ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 10 март
2020 год.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I -7
състав,
в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадедесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гергана Коюмджиева
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева
гр.дело № 9003 /2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е
искова молба от П.В. М., с която са предявени два
обективно съединени иска с правно основание чл.49 ЗЗД срещу Върховен административен
съд на Р България, за заплащане на сумата от
общо 45 000 лева, от които 10 000лв. – неимуществени вреди и 35 000лв. имуществени
вреди претендирани, като обезщетение от постановен
на съдебен акт, а именно с постановяване на Разпореждане № 9453 от 19.06.2020г.
на състав на ВАС, с председател съдия Г.М.по адм.д. №6387 /2019г. на ВАС, с
което е оставено без разглеждане искане на П.В. М. за отмяна на влязло в сила
определение от 07.11.2018г. на седемчленен състав на ВАС.
С уточнение на искова
молба с вх.№24303 / 24.02.2020г. ищецът М., чрез адв. Г.Д. – особен представител назначен по реда на ЗПП,
уточнява, че претендираните имуществени
вреди, представляват пропуснати ползи от кредит – договорена, но неполучена не получена субсидия
от Държавен фонд земеделие.
В обстоятелствената част на
исковата си молба е посочил, че посочения
съдебен акт на ВАС, който ищецът намира за отказ от правосъдие му е причинил
неимуществени вреди изразяващи се в претърпян стрес и неудовлетворяване на претенциите
от ответника.
В производството по чл.130 от ГПК, след
като прецени твърденията в исковата молба, приложените към нея доказателства и възраженията
в отговора, съдът установи следното:
Ищецът е предявил
искове, които изначално, с оглед на правна квалификация, са недопустими.
Претендират се вреди от неправилен според ищeца съдебен акт на съда,
обективиран в Разпореждане Разпореждане № 9453 от 19.06.2020г. на петчленен
състав на ВАС, с председател съдия Г.М.по адм.д. №6387 /2019г. на ВАС на
Република България, петчленен състав, I - колегия. Настоящата съдебна
инстанция приема, че ВАС не е надлежен ответник като процесуален субституент на
Държавата.
Отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на РБългария е развита в ЗОДОВ - включително и за обезщетяване на
вреди, причинени от незаконни актове на органите на съдебната власт. В случая,
не е налице нито една от хипотезите на ЗОДОВ, при която на ищеца би могло да
бъде присъдено обезщетение. Съгласно приетото в ТР № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС,
при искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ с правно основание, посочено в чл.
2, ал. 1, т.1- т.7 ЗОДОВ, Държавата е ограничила отговорността си за вреди от
незаконосъобразни действия на своите органи само до изчерпателно посочените в
нея хипотези, към които обстоятелствата, изложени в исковата молба, не могат да
бъдат подведени.
ВАС не може да
отговаря и да е надлежен ответник и по общия ред по иск с правно основание чл.
49 ЗЗД, тъй като няма качеството на възложител на работата спрямо съдийския
състав, разглеждал делото на ищеца. Съдът не е работодател на съдиите. Съгласно
чл.117 ал.2 от Конституцията на Република
България „при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните
заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона“. Отделно
от това, чл.132, ал.1 от Конституцията е категоричен, че при осъществяване на
съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и
гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях
актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. След като съдиите не носят гражданска
отговорност за постановяваните актове, не може да бъде ангажирана и
отговорността на съда, в който изпълняват служебните си задължения, в случая
Върховен административен съд. Същият не
е надлежна страна, която да отговаря по предявената срещу него искова
претенция. Принадлежността на правото на
иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът
следи служебно.
Съдебните актове
във връзка с тяхната правилност и съобразеност със закона се преценяват
единствено и само от по-горестояща съдебна инстанция по пътя на строго
регламентирания в процесуалните закони инстанционен контрол. Недопустимо е да
се извършва проверка на тези актове в друго съдебно производство. С оглед
изложеното съдът намира, че предявената от П.В. М. искова молба следва да бъде върната и производството
по делото прекратено, като инициирано по недопустим иск.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I - 7 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба на П.В. М. ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД, срещу
Върховен административен съд на Р България, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 9003 /2019
год., по описа на Софийски градски съд, І ГО, 7 – ми състав.
Определението може да се
обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ
: