Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 08.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                               Председател: Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 362 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.477, ал.3 от КЗ във вр. с чл.45 във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД срещу застраховател на деликвент за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 26.05.2020г., причинено от водач, застрахован при ответника па застраховка „ГО“ на автомобилистите, с цена на иска 6000,00лв., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2020г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че при настъпило на 26.05.2020г. в посока от гр. Димитровград към гр. Хасково, в района на гр. Димитровград, на път 1-5, Е-85 в района на Борса „Марица“, пътно транспортно произшествие, бил увреден от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач при ответника. Твърди се, че били причинени физически и душевни болки и страдания, изразяващи се в разстройство на здравето, като в продължение на около 3 месеца ищецът твърди,че изпитвал страх от управление на МПС, в период от около 1 месец бил под стрес и вътрешно напрежение, чувствал се непълноценен, страдал от безсъние и безпокойство, които вреди твърди, че са в резултат от настъпилото пътно транспортно произшествие на 26.05.2020 г.,чийто размер  определя на 6 000лв. и моли съда да му присъди обезщетение в размер на 3000,00лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането. Претендира разноски.В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага съображения и в писмени бележки. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Ответникът ЗАД “ Булстрад Виена иншурънс груп“ АД,гр.София в срока по чл.131 от ГПК с отговора на исковата молба оспорва предявения иск по основание и размер,като оспорва настъпването на застрахователното събитие и наличието на валидно застрахователно правоотношение, обстоятелствата, изложени в исковата молба по отношение на настъпването на произшествието и механизма му, а също и вината на участвалите в същото водачи. Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на увреждащия водач, както и характера на уврежданията на ищеца, причинно-следствената връзка между деликта и вредите. Твърди съпричиняване на вредите от пострадалия, поради непоставен предпазен обезопасителен колан. Оспорва по размер претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и присъждането на законната лихва от увреждането. С отговора се оспорва съдържанието на представения двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие и съдържанието на съдебномедицинско удостоверение № 69/2020г. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат оспорва иска по изложените в него съображения и поддържа отговора,за което представя съображения и в писмени бележки. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.     

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – писмени и гласни  поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите и възраженията на страните, намира следното:

Установява се по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 26.05.2020г. - е налице валидно застрахователно правоотношение с предмет гражданската отговорност на шофьора на лек  автомобил марка „Опел", модел „Комбо“, с рег. № Х 7893 КК – Ц.М.от гр.Хасково, застрахован при ответното дружество от 18.08.2019г. до 17.08.2020г.

По делото е представен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 26.05.2020г., видно от който деликвентът Ц.М., при управление на МПС - лек  автомобил марка „Опел", модел „Комбо“, с рег. № Х 7893 КК на същата дата на републикански път I-5 , E-85,срещу борса „Марица“ в посока от Димитровград към Хасково, причинил удар в задната част на автомобила на ищеца марка „Фолксваген голф“,с рег.№ К 8161АХ, при движение в една посока и в същата лента, при което последвала деформиране на задната лява част на автомобила на ищеца,както и деформиране на предна дясна страна на автомобила на деликвента. Пътната обстановка и ПТП били отразени на скица към двустранния протокол и същият е подписан от двамата участници в пътния инцидент.

На 26.05.2020г. в 05:57:11ч. лице на име Е.М. подава в ЕЕН 112 сигнал за настъпило ПТП с автомобил рег.№ К 8161АХ, описвайки,че автомобилът, в който е пътувала след кръговото кръстовище на завод „Язаки“ в посока гр.Хасково, е бил блъснат отзад, няма пострадали и виновният водач избягал, но по време на разговора с оператора заявява,че  бял автомобил спрял пред техния автомобил на разстояние и това бил виновният водач. Потърсила помощ от Пътна полиция.

Установява се,че на 28.05.2020г. ищецът е прегледан от съдебен лекар като пострадал водач от ПТП, при което било установено наличие на кръвонасядане във вътрешната половина на долния клепач на дясното око, с което било причинено болка и страдание, като освидетелстваният се оплакал и от болка в дясната половина на гръдния кош и затруднено дишане. Същите увреждания са констатирани от в.л.д-р Н.М. в изслушаната съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице установява,че причиненото увреждане – кръвонасядане на долния клепач на дясното око е получено при действието на твърд тъп предмет, причинено е болка и страдание, с продължителност на оздравителния период около 10 дни,като пострадалият не е посещавал специалист-офталмолог по повод оплакването си от сълзене на дясното око.   

За периода от 01.05.2020г. до 01.07.2020г. ищецът не е ползвал медицински/дентални дейности,заплатени от бюджета на НЗОК.

Не е образувана административно-наказателна преписка във връзка с процесния инцидент в ОДМВР-Хасково.

Оспорването отговорността на ответника, поради липса на влязла в сила присъда, установяваща виновността на застрахования при него водач, не се споделя от съда, тъй като самият водач, неоспорвайки фактите и обстоятелствата относно настъпилото ПТП с полагането на подпис в двустранния протокол е признал вината си, изразена във форма на непредпазливост. От друга страна, доказателства, оборващи вината на деликвента не са ангажирани, поради което следва да се направи извод, че в случая е налице виновно противоправно деяние. Установяването на същото се подкрепя от изслушаното по делото заключение по САТЕ с в.л.В.Д.,според който автомобилът на ищеца и деликвента се движели попътно един след друг ,като в района на борса „Марица“ л.а. „Опел", модел „Комбо“, с рег. № Х 7893 КК с предната си дясна част ударил л.а. „Фолксваген голф“,с рег.№ К 8161АХ в задната лява част. Л.а. „Фолксваген голф“,с рег.№ К 8161АХ се е движел със скорост 78-80км/ч, а лек  автомобил марка „Опел", модел „Комбо“, с рег. № Х 7893 КК със значително по-висока скорост,при което шофьорът Ц.М. загубил контрол над пътната обстановка  пред автомобила и предвид голямото разстояние на видимост е могъл да предотврати настъпването на ПТП. В съдебно заседание експертът изяснява,че удареният  автомобил се е отклонил напред и надясно към мястото на удара. По време на удара се получил ударен  импулс и от промяната на вектора на скоростта се получила по-засилено движение в посока на лявата страна,при което  автомобилът се отклонил на дясно. В случай,че тялото на ищеца не било ограничено с колан, по-голяма ще е вероятността тялото да се отклони наляво и да се удари в части на интериора на купето. 

По делото е изслушано заключение по единична съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която в частта относно констатираното увреждане  - кръвонасядане на долния клепач на дясното око,получено при действието на твърд тъп предмет,от което е било причинено болка и страдания и продължителността на оздравителния процес – около 10 дни не се оспорва от страните и се възприема от настоящия състав като обективно и компетентно изготвено. Освидетелстваният се е оплакал и от болка в дясната половина на гръдния кош и затруднено дишане.      

Според заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните и пълно, компетентно и обосновано изготвено,поради което се възприема от настоящия състав, както и от изясненото пред настоящия състав в съдебно заседание от вещите лица, при процесния удар първоначално тялото се придвижва рязко назад и в ляво,което не води до извод за извиване на главата, достатъчно да се получи удар от дясната предностранична част на главата. Но след придвижването на тялото и главата назад и наляво, следва ново придвижване на тялото обратно на първоначалното движение, а именно, напред и надясно, при което е възможен удар с дясната част на гръдния кош и с дясната предностранична част на главата във волана пред водача. Според вещите лица възможно е при обратното движение на тялото надясно дясната страна на гръдната клетка да се притисне към колана,а главата изолирано до достигне до волана. Експертите са категорични,че травмата на ищеца не е пряко върху очната ябълка,а е в дясно предната част на черепа –челна, слепоочна или на границата между двете области, като кръвонасядането на долния клепач е мигриращо кръвонасядане и се получава при травма около или над очницата. Според тях липсва описано специфично увреждане, обосноваващо извод за поставяне или непоставяне на обезопасителен колан, като за конкретния автомобил липсвали данни за състоянието на предпазните колани. В съдебно заседание допълват,че при внезапна и рязка промяна в скоростта на движение на даден автомобил и с рязка промяна в посоката на движение на автомобила, телата на пътуващите в автомобила имат ролята на свободно висящи в пространството тела и запазват същата скорост  и посока на движение такива, каквито са преди задействане на  фактора, променящ скоростта и посоката,което е определящото за посоката на  придвижване на телата. В случая, ударът настъпва отзад и в задната лява страна на автомобила и с този удар се предава ускорение напред на ударения автомобил и довежда до промяна в посоката на движение, завъртайки го по посока на часовниковата стрелка на неговия автомобил. Именно в резултат на това тялото от удара се придвижва назад и в ляво по силата на физически вектор. Предвид  разположението на травмите - кръвонасядане на клепача на дясното око и контузия в дясната половина на гръдния кош, въпреки липсата на описано видимо увреждане. Съществувало правило на латерализацията в автомобилния травматизъм, т.е., разположението на травмите в предимно лява или дясна страна на тялото и крайниците в зависимост от това къде се намира пътуващият, а в случая бил налице лявостоящ с травми само вдясно. Задната колонка, разделяща двете врати винаги е зад водача и за да стигне водачът до там с дясната си страна, трябва да извие главата си на повече от 90 градуса, при което практически е невъзможно да остане жив. В случая липсва описана деформация на седалката,като същата е съхранена,а с облегалката не е възможно пострадалият да влезе в контакт със страничната колонка. При заявената болка в областта на слепоочието, обичайно е налице мигриращо кръвонасядане или мигриращ хематом, т.е. не на мястото на удара ,а на друго място. На следващо място,първоначалната експертиза не дава обяснение за травмата вдясно на гръдния кош. Според експертите, ищецът  е понесъл удара, като тялото е отишло назад и наляво, но поради двуфазното движение на травмата - при първата фаза движението е назад и наляво,а при втората фаза - откатното движение е абсолютно противоположно, т.е., напред и надясно, при което се създава възможност за контакт с предмети, намиращи се  отпред и вдясно, но по-скоро отпред, тъй като тялото полита в обратната посока, съхранявайки получената извитост. Дали ищецът е бил с колан или без колан, не може да се твърди категорично, тъй като следва да има контактно увреждане, т.нар. специфично увреждане, представляващо отпечатък от повърхността на някакъв елемент или детайл, вкл. и колана, но болката в дясната половина на гръдния кош говори и в полза на колан, но и в полза, че няма колан, поради това,че в случая е триточков колан със закрепване в ляво през ляво рамо и закопчаване в дясно на игрек и с напречник долу,при което е възможно при политане рязко надясно ищецът да опъне колана вдясно и да изпита болката вдясно, но същевременно е абсолютно възможно ищецът да е бил и без колан и да стигне едновременно и волана с дясната си половина и да си счупи и главата в обръча на волана, но той до стъклото и до таблото не е стигнал. Скоростта на движение е от решаващо значение да се получат едни или други травми като тежест, а в случая скоростта не е било достатъчно висока и затова на практика травмите са минимални. Според експертите не е възможно кръвонасядане в дясната страна само от удар в ляво, а където е болката, без друго видимо увреждане, там се е ударил. Т.е., с дясната половина на гръдния кош ищецът е влязъл в контакт с предмет, стоящ пред него. Предвид това,че е водач, най-близкото нещо пред него е воланът при условие, че той не е стигнал до таблото или до стъклото, а в случая същите не са поразени. По отношение  на продължителността на болката има много случаи, в които видимо нищо няма, но болката може да продължи и с месеци. Неустановяването на контактни увреждания не изключвало травма. Освен това, ако се удари човек в лявото слепоочие, може да избие и от другия край  - по оста на действие на силата, ефекта на сътресението на контракурт. Това се случва в мозъка - ударът е в тила,  кръвонясядането е в челната област, а на мястото на удара няма кръвонасядане. Водачът може да се удари и в подглавника. Необходимо е време за проява на кръвонасядането – могат да минат часове и хората около пострадалия да не разберат,както има и случаи на другия ден при събуждане сутринта пострадалият да получи болка и като отиде да се бръсне  да разбере, че му е насинено окото, поради психологическия шок и стрес от самата ситуация. В случая травми по тялото не са констатирани,но  след втория, третия ден е възможно да избият петна. На 28-ми май при прегледа, не е описано нараняван в гръдния кош,но такова може да избие и по-късно.

От показанията на разпитания по делото свидетел А.Х.А. - дъщеря на ищеца, се установява,че през месец май 2020г. разбрала от родителите си, че автомобилът на баща й е ударен от друг автомобил,като той пътувал със своя племенница и управлявал автомобила. От удара автомобила на ищеца влязъл в канавката и от този случай той имал рана под дясното око и болки в гърдите, а също и трудно дишал. Имал и болки в кръста. Около 3 месеца след удара се оплаквал, че го боли. След катастрофата не бил психически добре - често сънувал, събуждал се и ставал през нощта, не можел да спи спокойно. Започнал да губи ключове, телефони, което според свидетелката се дължало на притеснение от случая. Ищецът се променил след инцидента – често говорел често за катастрофата, споделял, че не може да спи и не чувства добре, сънувал кошмари, като и понастоящем не можел да спи добре. След случая нямал смелост да шофира, като веднъж се качи да шофира, но тогава се ударил в контейнера и повече не се качвал да шофира. Свидетелката го превозвала и още бил неуверен да шофира,а преди случая бил спокоен водач и не бил участвал в други ПТП. Ищецът разказал на свидетелката,че полицаите са отишли на място. Видяла автомобила след случилото се - задната му лява страна била ударена и смачкана. Братовчед на свидетелката  - Билгин помогнал да докарат автомобила на ищеца обратно.  

Св.Б.Н.С. – съсед на ищеца, свидетелства,че през м.май 2020г. ищецът му позвънил и обяснил,че го блъснали между Хасково и завод „Язаки“ завода,като Е. била с него и попитал дали свидетеля може да му помогне. Бил много притеснен. Автомобилът бил в неподвижно състояние и ударен в задната лява част. Е. казала, че позвънила на 112. Ищецък казал, че се задушава и че загубил съзнание, имал синина или подутина на дясното око, оплакал се, че има болки в гръдната част. Казал, че полицаите си тръгнали и им дали протокол  за ПТП.  Пътничката Е. обяснила, че другият автомобил продължил 200 -300 метра надолу и тя помислила,че ще избяга, но той внезапно  спрял и се върнал обратно при тях. С въже транспортирали колата на ищеца до Кърджали, като ищецът не се чувствал добре и имал болки и по време на пътя спирали,за да си почине. И след случая се виждал с ищеца, който казал,че има болки и страдания и не можел да спи, както и че имал задух и схващане на краката. Оттогава ищецът не шофирал и емоционалното му състояние било зле – бил притеснен.

По депозираната от ищеца застрахователна претенция вследствие настъпилото на 26.05.2020г. застрахователно събитие ответното дружество отказало с писмо от 06.10.2020г. изплащането на обезщетение за претъпени неимуществени вреди, поради липса на представени официални удостоверителни документи  - констативен протокол за ПТП с пострадали лица и подробна план-схема от органите на „Пътна полиция“-МВР.

Така, установено бе по делото,че поради неспазване на необходимата дистанция, застрахованият при ответника деликвент блъснал в задната лява част движещия се лек автомобил, управляван от ищеца. За така настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП и е сигнализирано на ЕЕН 112,като местопроизшествието е посетено от полицейски служители. Поради липсата на видими увреждания по пътуващите в двата автомобила и с оглед съгласие на участниците в пътния инцидент относно обстоятелствата,при които е настъпил инцидентът, същите съставили процесния двустранен констативен протокол за ПТП,в който описали обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента и видимите щети, а именно, деформация на задната лява част на автомобила на ищеца и такава по предната дясна страна на автомобила на деликвента, който факт установява категорично, че е настъпил удар в задната част на автомобила на ищеца,причинен от автомобила на Ц.М.при движение в една и съща посока и в същата лента. Т.е., установява се,че поведението на деликвента не е съобразено с правилото на чл.41, ал.2 от ЗДП - при изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента и с нормата на чл.42, ал.2 от с.з. - водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.

Безспорно се установи по делото наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на автомобила, участвал в пътния инцидент на 26.05.2020г. по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, при който пострадал ищецът. Според съда доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и категорична относно настъпването на застрахователното събитие на посочената дата,при което автомобилът на ищеца бил блъснат от застрахования при ответника водач без причина. По безспорен начин е установен механизмът на причиняване на вредите от заключението по назначената СТЕ, а именно въпреки невисоката скорост за двата автомобила л.а. „Опел Комбо“ с рег.№  7899КК е ударил с предната си дясна част л.а. „Фолксваген голф“ с рег.№ К8161АХ, с пътуващия в него ищец, в задната лява част на автомобила при изпреварването му, като водачът на „Опел Комбо“ не е спазил необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил и/или моментно е загубил контрол над пътната обстановка пред автомобила си. Съгласно чл.20,ал.1 и 2 от ЗДвП водач на пътно превозно средство е длъжен да контролира непрекъснато ППС, което управлява и да избира скоростта за движение съобразно атмосферните условия, релефа на местността, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие или да намалят скоростта при създадена  опасност за движението,като при изпреварване са валидни горепосочените правила за движение. Ето,защо съдът приема,че по делото е установено виновното поведение на водача на увреждащия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, който е нарушил посочените правила за движение по пътищата. Обстоятелството,че в ОДМВР Хасково не е образувана административна преписка и липсата на ангажиране на отговорността на виновния водач, не може да обоснова липса на противоправно поведение, още повече,че в случая се установява,че местопроизшествието е в близост до завод в близост до с.Крепост, общ. Димитровград. В подкрепа на така приетите факти по обстоятелствата, причините и условията, както и механизма на процесното автопроизшествие, е приетото по делото заключение по изготвената автотехническа експертиза, което не бе оспорено от страните и се кредитира изцяло от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено. В тази връзка, по оспорването на фактическите констатации, направени с Двустранния констативен протокол за ПТП, приет по делото, следва да се посочи, че доколкото същият е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава, истинността на вписаните обстоятелства относно механизма на произшествието следва да се преценят с оглед останалите приобщени по делото доказателства. В случая, констатациите в протокола се подкрепят от тези на САТЕ,съгласно заключението на която е налице пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди по автомобила на ищеца, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. На следващо място, констатациите в протокола кореспондират и с показанията на разпитаните по делото свидетели А.А.  и Б.С., на които съдът дава вяра като конкретни, логични, безпротиворечиви и взаимосвързани с обективните данни в заключението на САТЕ и информацията, постъпила от ЕЕН 112. Ето защо, въз основа на съвкупната преценка на ангажираните доказателства, настоящата инстанция приема за установен посочения механизъм на ПТП, като получената от ищеца травма – кръвонасядане на долния клепач на дясното око и болка в дясната част на гръдния кош  и затруднено дишане  - е пряка и непосредствена последица от ПТП, вследствие противоправните действия на деликвента. В тази връзка, по делото не се установява с годни и относими доказателства ищецът да е допринесъл по какъвто и да е начин за настъпване на вредоносния резултат, каквото защитно възражение прави ответникът, тъй като не бе установено, с поведението си пострадалият да е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или да е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Не бе установено и ищът да е пътувал с непоставен обезопасителен колан, както и поради установеното от експертизите, че това обстоятелство не би повлияло на характера на получените травми. По възражението на ответника за липса на основание за ангажиране отговорността му,поради непредставяне на необходимите документи,което съдът намира за неоснователно, следва да се отбележи,че  съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия за настъпило ПТП се съставят следните документи: констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети; двустранен констативен протокол за ПТП,а съгласно чл. 5, ал. 1 от същата наредба, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. В случая бе установен,че непосредствено след удара ищецът не е забелязал травми от произшествието по себе си, но такива бе установено ,че са причинени и са в причинно-следствена връзка с поведението на деликвента,поради което съставянето на Двустранен констативен протокол без пострадали лица от участниците в произшествието не е основание за отричане на доказателствената му сила, тъй като при неговото съставяне са спазени изискванията на подзаконовия нормативен акт. До този извод съдът стига,съобразявайки константната практика на ВКС, вкл. с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, че дори съставеният от органите на МВР протокол за ПТП (официален свидетелстващ документ) подлежи на оспорване и констатациите в него могат да бъдат оборени. Различна е само доказателствената тежест, но във всички случаи, за страната съществува правна възможност в рамките на спорното съдебно производство да установи или обори факта на настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците в него с всички доказателствени средства. Дали съставеният документ е валиден или не няма решаващо значение, след като страната разполага с възможността да докаже тезата си, чрез други способи /Определение №419/07.07.2017 по дело №850/2017 на ВКС, ТК, I т.о./.

Или, изложеното по-горе ангажира отговорността на увреждащия водач по смисъла на чл.45 от ЗЗД и съответно отговорността на застрахователя му.  

Получените от ищеца травматични увреждания на здравето му – кръвонасядане на долния клепач на дясното око и болка в дясната част на гръдния кош  и затруднено дишане, в т.ч. дискомфорт в ежедневието – нарушен сън, страх от шофиране, главоболие и безспокойство, са безспорно установени, като за състоянието на ищеца обичайното отшумяване симптомите на кръвонасядането е около 10 дни, а болката в дясната част на гръдния кош бе установено,че може да продължи с месеци,поради субективното усещане,като в случая при ищеца е продължила 3 месеца. Полученият стрес от автопроизшествието и страх от шофиране също се установява, както и други негативни емоции, като безспорно е установено и че ищецът не е превъзмогнал изцяло травмата. 

Съгласно чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от с.к. Ето защо, доколкото по делото е установено накърняване на психо-физическата цялост на ищеца, защитено от закона благо, следва застрахователят да отговаря за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението, което са претендира по делото, е за неимуществени вреди, настъпващи със застрахователното събитие – пътно-транспортното произшествие. В случая, установените по-горе увреждания, претърпени от ищеца в доказаната им степен и продължителност при  обичаен ход на оздравяване, следва да бъде репарирано по реда на чл.52 от ЗЗД с оглед на действително претърпените неимуществени от вреди по справедливост. Предвид изложеното, както и поради обстоятелството, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да обезщети относително в пълен обем болките, страданията, неудобствата и др. нематериални последици, възникнали от причинените телесни повреди и психологически дистрес, настоящият състав намира,че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и доказан в размер на 3000,00лв., което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца със законната лихва от 26.05.2020г., като за разликата над тази сума и до пълния му размер от 6000лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

При този изход на делото, ищецът на осн. чл.78,ал.1 от ГПК има право на направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.В случая ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение – 1500,00лв., държавна такса  - 240,00лв., възнаграждение за вещи лица – 315,00лв. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, изхождайки от чл.7,ал.2 т.3 и ал.9 от НМРАВ и същото следва да се намали до размер от 750,00лв. При което, в тежест на   ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски съразмерно с уважената цена на иска в общ размер на 652,50лв.

Ответникът на осн. чл.78,ал.3 от ГПК също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е представил списък на разноските, включващ разход за адвокатско възнаграждение – 630,00лв., юрисконсултско възнаграждение  - 450,00лв., възнаграждение за вещи лица – 627,00лв. и 10,00лв. – деловодни разноски, от които на същия по аргумент от чл.78,ал.1 от ГПК се дължи възнаграждение за един адвокат,т.е.,630лв.Съдът намира за неоснователно възражението по чл.78,ал.5 от ГПК, тъй като заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е съобразно минималното такова в чл.7,ал.2 т.3 от НМРАВ.Или, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 633,50лв.  

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, пл. „Позитано” № 5, да заплати на Х.А.Х., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 3000,00 лв., представляваща неизплатено от ответника застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие на 26.05.2020г. от Ц.К.М. от гр.Хасково във връзка със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 3000,00 лв. до пълния предявен  размер от 6000,00лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, пл. „Позитано” № 5, да заплати на Х.А.Х., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 652,50лв.

ОСЪЖДА Х.А.Х., с ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, пл. „Позитано” № 5, направените по делото разноски в размер на 633,50лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                             

                                                                            Съдия: