№ 6905
гр. С., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110130078 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Е. Н. Г. и
М. Н. Я., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е съществувало облигационно
правоотношение с наследодателя на ответниците Н. Т. Н. за процесния период,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „*****“ № 17, бл. Б, ет. 3, ап. 8, № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Сочи, че отговорността на ответниците следва от качеството им на
наследници на Н. Т. Н.. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците поотделно да му заплатят следните суми: Е. Н. Г. – 2226,10 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 309,27 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сума в размер на 39,38 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 8,51 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за
1
главница за услугата дялово разпределение; М. Н. Я. – 2226,11 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023
г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 309,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022
г. до 24.04.2024 г., сума в размер на 39,38 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
забава от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 8,50 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата
дялово разпределение.
Ответниците, чрез назначения по делото особен представител адв. С., в срока
по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в който оспорват претенцията по
основание и размер, включително като оспорват наличието на облигационно
правоотношение. Навеждат възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Д.“ ЕООД, не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
2
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г.
по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието
на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните
по делото.
По делото е приложен Нотариален акт за учредяване на право на строеж № 73 от
1993 г., по силата на който в полза на Н. Т. Н. е учредено право на строеж по
отношение на апартамент № 8, предвиден за застрояване в сграда в гр. С., в кв. 47,
3
Зона Б-17.
По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том 2, рег. №
****, дело № 205/2023 г. от 18.07.2023 г. Н. Т. Н. е дарил на дъщеря си М. Н. Я.
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. С.,
район ******, ул. ***** № 17, вх. Б, ет. 3, запазвайки си пожизнено правото на
ползване върху имота.
Съгласно удостоверение, издадено то ГИС С. /л. 22/ адрес ГГЦ Зона В 17,
находяща се на ъгъла на ул. ***** и ул. *****, отговаря на настоящ адрес ул. ***** №
17, вх. А и вх. Б.
От удостоверение за наследници /л. 51/ се установява, че Н. Т. Н. е починал на
12.03.2024 г., като е оставил свои наследници по закон двете си дъщери – Е. Н. Г. и М.
Н. Я.. Поради това за задълженията за процесния период, начислени преди смъртта му,
последните отговарят в качеството си на негови наследници на основание чл. 60 ЗН
съобразни наследствените си квоти – по ½ ид.ч. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения протокол от проведено Общо
събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ул. ***** № 17 Б, с което
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота за процесния период е имало 5 бр. монтирани отоплителни
тела и 5 бр. топлоразпределители. В има 2 водомера за топла вода, по които се отчита
разходът. За релевирания период е извършен отчет на водомера за топла вода, като при
отчетите са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител.
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база
отопляемия обем на жилището от 201 куб.м. Съгласно заключението на вещото лице
размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от
4
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на сумата от 4451,49 лв., след отчитане на
разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена
по изравнителни сметки.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.
Предвид гореизложените съображения се обуславя извод за доказаност на
исковете по основание.
На следващо място, при така установената доказаност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговорa на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от 27.05.2024 г.
(спирането на давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. е неотносимо за
процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила след края на този период).
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че нито една част от вземанията не са погасени по давност.
Поради това с оглед установения размер на начисленото вземане и
наследствените квоти на ответниците, исковете срещу всяка от тях следва да бъдат
уважени за сумата от 2225,75 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер съответно от 2226,10 и 2226,11 лв. да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
забава от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
5
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете
срещу всеки от ответниците са основателни. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Отмяната на т. 6.1.1 от Методиката - Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба №
Е–РД–04–1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката,
извършена с Решение № 1037/10.02.2025 г. по к.д. № 85/2024 г. на ВКС, 5-членен
състав, II колегия, с която разпоредба е определена формулата за изчисляване на
топлинната енергия за сградна инсталация, е неотносима в случая. В процесните
установени то вещото лице като начислени суми се включват такива за отопление на
имота, за загряване на топла вода и за сградна инсталация. По отношение на
последния компонент вещото лице в съдебно заседание и с отговора към втора задача
уточнява, че е изчислена според законовите критерии – като разлика между
топлинната енергия за сградата и за отделните имоти, която разлика е разпределена
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Ето защо съдът
кредитира заключението в цялост.
Размерът на вземането съдът прие за установен предвид заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (таблица № 3), съгласно която стойността на същата
за релевирания период възлиза на сумата от 78,76 лв. Следователно исковете срещу
всяка от ответниците за присъждане на сума за стойността на услугата дялово
разпределение следва да бъдат уважени в пълния заявен размер от 39,38 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
6
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., начислена
върху главния дълг, възлиза на сумата от 614,82 лв. По делото не се твърди от
ответниците, а и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се
установява дължимата мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, да е погасена чрез плащане. Следователно исковете следва да се
уважат съответно за сумата от 307,41 лв., а за разликата до пълния предявен размер от
309,27 да бъдат отхвърлени.
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение, следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми за мораторна лихва за забава
върху главницата за услугата дялово разпределение, следва да се отхвърлят изцяло
като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците.
Ищецът претендира разноски, които възлизат на обща стойност от 1968,32 лв.,
от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 206,67 лв. държавна такса, 800 лв.
депозити за експертизи и 856,65 лв. за депозит за особен представител и 5 лв. за
съдебно удостоверение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в общ размер от 1960,15 лв., от която
всяка от тях дължи съответната на наследствената си квота (по ½).
Ответниците са представлявани от особен представител, поради което в тяхна
полза разноски не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 2225,75 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до
7
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 39,38 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 307,41 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „*****“ № 17,
бл. Б, ет. 3, ап. 8, № ******.
ОСЪЖДА М. Н. Я., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 2225,75 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 39,38 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2024 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 307,41 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „*****“ № 17,
бл. Б, ет. 3, ап. 8, № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу Е. Н. Г., ЕГН
********** искове както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 2225,75 лв. до пълния предявен размер от 2226,10 лв. като неоснователен;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 307,41 лв. до
пълния предявен размер от 309,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за услугата дялово разпределение, като неоснователен.
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,51 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу М. Н. Я., ЕГН
********** искове както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
8
сумата от 2225,75 лв. до пълния предявен размер от 2226,11 лв. като неоснователен;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 307,41 лв. до
пълния предявен размер от 309,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за услугата дялово разпределение, като неоснователен.
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,50 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Н. Г., ЕГН ********** и М. Н. Я.,
ЕГН ********** да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на
1960,15 лв., (при условията на разделност при квоти ½ за всяка от тях),
представляваща дължими разноски по исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „Д.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9