ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 909
гр. Пловдив , 19.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Я. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Я. Табакова Гражданско дело №
20215330102350 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, против Д. С. Й., ЕГН **********, за установяване дължимостта на
вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 260223/27.08.2020 г. по ч.гр.д.
№ 9965/2020 г. на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е
изискано заповедното производство.
След като се запозна с материалите по него, съдът намира, че настоящият
процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на искове не са налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което
извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи
залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по
залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на
специалния установителен иск.
В случая те не са налице.
1. В заповедното производство са известни два различни адреса на длъжника
/посочен от заявителя и вписан в НБДН/. Длъжникът е търсен само на вписания в
НБДН, но не и на посочения от заявителя. Ето защо - не е изпълнена поредността
по чл. 38 ГПК, преди да се пристъпи към уведомяване по реда на чл. 47, ал. 1
ГПК.
2. Извън горните аргументи, предпоставките за предявяване на искове не са налице
и поради следното – преди залепване на уведомлението, длъжникът е търсен на
вписания постоянен и настоящ адрес, вкл. в почивен ден. От отбелязването на
връчителя, се установява, че при „посещенията на адреса на длъжника, лицето не
1
е открито, нито друго за съдействие“. Тоест няма отразени данни, че длъжникът
не живее на този адрес, а само, че не е открит. Предвид горното, съдът намира, че
не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се
дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее
на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване
на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице
втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма
събрани сведения за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставки за даване на
указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, а предявените установителни искове се явяват
преждевременно заведени и като такива - недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени
съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на
образуваното пред него производство, т.к. той не е обвързан от изводите на заповедния
съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този
смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. №
1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ
иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези
специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството
по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 5584/08.02.2021 г. от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, против Д. С. Й., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2350 по описа за 2021 г.
на Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез адв. Г. на съд. адрес.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3