№ 6966
гр. * 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110100772 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.04.2025 година град *
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар *
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 772 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на * К. Е., с ЕГН **********, от гр. *,
ул. „*, против Н. А. Р., с ЕГН *, от гр. * ж.к. „*, бл. *, за осъждане на ответницата да заплати
на ищцата сумата от 10 627 лв., дължима по договор за заем от 29.03.2022 г., и сумата от 6
000 лв., дължима по договор за заем от 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2022 г. до
1
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Като
евентуални са предявени искови претенции за заплащане на сумата от 10 627 лв., платена на
29.03.2022 г., и на сумата от 6 000 лв., платена на 08.02.2022 г., без основание, както и за
присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответницата сключили два договора за заем, по
силата на който на 29.03.2022 г. ищцата платила по банков път на ответницата сумата от 10
627 лв. по договор за заем, а на 08.02.2022 г. – сумата от 6 000 лв. също по банков път по
договор за заем. Също така твърди, че между страните било договорено връщане на
предоставените в заем суми в срок от един месец от отправянето на покана, какъвто
характер имала предявената искова молба. Излага твърдения за разместване на блага в
имуществените сфери на страните, като ищцата обедняла със сумите от 10 627 лв. и от 6
000 лв., с които суми ответницата се обогатила без основание. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните си представители, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата Н. А. Р., с който оспорва исковите претенции като неоснователни.
Оспорва наличието на договорни отношения между страните, както и изложените от ищцата
твърдения в исковата молба. Сочи, че само по платежното нареждане от 29.03.2022 г. ищцата
е наредител, но липсва основание за превода. Твърди, че по представената вносна бележка
от 08.02.2022 г. наредител е трето лице. Излага твърдения за наличие на други висящи дела
между страните. Оспорва настъпило обедняване за ищцата. Навежда твърдения за наличие
на трудово правоотношение между страните, по силата на което е извършен превод за
дължимо допълнително трудово възнаграждение, в която връзка излага подробни
съображения. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции
като неоснователни, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата претенция, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции като неоснователни, претендира направените по делото
разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД във връзка чл. 240 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направено е искане по чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от вносна бележка от 08.02.2022 г. се установява, че
на същата дата * е превела по сметката на Н. А. Р. сумата от 6 040 лв. с основание: вноска от
* Е., представения заверен препис от вносна бележка от 31.05.2022 г. се установява, че на
същата дата * К. Е. е превела по сметката на Н. А. Р. сумата от 10 627 лв. с основание:
вноска.
От представените от ответницата писмени доказателства се установява, че на
30.08.2019 г. между „* БГ“ ЕООД, представлявано от * К. Е., от една страна и от друга
страна – ответницата, е бил сключен трудов договор, като на 02.09.2019 г. е бил съставен
протокол за постъпване на работа. Със Заповед № 005 от 27.04.2022 г. трудовото
правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие между страните.
От представения заверен препис от нотариална покана, изпратена от „* БГ“ ЕООД до
2
ответницата, се установява, че последната е била поканена да върне сумата от 20 127 лв.,
получена чрез няколко банкови превода, с която сума ответницата се обогатила
неоснователно.
Като доказателства по делото са представени заверени преписи от документи за
извършени услуги, извлечения от сметка, сигнал до САК, искова молба и нечетливи вносни
бележки, решение по дисциплинарно дело на САК, решение на Висшия дисциплинарен съд,
отчет за приходите и разходите за 2021 г. на „* БГ“ ЕООД, длъжностна характеристика и
други отчетни документи, които съдът намира неотносими към предмета на спора.
Неотносими съдът намира и представените справки от ТД на НАП – *.
Като доказателство по делото е представено и копие от Решение № 426 от 08.01.2024
г. по гр.д. № 67557/2022 г. по описа на СРС, 32 състав, искови претенции с правно основание
чл. 2401 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1,предл. 1 от ЗЗД между същите страни за суми, различни
от претендираните в настоящото производство.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че на 08.02.2022 г. * е наредила по сметка на ответницата сумата от 6 000 лв. с
основание: вноска от * Е., а на 29.03.2022 г. ищцата е наредила от личната си сметка сумата
от 10 627 лв. по сметка на ответницата с основание: вноска.
От разпита на свидетелката * се установява, че познава ищцата и при среща на
19.01.2022 г. е присъствала на телефонен разговор между ищцата и лице на име *, като *
поискала пари на заем, необходими й за разходи около бременността. При по-късна среща
между свидетелката и ищцата, свидетелката разбрала от ответницата, че Н. не е върнала
парите. Съдът възприема показанията на свидетелката в посочената част като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетеля * се установява, че познава *, както и знае, че е имало
служителка на име Н. в кантората на *, както и че Н. работела в кантора в гр. *. Установява,
че е присъствал на телефонен разговор, проведен между страните, който в началото бил по
служебни въпроси, след което Н. поискала заем от *, като Н. заявила, че парите, които
били изпратени по-рано от *, не могли да покрият семейните разходи. Свидетелят
установява, че * е помагала финансово на нейни служители. Съдът възприема показанията
на свидетеля в посочената част като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни
изводи:
По делото е безспорно установено, че ответницата е била в трудово правоотношение
с ищцата. Спори се относно наличието на договорни отношения за заем между страните.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по сметката на
ответницата са постъпили парични суми, както следва: на 08.02.2022 г. * е наредила по
сметка на ответницата сумата от 6 000 лв. с основание: вноска от * Е., а на 29.03.2022 г.
ищцата е наредила от личната си сметка сумата от 10 627 лв. по сметка на ответницата с
основание: вноска.
От изложените в исковата молба твърдения, за съда се налага извод, че в конкретния
случай са изложени твърдения за сключен договор за заем, който договор за заем намира
правното си основание в чл. 240 от ЗЗД. От събраните в хода на производството пред
настоящата инстанция доказателства се установява, че договорът за заем между страните е
сключен в устна форма, като при договора за заем не се изисква спазването на определена
форма за неговата действителност. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по
чл. 154 от ГПК ищцата не доказа сключването на договор за заем на твърдяните дати и
условията, при които същите са били сключени. От представените по делото два броя
3
вносни бележки за извършено плащане се установява получаване от ответницата на
претендираните суми, но не и основанието, на което всяка от тях е била получена. От
събраните в хода на делото доказателства – писмени и гласни такива не се установи точната
дата на сключване на всеки от договорите. Следва да се посочи, че между посоченото в
платежните документи основания: „вноска от * Е.“ и „вноска“ и твърдяно основание за
превода „заем“ не може да се постави знак за равенство.
Съдът намира, че представените два броя вносни бележки не само че не установяват
сключени между страните договори за заем, но по делото не се събраха достатъчно
убедителни доказателства, установяващи конкретните дати, на които всеки от договорите за
заем е бил сключен. Ето защо съдът намира, че с оглед на разпределената доказателствена
тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищцата не доказа момента на сключване на договорите за
заем между страните. Исковите претенции като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на главните искови претенции, неоснователни се явяват и
акцесорните искове за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата претенция – 13.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата,
поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на предявения главен иск налага съдът да се произнесе и по
евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В конкретния случай липсва основание
при извършения превод на парична сума от сметката на ищцата по сметка на ответницата,
т.е. налице е начална липса на основание. Ответницата, чиято е доказателствената тежест по
чл. 154 от ГПК да докаже наличие на основание за извършения превод, не представи
доказателства, установяващи наличие на основание за превода, а именно: наличие на
договор между страните и неговото основание, в изпълнени на задълженията по който
договор ищцата е извършила превод по сметката на ответницата. За съда се налага извод, че
между страните по делото не съществува правоотношение, което да поражда задължение за
престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът придава значение на самия факт
дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент – добросъвестност, вина или
знание за липсата на основание.
За пълнота на изследването следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства се установява наличие на трудово правоотношение между търговско
дружество и ответницата, а не между ищцата, в качеството на физическо лице –
работодател и ответницата. Евентуални спорове за дължимост на допълнително трудово
възнаграждение следва да се разрешат между търговското дружество – работодател и
ответницата, което отношение съдът намира за ирелевантно към настоящия спор, като няма
пречка ответницата да реализира правата си по общия исков ред.
Ето защо съдът намира, че е настъпило разместване на имуществени блага, което е
довело до неоснователно обогатяване на ответницата, без основание за това. Искът като
основателен и доказан по размер следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за
заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция – 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, поради което
същият следва да бъде уважен.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищцата искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
4
се явява основателно, поради в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените
разноски в размер на 1 943,89 лв., от които: сумата от 665,08 лв. – платена държавна такса,
сумата от 250 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 1 028,81 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. В случая следва да се посочи, че по повод направеното от
процесуалния представител на ответницата възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът е
намалил адвокатското възнаграждение на ищцата от 2 472 лв. на 1 028,81 лв. при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, както и на минималните
размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора между
страните. За пълнота следва да се добави, че размерът на дължимата държавна такса е 665,08
лв., като няма пречки при поискване наднесената сума над дължимата държавна такса да
бъде върнат на ищцата.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответницата искане
за присъждане на направените по делото разноски, същото, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, се явява неоснователно, поради което разноски в полза на ответницата не следва да
бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н. А. Р., с ЕГН *, от гр. * ж.к. „*, бл. *, ДА ЗАПЛАТИ на * К. Е., с ЕГН
**********, от гр. *, ул. „*, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 10 627 лв.
/десет хиляди шестстотин двадесет и седем лева/, платена на 29.03.2022 г., и на сумата от 6
000 лв. /шест хиляди лева/, платена на 08.02.2022 г., без основание, както и за присъждане на
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
13.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
сумата от 1 943,89 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и три лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за осъждане на ответницата да плати на ищцата сумата от 10 627 лв., дължима по
договор за заем от 29.03.2022 г., и сумата от 6 000 лв., дължима по договор за заем от
08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5