№ 252
гр. Б., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20241810102188 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД
/Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за
поребителския кредит/, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП /Закон за
защита на потребителите/ във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В. Н. З. от Б., ул.С. п. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Е. И., моли
да бъде прогласена по отношение на „Ю.К.Б.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.С.№*, ет.* за нищожна клаузата от сключения Договор за кредит с №
L324487 от 07.06.2023г. между „Ю.К.Б.“ЕООД с ЕИК: * и В. Н. З., предвиждаща
заплащането на такса за разглеждане в размер на 197.63лв., поради противоречие и
заобикаляне на закона- чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/
във във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и по чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД поради накърняване добрите нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП
/Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, както да заплати и
направените разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК,
отразен в молба с вх.№ 6251/09.07.2025г./л.39/.
В с.з ищецът В. Н. З. от Б., ул.С. п. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.
Е. И. е депозирала писмена молба с вх.№ 6251/09.07.2025г., изпратена чрез ЕПЕП на
09.07.2025г., в която заявява, че моли да бъде уважен предявения иск, както и да се присъдят
направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА.
Ответникът-„Ю.К.Б.“ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. З. Г. Х., е
представила писмен отговор с вх.№ 4636 от 21.05.2025г., изпратен чрез ССЕВ, в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник юрк. З. Г. Х. признава иска и
моли да се постанови решение по чл.237 от ГПК. Моли при присъждане на разноските да се
определи адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, което да не е повече от
150лв., за което излага подробни съображения в писмения отговор.
В с.з. ответникът „Ю.К.Б.“ЕООД, чрез пълномощник юрк. З. Г. Х. е депозирала
писмена молба с вх.№6332 от 11.07.2025г., в която заявява, че поддържа отговора на
1
исковата молба, оспорва и моли да бъде отхвърлена като прекомерна претенцията на ищеца
за разноски, тъй като чл.38 от ЗА не е приложим, тъй като ищцата не е материално
затруднено лице. Същото да не е повече от 250лв. Моли да им се присъдят разноски
съобразно представен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.44/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на 07.06.2023г. са сключили Договор за кредит с №
L324487 от 07.06.2023г.
Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.
Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 07.06.2023 г. между
„Ю.К.Б.“ЕООД в качеството на кредитор и ищеца В. Н. З. в качеството на
кредитополучател/клиент/ е сключен договор за
кредит с № L324487 от 07.06.2023г., по силата на който кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1000лв., а кредитополучателят
се е задължил да върне заетата сума наведнъж, по избран от клиента метод в срок от 12
месеца, при обща сума на лихвите за периода в размер на 66.42лв., при ГЛП в размер на
12.00% и ГПР в размер на 56.27%.
В договора страните са уговорили заплащане на такса за разглеждане на кредита в
размер на 197.63 лв., като общата сума, която следва да се върне е в размер на 1264.05лв.
В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник е направил признание на иска по
основание и размер.
Ищецът не е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по
реда на чл.237 от ГПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният установителен иск за нищожност на клауза от
договор за кредит поради противоречие със закона и заобикалянето му – чл. 26, ал.1, пр. 1 и
пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави –
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП е допустим, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни
процесуални предпоставки.
Разгледан по същество искът за признаване за установено по отношение на
ответника, че клаузата от сключения Договор за кредит с № L324487 от 07.06.2023г. между
„Ю.К.Б.“ЕООД с ЕИК: * и В. Н. З., предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в
размер на 197.63лв. е нищожна поради противоречие със закона и заобикалянето на закона-
чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.10а, ал.2 и
чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите
нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и
във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, е основателен и следва да бъде уважен като доказан, по
следните правни съображения:
Сключеният между страните договор за кредит от 07.06.2023г. има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК /Закон
за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на
договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца
основания.
2
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл.10а, ал.2 и ал.3
от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие.
Разглеждането на искането за кредит от кредитната институция е присъщо на
дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие и
би следвало да е безплатно за
потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Клаузата за заплащане на такса за разглеждане на
искането за кредит вменява в тежест на кредитополучателя задължение да заплати
възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и
управление на кредита.
Услугата по разглеждане на искането за кредит е пряко свързана с договора за
кредит, доколкото касае оценката на риска за кредитора и свързаната с нея преценка за
кредитоспособността на кредитополучателя. Тя е била известна на кредитора към момента
на сключване на договора за кредит, тъй като се съдържа в искането за отпускане на кредит
и е уговорена в договора за кредит. Следователно таксата представлява разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва
да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни разходи. Заплащането на този допълнителен разход по кредита води до
значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя.
В тази връзка е достатъчно да се посочи, че само таксата за разглеждане на искането за
кредит, без дължимата лихва и другите разходи по кредита, оскъпява кредита с 19 %. Като
се прибави процентът на дължимата лихва и таксата за разглеждане на кредита се получава
ГПР, който надхвърля петкратния размер на законната лихва, а това противоречи на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. с Постановление на Министерския съвет на
Република България.
Клаузата за заплащане на такса за разглеждане на искането за кредит също така е
сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
представляващи неписани общоприети морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на
добрите нрави следва да се считат сделки или отделни клаузи, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. В случая поемането на задължение от
страна на кредитополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която е присъща на
кредитирането и следва да е безплатна за него, е уговорено единствено в интерес на
кредитора. Това увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като
се кумулира към основното му задължение по договора за кредит, внася значително
неравноправие в правоотношението и превръща престациите на страните в явно
нееквивалентни. Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП /Закона за защита на
потребителите/ и ЗПК /Закона за потребителския кредит/. Уговарянето на допълнителни
възнаграждения по договора за кредит третира неравноправно икономически по-слабия
участник в оборота, като недостигът на материални средства у потребителя се използва за
явно облагодетелстване на кредитора, тъй като срещу заплащането на таксата същият не
3
предоставя на потребителя никакваконкретна насрещна услуга. Налице е очевидна
нееквивалентност на престациите, накърняваща добрите нрави до степен на
недействителност на уговорката. Следва да се посочи, че размерът на тази такса от 197.63лв.
е около 1/5 от размера на получения кредит от 1000лв. Липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от кредитора. Таксата е по-голяма от
възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.
Освен това е налице и противоречие на оспорената от ищеца договорна клауза с
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата обявява за неравноправна клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, а в случая се касае за такса за
допълнителна услуга, която не зависи от неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя, а се дължи при нормално развитие на кредитното правоотношение.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за разглеждане от договора
за кредит за сумата от 197.63лв., така както е посочена в самия договор.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 50лв./ петдесет лева/ за направени разноски по делото, включващи заплатена
държавна такса.
Освен това на ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокат
Е. И. като Еднолично Адвокатско Дружество Е. И., ЕИК: * и адрес: гр.П., ул.Б. №*, ап.* се
следва адвокатско възнаграждение в размер от 480лв./четиристотин и осемдесет лева/
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА с оглед на приложения договор за правна защита и съдействие при
съобразяване с фактическата и правна сложност на разрешения правен спор, като съдът
съобрази цената на иска, както и че делото е проведено само едно съдебно заседание със
събиране на писмени доказателства и признание на иска от страна на ответника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от В. Н. З. от Б., ул.С. п. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник
адв. Е. И. срещу „Ю.К.Б.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.С.
№*, ет.* ОБЯВЯВА за НИЩОЖНА клаузата от сключения Договор за кредит с № L324487
от 07.06.2023г. между „Ю.К.Б.“ЕООД с ЕИК: * и В. Н. З., предвиждаща заплащането на
такса за разглеждане в размер на 197.63лв./сто деветдесет и седем лева и 63 стотинки/,
поради противоречие и заобикаляне на закона- чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/, както и по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване добрите
нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и
във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Ю.К.Б.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.С.№*, ет.* да заплати на В. Н. З. от Б., ул.С. п. №*, с ЕГН: ********** сумата от
50лв./петдесет лева/ за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата „Ю.К.Б.“ЕООД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.С.№*, ет.* да заплати на адвокат Е. И.
като Еднолично Адвокатско Дружество Е. И., ЕИК: * и адрес: гр.П., ул.Б. №*, ап.* сумата от
480лв./четиристотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5