№ 10361
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110160323 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които се явяват относими и
необходими за изясняване фактическата страна на спора, поради което следват да бъдат
допуснати.
Искането на ищеца и ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим за призоваване за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства е относимо към предмета на спора и следва да бъде уважено.
Основателни като относими към предмета на спора и допустими, като заявени преди
приемане на проекто-доклада по делото за окончателен, са исканията на ищеца и ответника
за назначаване на съдебна автотехническа експертиза по задачите, формулирани в т. 2 на
исковата молба, и задачите, посочени в т. 1, подточки 2, 3,4 и 5 от отговора на исковата
молба.
Доказателственото искане на ищеца за изслушване на ССчЕ следва да бъде оставено
без уважение, тъй като обстоятелствата, чието установяване се цели с това искане не е
спорно между страните.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба писмени доказателства.
По приемането и прилагането на допуснатите писмени доказателства по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 от ГПК изслушване на съдебно
автотехническа експертиза, като вещото лице, след запознаване с материалите по делото да
отговори на задачите описана в т.2 от исковата молба и задачите, описани в т. 1, подточки 2,
3,4 и 5 от отговора на исковата молба, срещу депозит в размер на 400,00 лева, платим от по
200, 00 лева от всяка една от страните, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ..., като УКАЗВА на вещото лице да представи
1
заключението си в едноседмичен срок преди датата на насроченото съдебно заседание.
Вещото лице да се призове след внасяне на депозита.
ДОПУСКА на страната на ищеца един свидетел при режим на призоваване, както
следва: .., ЕГН .., с адрес за призоваване: гр. София, ул. „.., за установяване на посочените в
исковата молба обстоятелства. Определя депозит за възнаграждение на свидетеля в размер
от 30,00 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок, считано от получаване на настоящото
определение.
ДОПУСКА на страната на ответника един свидетел при режим на призоваване, както
следва: .., за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства. Определя депозит
за възнаграждение на свидетеля в размер от 30,00 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение. Свидетелят да бъде призован и по
телефон, както следва: ...
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушване на ССчЕ.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 43832/2024 г. по описа на
СРС, 45 с-в.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2025г. от
11:20 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на ответника.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
411 КЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, които
възлизат в размер на: 1 635,00 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на
платено застрахователно обезщетение по полица № .. за имуществени вреди по лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № .., причинени при ПТП на 18.08.2023 г. в гр. София,
с включени 15,00 лв. – ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
18.07.2024г. до окончателното изплащане.
Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда при твърдения,
че на 18.08.2023 г. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“, малко преди бул.
„Г.М.Димитров“ е настъпило ПТП, предизвикано по вина на .. - водач на товарен автомобил
„МАН ТГА“, с рег. № ... с ремарке № .., в резултат на което са причинени щети на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ... Увреденият автомобил е предмет на имуществена
застраховка „Каско“, обективирана в полица № .., при ищцовото застрахователно дружество,
която е била валидна към датата на настъпване на ПТП. Сочи, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие е образувана щета № *********, по която е одобрено заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 1 620,00 лв. Посочената стойност е заплатена по
банков път на 18.01.2024 г. по сметка на ... Ищецът поддържа, че за товарния автомобил
„МАН ТГА“ е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП.
Поради изложените съображения счита, че притежава регресно вземане срещу ответното
дружество за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер от 15 лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция в общ размер от
1 635,00 лв. с покана до ответника, но последният не пристъпил към плащане. За
дължимостта на посочените суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, но последната не влязла в сила поради възражение на ответното
2
дружество. Поради изложените съображения, моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане. Прави искане да бъдат присъдени в негова полза извършените
разноски в заповедното и настоящето производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърденията относно
механизма на настъпване на ПТП, твърдяната причинно-следствена връзка между вредите и
механизма на ПТП, както и наличието на противоправно и виновно поведение на водача на
застрахования при него автомобил. Твърди, че при настъпването на пътнотранспортното
произшествие водачът на увредения автомобил е нарушил чл. 42, ал. 3ДвП. Оспорва размера
на претендираното обезщетение, тъй като последното е завишено и не кореспондира с
действително претърпените вреди. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира да му бъдат присъдени извършените разноски.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия
причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат
установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и
вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния
водач.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга чрез плащане. По направените възражения за изключителна
вина и съпричиняване дължи доказване на твърденията си за противоправно поведение на
водача на увредения автомобил, което се явява единствена причина за причиняването на
вредоносния резултат, респективно до съпричиняване.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4