Решение по дело №16585/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             02.10.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА   

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16585 по описа на 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №16585/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №336065 от 12.02.2018 г постановено по гр.д.№78718/15 г на СРС , 57 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ ,  чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че А.И.Д.ЕГН ********** от гр.София /починал и заместен във въззивното производство от наследниците си Л.Г.Д. ЕГН ********** , Е.А.Д. ЕГН ********** и К. А. Д. ЕГН ********** *** / му дължи сумата от 1557,74 лева - незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2012 г – м.04.2014 г ; за апартамент №4 в гр.София , ж.к.******, ведно със законната лихва от 24.06.2015 г до окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата от 265,22 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 31.12.2012 г – 15.06.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.07.2015 г по ч.гр.д.№35746/15 г на СРС , 57 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.  

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по чл.153 ЗЕ  , а самите задължения са доказани по основание и размер .

 

Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.02.2019 г и е обжалвано в срок на 21.02.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи отхвърли исковете СРС е приел , че вещен ползвател и потребител на топлинна енергия за процесния период е била П.П.. Ищецът не е доказал при условията на пълно доказване , че е доставил топлинна енергия и ответникът дължи процесните суми .

Решението на СРС е правилно . Съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ  „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия...“ и имат това качество до датата на прекратяване по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ на топлоснабдяването за абонатната станция на сградата или за нейно отклонение (чл.153, ал.3 ЗЕ). Качеството потребител следва от притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот , като собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношение с ищцовото дружество .

В случая за процесния период м.11.2012 г – м.04.2014 г потребител на топлинна енергия е била вещният ползвател П.П./нотар.акт на стр.24-25 от делото пред СРС/ . Същата е починала на 15.12.2015 г с наследник А.И.Д.. От своя страна А.И.Д.е починал на 11.11.2017 г с наследници Л.Г.Д. ЕГН ********** , Е.А.Д. ЕГН ********** и К. А.Д. ЕГН ********** *** .

Процесните задължения не са доказани пред СРС , нито пред настоящия съд . Не са представени писмени доказателства , нито са изслушани пред СРС необходимите експертизи за доказване на доставката на топлинна енергия  - СТЕ и ССЕ . Във въззивната жалба липсват доводи за допуснати от СРС процесуални нарушения , както и доказателствени искания , включително не е поискано допускане на СТЕ и ССЕ от въззивния съд .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. Пред СГС разноски се дължат от въззивника .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №336065 от 12.02.2018 г постановено по гр.д.№78718/15 г на СРС , 57 състав ; като да се счита , че ответници по делото са Л.Г.Д. ЕГН ********** , Е.А.Д. ЕГН ********** и К. А.Д. ЕГН ********** *** , наследници на починалия първоначален ответник А.И.Д.ЕГН ********** от гр.София .

 

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати Л.Г.Д. ЕГН ********** , Е.А.Д. ЕГН ********** и К. А.Д. ЕГН ********** *** сумата от 900 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.