Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 06 юни 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 06.06.2019 г. /шести юни две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Галина
Дикова, като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев
административно наказателно дело № 26 по описа на РС-Козлодуй за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „С.0.”ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от П. И. В. – Управител, чрез адв.Ю.Д. от АК-Монтана против Наказателно постановление /НП/ № **-*******/09.11.2018г. на Началник областен отдел
"Автомобилна администрация" гр.В..
Жалбоподателят моли да бъде отменено
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и като издадено от неоправомощено и некомпетентно лице.
Твърди, че в наказателното постановление не се съдържа ясно и точно описание на
нарушението и на обстоятелствата при които е извършено то, не става ясно кои са
датата и мястото на извършеното нарушение, липсват законните разпоредби, които
са били нарушени, невярно било твърдението, че превозвачът нямал валидно
маршрутно разписание. Сочи се, че в акта за установяване на административно
нарушение имало допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
били „пренесени” и върху атакуваното наказателно постановление. Излагат се
доводи за наличието на „маловажен случай” на нарушението.
Моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от Управителя на дружеството и процесуалният
представител по делото адв. Ю.Д. от АК-Монтана, като поддържа жалбата и моли
съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Административно–наказващият
орган – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, редовно призован,
представлява се от И. В. Т.-Началник отдел на Областен отдел
„Автомобилна администрация” гр.В., оспорва жалбата като неоснователна, моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с
вътрешното си убеждение, намери за установено от фактическа страна следното:
На 29.10.2018г. около 12:15 часа в
гр.Враца ул.”В. К.”№** в стая №*, свидетелят Т.Д.Г. - „инспектор” в Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.В. съставя акт за установяване на административно нарушение Серия
А-2016, №******
на „С.0.”ООД с Булстат:*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
П. И. В. – Управител, за това, че превозвачът,
притежаващ лиценз на Общността №**** за превоз на пътници е допуснал да извърши превоз по редовна
автобусна линия, за която не притежава валидно маршрутно разписание. При
направена проверка на автобус марка „Пежо Боксер” с Рег. №********, извършващ превоз на пътници от гр.С. до гр.К. на дата 25.10.2018г. е констатирано, че
маршрутно разписание №**** към договор №*** от 17.11.2017г. е с изтекъл срок, до 17.02.2018г. е било валидно.
Като нарушена разпоредба е посочена нормата
на чл.96, ал.1, т.8, пр.2 от ЗАвП.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение И. Д. Началник областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.В. е
издал атакуваното наказателно постановление №**-******* от 09.11.2018г., с което на фирма „С.0.”ООД
е наложил наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено
нарушение по чл.96, ал.1, т.8, пр.2 от ЗАвП.
На съдебното следствие са събрани
допустими, относими и необходими писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Показанията на свидетелите Т.Д.Г. и Н.Г.Н. са
последователни, логични и непротиворечиви, поради което настоящият съдебен
състав не намира причина да не ги кредитира. От същите се установява, че при
извършена проверка на дата 25.10.2018г. на автобус марка „Пежо Боксер” с Рег. №********, извършващ превоз на пътници от гр.С. до гр.К. е констатирано, че маршрутно разписание №**** към договор №*** от 17.11.2017г. е било с изтекъл срок,
тъй като е било валидно до 17.02.2018г..
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Делата от административно–наказателен
характер се разглеждат от районните съдилища като въззивна инстанция.
Въззивната инстанция е инстанция по същество и проверява в цялост обжалваните
наказателни постановления независимо от изложеното в жалбите и твърденията,
които правят страните в хода на делото.
В изпълнение на това си задължение, както
и от събраните по делото доказателства и представените от страните доводи съдът
констатира следното:
На първо място по делото не са представени
доказателства за компетентността на административно–наказващия орган по
издаването на наказателни постановления. В нормата на чл.92, ал.2 от ЗАвП е
посочено, че „наказателните постановления се издават от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица”. В конкретния случай обжалваното наказателно постановление е
издадено от И.Д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Враца –
Л. А. Б.. Тъй като доказателствената тежест в
административно–наказателното производство е за административно–наказващия
орган, то последният не е представил доказателства по делото за делегирането на
правомощията по съставянето на наказателни постановления от съответния Министър
на И.Д. Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация” гр.В..
На следващо място отговорността на
жалбоподателя е ангажирана по чл.96, ал.1, т.8, пр.2 от ЗАвП, съгласно който:
"Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който разпореди
или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е сключил
договор с възложителя или за която не притежава валидно маршрутно
разписание". Изпълнителното деяние на нарушението е алтернативно
предвидено в две форми "разпореди" или "допусне". Видно от
текста на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, административно-наказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за това, че превозвачът, притежаващ лиценз на Общността №**** за превоз на пътници е „допуснал”
извършването на превоз по редовно автобусна линия от гр.С. до гр.К., за която не притежава утвърдено
маршрутно разписание, тъй като маршрутно разписание №**** към договор №*** от 17.11.2017г. е било валидно до
17.02.2018г., т.е. било е с изтекъл срок към датата на проверката –
25.10.2018г..
Неясно по делото остава това как
административно-наказващият орган е установил, че не е осъществена другата
форма на изпълнителното деяние „разпореди”, а е осъществена формата на
„допусне”. Налице е съществена разлика между двете форми, тъй като допускането,
само по себе си изисква бездействие от страна на нарушителя, докато
разпореждането изисква активни действия от негова страна. Едва ли отговарящият
за осъществяването на превозите в санкционираното дружество орган е
бездействал, като е оставил служителите извършващи превози на пътници да
изпълняват същите по своя воля и без неговото разпореждане. Тези обстоятелства
не могат да се извличат по пътя на логиката, а подлежат на доказване.
Неоснователен е довода на жалбоподателя,
че не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. Съдът намира,
че доколкото разпоредбата на чл.96, ал.1, т.8 ЗАвП съдържа, както състав на
конкретно нарушение с всички признаци, така и санкционна част, няма пречка да
бъде ангажирана отговорността на субекта по този текст.
Задължително обаче
административно-наказващият орган е трябвало да изследва и събере доказателства
за това, коя от двете форми на изпълнителното деяние е осъществена.
Съдът също така констатира, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, с
които се засяга правото на защита на жалбоподателя. Актосъставителят е нарушил
императивната разпоредба на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, а от своя страна, „пренасяйки”
съдържанието на акта върху наказателното постановление административно-наказващият
орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Това е така, тъй като и в двата акта
никъде не е отразено мястото на извършване на проверката от страна на
проверяващите спрямо жалбоподателя, както и мястото където и извършено самото нарушение.
Изискването за посочване на мястото на извършване на нарушението е задължителен
реквизит при съставянето на акт за установяване на административно нарушение и
последващото го наказателно постановление.
Наказващият орган е длъжен да даде ясно,
точно и непротиворечиво описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, чрез посочване на дата и място, където е извършено същото, което
задължение, произтича от императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В случая липсва място на извършване на нарушението
и същото остава неясно.
Предвид горното, съдът намира, че жалбата
е основателна и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно и неправилно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № **-*******/09.11.2018г., издадено от И. Д. Началник
областен отдел "Автомобилна администрация"- В., с което на „С.0.”ООД с Булстат:*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от П. И. В. – Управител, за нарушение по чл.96, ал.1,
т.8, пр.2 ЗАвП е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 3 000 лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: