Р Е Ш Е Н И
Е
№252
гр. Велико Търново, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и прокурора от
ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10237/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Същото
е образувано по касационна жалба на началника на Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално ТОЛ Управление – Специализирано звено към Агенция
„Пътна инфраструктура“, град София, чрез ***Е.П., против Решение №321/22.06.2023
г. по АНД №1321/2022 г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е
отменено Наказателно постановление №BG24022022/4000/P8-154 от 28.07.2022 г.,
издадено от началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на
Г.Й.П. за извършено административно нарушение на чл. 179, ал. За от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 800 лева.
Касаторът
оспорва решението като неправилно поради нарушение на закона – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че районният
съд неправилно е приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. Оспорва и изводите за недоказаност на нарушението и
авторството му. По тези, подробно развити в жалбата, съображения от съда се иска
да отмени оспореното решение и да постанови ново, с което да потвърди
наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски. В съдебно
заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител ***П., поддържа касационната
жалба по изложените в същата съображения. При условие на евентуалност на
съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – Г.Й.П. ***, чрез ***Н.С. от САК, оспорва касационната
жалба като неоснователна в представен отговор и допълнителна писмена молба. Счита,
че касаторът продължава да твърди пороци, засягащи незаконосъобразността на
АУАН и НП, вместо точни и мотивирани основания за касиране на въззивното
решение. Намира поддържаните от касатора оплаквания за необосновани от фактите
по делото. В тази връзка излага съображения относно недоказаното авторство на
твърдяното нарушение и допуснатите процесуални нарушения при издаване на НП. От
съда иска да остави в сила оспореното решение и да присъди сторените разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за
неоснователна. Счита, че изводите на съда са обосновани и законосъобразни,
както за липсата на убедителни доказателства за съставомерност на деянието от
обективна страна, така и за недоказаност на субективната страна. Предлага
оспореното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от Великотърновския районен съд и наведените
от касатора възражения намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава XII от
АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
Аргументите на съда за този извод са следните:
От
фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че на
24.02.2022 г. в 12:17 часа в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе -Дунав мост, пристига влекач
ДАФ ХФ 460 ФТ с peг. №***, управляван от Г.П.. При
проверката била направена справка в електронната система за събиране на пътни
такси, при която е установено, че на 09.02.2022 г. в 17:35 часа посоченото ППС е
засечено на път І-4,
км 116 + 900, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. За извършеното административно нарушение
е генериран доказателствен запис №D86E11C4CFA6443EE053011F160A4679. Установено
е, че ППС е било снабдено с бордово устройство за отчитане на ТОЛ данни, като
на 09.02.2022 г. не е получена ТОЛ декларация и не е получено надлежно плащане
в АПИ. Установено е още,
че бордовото устройство на процесното ППС е било изключено по време на
нарушението поради изтощена батерия. На 24.02.2022 г. П. е заплатил дължимата
такса по чл. 106, ал. 5 от ЗП в размер на 119 лева, като е уведомен за
възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен
срок от връчване на акта, но такава не е постъпвала. Горното е квалифицирано
като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за което на Г.Й.П. е съставен АУАН №BG24022022/400/P8-154
от 24.02.2022 г., за което водачът е направил възражение, че е пътувал по
маршрут Главница – Русе, като през целия път е плащал пътна такса само по една
контрола не. Писмени възражения не са подадени. Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият
орган е издал обжалваното пред районния съд НП №BG24022022/4000/P8-154 от
28.07.2022 г., с което за допуснато от Г.Й.П. нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка
районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено при неправилно
приложение на материалния закон – без надлежно доказване на всички съставомерни
елементи от обективната страна на извършеното нарушение. Посочено е, че се
касае за определяне на пътната такса въз основа на реално получени декларирани
ТОЛ данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП,
като в този случай е необходимо доказване на множество факти, описани в чл. 12
и чл. 13 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата). В чл. 13,
ал. 6 и ал. 7 от Наредбата се предвижда ред и процедура за действие при наличие
на техническа неизправност от страна на собствениците и ползвателите на ППС и
от страна на доставчика на услуга по електронно събиране на ТОЛ такса. Изложени
са мотиви, че липсват данни за извършена на място задължителна проверка по чл.
179, ал. Зг от ЗДвП от страна на контролните органи дали монтираното на ППС
устройство за подаване на ТОЛ данни не функционира поради умишлена намеса във
функционирането му. Според районния съд липсата на твърдения относно тези
обстоятелства е пречка за установяване на приложимата правна норма, тъй като в
настоящия казус се касае до преустановено подаване на ТОЛ данни и е от
съществено значение дали това е станало поради умишлена намеса във
функционирането на устройството или не. Алтернативно са изложени съображения,
че дори да се приеме наличието на съставомерно деяние от обективна страна, то
не е осъществено от субективна страна, тъй като не може да се направи извод за
умишленото му или непредпазливо извършване. Водачът не е имал знание, че монтираното
устройство за подаване на ТОЛ данни е преустановило подаването им. Устройството
е работило за част от сегментите по маршрута и П. не е бил длъжен и не е могъл
да предвиди кога батерията ще се изтощи. Посоченото е мотивирало съда да отмени наказателното постановление.
Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е
достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия
състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК.
Правилни са изводите на районния съд, че при издаването на АУАН и НП не са надлежно доказани всички елементи от обективната страна на състава. Според чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, ако пътното превозно средство има монтирано устройство за целите на подаване на декларирани ТОЛ данни, което не функционира, и ако при извършена на място проверка от контролните органи се установи, че неподаването на декларирани ТОЛ данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по ал. 3а не се налага, ако е спазена процедурата за уведомяване на Агенция "Пътна инфраструктура" за преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци от пътя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата. В настоящия случай безспорно е установено, че пътното превозно средство има монтирано устройство за целите на подаване на декларирани ТОЛ данни, както и че същото не е функционирало на 09.02.2022 г. в 17:35 часа при преминаването на влекача по път І-4, км 116 + 900, тъй като батерията му е била изтощена. В такива хипотези – когато ППС има монтирано устройство за подаване на ТОЛ данни, законът вменява задължително извършване от контролните органи на проверка за установяване на причините за нефункциониране на устройството. От страна на контролната администрация нито се твърди, нито се доказва извършването на такава, поради което без значение остава дали е спазена процедурата за уведомяване на АПИ за преустановено подаване на данни и последващото подаване на декларация за ползваните участъци от пътя. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, е поискал от „Диджитол Смарт инфраструктура“ АД (национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси), „становище относно наличието на виновно поведение от страна на соченото за нарушител лице“, но това от своя страна не компенсира липсата на редовно проведена процедура по чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, вр. чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата. Напротив, даденото становище оневинява водача, който още при съставянето на АУАН е възразил.
Неизвършването на коментираната проверка представлява
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице и в крайна сметка е довело до налагането на наказание без
да са изяснени обстоятелства от решаващо значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача на ППС.
Като е стигнал до този извод районният съд е постановил
правилен съдебен акт. Неоснователно с касационната жалба се поддържа наличието
на отменително основание по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на закона. Съдът е приложил правилно закона, който е трябвало
да бъде приложен. Оплакванията,
така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни,
защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното,
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, и като
такова следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника по касация е направено своевременно искане за присъждане на разноски, но не са представени нито списък за сторените разноски, нито други доказателства, обективиращи техния размер и заплащане. Предвид това разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 321/22.06.2023 г. по АНД № 1321/2022
г. по описа на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.