицето Х. М. Т., турски гражданин с ЛНЧ : **********. В тази
връзка напълно необосновано при направените фактически установявания била
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. Единствената връзка на
дружеството с осъществения превоз било обстоятелството, че същото било посочено
като получател на превозваното, при това в документи, които не били съставени
от последното, тъй като управителят на дружеството не бил подписал нито
процесния анекс, нито договора за превоз на товари. При това положение следвало
да се приеме, че въззивникът нито бил организирал, нито е извършил/осъществил
процесния превоз, бил той и “незаконен”, по смисъла на цитираните по-горе
разпоредби.
Настоящата инстанция намира обжалвания
съдебен акт по отношение на достигнатия краен извод за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление за правилен, макар и по различни от
изложените от районния съд доводи за недоказаност на факта на осъществяване
на вмененото административно нарушение
от касационния ответник. В тази връзка следва да бъде отбелязано следното:
„Незаконен превоз“ по смисъла на
чл. 2, § 35, б. "ж", т. iii от Регламент (ЕО) № 1013/2006 означава
всеки превоз на отпадъци, извършен по начин, който фактически не е посочен в
документа, описан в приложение VII, като за извършването на незаконен превоз по
смисъла на цитираната разпоредба от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е предвидена
санкция в чл. 150, ал. 1 от ЗУО, съгласно която разпоредба за извършване на
превоз на неопасни отпадъци, определен като незаконен съгласно чл. 2, параграф
35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, или за нарушаване на забрана по чл. 98
физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите
лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до
25 000 лв. Тоест приложената санкционна норма има за адресат физическо лице или
ЮЛ, което извършва превоз на неопасни отпадъци, определен като незаконен съгласно
чл. 2, § 35 от Регламент № 1013/14.06.2006 г. В тази връзка касационната
инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения и е налице незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление поради неяснота в описанието на
изпълнителното деяние, осъществяващо състава на нарушение по чл. 150, ал. 1 от
Закона за управление на отпадъците. В случая остава напълно неясно в какво
качество "Европласт Б." ЕООД е възприет за субект на
административнонаказателна отговорност за извършен незаконен превоз на отпадъци
по смисъла на член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент (ЕО) №
1013/2006 - дали дружеството е санкционирано за извършване на незаконен
трансграничен превоз на отпадъци в качеството му на лице, което е уредило
превоза, лице, което е осъществило фактическото превозване на отпадъците, или лице,
получател на отпадъците, съгласно дефиницията на чл. 2, § 14 от Регламента (лицето
или предприятието под юрисдикцията на държавата по местоназначение, до което се
превозват отпадъците за оползотворяване или обезвреждане). В тази връзка следва
да бъде отбелязано, че в наказателното постановление, от една страна, се
посочва, че „Европласт“ ЕООД е получател
на отпадъците, от друга, че не съществува
обективна възможност дружеството да бъде получател на отпадъци за целите на
трансграничен превоз, от трета - че дружеството е въвело на територията на страната 36,060 т. неопасен отпадък. В
този смисъл от съдържанието на АУАН и
наказателното постановление остава напълно неясно защо точно дружеството -
жалбоподател се възприема като задълженото лице, което е следвало да снабди
превоза с необходимите документи, изискуеми по Регламент /ЕО/ 1013/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превоза на отпадъци.
Съгласно регламента, с цел да се помогне за проследяването на превозите на тези
отпадъци, лицето под юрисдикцията на страната изпращач, което урежда превоза,
обезпечава отпадъците да се придружават от документа, който се съдържа в
приложение VII. Документът, който се съдържа в приложение VII, се подписва от
лицето, което урежда превоза преди започването му и се подписва от съоръжението
за оползотворяване или лабораторията и получателя, когато се получат въпросните
отпадъци. Договорът, посочен в приложение VII, между лицето, което урежда
превоза и получателя за оползотворяване на отпадъците, влиза в сила, когато
започне превоза и включва задължение, когато превозът на отпадъците или тяхното
оползотворяване не може да се извърши според плана или когато е извършен
незаконен превоз, лицето, което урежда превоза или получателят, когато това
лице не е в състояние да извърши превоза на отпадъци или тяхното
оползотворяване (например при неплатежоспособност), да вземе обратно отпадъците
или да гарантира тяхното оползотворяване по алтернативен начин, и обезпечи
междувременно, ако е необходимо, тяхното складиране. В случая не може да бъде
установено дали дружеството - жалбоподател е задълженото лице, което е следвало
да снабди превоза с необходимите документи, изискуеми по Регламент /ЕО/
1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превоза
на отпадъци, доколкото липсата на описание на съставомерни признаци на
нарушението и в съставения акт, и в издаденото наказателно постановление
препятства съдебния контрол върху законосъобразността на наказателното
постановление и същевременно нарушава правото на защита на санкционираното
лице. В този смисъл сме изправени пред особено съществено нарушение на
процесуалните правила, което налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
По изложените съображения
настоящият състав на Административен съд - Хасково намира, че крайният извод на
въззивния съд за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление е
правилен и законосъобразен и обжалваното съдебно решение следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153 от 15.12.2021 г., постановено по АНД № 20215620200491
по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.