РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900852 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
558, ал. 7 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Гаранционен фонд гр. София, със съдебен адрес: ***, чрез
процесуалния си представител адв. С.М., твърди, че по щета
210280/04.12.2014 г., е изплатил обезщетение за вреди в общ размер на
108 844.55 лв. на С.М.К., пострадал при пътно – транспортно произшествие,
настъпило на 22.12.2011 г.
Твърди също, че виновен за произшествието, на основание влязло в
сила решение по НАХД № 3536/2012 г. на Районен съд – Пловдив е
ответникът Х. Т. К., ЕГН **********, управлявал собствения си лек
автомобил „Рено Лагуна“ с ДК № РВ ** MC без наличие на застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на произшествието, което е станало
причина, на основание влязло в сила решение по гр.д. № 4536/2015 г. по описа
на СГС, ищецът за изплати на 23.04.2022 г. на пострадалия сумата от 105
626.67 лв., формирана по следния начин – 72 633.99 лв. главница, 24 225.98
лв. законна лихва, 8 766.70 лв. разноски, както и 22.04.2019 г. – сумата от 3
217.88 лв. за държавна такса и разноски, дължими за проведеното съдебно
производство.
Претендира присъждане на посочените суми, ведно със законна лихва
от завеждане на исковата молба до окончателно плащане, както и
направените по делото разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
1
Ответникът ХР. Т. К., ЕГН **********, чрез назначения му особен
представител адв. Е.К.-К., съдебен адрес: ***, оспорва изцяло исковете по
основание и размер. Оспорва основателността на претенцията за заплащане на
разноски с общ размер 11 984.58 лв. Поддържа, че разноските в размер на
8 766.70 лв., платени на 23.04.2018 г. по сметка на ЧСИ Матова, са направени
по изпълнително дело, в което ответникът не е участвал, и не представляват
необходими разноски за определяне на обезщетението, респ. са извън обхвата
на регресното право на Гаранционния фонд. Счита за неоснователна и
претенцията за разноски в размер на 3 217.88 лв., тъй като за тях пряко е
осъден Гаранционен фонд, като ответник по делото, и не представляват
разноски, направени от пострадалото лице С.К.. Излага, че във всички
съдебни производства разноските се възстановяват на спечелилата по делото
страна без лихви за забава. Същевременно твърди, че ХР. Т. К. не е получил
Регресна покана изх. № ГФ – РП – 528 от 27.07.2021 г., видно от известието
за доставяне писмото е върнато като непотърсено на 07.09.2021 г. и същият не
е изпаднал в забава към Гаранционния фонд по отношение на претендираните
суми.
В допълнителна искова молба и допълнителен отговор страните
оспорват възраженията на ответната страна и поддържат по същество
становищата си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното решение по НАХД № 3536/2012 г. на Районен
съд – Пловдив водачът Х.К. е признат за виновен за това, че на 22.12.2011 г. в
гр. Пловдив, при управление на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № PB **
MC е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл.
37, ал. 1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил телесни
увреждания на пешеходеца С.М.К. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр.
II, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78 а, ал. 1 от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба.
Съгласно приложената справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд, към момента на настъпване на гореописаното
ПТП, управляваният от ответника лек автомобил не е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което пострадалият е
депозирал молба пред Гаранционен фонд, с която е претендирал да му бъде
изплатено обезщетение за вреди. По претенцията е образувана щета №
210280/04.12.2014 г., по която Гаранционен фонд е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.
Пострадалият не се е съгласил с определеното обезщетение,
вследствие на което е завел гр. д. № 4536/2015 г. пред Софийски градски съд.
С Решение № 6698 от 12.08.2016 г., постановено по посоченото дело,
Гаранционен фонд е осъден, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“ КЗ
2
/отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да заплати на С.М.К., ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., както и сумата
от 2 633.99 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
произтекли от настъпилото ПТП, ведно със законна лихва върху сумите от
датата на произнасяне на фонда – 06.01.2015 г. до окончателно изплащане,
като за разликата до общо претендираната сума от 220 000 лв., искът е
отхвърлен като неоснователен. Със същото решение Гаранционен фонд е
осъден да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 2
890.80 лв., а по сметка на СГС – държавна такса от 2 505.35 лв. и 112.53 лв. –
разноски, платени от бюджета на съда. Срещу решението на СГС в
отхвърлителната му част е била подадена въззивна жалба от С.К., в резултат
на което с решение на Софийски апелативен съд от 10.04.2018 г. по в.гр.д. №
5547/2017 г., първоинстанционното решение е отменено в тази му част, като
въззивният съд е осъдил Гаранционен фонд да заплати на пострадалия сумата
от още 10 000 лв., представляваща разликата между присъдените 60 000 лв. и
дължимите се 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Фондът е
осъден да заплати още 400 лв. дължима държавна такса по сметка на СГС,
сумата от 200 лв. – държавна такса по сметка на САпС, както и адвокатско
възнаграждение в полза на адв. К. за сумата от още 553.85 лв. за
представителство пред СГС и 423.60 лв. – за представителство пред САпС. С
определение на ВКС от 21.03.2019 г. по т.д. № 2124/2018 г. решението на
въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване. В
проведените производства водачът на увреждащия автомобил е бил
конституиран в качеството на ответник, като заведената срещу него
претенция за заплащане на лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода от датата на ПТП до датата на произнасяне
на фонда, е била уважена частично.
Въз основа на влезлите в законна сила съдебни актове в полза на С.К. е
издаден изпълнителен лист за присъдените обезщетения, като е образувано
изпълнително дело № 20188600400519 на ЧСИ Виолета Матова, по което
ищецът е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение с платежно
нареждане от 23.04.2018 г. /л. 60/ на сума в общ размер на 105 626.67 лв.,
формирана по пера както следва: 72 633.99 лв. главница, 24 255.98 лв. лихва
за забава, 2 301.12 лв. адвокатски хонорар по изп. дело; 241.85 лв. разноски по
изпълнително дело и 6 223.73 лв., дължима сума по т. 26 от Тарифата за такси
и разноски по ЗЧСИ. Наред с това, видно от приложените на л. 61 и л. 62 два
броя платежни нареждания от дата 22.04.2019 г., фондът е внесъл по сметка
на СГС и САпС присъдената държавна такса, дължима за
първоинстанционното и въззивното производство в общ размер на 3 217.88
лв.
С Регресна покана № ГФ – РП – 528/27.07.2021 г. ищецът е поканил
ответника да възстанови процесната и претендирана в настоящото
производство сума от 108 844.55 лв., но видно от приложеното известие за
доставяне на „Български пощи“ ЕАД пратката е върната като непотърсена.
3
При тази фактическа установеност се налагат следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с регресен иск, основан на твърдението, че по силата на
установена в закона суброгация в правата на удовлетворения кредитор
ищецът Гаранционен фонд има право да получи от прекия причинител на
вредата, по повод на която е било изплатено обезщетение, сумата на
платеното в полза на третото увредено лице обезщетение, заедно с всички
акцесорни плащания, вкл. лихви и разноски.
Правното основание на така заявената претенция е чл. 558, ал. 7 от
КЗ.
За да се ангажира отговорността на ответника по този ред следва да
бъде осъществен следният фактически състав: Гаранционен фонд да е
заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество;
пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на
Република България; да е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България; виновният водач
да няма сключена задължителна застрахова "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че посочените предпоставки са налице. Въпросите за
причинените от ответника вреди на третото лице, за противоправния характер
на поведението на ответника при причиняването на вредите, за причинно-
следствената връзка между деянието и вредоносния резултат, както и за
обстоятелството, че към момента на възникналото ПТП виновният водач не е
имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, са
били предмет на граждански процес, приключил с влязло в сила съдебно
решение, ползващо се със сила пресъдено нещо както по отношение на ищеца,
така и по отношение на ответника в настоящото производство.От
представените платежни нареждания, неоспорени относно тяхната истинност,
по несъмнен начин се установява извършено плащане от ищеца в полза на
пострадалото лице, като превеждането на сумите по сметка на ЧСИ по
образуваното изпълнително дело не разколебава този извод, доколкото
съставлява изпълнение на задължението му към него.
Ето защо, съдът намира, че предявеният регресен иск е доказан по
своето основание.
Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ урежда обема на регресното
право на Гаранционен фонд и посочва кои от платените от него суми могат
да бъдат предмет на регрес спрямо прекия причинител на вредите, като в
правото на регрес се включват изплатеното обезщетение, лихви и разноски,
които фондът е направил за определянето и изплащането на обезщетението.
Това са обичайните разходи, необходими за установяване на механизма на
4
ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и
причинно – следствена връзка между ПТП и вредите или казано по друг
начин – това са всички съдебни разноски, направени в хода на съдебното
производство до постановяване на влязло в сила съдебно решение, с което се
установяват със сила на пресъдено нещо подлежащите на обезщетяване вреди
и размера на дължимите от фонда обезщетения. В този смисъл разноските,
направени в изпълнителното производство, включващи такси и разноски по
ТТРЧСИ, не представляват необходими разноски за определяне на
обезщетение. Те са направени след влизане в сила на съдебното решение,
поради което попадат извън предметния обхват на регресното право на
Гаранционен фонд. Още повече, че същите не могат да се вменят във вина на
ответника, тъй като не са в пряко причинна – следствена връзка с негово
виновно поведение, а са произтекли от бездействието на фонда да плати
въпреки влязло в сила съдебно решение.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат уважени за
претендираната и изплатена главница от 72 633.99 лв., мораторна лихва от
24 225.98 лв. и съдебни разноски в размер на 3 217.88 лв. По отношение на
претенциите за заплащане на такси и разходи в общ размер на 8 766.70 лв. по
образуваното изпълнително дело № 20188600400519 по описа на ЧСИ
Виолета Матова искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят заплатените по делото разноски в размер на 5 799.81
лв., съобразно уважената част от исковете, която сума е сбор от заплатената
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит по чл. 47, ал. 6 от
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Т. К., с ЕГН ********** от *** да заплати на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, сумата от 100 077.85 лв.
/сто хиляди седемдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/, включваща
72 633.99 лв. изплатено на 23.04.2018 г. обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, за което Гаранционен фонд е осъден с влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 4536/2015 г. на Софийски градски съд и влязло в
сила съдебно решение по в.гр.д. № 5547/2017 г. на Софийски апелативен съд,
24 225.98 лв. мораторна лихва върху обезщетението и сумата от 3 217.88 лв.
заплатени държавни такси и разноски по сметка на Софийски градски и
Софийски апелативен съд, ведно със законна лихва върху сумите от датата на
завеждане на исковата молба 29.11.2021 г. до окончателно плащане, като за
претенцията от 8 766.70 лв., представляващи заплатени разноски по
образуваното изпълнително дело № 20188600400519 по описа на ЧСИ
5
Виолета Матова ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Т. К., с ЕГН ********** от *** да заплати на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата от 5 799.81лв., представляваща направени
деловодни разноски и разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6