Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 131 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът твърди, че предявява иск за установяване на поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по
несъстоятелност на „И.-**“ АД на публични вземания за републикански данъци, за
задължителни осигурителни вноски и за държавни такси в общ размер на
883 911,19 лева. Посочва, че в производството по несъстоятелност
горепосочените вземания са претендирани от НАП с поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени с издадено по реда на ДОПК
постановление за налагане на обезпечителни мерки и първоначално синдикът ги е
предвидил с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. В срока по
чл. 690 ТЗ кредитор е депозирал възражение срещу изготвените списъци,
включително и по отношение на публичните вземания и предвидената за част от тях
поредност. С определение от 04.01.2021 г. по т.д. № 681/2019 г. на СГС, съдът
по несъстоятелността е уважил подаденото от кредитора възражение срещу
предвидената поредност и е изменил пордеността и е определил такава по чл. 722,
ал. 1, т. 6 ТЗ. Посочва, че действително според чл. 638, ал. 4, изречение второ ТЗ наложените в индивидуалното принудително изпълнение обезпечителни мерки са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Корективното тълкуване
на специалното правило на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ спрямо общата разпоредба на
чл. 638 ТЗ обаче е недопустимо, доколкото специалното правило е въведено именно
с оглед изключенията от общото такова. Счита, че аргументите на съда по
несъстоятелността биха били основателни в хипотезите, в които наложените в
изпълнителните производства запори не са вписани в Централния регистър на
особените залози. Посочва, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не
въвежда допълнителни критерии за противопоставимост, освен вписването на
наложения запор в Централния регистър на особените залози. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да бъде установена поредност на
удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публични вземания в общ размер на
883 911,19 лева, от които главници в размер на 523 894,19 лева и дължими
към 11.02.2020 г., лихви в размер на 360 017 лева, дължими въз основа на
ревизионен акт № Р-22222517000246-091-001/03.08.2017 г. на ТД на НАП София;
справки декларации; годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО; декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО. Претендира разноски.
Ответникът „И.“ АД /в несъстоятелност/, редовно
призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата
молба.
Синдикът на „И.“ АД /в несъстоятелност/ Н.Г. счита
исковата молба за изцяло неоснователна. Поддържа, че вземанията на НАП следва
да бъдат с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 ТЗ, а не по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Посочва, че вписването по реда на
ЗОЗ на запор върху вземания и вещи представлява обезпечителна мярка с единствена
последица забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното имущество.
Право на присъединяване и предпочтително удовлетворение е предвидено единствено
за обезпечените кредитори, като под „обезпечени“ разпоредбата на чл. 194 ДОПК
има предвид същото като чл. 724 ТЗ, а именно кредитори с учредена ипотека или
залог, но не и такива с наложени обезпечителни мерки, като в тази връзка е
определение № 6913 от 23.12.2019 г. по т.д. № 1708/2011 г. на СГС, ТО, VI-21 състав,
постановено по реда на чл. 692 ТЗ.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а същото се установява
и от извършената от съда служебна справка по партидата на ответника, че с
решение № 2095 от 22.11.2019 г. по т.д. № 681/2019 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-21 състав е открито производство по несъстоятелност на
„И.“ АД и е определена начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост 31.12.2012
г.
От приетите писмени доказателства е
видно, че с молба изх. № М-24-28-645/19#30 от 19.02.2020 г. ищецът Н.А.ЗА
П. е предявил на основание чл. 685, ал. 1 и чл. чл. 687, ал. 2 ТЗ публични
вземания.
Установява се, че публичните
вземания, претендирани от НАП с горепосочената молба са включени изцяло от синдика в списък на приети
вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
В срока по чл. 690 ТЗ, с възражение от 26.06.2020 г.,
кредиторът М.С. е възразил срещу поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на
включените в списъка на приетите вземания публични вземания по т. 16 – 33 вкл., при
твърдения, че вписаните запори в ЦРОЗ въз основа на постановления на публичния
изпълнител не създават привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С определение от 04.01.2021 г. по т.д. № 681/2019 г. на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-21 състав е изменена поредността на
удовлетворяване на вземанията на Държавата, предявени от НАП по т. 16, 17, 20,
23, 25, 27, 29, 31, 32 и 33 включително от молбата, като същите вземания са с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Искът
по чл. 694 ТЗ е специален установителен иск, който може да бъде предявен от
кредиторите и от длъжника, за защита на правото им да искат включване или
изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността.
В
разглеждания случай искът е предявен от кредитор Н.А.ЗА П., който възразява срещу предвидената поредност
на включените в списъка публични вземания в общ размер на 883 911,19 лева, от които главници в размер на
523 894,19 лева и дължими към 11.02.2020 г., лихви в размер на
360 017 лева, претендирани по ревизионен акт №
Р-22222517000246-091-001/03.08.2017 г. на ТД на НАП София; справки декларации;
годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО; декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО. Счита, че вземанията са
обезпечени с постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С172225-022-0050252/05.09.2017 г., с изх. № С180022-022-0053434/30.07.2018 г. и
с изх. № С180022-022-0057348/14.08.2018 г., издадени от публичен изпълнител при
ТД на НАП София и привилегията, която следва да бъде определена е по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ.
В настоящото производство са отделени като безспорни и
ненуждаещи от доказване обстоятелствата,
че процесните публични вземания в общ размер на 883 911,19 лева, от които
главници в размер на 523 894,19 лева и дължими към 11.02.2020 г., лихви в
размер на 360 017 лева, въз основа на ревизионен акт № Р-22222517000246-091-001/03.08.2017
г. на ТД на НАП София; справки декларации; годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО; декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО, са с основание и размери така, както са
индивидуализирани в исковата молба.
Видно е от представеното удостоверение за вписвания по
името на „И.“ АД в Централния регистър на особените залози, че към дата
04.02.2020 г. партидата на лицето съдържа следните вписвания: вписване №
2017101701547 от НАП-ТД, гр. София, Дирекция СДО – запорираното имущество е във
връзка с издадено Постановление № С172225-022-0050252/05.09.2017 г., с което е
наложен запор по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; вписване №
2020020302164 на НАП-ТД, гр. София – запорираното имущество е във връзка с
издадено Постановление № С180022-022-0053434/30.07.2018 г., с което е наложен
запор по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и вписване №
2020020302196 на НАП-ТД, гр. София – запорираното имущество е във връзка с
издадено Постановление № С180022-022-0057348/14.08.2018 г., с което е наложен
запор по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Приети са като доказателства Постановление за налагане
на обезпечителни мерки № С172225-022-0050252/05.09.2017 г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С180022-022-0053434/30.07.2018 г., Постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С180022-022-0057348/14.08.2018 г., като в
същите е отбелязано, че мерките са наложени, тъй като ще се затрудни събирането
на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
52120000488/2012 г.
На първо място, съдът намира, че не са представени
доказателства, че претендираните от Н.А.ЗА П. в настоящото производство
вземания са именно тези, които са обезпечени с горепосочените постановления.
Страните не спорят, че кредиторът има вземания срещу длъжника в размерите, посочени
в исковата молба, но от данните в издадените постановления, в които е цитирано
само номер на изпълнително дело и размер на публичното вземане, не може да се
направи категоричен извод, че именно процесните вземания са обезпечени по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
На второ място, издадените постановления за налагане
на обезпечителни мерки от 2018 г. са вписани в Централния регистър на особените
залози през 2020 г., което е след откриване на производството по
несъстоятелност на „И.“ АД – 22.11.2019 г. Разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. последно от Търговски закон, не допуска
налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодек или
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след
откриване на производство по несъстоятелност. При съобразяване цитираната норма
следва да се приеме, че след датата на откриване на производството по
несъстоятелност не могат да се извършват действия, които биха променили
съществуващото към момента състояние на задълженията на длъжника, включително
възможността за предпочтително удовлетворение. При съобразяване чл. 12, ал. 1
ЗОЗ, в която е предвидено, че учреденият при условията и по реда на този закон
залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му, то от
значение е вписването в Централния регистър на особените залози. В разглеждания
случай към датата на откриване на производството по несъстоятелност на „И.“ АД /в
несъстоятелност/ - 22.11.2019 г. обезпечителните мерки, допуснати с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С180022-022-0053434/30.07.2018 г. и с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С180022-022-0057348/14.08.2018 г., не са наложени по смисъла на закона, поради
което вземанията, които са обезпечени с тях, не се ползват от привилегията на
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На трето място, съдът намира, че макар да е налице
вписване в Централния регистър на особените залози от Националната агенция по
приходите, което е извършено преди датата на откриване на производство по
несъстоятелност на „И.“ АД – вписване № 2017101701547 от НАП-ТД, гр. София,
Дирекция СДО, във връзка с издадено Постановление №
С172225-022-0050252/05.09.2017 г., с което е наложен запор по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, същото не създава привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Както се посочи, по делото остана недоказано кои точно
публични вземания са обезпечени с постановлението, издадено през 2017 г. и дали
същите са тези, предявени от Н.А.ЗА П. в производството по несъстоятелност на „И.“
АД. Наред с това, според настоящия съдебен състав, вписваните по реда на Закона
за особените залози запори представляват по своя характер обезпечителни мерки,
а не обезпечения, каквито са залогът и ипотеката. При съобразяване приложимите
разпоредби на ДОПК /чл. 195 и сл./ може да се направи извод, че с наложените
обезпечителни мерки се забранява на длъжника да извършва разпоредителни
действия с определено имущество, като тези действия са непротивопоставими на
другите кредитори /чл. 451 ГПК/. Целта на обезпечителните мерки е да обезпечат
събирането на публичните задължения по реда на ДОПК, но от тях не възниква
право на предпочително удовлетворяване на кредитора при осребряване на
имуществото. В актуалната съдебна практика е преобладаващо становището, че във
връзка със запора, вписан по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочително
удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството
при конкуренция между различните способи
за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на
насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети
пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. В
този смисъл е определение № 519 от 15.11.2019 г. по т.д. № 515/2019 г. на ВКС, I Т.О., с
което не е допуснато касационно обжалване на решение от 22.11.2018 г. по т.д. №
516/2018 г. на Апелативен съд Пловдив; определение № 252 от 19.04.2021 г. по
т.д. № 552/2020 г. на ВКС, I Т.О., с което не е допуснато
касационно обжалване на решение от 08.01.2020 г. по т.д. № 4548/2019 г. на
Апелативен съд София; определение № 295 от 21.05.2021 г. по т.д. № 1585/2020 г.
на ВКС, II Т.О., с
което не е допуснато касационно обжалване на решение от 09.03.2020 г. по т.д. №
809/2019 г. на Апелативен съд Пловдив; определение № 60399 от 01.07.2021 г. по
т.д. № 2171/2020 г. на ВКС, II Т.О., с което не е допуснато
касационно обжалване на решение от 03.08.2020 г. по т.д. № 227/2020 г. на Апелативен
съд Пловдив; влязло в сила решение № 189 от 01.04.2021 г. по т.д. № 157/2021 г.
на Апелативен съд София и др.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно
искането на ищеца претендираните в
настоящото производство вземания на Н.А.ЗА П., които са предявени и приети в
производството по несъстоятелност на „И.“ АД, да са с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което предявеният иск се
явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските: Съгласно чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. С
оглед изхода от спора ищецът следва да заплати държавна такса. Доколкото обаче предмет
на иска е установяване привилегия на публични вземания, то по аргумент от чл.
84, т. 1 ГПК ищецът Н.А.ЗА П. е освободен от заплащане на държавна такса.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.ЗА П., с адрес: гр. София, бул. „********,
срещу „И.“ АД /в несъстоятелност/, с
ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ж.к. ********при участието на синдика Т.Д.И., иск с правно основание
чл. 694 ТЗ, с който ищецът иска да се признае поредност на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ,
вместо по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, на публични вземания в общ размер на
883 911,19 лева, от които главници в размер на 523 894,19 лева и
дължими към 11.02.2020 г., лихви в размер на 360 017 лева по ревизионен
акт № Р-22222517000246-091-001/03.08.2017 г. на ТД на НАП София; справки
декларации; годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО; декларации по ЗДДФЛ и
ЗКПО, приети в производството по несъстоятелност на „И.“ АД по т.д. № 681/2019
г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-21 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: