РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 640/12.3.2020г.
гр. Пловдив, 12 март 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3814
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК , във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по
жалба на „М.ойл“ЕООД, гр***,
представлявано от М.Г.К., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ ФК№715-0024050/25.10.2019г., издадена от Ж.М.–
началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-133/15.11.2019 г.
на директора на Д“Оперативни дейности“ при ГДФК, изразяваща се в „запечатване
на търговски обект“- бензиностанция и газстанция, находящ се в с.Розино, общ.Карлово, изход за Карлово,
стопанисван от жалбоподателя, за срок от седем дни.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта.
Излагат се подробни доводи за липса на
излагане на конкретни мотиви за налагането на процесната
ПАМ. Сочи се също, че дружеството няма други данъчни нарушения, както и че няма
настъпили вреди за бюджета, за да се пристъпи към запечатването на търговския
обект.
Иска се отмяна на наложената ПАМ.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответната
страна – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, чрез надлежен процесуален
представител, заема тезата за неоснователност на жалбата.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразявайки приетата
като доказателство по делото административна преписка и доводите на страните, съдът
счита, че по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Предмет на
настоящото оспорване е заповед за налагане на ПАМ № ФК№715-0024050/25.10.2019г.,
издадена на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началника на отдел “Оперативни
дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
До налагането на тази ПАМ се е стигнало в резултат на
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от
ЗДДС- бензиностанция и газстанция, находяща се в с.Розино, община Карлово, изход за Карлово, стопанисвана
от жалбоподателя.
От представената административна преписка се
установява, че за извършената оперативна
проверка на 15.10.2019 г. на процесния обект е
съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0024050 от 15.10.2019 г.
Констатирано е, че от страна на ЗЛ не са спазени
изискванията чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и е допуснато регистриране
на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане без да се
приключва с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“.
В конкретния
случай административният орган е
установил, в резултат на събраните при проверката доказателства /дневен
финансов отчет, без нулиране, изведен от наличната в обекта ЕСФП модел IFS ЦРУ РС и ФПр.Datecs FP – 2000 с ИН на ФУ FS 000121 и ИН
на ФП 62000121, служебен бон № 0007457/15.10.2019 г., опис на паричните
средства в касата на ФУ/ отрицателна
касова разлика в размер на 289,62 лева между разчетена касова наличност към
момента на проверката от ФУ (общ оборот от продажби в брой ) – 1980,17 лева,
фактическа наличност към момента на паричните средства, съгласно приложение
опис – 1690,55 лева, служебно въведени пари във фискалното устройство към
момента на проверката – 0.00 лева, служебно изведени пари във фискалното
устройство към момента на проверката – 0.00 лева.
Според дадените обяснения от обслужващи
бензиностанцията, установената касова разлика се дължи на издадени две касови
бележки на фирмени камиони, които заплащат по-късно т.е. регистриране на
продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане без същите
да са приключени с вид плащане „резерв 1“ - отложено плащане. Извършването на
нарушението, както правилно се констатира и в оспорената заповед, се потвърждава
и от дадените обяснения от представляващата дружеството, присъствала по време
на проверката, която декларира, че има клиенти, които зареждат гориво, но не
заплащат веднага, а в края на месеца като от ЕСФП им се издават касови бележки
за плащане в брой.
При тези факти правилно е прието, че жалбоподателят е
допуснал нарушение на чл. 3, ал.2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП, в рамките на предоставените му правомощия в условията на обвързана компетентност. Видно
от посочената заповед на изпълнителния директор на НАП, Началник отдел
„Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е упълномощен
да налага ПАМ запечатване на обект на основание чл. 186 ЗДДС.
Съдът приема за безспорно установено на база събраните
писмени доказателства по административната преписка, че към момента на
проверката жалбоподателят е извършил нарушение
на чл. 3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В настоящият случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването й. Същите са описани
точно и ясно в мотивната част на заповедта.
При това положение, съдът приема, че са налице конкретни мотиви, изложени от административния
орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към
съставения в деня на проверката протокол, а от друга подробно и конкретно е
описал както фактическите констатации, на база на които е приел извършването на
нарушение, така и продължителността на срока на наложената ПАМ.
Както се посочи, в случая са изложени мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има превантивен
и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил целите, които
иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата превенция да не
се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна степен
обосновават определянето на продължителността на наложената мярка, поради което
не се констатира несъразмерност.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай
самата ПАМ е с продължителност под средния размер като АО е обосновал защо е
определил този срок.
Изрично е посочено, че при налаганото на ПАМ и при определянето
продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото – местоположението на обекта, даващо възможност за
реализиране на високи обороти и с множество потенциални клиенти, характерът на
дейността – търговия на стоки с висок стопански интерес – горива, големината на
обекта – около 1 000 кв.м. с три броя резервоара за съхранение на гориво –
бензин, дизел и газ, 24-часовото работно време, без почивен ден. При тези фактори,
неправилното регистриране на продажби, в нарушение на чл. 3, ал.2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, представлява безспорно нарушение на фискалната
дисциплина, съответно налагащо корекция посредством прилагане на ПАМ за
преустановяване на антифискалното
поведение на ЗЛ.
Срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното
нарушение и е съобразен с целта на ПАМ, а именно нейният превантивен и
дисциплиниращ характер, както и недопускане на вреди за фиска.
Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ
при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган. Срокът е опреден под средния, изложени са мотиви от
страна на АО за определянето му. При това положение, на административния орган
не му остава друга възможност освен да приложи закона, където в чл.186, ал.1 от ЗДДС е записано, че принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до един месец се налага, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на
процесуални правила и материалноправни норми, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена. Мярката е насочена правилно срещу жалбоподателката в качеството ѝ на наемател на процесното помещение
предвид данните по административната преписка.
При този изход на спора за ответника се следват претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по
реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва
да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния
размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с
фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било
обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът
счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.ойл“ ЕООД, гр***, представлявано
от М.Г.К., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ ФК№715-0024050/25.10.2019г., издадена от Ж.М.–
началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-133/15.11.2019 г.
на директора на Д“Оперативни дейности“ при ГДФК.
ОСЪЖДА „М.ойл“
ЕООД, гр***, представлявано от М.Г.К.,, да заплати
разноски по делото на Отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“
в ЦУ на НАП за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Административен съдия: