Номер 41123.09.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – Ловеч
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН ГЮРЧЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20204300600354 по описа за 2020 година
, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адв. Стефан Стефанов, в качеството
му на упълномощен защитник на Любен А., подсъдим по НОХД № 111 по описа за
2019 г. на РС-Т., против Протоколно определение от 27.08.2020 г., постановено по
НОХД № 111 по описа за 2019 г. на РС-Т., с което съдът оставил без уважение
искането на жалбоподателя за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на РП-Т. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Излага
подробно становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт, тъй като са налице допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт,
довели до ограничаване правото на защита на А.. В тази насока твърди, че протоколът
за предявяване на разследването е антидатиран, като не става ясно кой и кога е сторил
това, както и че при извършеното предявяване на разследването прокурорът е
пропуснал да се произнесе по направените искания от процесуалния представител на
пострадалата. Сочи, че разследването е извършено извън определените за това срокове
в НПК, като извършеното продължаване на сроковете не е извършено съобразно НПК.
На следващо място релевира, че така изготвения обвинителен акт не отговаря на
изискванията на НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, тъй като
са налице разминавания между обстоятелствената част, диспозитива и дадената правна
квалификация. Акцентира, че действията на А. от 31.07.2018 г. са санкционирани по
административен ред, поради което съгласно Тълкувателно решение № 3/2015 г. на
ОСНК на ВКС е недопустимо да се води и наказателно производство за същото деяние.
Моли съдебното произовдство да се прекрати и делото да се върне на прокурора за
1
отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Частната жалба, по която е образувано настоящото въззивно производство, е
допустима, тъй като същата е подаден в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК – протоколното
определение е постановено в присъствието на жалбоподателя на 27.08.2020 г., а
жалбата е подадена по пощата на 02.09.2020 г. /видно от п.к., намиращо се на л. 8 от
делото/, тоест в предвидения едноседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт (чл. 249, ал. 3 от НПК) и от лице, имащо право да обжалва. Разгледана по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
Окръжен съд - Ловеч, като обсъди доказателствата по делото, мотивите на
обжалваното определение и доводите, изложени в протеста, прие от фактическа и
правна страна следното:
НОХД №111 по описа за 2019 г. на РС-Т. е образувано по обвинителен акт на Л.
М. А. за престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в
периода 28.07.-31.07.2018 г. в гр. Т. и с. Б., област Ловеч при условията на
продължавано престъпление е отправил закана за убийство на Е.Ж.С. и това заканване
е възбудило у същата основателен страх за осъществяването и по чл. 142а, ал. 1 от
НК за това, че във времето 05.08.-06.08.2018 г. в с. Б. и с. Г., област Ловеч
противозаконно е лишил от свобода Е.Ж.С..
В проведеното разпоредително заседание районният съд оставил без уважение
направените от адв. Стефанов възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт,
мотивирайки се, че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и че
не се констатира нарушаване на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правата на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция
приема следното от правна страна:
Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изложените от Районен съд – Т.
доводи, че не са налице съществени нарушения, допуснати в хода на досъдебното
производство и при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на правата
на подсъдимия. Що се отнася до направените възражения от жалбоподателя, съдебният
състав ги счита за неоснователни по следните съображения:
1. По отношение на направеното възражение за допуснати нарушения при
предявяване на разследването и при изготвяне на протокола от предявяването:
Действително датата на намиращия се на л. 221 от досъдебното производство
2
протокол за предявяване е поправена – машинописно изписаната цифра 2 е поправена
с химикал на 5. Протоколът е подписан от А., от адв. Владимир Маринов –
упълномощен защитник на А. в досъдебното производство и от разследващия полицай,
изготвил протокола, като под подписа на последния ръкописно е изписана датата
25.02.2019 г. Настоящата инстанция се съгласява, че от така изготвения протокол не
може да се установи по безспорен начин кой и кога е извършил тази поправка. В
същия момент посоченото не следва да се разглежда като съществено процесуално
нарушение, доколкото не води до ограничаване на правата на обвиняемия. Невярно е
съждението на жалбоподателя, че така извършената поправка води до нищожен
протокол и съответно до липса на извършено предявяване. По делото няма спор, че
предявяването е било извършено в присъствието на А. и на процесуалния му
представител, което е видно и от положените от тях подписи. Що се касае до
посоченото от жалбоподателя, че липсата на годна дата би възпрепятствало преценката
за спазване на предвидените в НПК срокове, изложеното отново няма отношение към
правата на обвиняемия. Действително съгласно чл. 229 от НПК след предявяване на
разследването обвиняемият и защитникът му имат право да правят искания, бележки и
възражения, по които прокурорът следва да се произнесе в седем дневен срок.
Посоченият срок е инструктивен и целта му е да осигури бърз процес, като
неспазването му не би засегнало правата на обвиняемия. Аналогична е ситуацията и по
отношение на изложеното, че липсва произнасяне по направените искания от
процесуалния представител на пострадалото лице при предявяване на материалите. В
тази насока съдебният състав отбелязва, че това не би довело до връщане на делото на
досъдебна фаза, тъй като съдебната фаза е централна (арг. от чл. 7 от НПК) и в нея
страните могат да подновят отправените преди това искания или да формулират нови
такива. Ерго допуснатото нарушение по чл. 229, ал. 3 от НПК не би било
неотстранимо. (В този смисъл е и Решение 14/21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 554/2009
г. НК, І н. о., Решение № 501/01.11.2010 г. по н. д. 497/2010 г. НК, ІІІ н. о. на ВКС и др).
2. По отношение на направеното възражение за неспазване на предвидените в
НПК срокове:
Съгласно разпоредбата на чл. 234 от НПК наблюдаващият прокурор има право
първоначално по своя преценка да удължи срока на разследването, а впоследствие след
разрешение на административния ръководител. Видно от л. 49, 51, 53 и 55 от
досъдебното производство посоченото е било спазено. Но дори да е налице
процесуално нарушение в реда за удължаване на срока на разследването, същото не би
довело до засягане на правата на А., а единствено би могло да обоснове дисциплинарна
отговорност на съответния прокурор.
3. По отношение на направеното възражение че така изготвения обвинителен
3
акт не отговаря на изискванията на НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на
ОСНК на ВКС, тъй като били налице разминавания между обстоятелствената
част, диспозитив и дадената правна квалификация:
Предназначението на обвинителния акт е да формулира окончателно
претенцията на прокурора срещу обвиняемия, в рамките на която претенция
последният следва да организира своята защита. Ето защо и съгласно чл. 246, ал. 2 от
НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт е необходимо да е описана по ясен
и непротиворечив начин фактическа обстановка, която да съдържа посочване на
всички съставомерни признаци на престъплението, времето, мястото и начинът на
извършването му, както и да липсва противоречие между обстоятелствената и
заключителната му част. В тази насока е и Тълкувателно решение № 6/2018 г. по т.д. №
6/2017 г. на ОСНК, с което е отклонено искането на Главния прокурор за тълкуване на
нормата на чл. 246 от НПК. Върховните съдии са възприели, че продължава да има
действие Тълкувателно решение № 2/2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК, като в т. 1 от
последното е прието, че необосноваността на обвинителния акт не представлява
основание за връщането му на прокурора, а в т. 4.2., че в „обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които
обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на
обвиняемия в него“. Тоест липсата на анализ на доказателствата или подробна
аргументация в обвинителния акт не може да е основание за връщане на делото от съда
на досъдебна фаза.
В обстоятелствената част на изготвения обвинителен акт са отразени всички
факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъпленията, за
които А. е привлечен към наказателна отговорност и участието на подсъдимия в тях.
Дали прокурорът е подвел правилно фактите под правната норма, дали деецът е
осъществил това, за което е обвинен от прокуратурата и дали следва да намери
приложение принципа non bis in idem са въпроси, на които съдът ще отговори с
присъдата /арг. чл. 301 от НПК/. Не са налице твърдените от жалбоподателя
противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Така
по отношение на първото деяние и в обстоятелствената част, и в диспозитива е
посочено едно и също време на осъществяване на изпълнително деяние, а именно:
периода 28.07.-31.07.2018 г. Липсата на конкретна дата е обяснимо, доколкото е
повдигнато обвинение за престъпление, извършено в условията на продължавано
престъпление. Аналогична е ситуацията и по отношение на второто обвинение, като в
диспозитива е посочено, че престъплението е извършено във времето от 05.08.2018 г.
до 06.08.2018 г., а в обстоятелствената част е отбелязано, че изпълнителното деяние е
осъществено между следобедните часове на 05.08.2018 г. до ранните часове на
06.08.2018 г. Посоченото е обяснимо, доколкото това престъпление е от категорията на
4
продължените, като се счита за осъществено с възвръщане на възможността на
пострадалия да се придвижва по свое собствено усмотрение. Изложеното оборва
развитата в жалбата теза, че обвинителният акт е неразбираем и ограничаващ правото
на защита на подсъдимия.
С оглед на посоченото съдът намира, че, доколкото не се констатираха
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия, жалбата се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение, а обжалваното определение се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 345 във вр. с чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪЖДАВА Протоколно определение от 27.08.2020 г., постановено по
НОХД № 111 по описа за 2019 г. на РС-Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5