Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1291 13.04.2020
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Грабчева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 4200 по
описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищцата Д. Р. Ш. твърди, че на 18.09.2009г. срещу нея е
издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. №14021/2009г. на ПРС, за сумите 3019,96
лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2006г. –
30.04.2009г., както и обезщетение за забава в размер на 577,64 лв., законната
лихва върху главницата и разноски от 319,88 лв. Въз основа на този изпълнителен
лист било образувано изп. дело …………. Поддържа се, че е налице новонастъпило
обстоятелство – изтичане на давностния срок от три години приложим за
задължението. Моли съда да признае за установено, че задължението е погасено по
давност.
Ответникът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД поддържа,
че не са налице основания за погасяване на вземането по давност, тъй като по
изпълнителното дело са били извършени действия по доброволно внасяне на суми от
страна на ищцата, което съставлява признание на вземането. Тези действия
съставлявали и отказ от изтекла погасителна давност. Освен това ответникът
счита, че погасителната давност е била прекъсната с упълномощаването на ЧСИ по
чл.18, ал.1 ЗЧСИ, както и с извършените плащания по изпълнителното дело.
Съдът намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че в полза на дружеството
ответник е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №14021/2009г. на Пловдивския
районен съд относно следните суми: 3019,96 лв. главница, представляваща
стойността на топлинна енергия потребена в обект находящ се в гр. П., бул. Д.№..,
вх. , ет., ап. за периода от 01.05.2006г. до 30.04.2009г., ведно със законната лихва
върху главницата, сумата 577,64лв. обезщетение за забавено плащане от 01.07.2006г.
до 05.11.2009г., законната лихва от 06.11.2009г. до пълното изплащане, както и 319,88
лв. деловодни разноски, от които: 71,95 лв. държавна такса и 247,93 лв. –
юрисконсултско възнаграждение /
лист 33/.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 25.01.2010г.,
ответникът е образувал против ищцата изпълнително дело № ….. по описа на ... С
подадената молба взискателят възложил на частния съдебен изпълнител да извършва
действията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, включително и да определя начина на
изпълнението и да бъде пазач на описаното имущество /лист 32/.
Установява се от заключението на съдебно-счетоведната експертиза, че по
изпълнителното дело, чрез съдебния изпълнител са били преведени на ответника
взискател плащания извършени от ищцата в общ размер 300 лв. С тази сума са
погасени в счетоводството на ищеца разноски по издадения изпълнителен лист,
както следва: 71,95 лв. – държавна такса и част от юрисконсултското
възнаграждение / лист 152/.
На 26.01.2010г. с.и. образувал изпълнителното дело,
като разпоредил изпращане на призовка за доброволно изпълнение и извършване на
справки относно имущественото състояние и семейното положение на длъжника /лист
38, 46 – 62/. На 18.04.2012г. ..насрочил
опис на движими вещи в дома на длъжника на 30.05.2012г. Призовката за
извършване на описа била изпратена на 24.04.2012г., но не е била връчена /лист 35/. Така насроченият опис не е бил извършен. Следващото
действие на с.и. по делото било предприето на 26.01.2015г., когато била
изискана справка за декларирани доходи и притежавани недвижими имоти / лист 67-71/. Следващото действие извършено по делото е предприето
от взискателя на 02.04.2015г. когато той подал молба за съединяване на дела
образувани срещу същия длъжник /лист
72/. Следващата молба на
взискателя била подадена на 01.09.2016г., като с нея било поискано да се
предприемат срещу ищцата изпълнителни действия с всички предвидени в закона
способи /лист 77/. На същата датата с.и. разпоредил налагане на
запор върху пенсията на длъжницата, като на 13.10.2016г. било изпратено запорно
съобщение, връчено на 14.10.2016г. С писмо от 14.10.2016г. НАП отговорила, че
не приема запора, тъй като длъжникът не е пенсионер / лист 79/.
На 24.10.2017г. бил наложен запор върху банкова сметка *** / лист 84/. Взискателят подал нова молба на 18.10.2018г. с
искане за предприемане на изпълнителни действия чрез запориране на банкови
средства и налични средства по сейфове / лист 95/. На
15.11.2018г. с разпореждане на с.и. била наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника,
която било вписана на 16.09.2018г. /лист 98 и 102/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е
издадено изпълнителното основание.
Вземанията предмет на изпълнителният лист са относно периодични вземания – главница за доставена топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което спрямо тях се тригодишната давност по чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че последното вземане се
отнася за задължение за предоставени услуги към 30.04.2009г. изискуемостта му е
настъпила в края на следващия месец – 31.05.2009г.
Съобразно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Според указанията дадени т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ВКС ОСГТК, давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. Не съставляват изпълнителни
действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Тези
действия не прекъсват давността, а освен това предприемането им не е
изпълнително действие по смисъла на чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
По настоящото дело давността е била прекъсната с
молбата на визскателя за образуване на производството, тъй като с нея е бил
овластен съдебният изпълнител за предприеме действия по събиране на вземането,
чрез всички изпълнителни способи. По настоящото дело е видно, че изпълнителни
действия са поискани от взискателя на 25.01.2010г., като в период следващ две
години от тази дата тоест до 25.01.2012г. друго искане за предприемане на
изпълнителни действия не е постъпвало. Същевременно в този период не са
предприемани и изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ, които да са годни да прекъснат давността за вземането. Насрочен е опис
на движими вещи, но той не е бил извършен, като длъжникът дори не е бил
призован за него. Други действия прекъсващи давността за вземането по смисъла
на чл.116 б.“в“ ГПК не са били предприемани до 25.01.2013г., когато е изтекла
давността за вземането / три години, считано от 25.01.2010г./. Междувременно е
било прекратено и изпълнителното производство, поради непоискване на
изпълнителни действия в двегодишен срок. Ето защо са отпаднали всички последици
на изпълнителния процес, който извод следва по аргумент на обратното от чл.344,
ал.4 ГПК, според който се запазват само правата на трети лица, придобити преди
прекратяването въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на
извършено от третото задължено лице плащане на с. и.. Предприемането на
изпълнителни действия след датата на която делото се счита прекратено на осн. 433, ал.1 т.8 ГПК, е без
основание, поради което не може да се приеме, че те могат да бъдат преценяни
като прекъсващи.
Доводите на ответника, че плащането на суми от страна
на длъжника има ефект да прекъсне давността за вземането не могат да бъдат
споделени. Плащането в хода на изпълнението не може да бъде приравнено нито на
предприемане на действие по принудително изпълнение, нито на признание на дълга
по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД. Отделен е въпросът относно действието на
чл.118 ЗЗД и дали длъжникът има право да търси обратно платеното след изтичане
на давността. Този въпрос е извън предмет на настоящото производство.
Съдът обаче намира, че следва да отчете извършените в
хода на изпълнението плащания при преценка на допустимостта на настоящия иск.
След събиране на суми, предмет на изпълнението, за длъжника не съществува
интерес от водене на иск по чл.439 ГПК. Това е така защото този иск е
отрицателен установителен като при уважаването му не би могла да бъде
постигната ефективна защита. Длъжникът би могъл да претендира събраните суми
като недължимо платени в хипотезата на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, в какъвто
смисъл са и указанията, дадени в т. 1 на Постановление на пленума на ВС 1/79.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е
недопустим в частта му относно събраната сума от 300 лева, отнесена за
погасяване на държавната такса по изпълнителни лист и на част от
юрисконсултското възнаграждение да размера на 19,88 лв. Поради това
производството следва да се прекрати в тази част за разликата между присъдените
със заповедта разноски - 319,88 лв. и 19,88 лв.
С оглед това съдът намира, че искът следва да бъде
уважен за следните суми: 3019,96 лв. главница, 577,64 лв. обезщетение за забава
и 19,88 лв. деловодни разноски. В останалата част до претедираните общо 3 917,48лв.
производството следва да се прекрати като недопустимо.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 146,09 лв.
Пълномощникът на ищеца е осъществявал безплатна правна
помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗАдв, което е видно от представения договор
за правна помощ /лист 24 от
делото/. Размерът на адвокатското
възнаграждение, което се дължи съобразно уважената част от иска, следва да бъде
опреден по реда на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и възлиза
на 504лв. Ето защо ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца сумата
463,68лв., изчислена съобразно уважената част от иска.
На осн. чл. 78, ал.4 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски в размер
на 16 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК,
по иска предявен от Д. Р. Ш. ЕГН
**********, с адрес ***, съд. адрес:***, а. Е.И. против „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 3617,08лв. от които: 3019,96
лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2006г. – 30.04.2009г.,
законната лихва върху нея за времето от 06.11.2009г. до окончателното плащане; 577,64
лв. обезщетение за забава за периода от 01.07.2006г. – 05.11.2009г. и 19,88 лв.
- разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №14021/2009г. по
описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № …. по описа на .., поради погасяване на
вземането по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска в частта му за сумата 300
лева, представляваща част от вземането за разноски по изпълнителния лист, като
ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част поради недопустимост.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД да заплати на Д.
Р. Ш., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 146,09 лв. /сто четиридесет и шест лева
и 9ст./, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД да заплати на а.
Е.Г.И. личен № ….. с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 463,68 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и 68 ст./ представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Д. Р. Ш.
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, на осн. чл.78, ал.4 ГПК,
сумата 16 лв. /шестнадесет лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП