№ 101
гр. гр.Велинград, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210100775 по описа за 2023 година
Предявен е от Г. А. Б. с ЕГН: ********** и адрес гр. Велинград,
ул.”****” № 1 срещу Община Велинград представлявана от кмета д-р К. К., с
адрес: гр. Велинград, бул. “Хан Аспарух” № 35, положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който се иска да се признае за
установено, в отношенията между Г. А. Б. и Община Велинград, че ищецът е
собственик на Поземлен имот: 10450.501.2801, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, ул. ******. площ 775 кв. м. стар номер 7307,
квартал 3441, парцел L, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-
1214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при съседи: 1.
Имот кадастрален номер: 10450.501.2484, съгласно заповед за одобрение на
КККР № РД-181214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГКК, стар 503.1951, квартал 3441 с площ от 217 кв.м., собственост на Нина
Борисова Б.а/Руменина/; 2. Имот кадастрален номер: 10450.501.2817, съгласно
заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК стар 503.7326, квартал 3441 с площ
от 769 кв.м., собственост на П.А.П. и Веска К.ова Пухал ева; 3. Имот
кадастрален номер: 10450.501.3282, съгласно заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК стар
503.6437, квартал 3441 с площ от 11153 кв.м., собственост на ВЕЛИ СПА
ЕООД. Вид територия: Урбанизирана. Начин на трайно ползване: Територии
заета от населени места, за жилищно строителство, търговия и услуги, на
основание изтекла в негова полза придобивна давност и наследство.
С исковата молба се излага, че ищецът владее по наследство от прадядо
си А. П. Б. и баща си А. Д.Б.. недвижим имот, който е бил в предходните
1
години градина в местността „Слатина”, землището на село Каменица, с площ
от 1,2 дка., а в момента представлява поземлен имот: 10450.501.2801, област
Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, ул. ******, площ 775 кв. м,
стар номер 7307, квартал 3441, парцел L, съгласно заповед за одобрение на
КККР № РД-181214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГКК. Сочи, че след смъртта на баща му през 1979 г., самостоятелно и
необезпокоявано от никого упражнява фактическа власт върху гореописания
имот и до днес като го ползва за нива и засажда всяка година земеделски
култури/картофи, боб и др./, подновява оградата и се грижи за доброто му
състояние. Твърди, че през месец юли 2023 г. след справка в АГКК и издаване
на скица от Службата по ГКК- гр. Пазарджик на горецитирания имот, разбрал,
че като собственик на имота в скицата е вписана Община Велинград. Излага,
че на 31.07.2023 г. е подал заявление с вх.№ 94-00/7220 за издаване на
удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост,
като на 14.08.2023 г. му е връчено удостоверение № 94-00/7220/ 11.08.2023 г., с
което Община Велинград го уведомява, че за имота има издаден акт за частна
общинска собственост. Сочи, че след справка в Служба по вписванията
Велинград установил, че на 09.08.2023 г., след подаване на горецитираното
заявление на 31.07.2023 г., във вх. регистър № 1491 е вписан акт за общинска
собатвеност № 180 том V, дв. вх.№ 1489 от 07.08.2023 г.. Твърди, че Община
Велинград не е собственик на процесния имот и никога не го е владяла или
стопанисвала. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се изразява
становище, че Община Велинград е собственик на процесния поземлен имот,
за който имот е съставен Акт за частна общинска собственост
№1511/07.08.2023г., вписан с вх. peг. №1491 от 09.08.2023г. в Служба по
вписванията гр. Велинград. Сочи, че актът за собственост е съставен след
изследване от служител в отдел „ТСУ“ на предходни регулационни планове:
на с. Каменица от 1929 г., на регулационен план на гр. Велинград от 1957 г.,
извършена проверка в Разписната книга, след което е издадено Удостоверение
№ 479/03.08.2023г. за идентичност на имот и наличие на реституционни
претенции. Излага, че от съдържанието на Удостоверението се установява, че
имот с идентификатор 10450.501.2801 е образуван от част от улица, част от
общинска вада и част от имот пл. №1672, по плана на с. Каменица от 1929 г..
Твърди, че процесният имот 10450.501.2801 никога не е бил собственост на Г.
А. Б. или на неговия прадядо. Оспорва твърдението, че имот пл.
№10450.501.2484 по отменен план на гр. Велинград е имот пл. № 6753, от кв.
344, по аргумент от служебна справка в КККР на гр. Велинград, от която се
вижда, че имот пл. №10450.501.2484 е със стар номер 1951, в кв. 3441, а не
имот пл.№ 6753 и от представеното Удостоверение за идентичност на имот
№558/05.09.2023г. от Община Велинград, в което е описано, че имот пл.
№10450.501.2484 е идентичен с пл. №1951 в кв. 3441, а не с имот пл. №6753 в
кв. 3441. Твърди, че имот стар пл. №6753 от кв. 344, който е предмет на
договора за доброволна делба, е с номер 10450.501.2745 в КККР на гр.
2
Велинград и не кореспондира по никакъв начин с поземлен имот с номер
10450.501.2484. Излага, че това са два различни имота с различно
местоположение, съгласно справка в Кадастралната карта на гр. Велинград.
Сочи, че Удостоверение №6272/23.10.1991 г. на Общински народен съвет
Велинград, издадено на наследници на А. Дим. В. и Удостоверение №1741 от
26.05.1948 г. на Велинградско градско общинско управление, издадено на
наследниците на А. П. Б. доказват единствено, че на името на А. П. Б. в
данъчните книги на общината е записана градина в м. Слатина от 1,2 декара, а
на наследници на А. Дим. Б. към 1963г. има записана градина с площ от 700
кв.м. в мест. „Старата.... /не се чете/ м. Слатина.“. Излага, че така
представените доказателства не сочат на извод, че поземлен имот с
идентификатор 10450.501.2801 е някоя от описаните в двете удостоверения
градини. Твърди, че от представеното Удостоверение №479/03.08.2023г. за
идентичност на имот и наличие на реституционни претенции е видно, че имот
с ид. №10450.501.2801 е идентичен с част от улична регулация и част от
общинска вада още по регулационния план одобрен 1929г.(обезсилен), както и
в плана от 1957г.(обезсилен) същият е идентичен с част от улица и имот без
планоснимачен номер. Предвид изложеното моли да се отхвърли предявения
иск. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
С Определение № 764/11.09.2024 г., съдът на основание чл. 227 ГПК, е
конституирал М. Т. П., с ЕГН: **********- съпруга, А. Г. Б., ЕГН:
**********- син и Е. Г. Б., ЕГН: **********- син като ищци по гр.д. №
775/2023 г., по описа на РС- Велинград на мястото на починалия в хода на
процеса ищец Г. А. Б., ЕГН **********.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че претендираното от него право
съществува, респ. да установи правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, придобито на основание наследствено правоприемство, от
лице, което се легитимира като негов собственик, при условията на
евентуалност на наведеното оригинерно основание, т.е. че е упражнявана в
продължение необходимия законоустановен срок непрекъснато, спокойно и
явно фактическа власт върху имота с намерение да го свои.
От Удостоверение за наследници изх. № 2035/11.07.2023 г., се
установява, че ищецът Г. А. Б. е наследник на А. Д.Б.. с ЕГН: **********,
починал на 02.06.1979 г., който от своя страна е наследник на Димитър А. Б.,
починал на 15.07.1913 г.(наследник на А. П. Б., починал на 09.04.1919 г.).
От Удостоверение № 1741/26.05.1948 г. на Велинградски градско
общинско управление, се установява, че на името на А. П. Б., починал на
09.04.1919 г. в основните данъчни книги на общината има записани общо 19
на брой недвижими имоти, като под т. 19 е посочена ливада в м. „Слатина“, от
1.2 дка.
3
От Удостоверение № 6272/23.10.1991 на Общински народен съвет-
финансов отдел- Велинград, се установява, че по основните книги на съвета
по декл. 35 от 1963 на наследниците на А. Дим. Б. към 1963 г. има записана
градина с площ от 700 кв.м. в мест. „Старата…..(не се чете) м. Слатина“.
От Заявление № 94-00/7220 от 31.07.2023 г. от Г. А. Б. до кмета на
Община Велинград, се установява, че ищецът е пожелал да му бъде издадено
удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общиннска
собственост върху имот № 10450.501.2801, площ 775 кв.м., съгласно стар №
7307, кв. 3441, парцел L, намиращ се в гр. Велинград, ул. ******, старо м.
„Слатина“.
От Акт № 1511 за частна общинска собственост от 07.08.2023 г., се
установя, че за процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 3, ал. 3, чл.
59, ал. 2 от ЗОС е издаден акт за общинска собственост. Същия е вписан в
Служба по вписванията гр. Велинград под Акт № 180, том V, вх. Рег. № 1491
от 09.08.2023 г..
От Удостоверение за идентичност на имот и наличие на реституционни
претенции № 479/03.08.2023 г., издадено от Община Велинград, се установява,
че процесният имот е идентичен с част от улична регулация и част от
общинска вада, както и с част от имот пл. № 1672 (записан на А. П. в
разписната книга и срещу него е записано отчужден с червен цвят) по плана
на с. Каменица от 1929 г. (обезсилен); и е идентичен с част от улица и част от
имот без планоснимачен номер до вадата по плана на гр. Велинград от 1957 г.
(обезсилен). Посочено е, че няма данни за реституционни претенции по
ЗВСНОИ.
От Удостоверение за идентичност на имот № 558/05.09.2023 г. се
установява, че поземлен имот с идентификатор № 10450.501.2484 е идентичен
с имот пл. № 1951 в кв. 3441 по плана на гр. Велинград за р.“501-503“ от 2004
г.(обезсилен); и с част от имот 1951 в кв. 344 по плана на града от 1983 г.
(обезсилен). По сега действащия регулационен план имотът попада(заедно с
други имоти) в УПИ L- „За жилищно строителство, търговия и услуги“ в кв.
3441.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че
Поземлен имот с идентификатор 10450.501.2801, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ******, вид собств. Общинска частна,
вид територия Урбанизирана, НТП Незастроен имот за жилищни нужди, с
площ от 775 кв. м, стар номер 7307, квартал 3441, парцел L, съгласно Заповед
за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК е при
граници : -от север ПИ е № 2484, стар номер 1951, квартал 3441, парцел L и
ПИ с ИД 2488, стар номер 1955, квартал 3441, парцел L; -от запад ПИ с №
2836, стар номер 8065, квартал 3441, парцел XLIX; -от юг ПИ с № 2817, стар
номер 7326, квартал 3441, парцел XLIX; -от изток ПИ с № 3782, стар номер
1980,6437,7705,7444, квартал 3441, парцел XXXVII. В своето заключение
4
вещото лице излага, че имота е идентичен с имот 7307, квартал 3441, парцел L
по обезсиленият кадастрален и сега действащият регулационен план на
гр.Велинград, одобрен с решение на Общ.съвет №229/04.08.2004г. Сочи още,
че по обезсиленият кадастрален и регулационен план на гр.Велинград от
1929г. и Указ № 260/27.05.1931г. за улични изменения, процесния имот не е
заснет и отразен в кадастралната основа на плана. Същият трансформиран
върху плана попада в кв.128, с част в имот с пл.№ 1672 - записан в разписния
лист на А. П. за отчужден и с част в десния бряг на дере „Власа”. Върху имота
е проектирана улица по осови точки 306-307. По обезсиленият кадастрален и
регулационен план на гр.Велинград, одобрен със заповед №4326/06.08.1955г.
на министъра на МКСБ за уличната регулация и с негова заповед за
дворищната регулация № 3683/26.07.1957г., процесния имот не е заснет и
отразен в кадастралната основа на плана. Същият трансформиран върху плана
попада в околовръсния полигон на града /извън регулацията /, с част в
необозначен терен и с част в десния бряг на дере „Власа”. Сочи се, че
следващият кадастрален и регулационен план на гр.Велинград от 1983г.,
одобрен от MCA със заповед № РД-14-03-163 /13.10.1983г., отново не отразява
в кадастралната си основа процесния имот, като същият трансформиран върху
плана попада в необозначен терен, отразен по хоризонталите като сухо дере.
Вече по обезсиленият кадастрален и сега действащият регулационен план на
гр.Велинград, одобрен с решение на Общ.съвет №229/04.08.2004г., процесния
имот е идентичен с имот пл.№ 7307 с площ от 775м.кв., който е включен в общ
УПИ-L-за жилищно строителство, търговия и услуги в кв.3441. Имота е
записан на Община Велинград, с основание АЧОС № 180/2023г..
По делото е изготвена и приета и допълнително заключение на вещото
лице към съдебно техническата експертиза с което се установява, че Поземлен
имот с идентификатор 10450.501.2801, област Пазарджик, община Велинград,
гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ******, вид собств. Общинска частна, вид
територия Урбанизирана, НТП Незастроен имот за жилищни нужди, с площ от
775 кв. м, стар номер 7307, квартал 3441, парцел L, на място не е ограден, като
достъпа до него се осъществява през съседен от запад ПИ с идентификатор
10450.501.2836, през врата от дървена скара, а също така и че същия не
отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот - има
достатъчна площ, но няма лице към улицата, съгласно нормата посочена в
чл.14, ал.З, т.1 от ЗУТ / поземления имот се урегулира е улична регулационна
линия, която определя границата на имота с прилежащата улица, лице на
имота/. Вещото лице е посочило, че за да се обособи като самостоятелен
урегулиран поземлен имот е необходимо да се изготви подробен устройствен
план за определяне границите с достъп от улицата, път или алея, да се
определи конкретното предназначение и режим на устройство и се извърши
отчуждително производство за придаване на части от съседен имот за достъп
към прилежащата от запад улица. В открито съдебно заседание, провело се на
12.02.2025 г., вещото лице излага, че имотът частично е ограден откъм южната
част с изградена мрежа закрепена на бетонови колони забити в земята. Откъм
5
улицата е поставена дървена врата, която ограничава достъпа в имота, в
останалата част имотът не е ограден.
От разпита на свидетеля П.А.П. се установи, че дядото А. е ползвал
процесната земя от 1963 г., като след смъртта му имота се обработва от сина
му. Уточнява, че дядото се казва А., а сина му Г. Б.. Свидетелят П. заявява, че е
непосредствен съсед на имота от южната му страна и е наблюдавал кой
обработва имота от дете, както и че имотът не е застроен, и е ограден от три
страни. Свидетелства, че Г. до последно си садял картофи и след като починал
синът му продължил да сади. Заявява, че притежава съседния имот от 1963 г.,
даже и преди това неговите родители са го стопанисвали. Друг не е виждал в
имота на Г., откакто помни е само той е там, най-напред дядото А. и след това
Г. е обработвал тази земя в същите граници-от трите страни е заградено, а от
северната страна има слог, като имота от западната страна има изход към
улицата.
От разпита на свидетеля Г. Х.Х., мл. Експерт в Община Велинград,
отдел „Общинска собственост“, се установи, че процесният имот целия е с
трева, всеки ползва този имот, като той си е разхождал кучето там. Заяви, че
има огради, единия е жив плет, другия на съседите плета и има някаква
вратичка и една каруца стои от доста време. Не е виждал някой да стопанисва
имота, имотът е ливада, трева, вътре има нещо като каналче, било е като
синор между имотите, дефакто синор общински, като вада. Заявява, че имотът
не е обрасъл, но дали го косят целия или не, не може да кажа. Процесният
имот имал много малко лице към улица, някъде към метър. В съседните имоти
в единия има къща, където живеят хора, а другият имот е на предишния
свидетел /св.П./, той си имал коне, кучета, котки, люлки, и имота му е
заграден. За процесния имот завява, че е заграден, но се минава от към страна
на имота на св.П. през паянтова вратичка, която е отворена.
От разпита на свидетеля Г. К.С. се установи, че е виждал ищецът
постоянно да обработва процесния имот, садял е картофи и фасул. Излага, че
имотът се намира след неговата къща на ул. ******, на 200 метра отдясно.
Сочи, че не е много голям, заграден е от едната страна, откъм Въргови има
мрежа, отпред има вратичка, от която се влиза и излиза, отдясно има засадени
дръвчета. Твърди, че от 1970 г. до към 2023 г. все ищецът обработвал имота,
като не е виждал друг да е ползвал имота. Излага, че през това време не е
виждал да са се променяли границите на имота.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установено от правна
страна следното:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост чрез фактическо упражняване съдържанието на това право и след
изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е
установено владение следва са се вземат предвид характеристиките на
владението: непрекъснато/да не е загубено за повече от 6 месеца, съгласно чл.
81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
6
установено по скрит начин/, несъмнено и с намерение да се държи вещта
като своя, като за последния елемент е предвидена презумцията на чл. 69 ЗС.
При съобразяване събраните по делото гласни и писмени доказателства
съдът намира за установено, че ищецът считано от 1979г. до смъртта си,
настъпила в хода на производството е ползвал процесния имот. От гласните
доказателства се установи, че от началото на установяване на владението на
ищеца до настоящия момент, имота е в едни и същи граници -ограден от
трите страни, а от север отграничен със слог към съседния имот. Ищецът в
процесния период не е губил владението, същото е било спокойно, нямал е
спорове със съседи или други лица, било е несъмнено и с намерение за своене.
Съставения през 2023г. акт за частна общинска собственост не може да
смути правата на ищеца върху процесния недвижим имот. В решение № 67 от
16.06.2017 год. по гр. д. № 3533/2016 год. на ІІ г. о. на ВКС е прието, че актът
за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството
на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността
на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на
общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което
актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на
противното, като общината не носи тежестта да доказва основанието, на което
е съставен актът за общинска собственост. Налице е препращане към приетото
с ТР № 11 от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, решение
№ 149 от 12.06.2013 год. по гр. д. № 647/12 год. ІV г.о. Съставът на съда в
цитираното решение приема, че горните съображения са приложими само в
случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно
уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността
върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта е посочено като
основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но
не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие
досежно правото на собственост на общината.
Настоящият състав споделя изцяло цитираната задължителна съдебна
практика, с оглед на което и приема, че в настоящия случай община Велинград
не се легитимира за собственик на процесния имот с представения акт за
общинска собственост № 1511 от 07.08.2023 год. Като основание за актуване
на имота е цитирана разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, чл.3, ал.3, чл. 59, ал.2 от
ЗОбС, което предпоставя наличието на предходно съставен акт за собственост,
но такъв не е посочен и не се твърди да съществува. От тук следва и липсата
на легитимация на общината като собственик на релевираното в представения
акт за общинска собственост основание.
Не без значение е също, че след отмяната на глава ІІ от ЗСГ – на
13.03.1990 г. /ДВ бр. 21/1990г./, и с оглед на обстоятелството че за процесния
имот не действа забраната на чл. 86 ЗС, с установеното от ищеца владение за
себе си процесния имот е придобит по давност на 13.03.2000 г. /в този смисъл
Р 109 от 25.05.2016г. по гр.дело 356/2016 ВКС, Първо г.о./ Но дори и да се
счете, че за процесния имот е действал мораториума, то осъщественото
владение от 01.06.1996 г., отчитайки спирането на давността от 31.05.2006 г.
7
до 8 март 2022 г., десет годишния период за придобиване по давност на
процесния имот е изтекъл и ищецът се легитимира като негов собственик по
давност, считано от 10.03.2022 г., т.е. преди съставянето на акта от общината.
Горните аргументи са относими в случай, че съставения АЧОС легитимираше
ответника като собственик, което настоящия състав не приема, имайки
предвид изложеното в предходните абзаци.
С оглед гореизложеното, настоящия съдебен състав, намира, че
предявения иск за придобиване по давност на процесния имот за основателен
и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сторените от него в хода на производството
разноски, а именно сумата в размер на 174,38 лв., представляваща заплатена
държавна такса.
Тъй като заместилите в хода на процеса ищеца, страни са
представлявани от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. Д. К. се дължи адвокатско
възнаграждение за защита по предявения иск, определен от съда по реда на чл.
7, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 9 Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Съдът, като взе предвид размера на
вземането, че по делото са проведени седем съдебни заседание, че делото се
отличава с фактическа и правна сложност и като съобрази Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, че национална правна уредба,
която ограничава съда да определи адвокатско възнаграждение под
минималния размер, се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС, намира, че на процесуалния
представител на страните следва да се определи възнаграждение в общ размер
на 2000 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. Б. с ЕГН:
********** и адрес гр. Велинград, ул.”****” № 1, заместен в хода на процеса
на основание чл. 227 ГПК, от М. Т. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Пловдив, ул. „*******“ №106; А. Г. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Варна,
ул. „*********“ №7 и Е. Г. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Велинград, ул.
„*****“ №8, Община Велинград представлявана от кмета д-р К. К., с адрес:
гр. Велинград, бул. “Хан Аспарух” № 35, положителен установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът е собственик на Поземлен имот:
10450.501.2801, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, ул.
******. площ 775 кв. м. стар номер 7307, квартал 3441, парцел L, съгласно
8
заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при съседи: 1. Имот кадастрален
номер: 10450.501.2484, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-
181214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, стар
503.1951, квартал 3441 с площ от 217 кв.м., собственост на Нина Борисова
Б.а/Руменина/; 2. Имот кадастрален номер: 10450.501.2817, съгласно заповед
за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК стар 503.7326, квартал 3441 с площ от 769 кв.м.,
собственост на П.А.П. и Веска К.ова Пухал ева; 3. Имот кадастрален номер:
10450.501.3282, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-
1214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК стар 503.6437,
квартал 3441 с площ от 11153 кв.м., собственост на ВЕЛИ СПА ЕООД. Вид
територия: Урбанизирана. Начин на трайно ползване: Територии заета от
населени места, за жилищно строителство, търговия и услуги, на основание
изтекла в негова полза придобивна давност.
ОСЪЖДА Община Велинград представлявана от кмета д-р К. К., с
адрес: гр. Велинград, бул. “Хан Аспарух” № 35 ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Б. с
ЕГН: ********** и адрес гр. Велинград, ул.”****” № 1, заместен в хода на
процеса на основание чл. 227 ГПК, от М. Т. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Пловдив, ул. „*******“ №106; А. Г. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Варна,
ул. „*********“ №7 и Е. Г. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Велинград, ул.
„*****“ №8, чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 174,38 лв., разноски в
производството.
ОСЪЖДА Община Велинград представлявана от кмета д-р К. К., с
адрес: гр. Велинград, бул. “Хан Аспарух” № 35 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. К.,
на основание чл. 38,ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2000 лв.,
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на съобщение на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9