РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Благоевград , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20201210101708 по описа
за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в
град
София и адрес на управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № *********, чрез
адв. А.П., преупълномощена от Адвокатско Дружество „Попов, Арнаудов и партньори”,
регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с
БУЛСТАТ № *********, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 4. етаж 3, с
която срещу В. Д. СТ., с ЕГН **********, с адрес: град Б., ул. ..... е предявен установителен
иск – за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: -
сумата от 197,59 (сто деветдесет и седем цяло и петдесет и девет ст.) лева - главница; -
сумата от 54,61 (петдесет и четири цяло и шестдесет и една ст.) лева - законна лихва за
забава, изчислена върху сумата на главницата от 197,59 лева
за периода от 12.01.2017 г. до 11.02.2020 г.; - сумата от 100,02 (сто цяло и две ст.) лева -
неустойка; законна лихва от дата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 11.02.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 308/2020г. по описа на БРС –правно основание чл.422 ГПК.
Препис от исковата молба, ведно с писмените приложения към нея, са връчени на ответника,
който в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че между него и ответната страна е сключен договор с номер *********
от 23.03.2015 г. , с с рамков характер и с предмет - предоставянето на електронни
съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия,
интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
Твърди се, че различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на ответника, в
качеството на абонат чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или
приложения към рамковия договор.
С Приложение № 1 от 23.03.2015 г. ищецът твърди, че е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната
тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 34,90 лв. с ДДС (29,08
1
лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение №1, като срокът за ползване по абонамента е
24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 23.03.2017 г.
Твърди се, че с Приложение № 1 от 28.10.2015г. ищецът е предоставил на 2ответника
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от
абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 20,00 лв. с ДДС
(16,67 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1, като срокът за ползване по
абонамента е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтича на 28.10.2017 г.
Твърди се, че с Договор за продажба на изплащане от 28.10.2015 г. ищецът е продал на
ответника продукт - Пакет Lenovo А6000 Black+Postp128K-Micr MAT 20, като устройството
е предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 28.10.2015 г. , на основание чл. 3 от договора за
продажба на изплащане, както и приемо-предавателният протокол и гаранционната карта на
устройството, където е посочен номерът на SIM картата – **********, сключен за срок от 23
месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 8,00
лв., на основание чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.
Сочи се, че всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни
планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни
данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксуват
съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или
достъпен на интернет адреса на А1 България, а за неуредените в идивидуалните договори
въпроси следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел"
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „общите условия“). Те имат
задължителна сила за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договорите за
услуги, съгласно чл. 6 от общите условия.
Твърди се, че на основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и
продукти на изплащане ищецът е издавал ежемесечни фактури, като съгласно чл. 26.4 от
общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната и във фактурите са отразени таксите за
ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за
предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура е отразено подробно
потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой
проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани
мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и
пр.
Твърди се, че в случая от страна на ответника В. Д. СТ. са налице изискуеми незаплатени
задължения по горепосочените договори в общ размер на 197,59 лв., представляваща
главница, разпределена както следва:а именно - незаплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 27.12.2016 г. до 26.10.2017
г., в общ размер на 125,59 лв., по посочени по номер, дата на издаване и период фактури,
както и незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за
които са издадени фактури за периода от 25.01.2017 г. до 26.04.2017 г., в общ размер на
72,00 лв., също подробно посочени в исковата молба.
Твърди се основание в договорите за прекратяването им, поради неплащане в срок на най-
малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите.
При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по
съответния договор, стават предсрочно изискуеми и договорът се счита за прекратен от
датата на издаване на фактурата за тези суми, като прекратяването на договорите не засяга
задължението на абоната да заплати дължимите до този момент суми за ползвани услуги,
както и пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това е фактура №
********* от 26.04.2017 г., с която е прекратен договор за продажба на изплащане от
8.10.2015 г., като същата включва оставащите 6 месечни вноски по 8,00 лв.
2
Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът В. Д. СТ. дължи
на А1 България и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите. Това дава право на ищеца се поддържа като иск за
обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата
на настъпване на падежа на всяка една от фактурите (описани в по-горе в текста на молбата)
до датата на предявяване на настоящата (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 11.02.2020 г.). Лихвата за този период възлиза в общ размер на 54,61
лв.
Изтъква се, че описаните в исковата молба фактури не са били оспорени в дадения срок,
съгласно чл. 26.6 от общите условия.
В тази връзка се твърди, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи
от сключените между страните договори, поради което е възникнало задължението на
потребителя за заплащане от негова страна на получените електронни съобщителни услуги
и продукти на изплащане.
Твърди се, че при неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за
плащане, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по
отношение на услугата, за която е забавено плащането, а съгласно чл. 54.12 от общите
условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя, се счита за
едностранно прекратен от страна на ищеца, в случай че забавата за плащането на
дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена. В тази връзка се изтъква, че на
основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради
виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на
100,02 лв.
С оглед изложеното, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по- горе
договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендира неустойка за предсрочно
прекратяване, която възлиза в размер на 100,02 лв., разпределена както следва: 100,02 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 28.10.2015 г.
Сумата на неустойката представлява сборът на 6 месечни такси от по 16,67 лв., считано за
периода от 31.03.2017г. до 28.10.2017г., като за неустойката е издадена сметка № *********
от 31.03.2017г.
За спорните суми се твърди подаване на заявление, което е уважено и издадена заповед за
изпълнение, която обаче е била оспорена от длъжника. На това основание ищецът
обосновава правен интерес от предявяване на 5установителния иск.
Доказателствените искания са за приемане на писмени доказателства, както и за приемане
на материалите по заповедното производство.
След оставяне на исковата молба без движение с молба с вх.№ 4578 от 12.10.2020г., на
основание чл.232 ГПК ищецът е оттеглил иска си по отношение на сумата от 100,02 лв.,
претендирана на основание неустойка.
На това основание с влязло в сила определение № 6869 от 13.10.2020г. производството по
делото е прекратено, по отношение на сумата от 100,02 лв. претендирана като неустойка.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНИКА:
В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор.
Основните съображения в отговора на ответната страна са свързани с претенцията за
неустойка, която се определя като нищожна.
Доколкото обаче по делото е постановено определение, което е влязло в сила и с което
производството по иска за неустойка е прекратено, възраженията на ответната страна
относно това вземане съдът оставя без разглеждане, като неотносими.
3
По отношение на останалите претендирани от ищеца суми ответната страна прави
възражение, че са погасени с тригодишната давност, доколкото се твърди, че се касае до
претендиране на суми за електронни съобщителни услуги и незаплатени месечни вноски.
Правно основание – предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от
ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и сл. от ТЗ, и чл.86 ЗЗД.
Възражението на ответника за погасяване на останалите спорни вземания по давност е по
чл.111, б „в“ от ЗЗД вр. с чл.120 ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 308/2020г. по описа на БРС. Допусната и назначена е съдебно –
счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
На 11.02.2020г. ищецът, в качеството на заявител е подал заявление за издаване н заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника В. Д. СТ.. По
заявлението е образувано ч.гр.д.№ 308/2020г. по описа на БРС и в полза на заявителя
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4101 от
28.05.2020г., с която е разпоредено на длъжника В. Д. СТ. да заплати на кредитора „А 1
България“ ЕАД следните суми и на следните основания: сумата от 197,59 лв.,
представляваща главница за неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от
Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер
*********, сключен между В. Д. СТ. и „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД/, от която неизплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги,
за които са издадени фактури за периода от 27.12.2016г. до 26.10.2017г. в общ размер от
125,59 лв. и незаплатени суми за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени
фактури за периода от 25.01.2016г. до 26.04.2017г., в общ размер от 72 лв.; сумата от 54, 61
лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху главницата от 197,59 лв. за
периода от 12.01.2017г. до 11.02.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата от
197,59 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 11.02.2020г. до окончателното изплащане; сумата от 25 лв. за
заплатена държавна такса и сумата от 360,00 лв. – представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Заявлението не е уважено по първоначално поддържаното искане за присъждане и на сумата
от 100,02 лв., на основание неустойка.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, от който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е
постъпило възражение, поради което в срока и условията на чл.415, ал.1 вр. с чл.422 ГПК от
заявителя е подаден иск за установяване дължимостта на оспореното вземане.
Ищецът обосновава спорното материално право на основание сключен между страните на
23.03.2015г. Рамков договор с номер *********, сключен между В. Д. СТ. и „А1 България“
ЕАД / с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/.
Този договор е представен по делото /л.26/ и към него са подписани следните Приложения:
Приложение № 1/23.03.2015г. /л.28/ за предоставянето на далекосъобщителни услуги
за телефонен номер ********** по тарифен план Мтел Тансфер ХL, с месечна
абонаментна такса 34,90 лв. с ДДС /29,08 лв. без ДДС/, за срок от 24 месеца;
Допълнение към Приложение № 1/23.03.2015г. /л.32/ - Допълнителни декларации по
Закона за защита на потребителите;
Приложение № 3/23.03.2015г. /л.33/ - Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги.
4
Между страните е сключен и Договор № *********/28.10.2015г. /л.35/, към който са
подписани следните Приложения:
Приложение № 1/28.10.2015г. /л.37/ за предоставянето на далекосъобщителни услуги
за телефонен номер ********** по тарифен план Мтел Трансфер М, с месечна
абонаментна такса 20 лв. с ДДС /16,667 лв. без ДДС/, за срок от 24 месеца;
- Допълнение към Приложение № 1/28.10.2015г. /л.43/ - Допълнителни декларации по
ЗЗП;
Приложение № 3/28.10.2015г. /л.41/ - Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги.
На 28.10.2015г. между страните е сключен и Договор за продажба на изплащане №
50282930/28.10.2015г. /л.44/ за мобилен апарат Lenovo A600 Black, сключен за срок от 23
месеца.
Към договора за продажба на изплащане № 50282930/2810.2015г. между страните са
подписани и следните Приложения:
-Приложение № 1 – Приемно – предавателен протокол от 28.10.2015г. /л.45 на гърба/;
- Приложение № 2 /л.46/ - Погасителен план към Договор за продажба на изплащане №
50282930/28.10.2015г. /24 вноски – една първоначална и 23 месечни вноски, всяко по 8,00
лв./.
Според допуснатата и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза вещото лице сочи,
че след проверката на счетоводството на ищеца е установило, че задълженията на ответника
се водят по два индивидуални клиентски номера, както следва:
Задължения за мобилен № ********** се отчитат по индивидуален клиентски номер
М4493577;
- задълженията за мобилен номер ********** се отчитат по индивидуален клиентки
номер М4752204.Всеки един от цитираните индивидуални клиентски номера фигурира
в издаваните от ищеца месечни фактури.
Вещото лице сочи, че от страна на ищеца по трите броя договори са издадени следните
фактури:
.3а мобилен № 08883029582, индивидуален клиентски № М4753204 (по Договор №
*********/28.10.20150: издадени са пет броя фактури и един брой кредитно известие.
Същите са както следва:
1 .Фактура № *********/27.12.2016г (л.51): период на отчитане- 23.11,2016г - 22.12.2016г.
Дата на падеж - 11.01.2017г. Фактурна стойност в размер на 28,21 лева, от които: за мобилни
услуги - 20,21 лева и за 15-та вноска за закупено устройство Lenovo А600 Black - 8,00 лева;
2.Фактура № *********/25.01.2017г (л.52): период на отчитане- 23.12.2016г - 22.01.2017г.
Дата на падеж - 09.02.2017г. Фактурна стойност в размер на 28,00 лева, от които: за мобилни
услуги - 20,00 лева и за 16-та вноска за закупено устройство Lenovo А600 Black - 8,00 лева;
3. Фактура № *********/25.02.2017г (л.53): период на отчитане- 23.01.2017г —
22.02.2017г. Дата на падеж - 12.03.2017г. Фактурна стойност в размер на 28,00 лева, от
които: за мобилни услуги - 20,00 лева и за 17-та вноска за закупено устройство Lenovo А600
Black - 8,00 лева;
4. Фактура № *********/27.03.2017г (л.54): период на отчитане- 23.02.2017г -
22.03.2017г. Дата на падеж - 11.04.2017г. Фактурна стойност в размер на 28,00 лева, от
които: за мобилни услуги - 20,00 лева и за 18-та вноска за закупено устройство Lenovo А600
Black - 8,00 лева. Към фактурата е издадено Кредитно известие № **********/27.03.2017г за
минус 14,84 лева с ДДС с основание на издаване „отстъпка от месечна такса”. Същото не е
налично в кориците на делото. Предоставено е на експертизата допълнително от страна на
5
ищеца.
5. Фактура № *********/26.04.2017г (л.55): период на отчитане- 23.03.2017г -
22.04.2017г. Дата на падеж - 11.05.2017г. Фактурна стойност в размер на 48,00 лева, от
които: за мобилни услуги - 0,00 лева и за шест броя вноски за закупено устройство Lenovo
А600 Black по 8,00 лева месечно (от 19-та до 24-та вноска).
За мобилен № **********, индивидуален клиентски № М4493577, (по Договор №
*********/23.03.2015г): издадени са четири броя фактури и един брой кредитно известие.
Същите са както следва:
1. Фактура № *********/26.07.2017г (л.47): период на отчитане- 23.06.2017г -
22.07.2017г. Дата на падеж - 10.08.2017г. Фактурна стойност в размер на 20,94 лева- за
мобилни услуги;
2. Фактура № *********/25.08.2017г (л.48): период на отчитане- 23.07.2017г —
22.08.2017г. Дата на падеж — 09.09.2017г. Фактурна стойност в размер на 20,94 лева- за
мобилни услуги;
3. Фактура № *********/26.09.2017г (л.49): период на отчитане- 23.08.2017г —
26.09.2017г. Дата на падеж - 11.10.2017г. Фактурна стойност в размер на 20,94 лева- за
мобилни услуги;
4. Фактура № *********/26.10.2017г (л.50): период на отчитане- 23.09.2017г —
22.10.2017г. Дата на падеж - 10.11,2017г. Фактурна стойност в размер на 20,94 лева- за
мобилни услуги. Към фактурата е издадено Кредитно известие № *********/26.10.2017г за
минус 14,16 лева с ДДС с основание на издаване „отстъпка от месечна такса”. Същото не е
налично в кориците на делото. Предоставено е на експертизата допълнително от страна на
ищеца.
Във всяка фактура е придружена с детайлизирана справка, от която се установява
конкретния вид на фактурираното задължение .
Издадените фактури са вписани и осчетоводени в счетоводството на ищеца, съобразно
изискванията на Закона за счетоводството.
Вещото лице е установило извършени плащания от ответника на 17.05.2018г. – 50,00 лв. и
на 05.06.2018г. – 50,00 лв. С тези плащания са погасени следните задължения: ….. тек стр.7
от заключението .
Вещото лице заключава, че след извършените плащания за периода от 27.12.2016г. до
26.10.2017г. неизплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги са в размер на
125,59 лв., а за периода от 25.01.2017г. до 26.04.2017г. неизплатените суми за месечни
вноски за предоставени продукти на изплащане е в размер от 72,00 лв.
Вещото лице е изчислило и дължимата сума, на основание неизплатени сум за ползвани
електронни съобщителни услуги, ако се приеме, че част от вземането е погасено по давност,
т.е. да се изчисли само за периода от 10.02.2017г. до подаване на заявлението – 11.02.2020г.
е в размер на 182,87 лв., а лихвата за забава за това вземане за същия период е в размер на
50,32 лв.
Съдът не коментира изводите на вещото лице, касаещи неустойка от 100,02 лв., поради
прекратяване на производството за това вземане, с влязъл в сила съдебен акт.
В останалата част заключението на вещото лице съдът кредитира като компетентно и пълно.
Липсват данни , който да сочат за невярност, заинтересованост или необоснованост на
експертните изводи.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
6
По правната квалификация и процесуална допустимост на иска:
Предявен е специалният положителен установителен иск – за признаване за установено в
правоотношенията между страните дължимост от ответника на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ,оспорен от длъжника пред заповедния
съд в срока по чл.414, ал.2 ГПК .
Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 327 от ТЗ, във връзка с
чл. 288 от ТЗ, във връзка с чл. 286 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД .
По същество:
Разгледан по същество искът се явяват частично основателен поради следните съображения:
Установените по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало между страните
договорно правоотношение на Договор за продажба на електронни съобщителни услуги,
както и за продажба на мобилни устройство на изплащане. Предвид на това е безспорно, че
страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия за
взаимоотношения между „А1 България” ЕАД и потребителите на съответната услуга или
мрежа, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „А1 България” ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните
съобщения. От това следва, че отношенията между страните се регламентират от сключения
помежду им договор и Общите условия, които са неразделна част от него. В преклузивния
срок по чл.131 ГПК от ответната страна не е направено оспорване на валидността на
възникналите правоотношения, не се твърдят и не се сочат неравноправни клаузи, не се
оспорва изправност на ищеца като насрещна по договорите страна /единственото
възражение, извън това за неустойката, е за погасяване на вземанията по давност – арг.
чл.111, б „в“ от ЗЗД вр. с чл.120 ЗЗД/. Ето защо съдът приема, че липсва спор между
страните, че в качеството си на оператор, ищцовото дружество е изпълнявало добросъвестно
своите договорни задължения, като е предоставило в полза на ответника следващите му се
електронни съобщителни услуги при условията на сключения между тях договор, които
услуги той е ползвал, предвид липсата на твърдения и оспорвания в обратната насока, но не
е заплатил дължимата за тях цена. При спазване правилата за разпределяне на
доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил паричното си задължение към ищеца, като е заплатил дължимите суми или че са
настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е сторил
това, като не е ангажирал доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за
плащане на претендираното от него парично задължение.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства се установи, че между
страните са сключени два договора за предоставяне ползване на далекосъобщителни услуги
за два телефонни номера – Договор № *********/23.02.2015г., ведно с приложения с тел.№
********** и Договор № *********/28.10.2015г., ведно с приложения за тел.№ **********,
съответно с тарифни планове Мтел Трансфер ХL, с месечна абонаментна такса от 34,90 лв. с
ДДС /29,08 лв. без ДДС/ за срок от 24 месеца и с тарифен план за втория тел.номер – Мтел
Траснсфер М, с месечна абонаментна такса от 20 лв. с ДДС / 16,67 лв. без ДДС/, за срок от
24 месеца.
Според сключените договори - срещу задължението на ищеца, в качеството на оператор, е
да предоставя услугата, а ответникът, като абонат е длъжен да заплаща нейната месечна
цена. Срокът за заплащане се урежда от Общите условия, като съгласно чл. 26.5 от Общите
условия заплащането се извършва въз основа на месечна фактура, издадена на името на
абоната, като срокът за плащане е 15-дневен от датата на издаване на фактурата.
Претенцията на ищеца за заплащане на предоставените електронни съобщителни услуги се
основава на 8 броя издадени фактури, както следва : първата фактура № *********, с дата
на издаване – 27.12.2016г., падеж – 11.01.2017г. и стойност от 14,72 лв.; фактура №
*********, с дата на издаване – 25.01.2017г., падеж – 09.02.2017г. на стойност 20,00 лв.,
7
фактура № *********, с дата на издаване – 25.02.2017г., падеж – 12.03.2017г. на стойност –
20,00 лв.; фактура № *********, с дата на издавен – 27.03.2017г., падеж – 11.04.2017г. и
стойност – 5,16 лв.; фактура № *********, с датата на издаване – 26.07.2017г., падеж –
10.08.2017г. на стойност - 17,07 лв.; фактура № *********, с дата на издаване – 25.08.2017г.,
с падеж – 09.09.2017г. на стойност 20,94 лв.; фактура № *********, с дата на издаване –
26.09.2017г., падеж – 11.10.2017г. на стойност 20,94 лв. и фактура № *********, с дата на
издаване – 26.10.2017г., падеж – 10.11.2017г. на стойност 6,76 лв.
Задълженията по посочените фактури са с настъпил падеж, като не е налице плащане от
страна на длъжника. Нещо повече, ответникът не оспорва дължимостта, респ. стойността на
приложените по делото фактури.
Става дума за фактурирани в тях абонаментни такси, които се дължат дори и
далекосъобщителна услуга да не е осъществена. Липсват доказателства за заплащането им
от ответника, поради което по основание искът е основателен.
Основателен е и искът за заплащане на претендираните суми на основание сключен между
страните Договор за продажба на изплащане № 50282930/28.10.2015г. за мобилен апарат
Lenovo A600 Black. Не се оспорва валидността и на този договор, както и фактът, на
получаване на мобилния апарат от ответника . Принципът за неоснователно обогатяване
изисква срещу получената вещ ответникът да заплати дължимата престация.
Основателно е възражението на ответника за погасяване на част от тези вземания по
давност. Вземането по договор за делоксъобщителни услуги има характеристиката на
„периодично“ по см. на чл.11, ал.1, б „в“ от ЗЗД и съгласно ТР 3/2011г. от 18.05.2012г. на
ОСГТК на ВКС вземанията на доставчиците на далекосъобщителни услуги са приети за
периодични, тъй като се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Ето защо това вземане се погасява с кратката 3 –
годишна давност, считано от датата на падежа. Вещото лице е изчислило и дължимото
вземане по процесните фактури, вкл. И за изплащане на мобилното устройство , за периода
от време, който не е погасен по давност. На 11.02.2020г. е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , поради което за периода
до 10.02.2017г. вземането е погасено по давност. За периода от 10.02.2017г. вещото лице
сочи, че процесното вземане е в общ размер от 182,87 лв. /72 лв. за предоставен продукт на
изплащане/ и до този размер искът следва да се уважи, а до поискания размер от 197,59 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен, като погасен по давност.
Лихвата за забава също като периодично вземане по см. на чл.111, б „в“ от ЗЗД е погасено
по давност за периода преди 10.02.2017г. За периода от 10.02.2017г. до подаване на
заявлението лихвата за забава е в размер на 50,32 лв. /вж.закл. на вещото лице/, а за сумата
над този размер до поискания и за посочения в исковата молба период преди 10.02.2017г.,
искът за акцесорното вземане за лихва за забава е погасен по давност.
Следва да бъде уважена претенцията за законна лихва върху главницата върху уважения
размер за периода от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.02.2020г. до окончателното плащане на вземането.
По отношение на разноските:
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. Исковия съд дължи осъдителен
диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й
8
относно разноските отпада, като с оглед основателността на оспореното вземане разноските
следва да се определят в съответствие с уважените размери. С оглед уважените размери, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските по заповедното, съобразно уважената част
от иска, в размер на 23,12 лв. представляваща разноски за заплатена държавна такса и
сумата от 332,86 лв. за адвокатско възнаграждение.
И двете страни в исковото производство са направили и поискали разноски.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 785 лв. /75 лв. за дт., 350 лв. за
възнагражгдение за вещо лице и 360 лв. адв.възнаграждение/. Искът е уважен
частично,поради което за уважения размер дължимите на ищеца разноски са в размер на
725,83 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На основани чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 22,61 лв., направени
по делото разноски /в общ размер от 300 лв. за адв.възнаграждение/, съобразно с
отхвърлената част от иска.
Страните не са направили искане за прихващане на дължимите суми, на основание
разноски, поради което съдът не дължи извършване на компенсиране на вземанията на това
основание.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. СТ., с ЕГН **********, с адрес:
град Б., ул. ....., че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на
управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № *********, чрез адв. А.П.,
преупълномощена от Адвокатско Дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, регистрирано
по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ №
*********, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 4. етаж 3, следните суми и
на следните основания:
- сумата от 182,87 (сто осемдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) лева – главница,
представляваща главница за неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от
Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер
*********, сключен между В. Д. СТ. и „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД/, от която неизплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги,
за които са издадени фактури за периода от 10.02.2017г. до 26.10.2017г. и незаплатени суми
за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от
10.02.2017г. до 26.04.2017г., в общ размер от 72 лв.;
- сумата от 50,32 /петдесет лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща законна
лихва за забава, изчислена върху главницата за периода от 10.02.2017г. до 11.02.2020г.;
- ведно със законната лихва върху главницата върху уважения размер, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 11.02.2020г.
до окончателното изплащане, които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 4101 от 28.05.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 308/2020г.
по описа на РС Б., като отхвърля исковете над горните уважени размери и периоди, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. Д. СТ., с ЕГН **********, с адрес: град Б., ул. ..... да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден“, ул.
„Кукуш” № 1, с ЕИК № *********, чрез адв. А.П., преупълномощена от Адвокатско
Дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, регистрирано по фирмено дело № 15924 по
описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ № *********, със съдебен адрес: гр.
София, пл. „Света Неделя” № 4. етаж 3, следните суми – сумата от 23,12 /двадесет и три
9
лева и дванадесет стотинки/ лв. представляваща заплатена държавна такса и сумата от
332,86 /триста тридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ лв. за адвокатско
възнаграждение, представляващи разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
308/2020г. по описа на РС Благоевград, съобразно размерите на уважените вземания.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОСЪЖДА В. Д. СТ., с ЕГН **********, с адрес: град Б.,
ул. ..... да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на
управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № *********, чрез адв. А.П.,
преупълномощена от Адвокатско Дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, регистрирано
по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ №
*********, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 4. етаж 3 сумата от 752,83
/седемстотин двадесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лв., представляващи
направени по установителното производство разноски, съобразно уважената част от
исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София
и адрес на управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № *********, чрез адв.
А.П., преупълномощена от Адвокатско Дружество „Попов, Арнаудов и партньори”,
регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с
БУЛСТАТ № *********, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 4. етаж 3 да
заплати на В. Д. СТ., с ЕГН **********, с адрес: град Б., ул. ..... сумата от 22,61 /двадесет и
два лева и шестдесет и една стотинки/ лв., представляваща направени по установителното
производство разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните в 2- седмичен
срок от връчването на препис пред БОС.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10