РЕШЕНИЕ
№ 20671
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110102145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от К. Г. С. против „Л.“ ООД с искане сключения между
страните Договор за потребителски кредит № ******/************* г. да бъде прогласен за
недействителен, а при условията на евентуалност клаузата по чл. 27 договора, предвиждаща
неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената сума на ден, да бъде прогласена за недействителна, както ответникът да бъде
осъден да заплати сумата в размер на 1504 лева, представляваща получена от дружеството
по силата на процесния договор за кредит без правно основание сума. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното
дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.05.2024 г. между страните по спора
бил сключен Договор за потребителски кредит № 28352, по силата на който ответникът
отпуснал в заем на ищеца сумата в размер на 950 лева. Страната поддържа, че съгласно чл.
17 от съглашението заемателят се задължава да осигури обезпечение по заема: безусловна
банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което да отговаря на определени от
кредитора условия, като при неизпълнение на соченото задължение потребителят дължи
неустойка по чл. 27 в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договорно обезпечение. В исковата молба са изложени
твърдения, че на основание чл. 27 от договора е начислена неустойка в размер на 256,50
лева. Ищецът поддържа, че общо дължимата от кредитополучателя сума 1235 лева, от които
сумата в размер на 950 лева главница, 28,50 лева възнаградителна лихва и 256,50 лева
неустойка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът дал 2545 лева на своята
майка, която ги превела от негово име в полза на ответното дружество. Ищецът излага
доводи за недействителност на сключения договор за кредит, като поддържа, че
съглашението не съдържа информация относно отделните компонентни включени в
посочения годишен процент на разходите сделката.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Х. М.
на първо място поддържа доводи, че ищецът упражнява правото си на иск в условията на
злоупотреба с права, тъй като е депозирал пред Софийски районен съд две искови молби, с
които оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка. Представителят на
дружеството поддържа, че по исковите молби са образувани гр. д. № 2142/2025 г. и
настоящото производство гр. д. № 2145/2025 г. Представителят на дружеството поддържа, че
както договора за кредит, така и процесната клауза за неустойка за неизпълнение на
задължение за представяне на обезпечение са действителни, като вземането за неустойка не
е включено в годишния процент на разходите по сделката. С отговора е признато, че ищецът
действително е заплатил на „Л.“ ООД сумата в размер на 2545 лева в погашение на
задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит. Представителят на страната
поддържа, че за кредитора е налице валидно правно основание за задържане на получените
по договора суми. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
потребителски кредит № ******************/******* г., а при условията на евентуалност
клаузата по договора, предвиждаща заплащане на неустойка в случай, че
кредитополучателят не представи обезпечение по кредита, за нищожни, е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за
кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че договорът, респ. процесната
клауза, са недействителни като противоречащи на закона, заобикалящи императивни правни
норми и противоречащи на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4
ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между
страните по делото е сключен договор с описано в исковата молба съдържание, като ищецът
е заплатил в полза на ответника сумата в размер на 2545 лева по процесния договор за
кредит.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Уговорката по чл. 27 от договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 17 е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови
2
рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по
т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е
включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. В ГПР следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще
направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
дължимата от потребителя неустойка в ГПР по сделката, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
Съдът намира, че посредством начисляването на неустойка за непредставяне на обезпечение
се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Въпреки че формално в договора са посочени годишен
процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на
задължението за неустойка за непредставяне на обезпечение, те не могат да изпълнят
отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да
се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му.
Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и
Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от
21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и
други разходи по кредита - така Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021
г., IV г.о. на ВКС, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., I т. о. на ВКС,
Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело№ 3620/2021 г., III г. о. на ВКС, Определение №
50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г., II т. о. на ВКС, Решение № 50056 от 29.05.2023
г. по т. д. № 2024/2022 г., I т. о. на ВКС и др. Отпуснатата в заем по силата на процесния
договор за кредит сума е в размер на 950 лева, поради което сумата в размер на 1595 лева,
явяваща се разлика между чистата стойност по кредита и заплатената от ищеца в полза на
ответника сума от 2545 лева, е получена без правно основание, като при съобразяване на
диспозитивното начало в граждански процес искът по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен до предявения размер от 1504 лева.
По изложените съображения, съдът намира предявените искове са изцяло
основателни.
Относно съдебните разноски:
3
Видно от извършена служебна справка в ЕИСС по искова молба на К. Г. С. срещу
„Л.“ ООД за прогласяване на Договор за потребителски кредит №
*************/***************** г. за недействителен и за осъждане на ответника да
заплати на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата в размер на 152 лева е образувано гр.
д. № 2142/2025 г. по описа на СРС, 51 състав.
Както е възприето в актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в
Определение № 19191/08.10.2025 г. по ч. гр. д. № 10412/2025 г. по ЧЖ-I-Ж състав,
Определение № 16779/11.09.2025 г. по ч. гр. д. № 8553/2025 г. по ЧЖ-I-Б състав,
Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав,
Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав
Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав,
ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на правата
в едно производство е образувал отделни производства за прогласяване на идентични по
същество договори за кредити за недействителни и за връщане на даденото по
недействителните сделки, като с тези свои действа страната се домогва да увеличи
задължението на ответника за съдебни разноски. Неупражняването на всички права в
рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с
упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му
се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ размера на
разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно
производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди
извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Формалното упражняване на
процесуални права не преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца да
бъдат присъдени съдебни разноски по всяко едно от отделните производства.
Следва да бъде отбелязано, че представеният по настоящото дело договор за правна
защита и съдействие от 23.12.2024 г. ( лист 13) е идентичен с договор за правна защита и
съдействие, представен по гр. д. № 2142/2025 г. по описа на СРС, 51 състав. От изложеното
може да се направи извод, че приложеният договор за безплатна правна помощ не доказва
постигнато между ищеца и процесуалния представител съгласие за предоставяне на
безвъзмездна правна помощ по конкретното настоящо дело – така Определение №
4417/06.03.2025 г. по ч. гр. д. № 2091/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-З състав.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 110,16 лева, от внасяне на
която ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, която държавна такса би била
дължима и при кумулативно съединяване на искове, произтичащи от сключени между
страните договори за кредит, в едно производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от К. Г. Сакалов, ЕГН **********, с адрес в гр.
**********************, против „Л.“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес
на управление в гр. *******************, иск Договор за паричен заем №
**********/************* г. за нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, ЕИК ******************, със седалище и адрес на управление
в гр. *******************, да заплати на К. Г. Сакалов, ЕГН **********, с адрес в гр.
*************************, на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата в размер на
1504 лева, представляваща получена от дружеството без правно основание сума по Договор
за паричен заем № ******************/******************г.
ОСЪЖДА „С. - К.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.
****************** да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78,
4
ал. 6 ГПК, сумата в размер на 110,16 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на
спора, от внасяне на която ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5