Решение по дело №4141/2018 на Районен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№            2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в открито съдебно заседание на 14.03.2019 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Х. МИНЕВ

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 4141 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  „Ф.2.“ ООД, против Наказателно постановление № 03-004544/29.04.2015г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Ф.2.“ ООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на  1500.00лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, за нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ.    

         В жалбата се твърди, че в хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните правила, твърди неправилно установена фактическа обстановка и оказване на въздействие от страна на проверяващите при извършената проверка над М.М.И.

            В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована,   се представлява от процесуален представител, които подържа жалбата на посочените в нея основания.

         Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание  се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:         

           На 20.04.2015г. служители на Д ”ИТ”, св.М. и А.Ц. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Ф.2.“ ООД в търговско-складов комплекс находящ се в с. Игнатиево общ.Аксаково в ПИ 028010, стопанисван от „Ф.2.“ ООД с БУЛСТАТ *********. Установило се, че между дружеството и М.М.И.с ЕГН **********, не имало сключен трудов договор и на същата работничка не е връчено уведомление за регистрация на трудов договор, но е била допуснато до работа. В попълнената от работничката И. декларация е отбелязала, че работи в обекта от 18.04.2015г. – два дни преди проверката и изпълнява длъжност бояджия, за което и се заплаща възнаграждение по 20.00лева на ден.

          В последствие в деня на проверката е представен трудов договор на проверяващите, между процесното дружество и Марияна М.И., който е с дата на сключване 20.04.2015г. – денят на проверката и И. е назначена на работа като работник сглобяване на детайли.

       Предвид представения сключен договор между страните проверяващите приели, че на М.И. не е било връчено уведомление по чл.62 ал.3 от КТ. 

Видно от приложените по делото писмени доказателства въззивника, на датата на която е извършена проверката е изпратил нужното уведомление за сключения трудов договор до НАП.  Видно от разпечатката приложена по делото уведомлението е постъпило на датата на извършване на проверката, но след приключването и. Проверката е извършена в 13.40 часа, а уведомлението е постъпило в НАП на 20.04.2015г. в 14часа и 57минути – един час след проверката.

На 24.04.2015г. бил съставен АУАН № 03-004544, в който била описана изложената по-горе фактическа обстановка и е дадена правна квалификация на нарушението по чл. 63 ал.2 от КТ. Акта бил надлежно връчен на упълномощено за това лице, което не е направило възражение срещу акта. Възражения не са били депозирани и в законния за това срок.

           Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление. С него административно-наказващият орган изцяло  възприел констатациите описани в акта, както и правната квалификация на нарушението, по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. За него  и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ на  „Ф.2.“ ООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на  1500.00лв.

         В хода на съдебното производство бе разпитана свид.М., чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка на представените документи, а работника е установен на место да извършва трудова дейност. Съдът кредитира и показанията на допуснатия в режим на водене свидетел Д., по искане на въззивното дружество, но от същите не се установяват факти различни от описаните. Д. установява, че той е имал сключен трудов договор и му е било връчено уведомление от НАП, от което прави заключение, че и другите работници имат връчени договори и уведомления. 

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срока и от надлежна страна,   поради което и е приета за разглеждане.

         Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган, от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта. И акта, и постановлението са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в границите на предвидения минимум. Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.

           Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От показанията на св.М. и от писмените доказателства по делото, по безспорен и категоричен начин се установява, че е осъществено вмененото нарушение.

         На въззивникът е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Текста на нормата гласи че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Нормата изисква задължително работодателят да предостави на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, като това следва задължително да е извършено преди работника да постъпи на работа, като нарушението по ал.2 се изразява в недопускане от страна на работодателят, работника да извършва трудова дейност преди посочените документи да му се предоставят срещу подпис т.е. работодателят следва да не извършва действия свързани с полагане на труд от страна на съответния работник. Видно събраните доказателства по административната преписка, е че работникът е посочил, че работи в дружеството на длъжност „бояджия” с определено трудово възнаграждение, като е започнал работа в обекта два дни преди проверката.

         По делото се оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка от страна на процесуалния представител на въззивника, но съдът намира, че това е с цел оневиняване на въззивното дружество. Доказателства в полза на твърденията по жалбата не са представени.

         От приложените по делото доказателства може да се извлече извод, че към дата на проверката на работника не е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, с което именно е бил осъществен състава на посоченото нарушение.

Като е допуснал до работа лицето преди да му бъде връчено връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление, на 20.04.2015г. в гр.Игнтиево, работодателят „Ф.2.“ ООД е извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението би бил осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и ако не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и копие от уведомлението. Невръчването, на което и да е от двете осъществява състава на административното нарушение.

 В случая  обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника  в качеството на работодател.  Съгласно §1т.1 от ДР към КТ “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. „Ф.2.“ ООД представлява работодател  по смисъла на КТ, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона. 

   Нарушението не е маловажно съгласно чл. 28 ЗАНН, като по степен на обществена опасност не се отличава от обикновените случаи от този род. Смекчаващо отговорността обстоятелство е това,  че след проверката е била направена регистрация на договора в НАП, но дружеството е наказано за това, че допуснало работника до работа преди да му се връчи копие от уведомлението и трудовият договор.

 Съставът на визираното нарушение е осъществен, тъй като безспорно се установява че при извършване на проверката не са изпълнени задължителните предписания дадени с нормата на чл. 63 ал.1 от КТ а работника е допуснат да престира труд въпреки забраната визирана в нормата на чл. 63 ал.2 от КТ.

   В жалбата се сочи незаконосъобразност на наказателното постановление.

    Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, но не установи и смекчаващи отговорността такива. Мотиви в тази насока не са изложени от АНО. Съдът намира, че наказание над  минималния размер би било несъответно на тежестта на нарушението. Отчетени са от АНО смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че нарушението е било отстранено незабавно след установяването му и че от  него не са настъпили вредни последици за когото и да било.

Предвид изложеното и съдът счете, че имуществена санкция в минимален размер от 1500.00лева, предвидена за работодател е справедлива. Такова наказание е достатъчно  за да се въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И  :

              ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-004544/29.04.2015г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Ф.2.“ ООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на  1500.00лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, за нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ.    

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд - Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: