Р Е Ш Е Н И Е
№ / 29.04.2021 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХVІ състав, в публичното заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
при секретаря
Ангелина Г., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 653 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 вр. чл.190
ал.1 и ал.2 от ЗУТ и е образувано по жалба от С.Т.Т. ***, чрез пълномощника му адв. Л.Д.от АК-София,
против Заповед №0468/04.02.2020 г. на заместник кмета на Община Варна, с която
на осн.чл.190 ал.1 и ал.2 вр.ал.6 от ЗУТ на Н.Н.Г. и Б.Ц.Т. – праводатели на
заинтересованата страна С.Т. (собственици на ПИ 10135.2723.984 по КК на гр.
Варна, СО „Ваялар“), е разрешено прокарване на временен път, който в началото
преминава изцяло през ПИ 10135.2723.844 (собственост на жалбоподателя) с ширина
4 м по обособения в имота вход, следвайки трасето по влязло в сила Заповед №
0925/15.03.2011г на кмета на Община Варна, след което се стеснява до ширина
3.50м, минава под козирката на жилищната страда, собственост на С.Т. - общо
засегната площ 156 кв. м; и с чупка навлиза в ПИ 10135.2723.236 по КК на гр.
Варна, СО „Ваялар“, собственост на заинтересованата страна Т.Т. Б., покрай
южната граница на имота – общо засегната площ 56 кв.м.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта
му. По-конкретно се твърди, че заповедта не съответства по съдържание на
установеното с чл.59 ал.2 т.4 от АПК, доколкото в нея ответникът не е посочил
фактическите и правните основания, които са го мотивирали да прокара трасето на
процесния временен път по начин, засягащ оградата и козирката на съществуващата
в имота на жалбоподателя законно построена жилищна сграда. Сочи се, че
реализирането на временния път по посочения в заповедта начин ще блокира за
дълъг период от време инвестиционните намерения на жалбоподателя с оглед издадената
на 16.05.2018 г. от Гл. архитект на Район „Приморски“ виза за проектиране. Това
се сочи като доказателство, че оспореният административен акт е издаден в
противоречие с един от основните принципи в административното право – принципът
за съразмерност, закрепен законодателно в чл.6 от АПК. Развити са доводи, че заповедта
на зам. кмета е издадена и в нарушение на чл.35 от АПК – не са обсъдени
възраженията на жалбоподателя, направени в хода на административното
производство пред ответника, както и всички факти и обстоятелства, които са от
значение за изхода му. Релевирани са доводи и за материална незаконосъобразност
на процесната заповед с твърдения, че тя е постановена в нарушение на чл.190
ал.3 изречение І-во от ЗУТ. Според оспорващия, трасето на временния път е
предвидено в отклонение от предвижданията на действащия и влязъл в сила за
прилежащата територия ПУП-ПУР, одобрен с решение на Общински съвет - Варна от
2012 г., за чието реализиране няма пречки, явява се най-икономичен и засяга в
най-малка степен имотите, които попадат в трасето му. Въз основа на всичко изложено в жалбата, се
твърди, че оспорената заповед не съответства и на целта на закона, а ответникът
превратно е упражнил властническите си правомощия. Формиран е петитум заповедта
да се отмени като незаконосъобразна – постановена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя – адв.И.О. ***, я поддържа изцяло на посочените в нея
основания. В допълнение се позовава на актуалното изменение на чл.148 ал.2 от ЗУТ, според което абсолютна предпоставка за издаване на разрешение за строеж в
определен имот е приложена улична регулация, която осигурява достъпа до него –
така извежда довод, че напълно икономически неоправдано и в нарушение на
принципа за съразмерност е прокарването на временен път по трасе, различно от
утвърдената улична регулация по действащ ПУП, в случая – ПУР от 2012г. Подробни
съображения по съществото на правния спор са изложени в представени от адв. О. писмени
бележки от 02.02.2021г. Претендира се и присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът – заместник кметът на Община
Варна, и заинтересованата страна Т.Т.О. - редовно призовани, не се явяват, не
се представляват и не ангажират становище по жалбата.
Заинтересованата страна С.В.Ж. – Т. се
представлява от адв.Н.А. ***, която оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето
й като счита, че предвиденият с оспорената законосъобразна заповед вариант на
временен път е икономичен и бързо осъществим, като сочи, че повече от 15 години
нейната доверителка и праводателите й са лишени от автомобилен достъп до имота
си. Подробни съображения излага по същество в съдебно заседание и в писмени
бележки от 29.01.2021г. Претендира и присъждане на сторените в производството
разноски.
Въз основа на преценка на събраните в хода
на съдебното дирене релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Началото на административното производство
е поставено със заявление (молба) вх. № РД 15010728 ВН от 28.04.2015 г. (л. 162
от адм. преписка) от Н.Н.Г. – собственик на ПИ с идентификатор 10135.2723.984 по КК на гр. Варна, находящ се в м-ст
„Траката Ваялар“ (праводателка на настоящия собственик и заинтер.страна в
производството Т.О.), с която заявителката алтернативно е посочила, че ще счита
молбата си за удовлетворена независимо дали достъпът до имота им ще бъде
осъществен чрез реализация от Община Варна на улицата-тупик, съгласно влезлия
за СО „Ваялар“ ПУП-ПУР от 2012 г., или чрез прокарване на временен път до
реализиране предвижданията на същия ПУР.
С писмо рег. № РД15010728ВН_002ВН/
16.10.2018 г. (л. 157 от преписката) подписано от пълномощник, е заявено желанието
на заявителите - Н.Н.Г. и нейния съпруг Б.Ц.Т.,*** да извърши и двете процедури
– за реализиране предвижданията на ПУП-ПУР от 2012 г. и за прокарване на
временен път.
С Решение № 11-2 по Протокол 11 от
13.12.2018 г. (л. 149 и 150 от адм. преписка) общинската Комисия по чл.190 от ЗУТ е допуснала процедура по прокарване на временен път с обща ширина 3,50 м.,
като трасето му съвпада с трасето на проектната улица-тупик от осева точка /о.т./ 1223а – 1223 – 1224, при което се
засягат площи от ПИ 10135.2723.233 – 97 кв.м., ПИ 10135.2723.236
– 16 кв.м. и ПИ 10135.2723.844 – 81 кв. метра (както е показано на
цветна скица, приложена на л. 143 от адм. преписка). Предвид постъпването на
възражения срещу предложения вариант за прокарване на временен път в периода от
13.12.2018 г. до 14.11.2019 г. общинската Комисия по чл.190 от ЗУТ е разгледала
още пет предложения/варианти за прокарване на временен път до ПИ 10135.2723.984
(л.125, л.118, л. 106, л.77 и л.52 от адм. преписка), които в различна степен
засягат ПИ 10135.2723.233, ПИ 10135.2723.236 и ПИ 10135.2723.844, разположени
източно от имота на заявителите и попадащи в трасето на улицата-тупик от о.т.
1223а – 1223 – 1224 съобразно предвижданията на ПУП-ПУР от 2012 година. Единият
от предложените варианти е трасето на временния път да минава по северните
имотни граници на ПИ 10135.2723.233, ПИ 10135.2723.236 и завива наляво през ПИ
с идентификатор 10135.2723.238. Срещу всички предложени от Комисията варианти
са постъпили възражения от собствениците на засегнатите имоти и в частност от инициатора
на настоящото съдебно производство С.Т.Т. (без последно посочения вариант, с
който не се засяга неговия имот).
На 14.11.2019 г. общинската Комисия по ч.190 от ЗУТ е разгледала поредното
предложение (7-мо по ред – л. 36 от преписката) за прокарване на временен път до имота на заявителите Н.
Н. Г. и Б. Цв. Т., според което в началото пътят преминава
изцяло през ПИ 10135.2723.844 с ширина 4 м. по обособения в имота път (следвайки
трасето по влязла в сила Заповед № 0925 от 15.03.2011 г. на Кмета на Община Варна), след което се
стеснява до ширина 3,50 м., минава под козирката на сградата в ПИ
10135.2723.844 и с чупка навлиза в ПИ 10135.2723.236. Срещу този вариант за
трасе на временния път отново е постъпило възражение от С.Т.Т.. Същото е
разгледано на заседание на колективния общински орган, проведено на 30.12.2019
година. Резултатите от заседанието на Комисията са обективирани в Протокол №
12/30.12.2019 г. (л. 25,26 и 27 от адм. преписка). Видно от Решението по т.12 –
4 от Протокола, възражението на Сл. Т. не е уважено. До кмета на Общината е
отправено предложение да издаде заповед по реда на чл.190 ал.1 и ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ.
На 04.02.2020 г., след като се запознал с
цялата административна преписка, П.П.– заместник кмет на Община Варна, издал
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 9468, с която наредил да
се прокара временен път до ПИ 10135.2723.984
съгласно приетото с решението на Общинската Комисия по Протокол № 12/30.12.2019
година.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че на 18.02.2020 г., т.е. след постановяване на процесната заповед,
заявителите Г. и Т. са се разпоредили с имота си, което се потвърждава и от
приложеното на л. 34 от делото заверено копие от НА № 36, том ІІ, рег. № 1773,
Дело №176 от 18.02.2020 г. С оглед горното в настоящото съдебно производство
като заинтересована страна е конституирана тяхната правоприемница С.В.Ж. – Т..
След уведомяване на страните в
производството за издаване на заповедта е предприето съдебното ѝ
оспорване от С.Т.Т..
За изясняване на фактите, които са от
значение за изхода на повдигнатия правен спор, съдът е допуснал по делото да се
изготвят две съдебно-технически експертизи – основна с.д. №10812/04.09.2020г
(л.112 по делото) и повторна – комплексна с.д. № 411/11.01.2021г (158-166 по
делото). Вещите лица поддържат становищата си пред съда. Експертите сочат, че
процесните имоти попадат в урбанизирана територия, устройствена зона „ЖМ2“,
съгласно ОУП на гр. Варна от 2012 г. със следните устройствени показатели: Пл – 20%; Кинт – 0,6
и Кота корниз – 7 метра. За същата територия – СО „Ваялар“, има одобрен и
влязъл в сила ПУП-ПУР с Решение № 551 – 6 по Протокол № 10 от 26 и 27.07.2012
г. на Общински съвет – Варна, който не е приложен на място. Предвижданията на
посочения ПУП-ПУР за достъп до ПИ с идентификатор 10135.2723.984
са за провеждане на улица-тупик от о.т. 1223 до о.т. 1224 с ширина 3,5 метра,
чието трасе преминава (засяга части) от ПИ 10135.2723.844,
ПИ 10135.2723.233 и ПИ 10135.2723.236. Предвиденото
с процесната заповед трасе на временен път не съвпада с трасето на предвидената
с ПУП-ПУР задънена улица (улица-тупик).
Установява се и не е спорно между
страните, че за имота на жалбоподателя С. Тр. Т. - ПИ 10135.2723.844, има
одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, съгласно Заповед № 383/29.09.2014 г., с която
същият е урегулиран в УПИ V-844, кв. 64, при което са спазени устройствените
показатели на устройствената зона - Пл – 20%; Кинт – 0,6 и Кота корниз – 7
метра. Отстоянието от съседните имоти е на 3 м., а спрямо дъното на имота – на
5 метра. Заключението на повторната експертиза сочи, че изградената в имота на
жалбоподателя масивна жилищна сграда, както и козирката към нея са изградени в
съответствие с одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за
строеж, както и в съответствие с одобрения ПУП-ПРЗ.
Вещите лица са установили, че в ПИ с
идентификатор 10135.2723.233 има изградена сграда с предназначение според КК вилна
сграда, на два етажа с площ от 48 кв. метра. Има изградена и друга сграда –
едноетажна, с площ от 27 кв.м., с предназначение според КК – друг вид сграда за
обитаване. Описаните сгради се намират в югозападната част на имота и са
попълнени в КК на гр. Варна със Заповед № 18-4438/ 21.06.2017 г. на Началник
СГКК – Варна. В частта от същия ПИ 10135.2723.233, попадаща в трасето на
предвидената с ПУП-ПУР задънена улица, попадат няколко допълнителни постройки,
от които само тоалета с площ от 3,00 кв.м. представлява масивна постройка и е
отдръпнат от границата с имота на жалбоподателя (ПИ 10135.2723.844) на 1,30 м.,
съгласно данните от КК на гр. Варна. Тази постройка е свързана с оградата на
оспорващия посредством покрив от ламарина, а пространството под така оформения
покрив представлява навес, ситуиран на място точно срещу козирката в имота на
оспорващия С. Тр. Т., както е показано на цветните комбинирани скици,
неразделна част от допълнителната СТЕ. В югоизточната част на ПИ 10135.2723.233, попадаща в трасето на
предвидената с ПУП-ПУР улица-тупик, има изпълнена постройка, представляваща PVC-конструкция, остъклена и покрита с
битумни керемиди, чието предназначение е за лятна кухня. Същата е ситуирана на
около 0,60 м. от оградата с имота на жалбоподателя. Вещите лица са установили,
че допълнителните постройки в този имот не са нанесени в КК на гр. Варна и за
тях не е установено наличие на строителни книжа.
Заключението на експертите е, че трасето
на временния път, одобрен с процесната заповед, засяга изградената в имота на
жалбоподателя козирка към жилищната сграда, построена съгласно одобрени
инвестиционни проекти и за които има надлежно издадено РС № 49 от 27.02.2015 г.
от Район „Приморски“. След посещение и измерване на място е установено, че
козирката е със светъл отвор 3,14 м., т.е. не се изпълнява изискването за
наличие на просвет от Н= 4,50 м., което сочи, че изпълнен така, временният път би позволил по него да
преминават само леки автомобили, но не и автомобили на специализираните служби
(пожарни), както и други автомобили с по-големи габарити.
След проучване на инвестиционните
намерения (идеен проект) на жалбоподателя Сл. Т. за надстрояване на жилищната
сграда в ПИ 10135.2723.844, вещите лица сочат в заключението си, че
предвижданията са в имота да бъдат обособени 4 бр. паркоместа, чието
местоположение изцяло попада в трасето на предвидения със заповедта временен
път. Паркоместата са показани схематично в приложената към допълнителната СТЕ
комбинирана скица №2.
На въпрос №8 вещите лица отговарят, че
инвестиционният проект на жалбоподателя за надстрояване на жилищната сграда не
е съобразен със Заповед № 925/15.03.2011 г. (приложена на л. 103 от адм.
преписка). Сочи се, че в трасето на временния път, което е определено с
цитираната заповед, изцяло попадат предвидените за имота на жалбоподателя
паркоместа, както и голяма част от козирката. В заключението си вещите лица
сочат категорично, че с предвижданията за провеждане на задънена улица съгласно
ПУП-ПУР от 2012 г., вещните права на жалбоподателя Сл. Т. се засягат в по-малка
степен отколкото биха били засегнати с провеждането на временния път по
трасето, предвидено с процесната заповед.
Експертите сочат, че временен път до имота
на заинтересованата страна ПИ с идентификатор 10135.2723.984 би могъл да се
прокара през ПИ с идентификатор 10135.2723.238, разположен северозападно от
обслужвания имот. Твърди се, че макар този вариант де не се явява
най-икономично осъществим, то с неговата реализация ще се засегнат вещните
права на най-малко собственици, тъй като застрояването в посочения ПИ 238 е
разположено в северозападния ъгъл на имота, а в проектното трасе няма друго
застрояване. В допълнение се сочи, че и към настоящия момент на място
съществува пътека от улицата до имот 984 със средна ширина 0,90 м. – 1,00 м.,
която за реализацията на временния път следва да бъде разширена с около 2,5
метра. Посочват също, че при реализация на такъв временен път неговата
денивелация ще е около 6,0% - 6,5%, което не е изключение в този район, тъй като, съгласно влезлия в
сила за процесната територия ПУП-ПУР, предвидените улици между о.т. 115 и о.т.
1223а и от о.т. 1225 до о.т. 1227 са с наклон по план-схемата за вертикално
планиране от 5,5% и 8,0%. В съдебно
заседание вещото лице инж. Л. И. потвърждава, че реализирането на временния път
по трасето на предвидената с ПУП-ПУР задънена улица е по-лесно технически и
по-икономично осъществимо, доколкото в тази част теренът е равен, а в трасето
му се намират постройки в ПИ с идентификатор 10135.2723.233, за които не е
установено наличие на строителни книжа или друга документация. На въпрос на
адв. А. дали при регулирането на имота на жалбоподателя Сл. Т. е съобразен
ПУП-ПУР от 2012 г. вещите лица отговарят положително – ПУП-ПРЗ за УПИ V – 844 в
кв. 64 е съобразен с ПУП-ПУР. Планът за уличната регулация е от 2012 г., а
ПУП-ПРЗ за имота на оспорващия Т. е изработен и одобрен през 2014 година,
съответно през 2015 г. да одобрени инвестиционните проекти и е издадено
разрешението за строеж. Стъпките на изпълнената в имота козирка попадат в
строителните линии на имота, макар в издадената си част тя да излиза извън
линията на застрояване. Същевременно козирката в най-издадената си част не
излиза извън границите на имота на Сл. Т. и не навлиза в трасето на
проектираната улица по ПУП-ПУР от 2012 година.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че за жилищната сграда в имота на оспорващия Сл. Т. е представено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 114/ 18.12.2015 г. (л. 169 от
делото). На лист 103 и 104 от административната преписка е представено заверено
за вярност копие от Заповед № 0925 от 15.03.2011 г. на Кмета на Община Варна, с
която на заинтер.страна Т.Т. Б. (сега О.) е разрешено да прокара временен път
до притежавания от нея имот 1570, идентичен с ПИ 10135.2723.236 по КК на гр.
Варна, ведно със скица на проектното трасе. Страните в производството не
спорят, че този временен път не е реализиран.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на писмените доказателства по административната
преписка, тези, приобщени на съдебното дирене, и заключенията на основната и
повторната СТЕ, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви,
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок, от адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като
основателна.
Съобразно изричната разпоредба на чл. 215,
ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от АПК, от компетентността на съда е да се
произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му, и съответства ли на целта на закона.
Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ при липса
на съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти, временните
пътища се прокарват въз основа на заповед на Кмета на общината, каквато е и
конкретната хипотеза. А видно от представената Заповед № 5515/31.12.2019 г. на
Кмета на Община Варна (л. 21 от адм. преписка), същият е предоставил своите
функции да издава заповеди по чл.190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временни
пътища на П.П.– Заместник кмет на Община Варна, което налага извод, че последният
е териториално и материално компетентен да издава заповеди като разглежданата в
настоящото съдебно производство.
Съдът установи, че заповедта е издадена
при спазване на изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването ѝ.
Административният орган е бил надлежно сезиран с искане за прокарване на
временен път от собственици на ПИ с идентификатор 10135.2723.984 по
КК на гр. Варна, като страните в настоящото съдебно производство не спорят, че
до него няма достъп. Към момента на издаване на заповедта, както и до
приключване на съдебното дирене по делото, достъпът до този имот се осъществява
по пътека, разположена северозападно от него, с ширина около 1,00 метър, през
имот 10135.2723.238, т.е. не е спорно, че необходимостта от осигуряване на
достъп до ПИ 10135.2723.984 не е отпаднала. В диспозитива на заповедта са
посочени имената на заявителите, собственици на имота, до който се разрешава
прокарване на временния път, и на имотите, през които преминава трасето му,
размерите, с които трасето попада във всеки един от тях, както и общата площ,
която заема от съответните имоти. С оглед изложеното не са налице основания за
отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
В жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна
инстанция, не са релевирани доводи за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и
такива не се установиха в хода на служебната проверка за законосъобразност на
акта. Според чл.146, т.3 от АПК основание за отмяна на административния акт не
е всяко нарушение на административнопроизводствените правила, а само съществено
такова. В АПК липсва легална дефиниция на понятието „съществено нарушение на
административнопроизводствените правила“, но според константната съдебна
практика, съществено е онова нарушение на процесуалните правила, чието
избягване от административния орган би резултирало в друг изход на
административното производство или различно произнасяне по същество. В
настоящия случай такива не се установиха в хода на служебната проверка за
законосъобразност на заповедта. Видно от доказателствата по делото, участниците
в производството – заявителите и заинтересованите страни, са своевременно
уведомявани за решенията на колективния общински орган за обсъжданите варианти (общо
седем на брой) за прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 10135.2723.984,
като им е давана възможност да се запознаят с тях, съответно – да направят своите
възражения.
Независимо от гореизложеното според настоящия съдебен
състав оспореният административен акт е материално-правно незаконосъобразен.
Между страните няма спор, че административното
производство е протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава ХІІІ, Част ІV от
ЗУТ – „Временни пътища“; както и досежно факта, че за прилежащата територия на
СО „Ваялар“ има изработен и влязъл в сила ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 551 – 6
по Протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна, който не е
приложен. Предвижданията на този план са осигуряване на достъп до ПИ с
идентификатор 10135.2723.984 посредством провеждане на задънена улица от о.т.
1223 до о.т. 1224 с ширина 3,5 метра, чието трасе преминава (засяга части) от
ПИ 10135.2723.844, ПИ 10135.2723.233 и ПИ 10135.2723.236.
Според чл.190, ал.1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои
урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди
тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които
осигуряват достъп до съответните имоти. Текстът на ал.3, изречение І-во на
чл.190 от ЗУТ гласи, че временните пътища трябва по възможност да следват
новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана
или по извършените проучвания. Анализът на цитираната разпоредба недвусмислено
навежда на извод, че законодателят допуска само по изключение временните пътища
да се прокарват в отклонение от влезлите в сила ПУП-ПУР. Това е така с оглед
обстоятелството, че законодателят третира процедурата по прокарване на временен
път до съответния имот/съответните имоти като подготвителен етап в процедурата
по реализиране на уличната мрежа така, както тя е предвидена с одобрения и
влязъл вила ПУП-ПУР. В настоящия случай с одобряването на проект на временен
път с трасе, различно от одобреното с влезлия в сила ПУР от 2012г,
административният орган е пренебрегнал цитираното законово изискване, което е
довело до незаконосъобразност на оспорения му акт поради противоречие с
материалния закон.
В тази връзка следва да бъде посочено още, че според
категоричните заключения и на двете СТЕ по делото и показанията на вещите лица,
реализирането на трасето на временния път по предвидената по ПУП-ПУР от 2012 г.
улица-тупик е технически най-лесно осъществимо и най-икономически изгодно, т.е.
най-целесъобразно в конкретния случай. Това обстоятелство обаче неправилно не е
било съобразено от административния орган, което е довело и до
незаконосъобразност на оспорения му ИАА.
Друго такова релевантно обстоятелство, което издателят
на оспорената заповед е пропуснал да установи, е предвидено с изречение ІІ-ро
на същата ал.3 на чл. 190 от ЗУТ, според което временният път следва да бъде
прокаран така, че да не засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни
декоративни дървета. Според разпоредбата на §21 от ЗР на ЗУТ когато във връзка
с устройството на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат
предвид законните строежи. В хода на административното производство е изискана
строителната документация за заварените в имота на жалб.Т. постройки –
жилищната сграда ведно с козирката към нея. Въз основа на тези доказателства в
разглеждания случай законността на жилищната сграда в имота на жалбоподателя е
категорично доказана още в хода на проведеното пред ответника административно
производство – тя е потвърдена
безусловно и с двете заключения на СТЕ в хода на съдебното дирене. Законността
на заварената постройка в ПИ 10135.2723.844 обаче не е взета предвид при
издаване на процесната заповед, тъй като
възраженията на Т. относно засягането на същата (конкретно на козирката й и
предвидените паркоместа) с одобрения проект на временен път са оставени от
органа без коментар. Същевременно административният орган не е изследвал
законността на постройките в съседните два имота, попадащи в трасето на
предвидената с ПУП-ПУР улица без изход, за които в хода на съдебното дирене не
бяха установени изготвени съдебни книжа, и е пропуснал да прецени възможността
временният път да не бъде съобразяван с тях. Гореизложеното налага извод, че
проверяваната заповед е издадена в нарушение на чл.35 от АПК – без да са
изяснени факти и обстоятелства, които са от значение за изхода на административното
производство; освен това не са обсъдени и релевантните възражения на
жалбоподателя, .
Не на последно място съдът съобрази, че съобразно
заключенията на изготвените по делото експертизи, потвърдени и в съдебно
заседание с показанията на вещите лица, провеждането на временния път по
трасето на одобрената с ПУП-ПУР задънена улица в най-малка степен засяга
вещните права на жалбоподателя, като се избягва и засягане на законно
изградената в имота му жилищна сграда, в това число – и козирката към нея. Последното
безалтернативно налага извод, че оспорената заповед е постановена и в нарушение
на принципа за съразмерност, закрепен от законодателя в чл.6 от АПК. Съгласно
ал.2 от цитираната законова новела административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Алинея 3 на същата
разпоредба сочи, че когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона.
Предвид изложените по-горе мотиви, се налага извод, че
разглежданата в настоящото производство заповед не е съобразена и с целта на
закона.
Съдът намира за ирелевантно за изхода на настоящия
правен спор обстоятелството, че инвестиционните намерения на оспорващия Сл. Т.
за надстрояване на съществуващата в имота му жилищна сграда не са съобразени
със Заповед № 0925 от 15.03.2011 г. за прокарване на временен път до ПИ 10135.2723.236.
Посочената заповед хронологично предшества одобряването на ПУП-ПУР за
прилежащата територия с решение на Общински съвет Варна от 2012 година.
Одобреният ПУР е нов юридически факт, който компетентният общински орган следва
да съобрази в производствата по чл.190 от ЗУТ, при което осигуряването на
достъп до ПИ 10135.2723.236 на заинтер. страна Ж.-Т., както и до ПИ 10135.2723.984
на жалбоподателя, следва да бъде съобразено именно с него.
Предвид изложеното по-горе, оспорената
заповед се явява материално незаконосъобразна и като такава следва да се
отмени.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на сторените в настоящото съдебно производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 260 лв. (10 лв. ДТ + 250лв. депозит за
единичната СТЕ по селото); идентичната претенцията на заинтересованата страна
за присъждане на разноски е неоснователна.
Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от С.Т.Т. ***, Заповед №0468/04.02.2020 г. на заместник кмета на
Община Варна, с която на осн.чл.190 ал.1 и ал.2 вр.ал.6 от ЗУТ на Н.Н.Г. и Б.Ц.Т.
– праводатели на заинтересованата страна С.В.Ж.- Т. (собственик на ПИ
10135.2723.984 по КК на гр. Варна, СО „Ваялар“), е разрешено прокарване на
временен път, като в началото пътят преминава изцяло през ПИ 10135.2723.844
(собственост на С.Т.Т.) с ширина 4 м по обособения в имота вход (следвайки
трасето по влязло в сила Заповед № 0925/15.03.2011г. на кмета на Община Варна),
след което се стеснява до ширина 3.50м, минава под козирката на жилищната
страда, собственост на С.Т. - общо засегната площ 156 кв. м; и с чупка навлиза
в ПИ 10135.2723.236 по КК на гр. Варна, СО „Ваялар“ (собственост на
заинтересованата страна Т.Т.О.) покрай южната граница на имота – общо засегната
площ 56 кв.м.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.Т.Т., ЕГН **********,***, направените в
производството разноски в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му пред ВАС на РБ.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: